Р Е Ш Е Н И Е    279

 

Номер   279

Година   18.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100399

по  описа  за

2018

година

 

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана от З.„.В.И.Г.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., П.„П.”№5, представлявано от ИД Н.Ч. и К.Р., Ч. А.Г.С.Я., АК-Б. съд. адр. Г.С., У.„Х.А.”№3, .1, О.3 – Адв. дружество „С.”, против Д.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Р., У.„И.”№22.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.09.2016 г. в Г.Р. на У.„Г.Д. в районна на „Б.” ответникът управлявайки МПС марка „Ф.”, модел „Т.”, с ДК*, поради неспазване на необходимата дистанция предизвикал ПТП с движещия се пред него л.а. марка „П.”, модел „*”, с ДКН №*, собственост на Г.И.Ш.. В резултат, на реализираното ПТП на последния са причинени материални щети. МПС марка „П.”, модел „*”, с ДКН №* е било застраховано в ищцовото дружество по застраховка „.К.С.”. Нанесените щети по застрахования автомобил били описани в протокол за ПТП №1381796/07.09.2016 г. В обстоятелствената част на исковата молба са описани увредените части на автомобила. Ремонтът на увреденото МПС бил възложен и извършен от доверен на ищеца сервиз „М.”ООД. С двустранно подписан приемно-предавателен протокол от 01.11.2016 г. бил върнат на представител на собственика. Стойността на ремонта възлизал на сумата от 1`777.60 лв. с ДДС, за която била издадена и съответната фактура. Изложени са доводи, че ищцовото дружество изплатило на сервиз „М.”ЕООД стойността на извършения ремонт. Към момента на настъпване на застрахователното събитие за управлявания от ответника автомобил не е имало сключена застраховка „ГО”. Навеждат се съображения, че с изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл.410 от КЗ ищцовото дружество встъпва в правата на застрахования на увреденото имущество срещу причинителя на вредата и виновен водач. На основание чл.412 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си срещу Д.Д. за изплатеното обезщетение в размер на 1`777.60 лв., като за целта била изпратена регресна покана. До настоящия момент дължимата сума не била изплатена.

Позовавайки се на изложените в исковата молба фактически и правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което да осъди Д.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Р., У.„И.”№22, да заплати на З.„Б.В.И.Г.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., П.„П.”№5, представлявано от ИД Н.Ч. и К.Р., сумата от 1`777.60 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „.Б.К.” вр. с щета *42419, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като според изложените фактически твърдения, не можело да се направи извод относно правната квалификация на предявения иск. На следващо място е направено възражение за местна неподсъдност на делото на СРС. По същество са изложени доводи за неоснователност на исковата молба. Ответникът се позовава на фактическия състав на чл.410 от КЗ, като сочи, че по повод настъпилото застрахователно събитие и по повод подадено заявление от пострадалата при застрахователя е била образувана преписка по щета. Твърди, че такова заявление не е подавано от пострадалата. Също така сочи, че макар да е било възложено на Автосервиз М.ООД липсват доказателства да са били извършени възложените автосервизни услуги от сервиза. Не били представени и доказателства претендираната сума от 1`777.60 лв. да е била изплатена на „А.М.”ООД. Оспорва да е получавал регресна покана с номер *42419, доколкото същата е с изх. №02557/17.05.2017 г. На следващо място изразява становище, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството и със задължителна материална доказателствена сила за направени пред съставителя изявления и за извършени от него и пред него действия. Сочи, че не е извършил виновно нарушението описано в протокола за ПТП, дотолкова, доколкото пострадалата В. имала вина за случилото се ПТП.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявения иск. Уточнява, че ремонтът на процесното МПС е извършен от сервиз „С.К.“ЕООД, вкл. че плащането е извършено в полза на посоченото дружество.

Ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен по изложените в писмения отговор на исковата молба възражения.

