Р Е Ш Е Н И Е    1

 

Номер   1

Година   02.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101352

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано е по молба, депозирана от Д„СП”-Р., представлявана от В.К. - Директор, с искане за прекратяване настаняването на детето Т.К.К., ЕГН*, в професионалното приемно семейство на В.И.К., с адрес: с.К., О.С., У.”.№18.

В искането се сочи, че Т.К.е роден от майка – К.Г.К. и баща – неизвестен. Със заповед на Директора на ДСП-Р. детето е било настанено в професионално приемно семейство на В.К. за срок от 12 месеца или до промяна на обстоятелствата. Посочено е, че настаняването на детето в приемното семейство е потвърдено с решение на РС-С.. Настаняването на детето в посоченото приемно семейство било предприето, поради невъзможност на майката да полага грижи за неговото отглеждане. Била установена липса на близки и роднини, които да имат желание да и възможност да поемат грижата по неговото отглеждане. На 17.04.2018 г., майката е внесла молба в ОЗД-С., с която е изразила желание да полага грижи за сина си, но и е необходимо време за да осигури сигурна семейна среда. Г-жа К. е насочена от ДСП-Р. към социална услуга за период от шест месеца, с цел повишаване на родителския й капацитет, като и е указана необходимата подкрепа. От страна на ДСП-Р. е изготвен социален доклад, от който се установявало, че притежава необходимия капацитет за да поеме грижите по отглеждане на сина си и да осигури сигурна и стабилна семейна среда. За времето на настаняването на детето в приемното семейство майката е имала редовни контакти с него и емоционалната връзка между тях е запазена. Издадена е заповед от Директора на ДСП-С. за прекратяване настаняването на детето Т.К. в приемното семейство. Считано от 07.11.2018 г., детето е в биологичното си семейство.

В с.з. се явява редовно упълномощен процесуален представител на Д”СП”-Р., участващ като орган направил предложението, който поддържа искането по съображенията изложени в същото.

В с.з. се явява и служебно назначения от съда особен представител на детето, който изразява становище за основателност на молбата.

В съдебно заседание заинтересованата страна К.К. – се явява лично, като изразява съгласие с искането за прекратяване настаняването на ненавършилото пълнолетие дете. Родителят на детето изразяват желание да се грижи за него, като твърди, че са му е осигурени необходимите за това условия.

Заинтересованата страна В.К. – професионално приемно семейство, сочи, че докато детето е било настанено в семейството й, срещите между майката и детето са били осъществявани по график. След втората среща, детето започнало да разпознава майка си. Радвало се като я види. Майката се интересувала от детето. Обаждала се много пъти по телефона, за да пита как е детето. Братът и сестрата на детето също идвали на организираните от ДСП срещи. Радвали се на детето и го възприемали като свой брат.

По делото е разпитан като свидетел Х.К. – брат на детето Т.К.. Същият сочи, че първоначално приел лошо раждането на брат си. Притесненията му били свързани с това, че майка му е сам родител. Не е знаел за решението й да даде детето в приемно семейство. Разбрал за неговото раждане два месеца, след като детето вече било родено от социалните. Твърди, че не е бил съгласен детето да живее в приемно семейство и казал на майка си, че трябва да си го вземе. На майката й било мъчно за детето. След неговото раждане била объркана. Свидетелят твърди, че приема Т. като свой брат. Майка му имала възможност да се грижи за него. В момента живеят в апартамент, който се състоял от четири стаи. Имало отделна стая за майка му и Т.. Сестра му също приемала Т. като неин брат.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност- съдът установи от фактическа страна следното:

С решение №1234 от 04.05.2018 г., постановено по Г.д. №24/2018 г. по описа на РС-С. детето Т.К.К. е настанено в семейството на професионалния приемен родител В.И.К., с адрес: с.К., О.С., У.”.№18, за срок до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката за закрила.

От представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1337 от 22.11.2017 г. от О.Б. се установява, че детето Т.К.К. е роден от майка – К.Г.К. и баща – неизвестен.

