Р Е Ш Е Н И Е    50

 

Номер   50

Година   04.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Ваня Миланова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20161240101272

по  описа  за

2016

година

 

Производството е образувано по искова молба от Ф.Ю.К., ЕГН*, чрез адв. Р.К. от АК-Б., съд. адр. Г.Р., У.Я.С.№32, против М.М.Ш., от Г.Я., У.„Б.№19, С.Д.М., ЕГН*, С.С.М., ЕГН*, Д.Ю.М.  ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, А.Ю.Д., ЕГН* и Х.Ю.Д., ЕГН*, всички от Г.Я. , У.„Ц.Б.I.“№2..

Ищцата твърди, че преди образуване на ТКЗС наследодателят й Д.Ю.Ш., б.ж. на Г.Я., починал на 30.08.1963 г. е бил собственик на нива в м. „Л.” с площ около 0.200 дка.

В срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ н-ците на Д.Ю.Ш. заявили описания  по-горе имот и с решение ОСЗ-Я. възстановила правото на собственост върху имота, като с Протокол Я№1445/20.05.2016 г. отказала да се произнесе по  заявлението с мотив, че 0.157 дка от имота попадат във възстановен имот на н-ци на С.М.П. с преписка №01138.

С оглед горното моли съда да бъде прието за установено по отношение на ответника, че към момента на колективизацията наследодателят й Д.Ю.Ш., б.ж. на Г.Я. е бил собственик на основание давностно владение на Нива с площ от 0.200 дка в м. „Л.” в  землище на Г.Я., при съседи: С.П. и Д..

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него прави възражение за недопустимост на предявения иск, което мотивира с довода, че същата не е собственик на процесния имот.

По същество оспорва основателността на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ като прави свои фактически твърдения, че преди образуване на ТКС процесния имот е бил собственост на С.П. на основание наследство от неговата майка, поради което го е придобил по давност.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Безспорен е за съда и страните факта, че ищцата е наследник на Д.Ю.Ш., б.ж. на Г.Я., починал на 30.08.1963 г., както и факта, че ответниците са наследници на С.М.П., б. ж. на Г.Я., починал на 07.07.1991 г., което се установява от съдържанието на приложените към делото удостоверения за наследници.

От приетата по делото административна преписка на ОС„З”-Я., образувана по заявление с вх. №Я1445/06.03.1992 г. е видно, че в качеството си на наследник на Д.Ш., Ю.Д.Ш. /починал на 13.11.2013 г./ е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, внесени от наследодателя му в ТКЗС. Под №3 и №4 са заявени за възстановяване две ниви в землището на Г.Я., местността „Л." с площ съответно от 0.2 дка и от 0.1 дка. Като документи, установяващи собствеността е посочена опис-декларация.

В качеството си на наследник на С.М.П. /С.М.П./ заявление по реда на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ е подала ответницата М.Ш. /. В т.4 от същото е заявила за възстановяване нива от 0.5 дка в местността „Л." в землището на Г.Я.. Като документ, установяващ собствеността е посочена опис-декларация.

С решение №01118/15.12.2014 г. на н-ците на С.М.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада от 0.511 дка в местността „Л.“, землището на Г.Я., девета категория, имот №066027, при съседи: имот №066016 - нива на насл. на А.М.С. и имот №066028 - ливада на о.Я..

С решение №Я1445/20.05.2016 г. ОС„З”-Я. отказва да се произнесе по заявление с вх. №Я1445/06.03.1992 г. н-ците на Д.Ю.Ш. , тъй като 0.157 дка от имот в м. „Л.“ попада във възстановения имот на наследници на С.М.П. .

По делото са приети пълните преписки по възстановяване правото на собственост на наследници на н-ци на Д.Ю.Ш. с вх. №Я1445  и  на С.М.П. с вх. №01118.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и назначена е съдебно-технически експертизи, по която е представено писмено заключение. Същото се поддържа изцяло от експерта в съдебно заседание.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи от правна страна:

Предмет  на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Целта на това производство е правото на собственост върху земите да се възстанови в лицето на действителните собственици. Съдът изхождайки от същността на исканата защита, счита предявения специален установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за допустим, тъй като е налице правен интерес за ищцата от воденето му.

Разгледан по същество, съдът обсъждайки доводите на страните  и данните по делото, счита иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за основателен и доказан по следните съображения:

При  предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и наличие на спор за материално право, предмет на делото е земеделският имот, посочен в исковата молба и съдът е длъжен да установи чия собственост е бил той преди образуването на ТКЗС и внасянето му в кооперативното стопанство. В тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, е да докаже фактите, които твърди, както и да докаже правото на собственост на наследодателя му върху претендирания в исковата молба имот към момента на внасянето му в ТКЗС.

Съдът счита, че от представените с исковата молба доказателства и от преписката от ОС„З“-Я. се установи, че с опис-декларация Д.Ю.Ш. е внесъл в ТКЗС нива с площ от 0,200 дка в местността „Л.”, землище на г.Я., при съседи: С.П. и Д.. От разпита на свидетелите се доказа, че този имот е владян явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого в периода от 1937 -1938 г. до внасянето му в ТКЗС през 1958 г.

