Р Е Ш Е Н И Е    129

 

Номер   129

Година   10.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Ваня Миланова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100598

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано по искова молба от З.„.В.И.Г.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., У.„П.“№5, представлявано от ИД К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г. и П.А.Ш., Ч. А. А.Е.П. от САК, със С.А. Г.С., У.„.Г.”№3, .2, О.6, против О.Б., с А. Г.Б., У.„Н.В.№1, представлявана от Г.И. – Кмет на Общината.

Ищецът претендира заплащането на сумата от 179.30 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.с.“ във връзка с щета *43747, ведно със законната лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до 01.06.2018 г. в размер на 5.74 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото  разноски. 

В съдебно заседание ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа иска и направените доказателствени искания.

Ответникът  депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който излага становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва всички твърдения на ищеца, както и механизма на ПТП, описан в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява, Ч. процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска и развива доводи в тази насока. Представителят на ответника претендира на доверителя му да бъдат заплатени разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано на 28.08.2017 г. заявление в З.„.В.И.Г.” от страна на собственика на лекия автомобил марка „Т.“, модел „А.“ с рег. №* – „С.Б.”ЕООД – клон Б. е образувана застрахователна преписка по щета №50-01450-0070.В опис-заключение  по щета са  описани  подробно  увредените части по автомобила „Т.“, модел „А.“ с ДК №*. Представени са писмени доказателства, видно от които увреденият автомобил  е  бил отремонтиран от застрахователя, който  е заплатил на собственика на пострадалото МПС с преводно нареждане от 20.10.2017 г. сумата от 179.30 лв.

До ответника е изпратена регресна покана с изх.№00612/01.02.2018 г., получена на 07.02.2018 г., с която е поканен от ищцовото дружество да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с предупреждение за реализиране на регресното право по предвидения в закона ред в случай, че не пристъпи към доброволно удовлетворяване на претенцията.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която посочва механизма на увреждането, размера на щетата  и  причинно следствена връзка между установените щети и механизма на настъпване на ПТП.

По делото са ангажирани гласни доказателства Ч. разпита на св. Б.Е. и Д.Е., които посочиха механизма на извършване на ПТП с процесния лек автомобил.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата 179.30  лева е допустим и основателен по размер.

Налице е валидно застрахователно правоотношение между З.„.В.И.Г.“  и собственика на увредения автомобил, изплащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите й натоварени да отстранят повреди и препятствия по общинските пътища. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение за ищцовото дружество се поражда право на регресен иск срещу ответника за платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, тъй като причина за настъпилото ПТП е необозначен и необезопасен участък от пътя. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага изводът, че за поддържането и ремонтът на пътя е отговорна О.Б., която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди и препятствия по общинските пътища. Следователно именно О.Б. е задължена страна по предявения регресен иск.

От своя страна ответникът по делото не доказа твърденията си за съпричиняване и недължимост на обезщетението.

Безспорно е, че между страните по делото е налице валидно застрахователно правоотношение. По делото е представено копие на застрахователната полица. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 от ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намират приложение разпоредбите на ТЗ. Възползвайки се от правилото на чл.298 от ТЗ и от установената практика за сключване на застрахователни договори, ищецът е сключил с „Р.Л.“ЕООД договор при общи условия. При този вид сделки, установените за сключването на определен вид застраховка общи условия на застрахователя обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. Видно от представената като доказателство по делото застрахователна полица, в частта декларации на застрахования, застрахованото лице е информирано, че „застрахователният договор представлява комплект документи, включващ: застрахователна полица, общи условия, раздели и клаузи, добавъци, сметки, спецификации и сертификати, както и Предложение за сключване на застраховката, което е неразделна част от застрахователния договор.“. В следващото изречение изрично е посочено, че застрахованото лице е запознато със съдържанието на всички изброени документи, получило е екземпляр от тях и ги приема.

По време на действието на валидно сключения застрахователен договор се е реализирал покрит застрахователен риск.