По делото са събрани писмените доказателства, представени от страните. Проведен е разпит на допуснатите свидетели. Изслушани и приобщени са заключения по допуснатите и назначени съдебно-автотехническа, съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представената и приета като доказателство по делото Застрахователна полица №*/01.04.2016 г. за автомобилна застраховка Б.К.С. се установява, че на 01.04.2016 г. между З.„.В.И.Г. и Г.И.Ш., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „П.“, с рег. №* е бил сключен договор за имуществена застраховка „.К.С.“ с основно покритие – „пълно каско“ и допълнително покритие – „Помощ на пътя“ (асистанс), „Щети без документ“ и „Доверен сервиз“ със срок на застраховката от 10.30 часа на 03.04.2016 г. до 10.30 часа на 03.04.2017 г.

Приобщено е като доказателство по делото Заявление за изплащане на застрахователно събитие по застраховка „К.“ и „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди по повод процесното ПТП, настъпило на 07.09.2016 г. в Г.Р., У.„Г.Д.“, като по време на движение в посока Г.Р., на входа на града виновния водач не е спазил дистанция и ударил увреденото МПС отзад. Посочени са настъпили материални щети – спукана задна броня, счупен заден ляв стоп ударен заден капак и др. Като заявител и водач на МПС по време на посоченото ПТП е посочена В.Г.В. /допусната и разпитана в качеството на свидетел/. Посочен е като приложен протокол за ПТП №1381796.

По делото са приет като доказателство Опис на претенция №51-0140-0059/16/09.09.2016 г. и Опис на претенция от 21.02.2017 г. /л.12 и л.13/, от които са констатирани увредени части на процесния автомобил. Изготвена е калкулация на претенция №51-0140-0059/16/09.09.2016 г.

По делото е приложен договор за извършване на автосервизни услуги от 11.07.2012 г., сключен между ищеца и дружеството „С.К.“ООД.

Приложено е възлагателно писмо, с което ищцовото дружество е възложило на Автосервиз „С.К.“ООД да извърши ремонт на процесния автомобил.

Видно от Приемо-предавателен протокол, е, че на 01.11.2016 г. автомобила е бил предаден за ремонт.

За стойността на извършения ремонт са издадени и приложените по делото фактури от страна на „С.К.“ЕООД.

Установява се от Доклад по щета №*42419 от 01.12.2016 г., че е калкулирано застрахователно обезщетение в размер на 1`777.59 лв., които да бъдат изплатени на „С.К.“ООД за отстраняване на щетите по застраховка „К.“.

От представеното и прието като доказателство по делото Преводно нареждане от 02.12.2016 г., издадено от Б.„ДСК“Е. се установява, че ищецът е заплатил на „С.К.“ООД сумата от 1`777.60 лв. В преводното нареждане като основание е посочено "Claim *“, като пояснение „*“.

Видно от представената по делото справка от Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите /л.176 от делото/ е, че сключената от ответника застраховка е била прекратена на 20.07.2016 г., т.е. към дата на процесното ПТП управлявания от ответника автомобил е бил без сключена застраховка „ГО“. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото уведомление с изх. №РК-014-459/1/14.03.3017 г. от страна на „Е.“ по повод заведена регресна претенция от страна на ищеца за заплатеното застрахователно обезщетение.

С Регресна покана с изх. №02557/17.05.2017 г. по щета №*2419 ищецът е поканил Д.С.Д. да възстанови сумата от 1`777.60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застраховка „К.“, като поканата била получена на 29.05.2017 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общи условия на „.В.И.“ по Б.К.С., както и свидетелство за регистрация част II.

По делото е изискана и приложена като доказателство и справка на регистрираните ППС на името на ответника.

От приложеното по делото писмо от Д.„Н.с.112“ се установява, че на 07.09.2016 г. е постъпило обаждане от страна на ответника по повод ПТП в Г.Р., У.„Г.Д.“, района на „Б.“, като е приложен и СД диск. Съдът е извършил оглед на представения СД диск по реда на чл.204 от ГПК в откритото по делото съдебно заседание, проведено на 12.11.2018 г.

