Р Е Ш Е Н И Е    137

 

Номер   137

Година   10.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Ваня Миланова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100651

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „А.С.В.”Е. с ЕИК*, с адр.: Б., С., О.С./с./, б.„Д.П.Д.“№25, о.-с.Л., .2, о.4, представлявано от Н.Т.С.  и М.Д.Д., против А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я..

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 2`264.09 лв. – главница по договор за телекомуникационни услуги, за който е открит Акаунт №*1, ведно със законната лихва за забава върху неизпланата главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. те

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание за което е редовно призован, ищецът не се явява но изпраща представител, който заявява че поддържа изцяло иска и моли същия да бъде уважен. 

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска.

Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като подписите, положени в представените документи не са негови. Прави възражение за изтекла давност на вземането по чл.111 от ЗЗД.

В съдебно заседание за което е редовно призован, ответникът не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от приложеното ч. Г. д. №348/2018 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело, против ответника като длъжник, е издадена заповед №2021 от 02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 2`264.09 лв. – главница по договор за телекомуникационни услуги, за който е открит Акаунт №*1, ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 10.04.2018 г. В срока по чл.414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя ищец, че в едномесечен срок, считано от датата на получаване на препис от разпореждането на съда да предяви иск за установяване на вземането си.

На 14.06.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №348/2018 г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото е представен договор за телекомуникационнни услуги №*3102014-31842990 от 03.10.2014 г. за тел.№* със срок на договора 24 месеца и избран абонаментен план. Видно от самия договор, той е подписан и от двете страни. Съгласно цитирания договор и ОУ към него потребителят – А.П. се е задължил да заплаща ежемесечно цените на предоставените услуги, съгласно избрания тарифен план въз основа на фактура. Фактурата се изпраща до потребителя като известие за доставяне, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за заплащане на дължимите суми в определения срок. Срокът за плащане е 14-дневен от издаване на фактурата, като при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми в срок, потребителят дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки ден забава.

На името на длъжника са издадени четири броя фактури - №*/08.05.2015 г., на стойност 232.78 лева, за отчетен период от 07.04.2015 г. до 07.05.2015 г.; №*/08.06.2015 г., на стойност 203.85 лева за отчетен период от 08.05.2015 г. до 07.06.2015 г.; №*/08.07.2015 г. на стойност 134.31 лева за отчетен период от 07.06.2015 г. до 07.07.2015 г. и №*/08.08.2015 г., на стойност 1713.15 лева за отчетен период от 08.07.2015 г. до 07.08.2015 г.

По делото са представени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането и доказателства за уведомяване на длъжника-ответник по делото за цедиране на вземането: договор за цесия от 05.05.2016 г. сключен между „БТК“ЕАД и „С.К.“ООД /понастоящем „С.К.“ЕООД/, както и договор за цесия от между „С.К.“ЕООД и „А.С.В.”ЕАД, както и уведомление до ответника.

Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице, съобразно заключението на която ответникът

А.П. е заплатил частично 20.00 лева по месечна сметка №*6/08.05.2015 г., а по останалите издадени сметки няма извършени плащания. Според вещото лице общият размер на дължимите суми по издадените четири броя сметки за плащане на мобилни услуги и лизингови вноски за получени устройства е 2`264.09 лева.

По реда на чл.193 от ГПК по искане на ответника бе открито производство по оспорване истинността на договор №*27122013-29635068; приемо-предавателен протокол №* от 21.03.2015; декларация от 21.03.2015 г.; допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 21.03.2015 г.; известие за доставяне *PSSDTS007SLF6*; известие за доставяне *PSSDTS00536DY*; приемо-предавателен протокол №* от 23.12.2014г.

Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се сочат от страните.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд – Рг.РС, в съдебния район на който е местожителството на ответника. Възражение по заповедта е направено от кредитополучателя и на основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК е заведен настоящия иск.

Разгледан по същество този иск се явява основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника GSM услуга за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи Ч. надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От представените писмени доказателства се установи, че между „БТК“ ЕАД и А.П. е възникнало договорно правоотношение за телекомуникационнни услуги №*3102014-31842990 от 03.10.2014 г. за тел.№* и ответника е в неизпълнение на договорно задължение по този договор за заплащане на предоставените му услуги в размер на ищцовата претенция - 2`264.09 лева, като в тази насока са представени фактури с №*/08.05.2015 г., на стойност 232.78 лева, за отчетен период от 07.04.2015 г. до 07.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г.; №*/08.06.2015 г., на стойност 203.85 лева за отчетен период от 08.05.2015 г. до 07.06.2015 г., с падеж на плащане 25.06.2015 г.; №*/08.07.2015 г. на стойност 134.31 лева за отчетен период от 07.06.2015 г. до 07.07.2015 г., с падеж на плащане 25.07.2015 г.  и №*/08.08.2015 г., на стойност 1`713.15 лева за отчетен период от 08.07.2015 г. до 07.08.2015 г., с падеж на плащане 25.08.2015 г. От същите е видно, че в качеството си на оператор, през процесния период от време „БТК“ЕАД с търговски наименование „В.“ е предоставило в полза на ответника А.П. следващите се съгласно сключения договор услуги, но той не е заплатил дължимата за тях цена по начина и в сроковете, посочени във фактурите и в чл.1 от сключения между страните договор.