В Глава Втора „Покрити рискове и изключения“ от Общите условия на З.„.В.И.Г.“, е посочено че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования. (вж. стр.5 от ОУ). Застрахователното дружество е посочило 5 клаузи - 1) „Пожар и природни бедствия“, 2) „Пожар, природни бедствия и ПТП“, 3) „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, 4) „Пълно каско“ и 5) „Бонус каско“. При сключване на договора за застраховка, застрахованото лице посочва една от петте клаузи и в зависимост от неговия избор, то получава имуществено застраховане на автомобила си за различни рискове. При посочване на покритите рискове за различните клаузи в Общите условия, застрахователят е изброил изчерпателно само тези от клауза 1)„Пожар и природно бедствия“. Всяка една от останалите 5 клаузи включва покрити рискове от предходната/предходните клаузи плюс допълнително посочени такива, (вж. стр.5 от ОУ)

Видно от представената като доказателство по делото полица за сключена застраховка „Каско Стандарт“ основни покрития са всички включени в Раздел „Пълно каско“. В това число влиза и покритият риск ПТП. Дефиницията, дадена в общите условия, напълно се припокрива с тази от §6, т.30 от ЗДвП „...ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“

Покритият застрахователен риск в настоящия казус е претърпяното ПТП. Смисълът на застраховката КАСКО е да покрие всички вреди, които не са резултат от злоумишлено поведение на водача. Неравност на пътя е стандартна хипотеза на застрахователно събитие. Допълнителното покритие „Гуми“ има за цел да обезщети всички вреди по гумите на застраховано МПС, които на са пряка и непосредствена последица от претърпяно ПТП.

Освен посоченото по-горе в Глава III от Общите условия „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, т.6.3 изрично е посочено, че „За щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, ЗАСТРЛХОВЛТЕЛЯТ обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от ЗАСТРАХОВАНИЯ или упълномощения водач на МПС“. Доколкото в настоящия казус са изпълнение всички императивно посочени изисквания, застрахователят-ищец и изплатил обезщетение на валидно правно основание.

Липсата на протокол и официални свидетелстващи документи от компетентните органи не е основания застрахователното дружество да откаже изплащане на обезщетение. Следва да бъде посочено, че съгласно закрепеното в §6. т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "ПТП" е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Същата дефиниция е дадена и в Общите условия. Според §6, т.27 „участник “ е всеки, който е пострадат или с поведението си е предизвикал настъпването му. Според правилото закрепено в чл.123, ал.1 ЗДвП, задължение за уведомяване на органите на МВР е налице само, в случай че в произшествието има пострадали хора. Когато са нанесени само материални щети, задължение за уведомяване има само в хипотезата на несъгласие на участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, свързани с него. Доколкото в настоящия случай участник е само едно лице, то не попада в посочената хипотеза. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.6, т.4 от НАРЕДБА №1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд „не се посещават от органите на МВР – „ПП", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.“

На следващо място, в отговора на исковата молба и в хода на откритите заседания се наведоха доводи за съпричиняване. Ч. свидетелските показания се установи, че лекият автомобил се е движел относително бавно. Скоростта представлява евентуална хипотеза на съпричиняване, но това съпричиняване следва да бъде доказано от ответника при условията на пълно и главно доказване. Изяснена бе и пътната обстановка - не е имало засилен трафик, но пътят е бил осеян с дупки, което не позволява движение с висока скорост. При установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции. (В този смисъл Решение №400 от 13.04.1955 г., по Г. дело №1962/55 г., I г.о.). Движението с относително ниска скорост е хипотеза, която е логична и предполагаема при установената фактическа обстановка, тъй като в българския правопорядък се предполага добросъвестно поведение. Дори и да се приеме, че дупката би могла да бъде заобиколена, което е трудно осъществимо при наличието на други препятствия по пътното платно, шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път, независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Фактът, че близък на застрахованото лице има имот близо до мястото на ПТП-то - в промишлена зона „Р.“, не освобождава О.Б. от задължението й да поддържа общинската пътна мрежа, съобразно правилата, разписани в ЗП. Аргументът за несъобразяване с нормата на чл.20 от ЗДвП е неоснователен. Ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е изряден, или проблемните по него места са обозначени съобразно изискванията на чл.167, ал.1 от ЗДвП. (В този смисъл Решение от 21.02.2012 г. по Г. дело №7603 по описа на СГС за 2010 г.). Вариантът за освобождаване на О.Б. от отговорност е само и единствено неизправност на пътя, маркирана със съответните пътни знаци. Това обаче не бе доказано по надлежния ред. Напротив, свидетелите категорично заявиха, че подобно нещо не е било налице.

В този смисъл съдът изцяло да кредитира показанията на свидетелите. Същите са последователни и непротиворечиви и допринасят за разриване на обективната истина по случая.