Със Заповед №ЗД/Д-Е-С-030/07.11.2018 г. на Директора на ДСП-С. e прекратено настаняването на детето Т.К.К., ЕГН*, в професионалното приемно семейство на В.И.К., с адрес: с.К., О.С., У.”.№18, поради реинтеграция на детето в биологичното му семейство.

В представения по делото социален доклад на Д„СП”-Р., е изразено становище, че родителя на детето притежава необходимия родителски капацитет и към момента е в негов интерес да бъде прекратено настаняването му в професионално семейство К. и да бъде реинтегрирано в семейна среда.

Установи се, от социалния доклад на ДСП, че са налице основания за прекратяване на мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД - настаняване в професионално приемно семейство.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗД всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и С. развитие и за защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно, че лицето, по отношение на което се иска прекратяване настаняването му в приемно семейство е дете. По реда на чл.15, ал.6 ЗЗД в процеса във всички случаи (дори когато искането не изхожда от него) участва и представител на Д"СП". В казуса искането пред съда е направено от надлежно лице, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД (директорът на Д”СП"), поради което същото е допустимо. Именно РС-Рг. е компетентен да разгледа настоящата молба - съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗД.

Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки за закрила на детето (чл.4 от ЗЗД), включващи както мерки за закрила и съдействие в семейната среда, така и такива, свързани с настаняване на детето извън семейството. При наличието на последната хипотеза, законодателят се е ръководел от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите, респ. настойниците (попечителите) си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите си (прогласен от СК) и необходимостта децата да бъдат защитени, всички мерки за закрила на децата, се предприемат от съда. Основанията, при които се прилагат тези мерки (за настаняване на детето извън семейството), са уредени в чл.25, ЗЗД и чл.4, т.2-4 от същия закон. Във всички случаи тези мерки са крайни и в този смисъл най-добрата и естествена за едно дете среда е семейната. Ето защо във всички случаи, когато се констатира отпадане на изключителната причина, провокирала прилагане на някои от мерките за закрила по ЗЗД, следва да се постанови прекратяване настаняването на детето извън обичайната му семейна среда, тъй като именно последното местопребиваване следва да се тълкува като изключително в интерес на детето. В случая детето Т.К. е настанено в професионалното приемно семейство Ковачеви, поради невъзможност на майката да полага грижи за него. Установи се, че майката към момента е осигурила подходящи условия за живот – битови и финансови възможности за неговото отглеждане. Същата, предвид констатациите в социалния доклад на ДСП-Р. и показанията на свидетелят К. е в състояние да осигури сигурна семейна среда за неговото отглеждане и притежава с необходимия родителски капацитет. Също така ДСП изразява становище, че е налице емоционална връзка между детето и майката, както и с биологичните му брат и сестра. Същите към момента изразяват желание да се грижат за детето и имат възможност за това. Констатираните към момента на настаняването обстоятелства са оправдавали същото с оглед преценката за защитаване по този начин изключително на интересите на детето. Настаняването в приемно семейство е една от допустимите от закона мерки, като при изразено желание от страна на рожденият родител да се грижи за детето си, то следва да се уважи и определи като изключително в интерес на детето, предвид осигуряване възможността на същото да расте в семейната си среда и обгрижвано от собственият си родител. Предвид установената от социалния доклад възможност на биологичната майка да осигури основните потребности на детето, съдът намира, че са налице основанията по чл.29, т.6 ЗЗД, за преустановяване на това настаняване, поради отпадане на основанията по чл.25 от ЗЗД за настаняване на детето в приемно семейство и реинтеграция на детето в биологичното му семейство.

Водим от горното и на основание чл.30, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.29, т.6 от ЗЗД, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗЗД наложената на детето Т.К.К., ЕГН*, мярка настаняване в семейството на професионалния приемен родител В.И.К., с адрес: с.К., О.С., У.”.№18.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в 7-дневен срок от връчването му на страните, че е изготвено и обявено.

Обжалването на решението не спира изпълнението му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………….