Р Е Ш Е Н И Е    226

 

Номер   226

Година   15.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100529

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „.С.В.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., правоприемник на „.С.В.ООД, Ч. пълномощника Н.Ц. – юрисконсулт, против Г.И.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„Е.Й.”№7..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 06.06.2016 г., между ответника и „Б.ДСК“Е. бил сключен от Договор за стоков кредит №190898/06.06.2016 г, при спазване разпоредбите на ЗПК. С подписване на договора Кредиторът се задължил да отпусне стоков кредит в размер на 1`129.00 лв. за закупуване на стоки, описани в договора. Погасителните вноски, които Кредитополучателя се задължил да изплаща, съставлявали изплащане на главница, ведно с ГПР. ГПР посочен в погасителния план, вкл. лихви и такси, които ответникът дължи на Кредитора. По силата на постигнатите договорености кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така договорената лихва е в размер на 287.29 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1`416.29 лв. Крайния срок по кредита е до 06.06.2018 г., платими на 24 бр. месечни погасителни вноски. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което на осн. Чл.12.1 от Общите условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно общите условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 проценти пункта. На посоченото основание на Кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 104.13 лв. за периода от 06.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че длъжника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата погасена до момента е в размер на 141.52 лв., с която са погасени главница от 114.86 лв. и договорна лихва от 26.66 лв. Претенциите на заявителя „.С.В.Е. са за неизплатения остатък от 1`275.61 лв., от която главница: 1`014.14 лв., договорна лихва от 157.34 лв. и законна лихва за забава от 104.13 лв. Ищецът твърди, че вземанията към длъжника са прехвърлени от предишния кредитор в негова полза по силата на Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. ИД на „Б.ДСК“Е. е упълномощил „.С.В.Е. да уведоми от името на банката всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията. До ответника е изпратено уведомление за извършената цесия от 17.05.2017 г. и от 06.03.2018 г. Към исковата молба е приложено като доказателство копие от уведомително писмо, което ищецът моли да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба. В случая, съгласно договора ищецът се е задължил да изпраща за своя сметка уведомления за извършената цесия. Цитира практика на ВКС във връзка начините за извършване на уведомление за прехвърляне на вземания.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Г.И.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„Е.Й.”№7., че дължи на ищеца „.С.В.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., правоприемник на „.С.В.ООД следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.Г.д. №340/2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за стоков кредит №190898/06.06.2016 г., както следва:

- главница в размер на 1`014.14 лв. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.

- договорна лихва в размер на 157.34 лв. за периода от 06.08.2016 г. до 11.05.2017 г. (падеж на последната погасителна вноска).

- обезщетение за забава в размер на 104.13 лв., считано от 06.10.2016 г. (денят следваща датата на договора за цесия до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №3200, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 14.06.2018 год., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, ответникът въпреки предоставената от съда възможност не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове по основание и размер.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. В нарочно депозирана молба с вх. №9486 от 17.10.2018 г. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Изразява становище, че оспорва изцяло фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба.

По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно - счетоводна експертиза.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

По делото е приет като доказателство Договор за отпускане на стоков кредит №190898 от 6.6.2016 г.., по силата на който „Б.ДСК”Е. е поела задължение да отпускане на кредит в размер на 1`129.00 лв. за закупуване на описаната в договора стока – хладилник/фризер на стойност от 1`329.00 лв. В договора е уговорен срок на погасяване на кредита – 24 месеца, като погасителните вноски са платими до шесто число на месеца, съгласно погасителен план /Приложение №1/. Определен е лихвен процент 22.79% годишно или 0.0633% на ден и ГПР в размер на 25.33%. В Чл.11 е уговорено задължението на Кредитополучателя да заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните /Приложение №3/. Видно от приложения погасителен план, е, че кредитът е следвало да бъде издължен на 24 месечни погасителни вноски, като е посочен падежът, общата стойност на погасителната вноска, вкл. каква част представлява главница и лихва по кредита. Последната погасителна вноска е фиксирана на 06.06.2018 г.