Съдът обаче не кретидира заключението на вещото лице. Същото е обосновало заключенията си на редица предположения, без да е положило усилия за разкриване не обективна истина, вследствие на което са неправилни изводите му. На първо място, позовавайки се, само и единствено на представената като доказателство по делото декларация, инж. Н. е определил, че щом в нея не са посочени обстоятелствено определени факти (раздрусване на автомобила и причиняване на дискомфорт за пътуващите), значи те не са се реализирали. По време на разпита на свидетелите и двамата потвърдиха, че автомобилът се е разтресъл и преминаването през необозначеното препятствие е предизвикало дискомфорт. Декларацията, на която вещото лице се е позовало, е вътрешно дружествен документ на З.„Б.В.И.Г.“, в който попълващите я са ограничени от предоставеното им празно място и не могат абсолютно изчерпателно да опишат всички детайли на ПТП-то. Движение със скорост 15-18 км./ч., каквато я е определил в заключението си инж. Н., е житейски немислима хипотеза. Такава е скоростта на движение, непосредствено след потеглянето на един автомобил.

На следващо място, по време на изслушването на заключението, след задаване на редица въпроси от ищцовата страна, вещото лице, заяви, че при движение с по-висока скорост може да бъде установена пряка причинно-следствена връзка между уврежданията на автомобила на настъпването на ПТП-то. Освен това, инж. Н. изрично посочи, че при определени характеристики на препятствието (размери, ръбове и т.н.) е възможно гумата да бъде увредена по страницата й. При движение в дясна лента и увредена предна лява гума на автомобила, следва да е преминато цялата лента за насрещно движещи се автомобили и МПС-то да навлезе в банкета на насрещната лента, за да се получи подобно увреждане. Доста по-вероятно е увреждането да е поради преминаване през дупка.

Съдът счита, че не следва да кредитира заключението и в частта, в която вещото лице посочва, че е съществувала техническа възможност за спиране преди посочената неравност върху настилката. Както бе отбелязано по-горе, движение със скорост 15 км./ч. е немислимо, а инж. Н. е правил преценката за възможността за спиране на основание тази скорост. На следващо място, същият не е посетил мястото на ПТП-то и не разполага с данни за трафика, атмосферните условия, конкретната пътна обстановка и т.н. Все обстоятелства, които влияят на спирачния път. Доводът, че щом не е ясно от доказателствата, значи нещо не се е случило е неоснователен. Съдебната експертиза има за цел да улесни съда, когато последният се нуждае от специални знания, а не да дописва фактическата обстановка с произволно избрани и недоказани твърдения.

С горните мотиви съдът приема, че искът е основателен за плащане на сумата 179.30 лева и ответникът следва да бъде осъден да плати на застрахователното дружество-ищец посочената сума на основание чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.49 от ЗЗД.

Предвид развитието на спора по главния иск, основателна се явява и заявената по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 5.74 лв. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е поканен да заплати на ищеца изплатеното от последния застрахователно обезщетение. С регресна покана, връчена на 07.02.2018 г. на ответника, същият е поканен доброволно да изпълнени задължението. Липсват доказателства за изплатено в срок задължение, следователно от 07.02.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. Съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД неплатеното в срок парично задължение следва да се изплати ведно с обезщетението за забава, изчислено в размер на законната лихва върху дължимата главница. Върху дължимата главница от 179.30 лева за периода от поканата до депозиране на исковата молба - 04.06.2018 г., лихвата за забава, е 5.74 лева, до който размер и за който период следва да се уважи исковата претенция.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 04.06.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съгласно представения по чл.80 от ГПК списък в размер на 570.00  лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА О.Б., с А. Г.Б., У.„Н.В.№1, представлявана от Г.И. – Кмет на Общината, ДА ЗАПЛАТИ НА З.„.В.И.Г.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., У.„П.“№5, представлявано от ИД К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г. и П.А.Ш., сумата 179.30 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ във връзка с щета *43747, ведно със законната лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до 01.06.2018 г. в размер на 5.74 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА О.Б., с А. Г.Б., У.„Н.В.№1, представлявана от Г.И. – Кмет на Общината, да заплати на З.„.В.И.Г.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., У.„П.“№5, представлявано от ИД К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г. и П.А.Ш., сумата от 570.00 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………….