Р Е Ш Е Н И Е    272

 

Номер   272

Година   17.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101080

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.12 и следващите от ЗЗДН. Подадена е молба за издаване на съдебна заповед за защита от Д.В.Р. с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4а, с която се навеждат оплаквания срещу лицето Л.И.Р., ЕГН*, за извършени от последната спрямо нея действия на домашно насилие на 29.09.2018 г. около 21.00 часа.

Твърди се, че Д.В.Р. е съпруга на И.Д.Р., който пък е баща на Л.И.Р., но първата не е майка на последната, която е родена от предишната жена на втория.

Твърди се още, че на 29.09.2018 г. около 21.00 часа, Д.В.Р. се намирала на терасата на жилището си, находящо се в г.Р., у.„Л.К.“№4а. Тогава от входната врата на къщата и излязла Л.И.Р., която виждайки я започнала да и крещи с пълен глас и да я заплашила с изразите „Ти, че умреш, ти, че умреш“. Сочи се, че след това Л.И.Р. се опитала да влезе обратно в къщата, за да се саморазправя с нея, но не успяла, защото входната врата се била затворила. Молителката твърди още, че поведението на Л.И.Р. не било на нормален човек, поради което и заподозряла, че същата била употребила наркотични вещества през същия ден.

Молителката счита, че по този начин срещу нея е извършен акт на домашно насилие, поради което сезира съда с искане за налагане на посочените в молбата мерки за защита по отношение на нея.

Приложена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

С Разпореждане №5480/10.10.2018 г. и Съдебна заповед за незабавна защита от същата дата са наложени мерки за незабавна защита спрямо Л.И.Р., ЕГН*, както следва:

1. Задължава извършителя Л.И.Р., ЕГН*, с адрес г.Я., у.„Ц.Б.III”№135, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.В.Р. с ЕГН*, с адрес г.Р., у.„Л.К.“№4а, до приключване на гр. дело №1080/2018 г. по описа на РС-Рг. с влязло в сила съдебно решение.

Ответникът по молбата Л.И.Р., не е депозирала писмен отговор в предоставения и от съда срок.

В съдебно заседание молителката Д.В.Р. не се явява.

Ответникът Л.И.Р. също не се явява.

Процесуалният и представител адв. Р. /служебно назначена/, поддържа становище за неоснователност на молбата.

На първо място поддържа довод, че производството следва да бъде прекратено. Подкрепя го със съображение, че страните по делото нямат роднинска връзка.

Алтернативно моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отхвърлено искането за издаване на заповед за защита по чл.5 от ЗЗДН. Оспорва обстоятелствата, изложени в молбата, като твърди, че не е осъществен твърдения акт на домашно насилие. Сочи, че от разпита на свидетелката Л.И.Р. /баба на ответника/ се установява, че Д.В.Р. и Л.И.Р. са се псували, но нито една от двете не е изричала реплики, че някой ще умира. Така ответника не може да бъде осъден само въз основа на представената декларация. Поради изложеното счита молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, включително и поради обстоятелството, че с подадената молба Д.В.Р. единствено цели да си осигури спокоен живот, като ограничи гостуванията на дъщерята от първия брак на съпруга си.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

За да бъдат доказани твърденията на ищцата относно случилото се пред дома и на 29.09.2018 г. около 21.00 часа, находящ се в г.Р., у.„Л.К.“№4а, същата е приложила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършеното домашно насилие на посочената в молбата дата и по описания в нея начин. Други доказателства, включително и гласни такива не е ангажирала.

За да бъдат доказани твърденията на ответничката и по искане на процесуалният и представител е била разпитана една свидетелка относно случилото се на 29.09.2018 г. около 21.00 часа на посочените от ищцата място и време.

В своите показанията свидетелката Л.И.Р. /баба на ответника/ излага, че живее със съпруга си на втория етаж от къща, находяща се на у.„Л.К.“№4а, г.Р.. Сочи, че двамата имат две деца. Едното от тях, а именно И.Д.Р. живее с втората си съпруга Д.В.Р. и детето им на първия етаж от същата къща. От предишен брак, първият имал още едно дете, а именно Л.И.Р. /ответничката/.

Свидетелката Л.И.Р. /баба на ответника/ излага още, че съпруга и е с инфаркт и диабет, като в резултат на последния през 2011 г. ампутирали единия от краката му, а през 2017 г. и втория. Сочи, че през 2017 г. двамата изтеглили потребителски кредит от 10`000.00 лева, който дали на И.Д.Р. и Д.В.Р.. През този период Л.И.Р. /ответничката/ посещавала рядко Л.И.Р. /баба на ответника/ и съпруга и – през няколко месеца. По повод тези и посещения отношенията между последните двама, от една страна, и Д.В.Р. – от друга, се влошили, защото последната не желаела първото дете на съпруга си да идва на гости при баба си и дядо си.