Неразделна част към договора са Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, приложени към исковата молба и подписани от двете страни по договора. Съгласно Чл.12 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата в договора, частта на вноската представляваща главница се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. По арг. на Чл.12.1 при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г., „Б.ДСК”Е. е прехвърлил на „.С.В.”Е. вземанията си, произтичащи от просрочени стокови кредити на физически лица, посочени в приемо-предавателен протокол. Приложено е и допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамковия договор, с което са прехвърлени вземания по стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени, не се погасяват надлежно, по някои от които е възможно да е започнал процес по уведомяване за предсрочна изискуемост. По делото е приложен и препис от Приемо-предавателен протокол, в който е посочено вземането към ответника.

Видно от приложеното по делото пълномощно, е, че „Б.ДСК”Е. е упълномощил цедентът „.С.В.”Е. да уведоми всички длъжници на Банката по вземанията за кредити, които Банката е цедирала по силата на горепосочения договор за цесия за извършеното прехвърляне на вземането.

С уведомително писмо с изх. №190898, „Б.ДСК”Е., Ч. „.С.В.”Е. е уведомила длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, считано от 11.05.2017 г.

По делото е представена товарителница за изпращане на уведомлението и обратна разписка за доставянето му.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, при изпълнението, на която вещото лице е дало два варианта за изчисление на дължимите и неизплатени суми по договора, в зависимост от датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. По вариант първи: при настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 11.05.2017 г., размерът на задълженията по договора са главница за сумата от 1`014.14 лв., договорна лихва с настъпил падеж – 135.11 лв., за периода от 06.10.2016 г. до 11.05.2017 г. и наказателна лихва за сумата от 99.49 лв., за периода от 06.10.2016 г. до 30.03.2018 г. Общият размер на непогасените задължения по посочения вариант според вещото лице възлиза на 1`248.74 лв. По вариант втори: при настъпила предсрочна изискуемост на 14.02.2018 г., размерът на задълженията по договора са главница за сумата от 1`014.14 лв., договорна лихва с настъпил падеж – 218.46 лв., за периода от 06.10.2016 г. до 11.05.2017 г. и наказателна лихва за сумата от 63.63 лв., за периода от 06.10.2016 г. до 30.03.2018 г.  Общият размер на непогасените задължения по договора по посочения вариант според вещото лице възлиза на 1`296.23 лв. В констативната част от заключението в табличен вид /табл. №2 и табл. №4/ от експертизата вещото лице е посочило погасените и непогасени задължения по кредита по двата използвани варианта. Според вещото лице е погасена главница в общ размер на 114.86 лв. и договорна лихва в общ размер 62.17 лв. Погасяванията на главницата спират на 06.10.2016 г.

При изслушване на заключението в откритото по делото съдебно заседание, вещото лице поддържа същото, като уточнява, че разликата в размера на наказателната лихва по двата варианта е в периода и дължимата главница, която е с натрупване.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като пълно, ясно и обосновано.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявените от ищцовото дружество искове са с правно основание Чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с Чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с Чл.410 ГПК, вр. с Чл.79 вр. с ч.99 от ЗЗД и Чл.86 от ЗЗД, имащи за предмет установяване на вземането на ищеца, предмет на издадена заповед по Чл.410 ГПК.

По допустимостта: Предявеният иск е процесуално допустим. Предявен е при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за надлежното му упражняване.

По основателността на предявения иск:

Искът по Чл.422, ал.1 във вр. с Чл.415 от ГПК, е положителен установителен иск, чиято цел е да се констатира със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената и оспорена в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК заповед за изпълнение. Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения по Договор за отпускане на стоков кредит №190898 от 6.6.2016 г., сключен между ответника Г.Т. и „Б.ДСК”Е., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „.С.В.”Е. по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. и анекс към него.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване установи наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по силата на сключен договор за стоков кредит, вземането по което е прехвърлено валидно на ищеца в настоящето производство и по който ищеца и предишния кредитор, прехвърлил вземането са изправна страна, изпълнила задълженията си по него. По делото се установи, че задълженията по кредита не са изплатени в пълен размер. В случая кредитополучателя е уведомен, както за извършеното прехвърляне на вземането, така и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Последното се установи по несъмнен начин от приложеното уведомително писмо с изх. №190898. От посоченото се установява, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от посочената в уведомлението дата. Размерът на непогасените задължения по кредита се установи от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В т. 18 от ТР №4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013 г., изрично е дадено разрешение относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит. Така даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване  и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. В решението са посочени и предпоставките за  обявяване на  кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на Чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В конкретния случай безспорно от представеното по делото уведомително писмо с изх. №190898 се установи, че банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорни правоотношения. Отказът от получаване или укриването може да бъде удостоверен по правилата на ГПК за връчване на съобщения / т.3 на ТР №1/28.12.2015 г. по т.д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС/, в зависимост от начина за връчване, който кредитора е избрал.Връчването се осъществява по правилата на Чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В случая от представените товарителници от „Л.е.” и обратна разписка за доставянето й, се установява, че пратката е оформена като „отказана” от получателя. При това положение по арг. на Чл.44 от ГПК, съдът приема уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита за редовно осъществено, считано от посочената от длъжностното лице дата.