По делото е изискана и приета към доказателствения материал и АНД преписка образувана от РУ-Р., по която е издадено НП №16-0331-000494 от 17.09.2016, с което на ответника е наложена глоба за извършено административно нарушение на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. В НП е отразено, че Д.С.Д. на 07.09.2016 г. около 17.00 часа на У.„Г.Д.“ в о.Р. на път втори клас №II-84 в посока за Г.Б., в района на фирма „Б.“ водача на л.а. „Ф.Т.“, с рег. №*, не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго ПС, че да мое да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и реализира ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП. НП, видно от направеното отбелязване върху същото е влязло в законна сила на 21.11.2016 г.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, се установява механизма на осъщественото ПТП. Вещото лице сочи, че данните съдържащи се в протокол за ПТП, сочат за удар между две МПС движещи се едно след друго при неспазена надлъжна дистанция на задно движещо се МПС. Вещото лице описва в три фази механизма на удара между двата автомобила. Също така според вещото лице настъпилите щети описани в протокола за ПТП вследствие ПТП по процесния автомобил, са настъпили и са в пряка причинно-следствена връзка с констатираното от застрахователя и описани със съответната степен на възстановяване в опис-заключението. За определяне на пазарната стойност за възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети на увредения автомобил вещото лице е използвало два метода: 1. Методика на застрахователя З.„.ВИГ“ с отчетени договорни отстъпки от 50% от търговската надценка за частите на сервиза с вкл. ДДС и корекционен коефициент за нови части – 0.86% и отстъпки за труд. 2. Методика по пазарни цени, при което цената на новите части по цени на вносител за части на марка „П.“ и цена на труда, без отстъпки от цената. Според вещото лице пазарната стойност на щетите изчислена по цени съобразно представените доказателства и средни пазарни цени за труд, боя и материали към датата на събитието 07.09.2016 г. е 2`659.50 лв. Пазарната стойност на ремонта, изчислена по първия метод по цени съобразно действащата методика на З.„-ВИГ“ за ликвидация на щети към 07.09.2016 г., за ремонт в доверен сервиз е 1`777.59 лв.

При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа същото. Сочи, че при изготвяне на заключението е ползвал опис на претенция №51001450-0059/16 от 21.02.2017 г. Не си спомня дали е представена молба от застрахования за допълнителен оглед. Сочи, че огледът не във всички случаи е само един, като техния брой зависи от сложността на ремонта. След като бъде приет автомобила и се разглоби, тъй като в случая има ударен заден капак и смачкана задна маска, е напълно възможно да не може да бъде отворен задния капак. За да се установи увреждането на задната маска е необходимо да бъде свалена бронята на автомобила и да бъде отворен задния капак, за да се установи какви са всичките увреждания, което може да наложи втори оглед, който да допълни предварителния. Вещото лице сочи, че с оглед описания механизъм е напълно възможно да бъдат увредени облицовката на задната броня, усилващата конзола на задната броня и задната маска.

По делото е изслушана и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна от която се установи, че застрахователното обезщетение от 1`777.60 лв. за ремонта на увредения автомобил е изплатено на 02.12.2016 г. с платежно нареждане до Б.„ДСК“ по разплащателната сметка на „С.К.“ЕООД. Основанието на превода е щета *419, автомобил *.

От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че застрахователната премия по застрахователната полица №*/01.04.2016 г., с валидност от 03.04.2016 г. до 03.04.2017 г. в общ размер 1`326.89 лв. е изплатена изцяло с 4 броя вноски. В табличен вид /табл. №1 от експертизата/, вещото лице е посочило датата до която е следвало да бъде платена всяка вноска, датата на плащане от застрахования към брокера, датата на внасяне на сумите в брой в офиса на застрахователя.

В откритото съдебно заседание проведено на 13.09.2018 г., съдът е открил на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване на автентичността на подписите в следните документи: известие за доставяне ИД РS 1000 03 ВАJP E, в частта относно подписа положен за "получател" от Д.Д., находящо на лист 23-ти от делото; автентичността на подписа, положен от името на заявител в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и застраховка КАСКО и ГО на автомобилистите при имуществени вреди", находящо се на лист 8-ми от делото и производство по оспорване на приложените по делото фактури с №№фактура №* от 01.11.2016 г., * от 13.10.2016 г., в частта относно автентичността на подписа за "съставител" на същите.