Така през м.09.2018 г. последвало поредното посещение на Л.И.Р. /ответничката/ в дома на Л.И.Р. /свидетелката/ и съпруга и. След като вечерта първата си тръгнала придружена от втората, излизайки от входната врата на къщата и намирайки се на двора, от тераса на първия етаж се показала Д.В.Р., като напсувала Л.И.Р. /ответничката/ и и казала „тук не ти е мястото“. Тогава последната също я напсувала, след което двете започнали взаимно да се обиждат. свидетелката сочи още, че по време на този скандал, не е чула внучката и да казва на ответничката „Ти че умреш“. По-късно на мястото пристигнали полицаи и екип на бърза помощ.

Видно от  решение №504 по гр.д №458/2004 г. по описа на Рг.РС, със същото е прекратен брака между И.Д.Р. и М.Г.Р..

Видно от  удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№1748/09.10.2018 г. на И.Д.Р., същия е баща на Л.И.Р., съпруг са Д.В.Р. и син на Л.И.Р..

Видно от  копие от нот. акт №158, том.2 рег. №2649, дело №317/2009 г., Д.В.Р. се легитимира като собственик на 1/4 от жилището, в което живее.

Видно от удостоверение по декларирани данни от о.Я., ответника няма декларирани недвижими имоти, МПС и ППС.

Видно от представена трудова книжка се установява, че ответницата е работила като сервитьор към „Ф.“ООД от 28.05.2018 г. до 08.07.2018 г..

Видно от медицинското удостоверение се установява, че ответницата е лекувана с диагноза – F 31.1 като е приета на лечение на 05.10.2018 г. и изписана на 14.11.2018 г..

Видно от  писмо от ЦПЗ  се установява,  че ответника за времето от 05.10.2018 г. до 14.11.2018 г. е  била настанена в ЦПЗ. От приетата епикриза, се установява, че същата е с диагноза „Биполярно афективно разстройство“.

Видно пък от справка за съдимост ответницата не е осъждана.

Видно от  писмо от РУ-Р. на Л.И.Р. /ответничката/ не са съставяни предупредителни протоколи да не се саморазправя с Д.В.Р..

От приетото медицинско удостоверение от ЕТ„И.Д.“-АИСИМП по психиатрия се установява, че Л.И.Р. /ответничката/ не се води на диспансерен отчет.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата е допустима като подадена от пострадало лице, която е съдържала необходимите реквизити по ЗЗДН и в преклузивния едномесечен законов срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.

Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В ал.2 на същата правна норма е посочено, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно е необходимо да се установи има ли осъществено физическо и психическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в какво се е изразявало същото, за да се прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.

За установяване на посочения инцидент по делото ищцата е събрала само едно писмено доказателство. По делото е приложена само декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършеното домашно насилие на посочената в молбата дата и по описания начин.

Следва да се отбележи обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е осъществен акт на домашно насилие.

При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни такива посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЗДН/, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват твърденията на молителката за упражнен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл.2 ЗЗДН. В случая не може да бъде направен категоричен извод, че на посочените в молбата за защита дата и място Л.И.Р. е заплашила Д.В.Р. с изразите „Ти, че умреш, ти, че умреш“, а така да е упражнила насилие, налагащо вземането на мерки по чл.5 ЗЗДН. В настоящия случай съдът намира, че са ангажирани гласни доказателства, които оборват доказателствената стойност на представената от Д.В.Р. декларация. Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетелката. Показанията и са подробни и вътрешно непротиворечиви, като същата сочи, че е присъствала на скандала, при който освен, че внучката и не е изричала изразите „Ти, че умреш, ти, че умреш“, е бил предизвикан от Д.В.Р.. За тези и твърдения, свидетелката е категорична.

По изложените съображения съдът приема, че молбата за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. В случая не е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие.

При този изход на спора издадената Заповед за незабавна защита №5480/10.10.2018 г. по гр. дело №1080/2018 г. по описа на РС-Рг. /издадена въз основа на разпореждане №5480/10.10.2018 г. по гр. дело №1080/2018 г. по описа на РС-Рг./, следва да бъде обезсилена.

Предвид изхода на спора и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Рг.РС, държавна такса за воденето на делото в размер на 25.00 лв., дължима на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответникът Л.И.Р. е представлявана от служебно назначен процесуален представител. Съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението в производството то ЗЗДН е от 100.00 до 150.00 лева. Същото е дължимо на процесуалния представител от Национално бюро за правна помощ - С., като следва да бъде определено в размер на 120.00 лева, която сума след това следва да бъде присъдена на страната, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.В.Р. с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4а, за налагане на мерки за защита от домашното насилие по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН, срещу Л.И.Р., ЕГН*.

ОСЪЖДА Д.В.Р. с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4а, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Рг.РС сумата 25.00 лв., представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител адв. Н.Р., сума от 120.00 лева, която да бъде изплатена от Национално бюро за правна помощ - С.

ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед за незабавна защита №5480/10.10.2018 г. по гр. дело №1080/2018 г. по описа на РС-Рг. /издадена въз основа на разпореждане №5480/10.10.2018 г. по гр. дело №1080/2018 г. по описа на РС-Рг./.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати до РУ-Р..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………