Не се установи по никакъв начин ответникът да е изплатил задължението си по процесните фактури, за което обстоятелство бе негова тежестта на доказване.

Съдът приема, че цедентът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.99, ал.3 от ЗЗД и е уведомил ответника в качеството си на длъжник на „БТК“ЕАД за прехвърляне на вземането. Нещо повече уведомяването на длъжника за новия му кредитор може да се осъществи и в хода на стартирало исково производство между новия кредитор и  длъжника – Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС, по т. дело №12/2009 г., II т. о.

Съгласно приетата като доказателство по делото ССЕ вземането на ищеца към ответника съответства на претендираните от ищеца суми по отношение на главницата, поради което искът следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.03.2018 г.

С оглед откритото производство по чл.193 от ГПК, по отношение на договор №*27122013-29635068; приемо-предавателен протокол №* от 21.03.2015; декларация от 21.03.2015 г.; допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 21.03.2015г.; известие за доставяне *PSSDTS007SLF6*; известие за доставяне *PSSDTS00536DY*; приемо-предавателен протокол №* от 23.12.2014г., въпреки предоставената възможност ответникът не доказа направеното оспорване.

Неоснователно е възражението на ответника, основаващо се на изтекла погасителна давност на вземанията, предмет на настоящия установителен иск.

Съгласно чл.111 от ЗЗД, б.„в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Видно от приетото по настоящето дело ч.Г. д. №348/2018 г. по описа на РС-Рг., че претенцията на ищцовото дружество се основава на неплатени, но потребени от ответника далекосъобщителни услуги за периода от 07.04.2015 г. до 07.08.2015 г. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. давността почва да тече 15 дни след издаване на всяка от издадените данъчни фактури  - */08.05.2015 г., на стойност 232.78 лева, за отчетен период от 07.04.2015 г. до 07.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г.; №*/08.06.2015 г., на стойност 203.85 лева за отчетен период от 08.05.2015 г. до 07.06.2015 г., с падеж на плащане 25.06.2015 г.; №*/08.07.2015 г. на стойност 134.31 лева за отчетен период от 07.06.2015 г. до 07.07.2015 г., с падеж на плащане 25.07.2015 г.  и №*/08.08.2015 г., на стойност 1`713.15 лева за отчетен период от 08.07.2015 г. до 07.08.2015 г., с падеж на плащане 25.08.2015 г. С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, на 30.03.2018 г. погасителната давност е прекъсната по силата на чл.116 от ЗЗД.

Предвид изложените по-горе съображения искът като доказан и основателен следва да се уважи като се признае съществуването на паричното вземане на „А.С.В.”ЕАД, против ответника А.П. по заповедта за изпълнение за сумата от 81.90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 45.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лв., или общо 95.28 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 45.28 лв.,  юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. и възнаграждение на вещо лице – 200.00 лева, или общо 545.28 лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е  в размер на 640.56 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., дължи на „А.С.В.”, с ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, о.-с.„Л.” .2, о.4, представлявано от Н.Т.С., сумата от 2`264.09 лв. – главница по договор за телекомуникационни услуги, за който е открит Акаунт №*1, ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2021 от 02.04.2018 г. по ч.Г.д. №348/2018 г. на РС-Рг..

На основание чл.193 от ГПК ПРИЗНАВА, че оспорването истинността на договор №*27122013-29635068; приемо-предавателен протокол №* от 21.03.2015; декларация от 21.03.2015 г.; допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 21.03.2015 г.; известие за доставяне *PSSDTS007SLF6*; известие за доставяне *PSSDTS00536DY*; приемо-предавателен протокол №* от 23.12.2014г., не е доказано.

ОСЪЖДА А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., да заплати на „А.С.В.”, с ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, о.-с.„Л.” .2, о.4, представлявано от Н.Т.С., сумата от 640.56 лв. – разноски, включваща разноски  в заповедното и исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………….