От изслушаната съдебно-графологична експертиза се установи, че оспорените по реда на чл.193 от ГПК документи са подписани от посочените в тях лица. В констативно-съобразителната част от експертизата вещото лице е посочило използвания от него сравнителен материал при изготвяне на заключението, както и установените съвпадения в описаните общи и частни графически признаци /форма на движението при изписване на първия елемент в началната част, форма на движението при съединяването на щрихите по между си и т.н./. В заключителната част от експертизата, вещото лице е стигнало до извода, че ръкописния текст, изписан в частта „В.“, в долния край на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „К.“ и „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди от името на В.Г.В. е изпълнен от В.Г.В.. Също така вещото лице установява, че подписът положен от името на К.Т. в долния десен ъгъл във фактура №000010760/01.11.2016 г., издадена от „С.К.“ЕООД е изпълнен от посоченото лице. Подписът положен за съставител, изписан над името на Я.Л. във фактура №*/13.10.2016 г., издадена от „С.Ф.А.“ и с получател „С.К.“ЕООД е изпълнен от Я.В.Л.. Според констатациите на вещото лице подписът положен за „подпис на получателя“ изписан над името на Д.Д. в известие за доставяне е изпълнен от ответника по делото.

При изслушване на заключението в откритото по делото съдебно заседание, вещото лице поддържа същото. Сочи, че като сравнителен материал от подписа на В. е използвал подадено заявление за издаване на документ за самоличност. При подаване на посочените документи същата се е разписала с фамилното си име. При изготвяне на заключението, вещото лице сочи, че е изследвало ръкописно изписаните знаци във фамилията В.. От сравнителния материал е установил, че лицето изписва фамилното си име като свой подпис.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологична експертиза като пълни, ясни, обосновани и изготвени от лица с дългогодишен опит в съответната материя.

По делото е разпитан като свидетел А.Ц., служител на РУ-Р.. Същият в показанията си сочи, че не си спомня случая, тъй като е бил преди две години. Предвид протокола за ПТП става въпрос за неспазване на дистанция. Посочва, че подписа поставен в протокола е положен от него.

От показанията на свидетеля В.В., се установява, че към датата на въпросното ПТП, същият е имал застраховка „К.“. Свидетелката твърди, че вр. с ПТП е подала до застрахователя заявление за щета. При предявяване на находящото се на л.8 и л.9 от делото документ – заявление в открито по делото съдебно заседание, свидетелката заявява, че подписът определено не е нейния. Също така свидетелката твърди, че първо се свързала със застрахователя по телефона. Мисли, че те попълнили документите. Сочи, че не си спомня дали е подписвала документи. Свидетелката сочи, че един автомобил спрял пред нея много рязко, при което тя спряла. Според свидетелката микробуса не си спазвал дистанцията и я ударил отзад. ПТП станало миналата година в посока Г.Б. в района на „Р.“. Другата кола била пред нея. Микробусът се движел З. нея. Автомобилът пред нея рязко спрял и свидетелката също спряла за да избегне удара. Сочи, че увредения автомобил е на Г.Ш.. Ответникът се обадил на тел.112. Отзад колата била изкривена. Багажникът се отворил и не можел да се затвори. След това в сервиза казали, че има сериозни щети, които не се виждали. Щетите били отстранени в сервиз на „П.“ в Г.С.. Автомобилът който спрял пред нея бил малък, не си спомняла марката. След това този автомобил си тръгнал.От полицията казали, че този автомобил не е участник в ПТП.

По делото е разпитан като свидетел Г.Ш. който твърди, че не е присъствал на ПТП. От полицията имало протокол за ПТП. От застрахователната компания им посочили сервиз, където да закарат колата. Автомобилът на свидетелят бил марка „П.“ и е негова собственост. Сигнализирали за ПТП в офиса в Г.Б.. Свидетелят отнесъл документите лично в този О.. Ремонтът бил извършен в сервиз на „П.“ в Г.С.. Бил увреден задния капак на автомобила, задния стоп, после някакви щипки. Свидетелят твърди, че той закарал и получил автомобила от сервиза. Автомобила бил отремонтиран, но имало проблеми с капака. Твърди, че ни си спомня дали е подал допълнителна молба за повторен оглед на автомобила. Към момента автомобила бил продаден и нямал претенции, като същите са уредени.