Предвид гореизложеното, размерът на неизплатените задължения по кредита, следва да бъдат определени съобразно констатациите на вещото лице по вариант първи от заключението. Установителният иск по отношение неизплатената главница следва да бъде уважен в пълно предявения размер от 1`014.14 лв. Предявеният иск за заплащане на договорна лихва, следва да бъде уважен от съда в установения от вещото лице размер от 135.11 лв., за периода от 06.08.2016 г. до 11.05.2017 г. Искането за присъждане на договорна лихва за периода от 06.08.2016 г. до 11.05.2017 г. над уважения от съда размер до пълно предявения от 157.34 лв. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предявения установителен иск за присъждане на обезщетение за забава за периода за периода от 06.10.2016 г. до датата на предявяване на заявлението в съда – 30.03.2018 г., следва да бъде уважено до размера на сумата от 99.49 лв., така както е установено по вариант първи от заключението на вещото лице. Над уважения от съда размер до пълно предявения от 104.13 лв., искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Доказа се и обстоятелството, че горепосочените вземания са надлежно прехвърлени на ищеца в настоящето производство „.С.В.”Е., по силата на приложения договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. Относно надлежното уведомяване за извършената цесия съгласно разпоредбата на Чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на Чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно мотивите в Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по Г. д. №5759/2014 г., III г. о., ГК, първостепенният съд е приел, че старият кредитор е разполагал с възможността да упълномощи новия кредитор да извърши уведомление за цесията, какъвто е и настоящия случай. Такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на Чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, като това съобщение поражда предвиденото с Чл.99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на Чл.36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно Чл.39 ЗЗД. / В този смисъл и Решение №114 от 07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на Върховен касационен съд, ІІт.о./. В настоящия случай цедентът „Б.ДСК”Е. е упълномощил цесионера „.С.В.”Е., да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се установява от приложено по делото пълномощно. Уведомлението, изходящо от цесионера „.С.В.”Е., адресирано до ответника е приложено към исковата молба, ведно с известие за неговото доставяне. На следващо място, следва да се има предвид, че съобразно константната практика на ВКС /Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т.о., ТК/, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане

По отношение на разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съобразно посоченото тълкувателно решение, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това положение, и с оглед изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 73.92 лв., съобразно уважената част от предявените искове.

С оглед изхода на спора на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер от 415.55 лв., съобразно уважената част от предявените искове за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено по реда на Чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с Чл.37, ал.1 от ЗА /в размер на 100.00 лв./.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„Е.Й.”№7. дължи на „.С.В.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №1868/30.03.2018 г. по Частно гр. дело №340/2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за кредит за отпускане на стоков кредит №190898 от 6.6.2016 г., както следва:

- главница в размер на 1`014.14 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда (30.03.2018 г.), до окончателното изплащане на задължението.

- договорна лихва в размер на 135.11 лв., за периода от 06.08.2016 г. до 11.05.2017 г., като над уважения от съда размер до пълно предявения от 157.34 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на договорна лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

- обезщетение за забава в размер на 99.49 лв., считано от 06.10.2016 г. до 30.03.2018 г., като над уважения от съда размер до пълно предявения от 104.13 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на обезщетение за забава като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„Е.Й.”№7. да заплати на „.С.В.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 73.92 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„Е.Й.”№7. да заплати на „.С.В.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 415.55 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:…………………………………………….