Съдът анализирайки показанията и на двамата разпитани свидетели – В. и Ш. по реда на чл.172 от ГПК, не кредитира показанията на свидетелката В. по отношение подаваните и подписвани от нея документи пред застрахователя, като противоречиви. От една страна свидетелката твърди, че е подала заявление пред застрахователя за настъпилата щета. Сочи че не си спомня дали е подписвала документи. От друга страна в противоречие с посоченото е категорична, че подписа положен в приложеното по делото заявление за щета не е нейният. В останалата част досежно осъщественото ПТП и причинените щети по автомобила, съдът кредитира напълно показанията на свидетелката В., като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия приложен по делото доказателствен материал.Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Ш. досежно щетите по автомобила след процесното ПТП и осъществения ремонт. В тази част показанията на посочения свидетел се припокриват както с тези дадени от свидетелката В., така и със събраните писмени документи по делото.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Ц., като кореспондиращи с приложения по делото протокол за ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, по силата на която законова норма възниква правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите. Суброгацията се обуславя от деликтното правоотношение между последните двама, а предпоставка за упражняването на регресното право е осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане.

Съдът намира предявения иск за основателен. В хода на производството се установи от една страна наличието на валидно застрахователно правоотношение за застрахования автомобил, настъпването на застрахователното събитие, както и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия /в условията на натура/, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Установиха се и обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка. От друга страна се установи нарушение на ЗДвП от страна на ответника, с което той виновно е причинил вреда на застрахованото МПС, респективно е отговорно лице да възстанови на застрахователя обезщетението.

 Установи се по делото, че управляваният от св. В. автомобил, собственост на сВ.Г.Ш., е бил застрахован със застраховка „К.“. Налице са били договорни отношения по имуществена застраховка, по време на действие на които ответникът е станал причина за ПТП на 07.09.2016 г., от което произшествие са били нанесени вреди на застрахования в ищцовото дружество автомобил. От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установи, че механизмът на причиняване на ПТП на посочената дата е съгласно описания в протокола за ПТП – ответникът Д.Д., управлявайки МПС марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК №*КК, не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него и рязко спрял застрахован лек автомобил. Нарушавайки чл.23, ал.1 от ЗДвП – "Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго ПС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко", ответникът виновно е причинил сблъсък между МПС „П.“, модел * с ДКН*, като за последният автомобил ударът е в задната му част, а размерът на щетите съобразно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа и оценителна експертиза е в размер на сумата от 1`777.60 лв.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че не извършил виновно нарушението описано в протокола за ПТП. Протоколът за ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл.179 ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. За осъщественото от ответника ПТП е съставено и НП влязло в законна сила, с което последният е санкциониран по административен ред за осъщественото адм. нарушение.

На следващо място съдът намира за изцяло неоснователни направените от ответника възражения за недължимост на претендираното обезщетение, обосновано с твърдението, че заявлението не е подписано от посоченото в него лице. В тази връзка съдът намира за недоказано и направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на подписа на пострадалата. От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно графологична експертиза, се установи, че подписът положен като фамилно име в приложеното на л.8 и л.9 заявление е положен от св. В.. При изслушването си вещото лице посочва, че е установило в сравнителния материал, че лицето използва фамилното си име за свой подпис. В действителност свидетелката заявява, че подписът определено не е нейният, но същата също така заяви, че е подала заявление към застрахователя за щета и че не си спомня дали е подписвала документи. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че посоченото заявление не е подписано от посоченото в него лице, то безспорно е че такова е подадено в срок пред застрахователя и същото е послужило и е налице заведена щета да осъщественото застрахователно събитие.

Съдът намира за неоснователно и следващото възражение на ответника досежно сервиза извършил ремонта. Предвид направените уточнения от ищеца в първото съдебно заседание и представените доказателства – договор за извършване на автосервизни услуги и възлагателно писмо, безспорно се установи в хода на настоящето производство, че ремонтът е бил извършен от страна на „С.К.“ООД, с което са били налице договорни взаимоотношения за възмездно извършване на ремонт на увредени автомобили, застраховани от ищеца. От изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, безспорно се установи, че са причинени описаните от ищеца щети по увредения автомобил. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на ответника в насоката, че липсвало доказателства, че собственикът на автомобила е подавал молба за втори оглед. Изрично вещото лице при изслушването си в съдебно заседание поясни, че огледите не във всички случаи са само един и техния брой зависи от сложността на ремонта. При първоначалния оглед е напълно възможно да не бъде установено увреждането на съответната част, което да е наложи втори оглед след разглобяването на автомобила. Също така вещото лице е категорично, че е възможно с оглед описания механизъм да бъдат увредени посочените части. В този смисъл е налице и причинно-следствена връзка между ПТП, описано в протокола за ПТП и причинените щети по автомобила. В тази връзка, съдът намира за недоказани направените от страна на ответника оспорвания по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на приложените по делото фактури. От една страна безспорно се установи, че ремонтът е бил извършен. От друга страна от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, безспорно се установи и автентичността на положените подписи.

Неоснователно се явява и следващото възражение на ответника, че сумите не са били изплатени от страна на застрахователя в полза на сервиза извършил ремонта. Безспорно от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установи изплащането на процесната сума на 02.12.2016 г. от страна на ищцовото дружество в полза на сервиза извършил ремонта – „С.К.“ЕООД-С.. След като застрахователят е възстановил вредите на повредения автомобил, причинени от ответника, е налице интерес да встъпи в правата на увреденото лице, т.е. да се суборгира и да предяви регресен иск до размера на платеното, съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, в случая в размер на 1`777.60 лв., установен от обсъдените по-горе заключения на САТЕ и ССЕ. Също така се установи и че ищцовото дружество е изпратило до ответника регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение. Получаването на последната се установи от приложеното известие за доставяне с посочена дата на получаване 29.05.2017 г., като предвид констатациите на експерта по изслушаната и обсъдена по-горе съдебно-графологична експертиза досежно автентичността на подписа за получател, съдът намира направеното оспорване на автентичността на документа по реда на чл.193 от ГПК в посочената част за недоказано.

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен в пълно предявения размер като бъде осъден ответника да заплати в полза на застрахователното дружество сумата от 1`777.60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „.Б.К.“ вр. с процесната щета.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер от 1`502.00 лв., съобразно представения списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те реално са заплатени. В тая се включват внесена държавна такса от 71.11 лв., адвокатско възнаграждение от 314.59 лв., заплатени депозити за вещи лица в размер на 1`056.30 лв. и заплатени депозити за призоваване на свидетели от 60.00 лв. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответника за липсата на доказателства за неговото заплащане. По делото /л. 41-43 от Г.д. №54861/2017 г. на СРС/ са представени, както договор за правна защита и съдействие, в който е отразена договорената сума и начин на плащане – по банков път. Така също е представен доклад за извършени дейности от адвокатското дружество в общ размер на 1`481.33 лв., в който изрично е посочено и адвокатско възнаграждение по регресен иск по процесната щета в размер на уговореното възнаграждение от 314.59 лв., фактура на стойност 1`481.33 лв. съгласно посочения доклад и платежно нареждане, с която същата е изплатена.

Поради изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Р., У.„И.”№22, да заплати на З.„.В.И.Г.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., П.„П.”№5, представлявано от ИД Н.Ч. и К.Р., сумата от 1`777.60 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „.Б.К.” вр. с щета *42419, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /09.08.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Р., У.„И.”№22, да заплати на З.„.В.И.Г.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., П.„П.”№5, представлявано от ИД Н.Ч. и К.Р., направените по делото разноски в размер на 1`502.00 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:………………………………..