Свидетелят Г., който е роден през 1934 г., има спомени от 5-6 годишен. Знае процесния имот, като го индивидуализира по площ и по съседи. Откакто си спомня, знае и е виждал Д.Ш. да работи имота. Имотът на П. е бил съседен на имота на Ш., като ги е делял синур. Според свидетеля: „Пътят минава покрай мястото на Ш.. Не зная дали преди ТКЗС минаваше покрай П.. Те сяха картофи на мястото. Дерето Л. е с малко вода. Терена е наклонен. П. е наклонено към дерето, а на Ш. е на равно. Имотите са един до друг."

Свидетелят Г. също познава Д.Ш. и знае имота му в м. „Л.“. Бабата на свидетеля е имала градинка над техния имот. Свидетелят индивидуализира имота: „Покрай пътя е Ш.. Мястото беше около 2 ара. Съседи бяха П. от горе, до дерето Д.. Мястото на Д.Ш. не граничеше с дерето. П. граничи с дерето. Има стар път. На границата между П. и Ш. има джанки и сливи. Тази слива и до днес е там.“ Според свидетеля „Ш. и П. са съседни имоти. Сливата беше на синура. Не зная да е имало спорове за имота           За да се стигне до П. място се минава покрай Ш.то. П. място е над дерето.“ Според свидетеля Ш. са работели имота до внасянето му в ТКЗС.

По искане на страните съдът извърши се и оглед на място в присъствие на вещото лице, на който оглед се разпитаха свидетели. По време на огледа съдът доби ясна представа за процесния имот. Видя ясно очертаните граници на имота и ясно изразената граница между имотите на Ш. и П., а именно тази, която свидетелите показаха и говореха в своите показания - синура със сливите. Св. Д., която беше разпитана по време на огледа, е родена през 1937 г.. Тя каза, че си спомня от дете имота. Очерта спорната част от имота, посочи границата между двата имота - на Ш. и П. - сливата на синура. Каза също, че имотът на П. граничи до дерето, което не е променяно. Всичко това се потвърди и от показанията на свидетелката О..

Вещото лице изготви експертизите след огледа на място, след справки в ОС„З“-Я. и след замервания. Според заключенията, имотите на ищцата и ответниците са били съседни. Но така както са възстановени и отразени в КВС, те се застъпват, като площта, която е застъпена е процесната - 156.29 кв.м. Според експертизата, при възстановяването на имота на ответниците, така както им е заснет, той не граничи с дерето, което е на североизток от имота, така както е заявен и както е бил преди ТКЗС. От преписката по възстановяване правото на собственост на наследници на н-ци на П., а също и от свидетелските показания се установи, че имотът на ответниците следва да граничи с дерето, което е на североизток. При заснемането на техния имот е видно, че същият е изместен и е навлязъл в имота на ищцата. С допълнително заключение и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 01.10.2018 г. се установи, че синура със сливите е точно фактическата граница между двата имота, отбелязана в жълто през имот 06627 на комбинираната скица от първото заключение на вещото лице. В тази връзка вещото лице поясни: „На място свидетелите посочваха границата между двата имота. На границата имаше дървета със сливи. На място има една слива, но тя е различна от денивелацията. Тази денивелация е отразена на скицата на ищеца и е нанесена върху скицата с имота. Тази слива е единствената, която е на място. На денивелацията има дънери от сливи, от които има израстъци и към момента. Задачата ми беше да отбележа къде минава денивелацията и тъй като сливата е най-близкото, до което мога да взема разстояние, аз съм отбелязала сливата на място. Това не е сливата, която показваха свидетелите, а сливата на място. От сливата до денивелацията е 5.20 м. Разстоянието, което съм дала на сливата в момента е на 5.20 м. от синура. На място свидетелите показваха сливите на денивелацията, които се намират в северния край пред сградата.“

Изготвена бе и трета допълнителна експертиза, с която имотът на ищцата се замери, като трябваше да се заснеме синура в горната и в долната част /в основата/. Така вещото лице изчисли, че цялата площ на синура /оврага/ е 35.00 кв.в., но само 14.25 кв.м. се намират в спорната площ, които са заключени между червената пунктирана линия, минаваща през имота на ответниците и жълтия пунктир на запад от нея. Така ако се приеме, че наистина в тези случаи, когато има денивелация между два имота, заснемането следва да се извършва в ниската част, то претендираната площ би трябвало да се намали единствено с тези 14.25 кв.м. Искането на ответниците, че трябвало да се извади и площта на пътя, който въобще не е отразен на скиците е несъстоятелно. Съдът няма как с решение по настоящето дело да чертае пътища на скиците и да определя площи за път. Фактът, че част от претендирания имот се ползва като път в конкретния случай е ирелевантен. Стана известно по делото, че този път е създаден от хората, собственици на имоти, в последните години и никога преди това не го имал.По отношение на пътя няма предвиждано и реализирано обществено мероприятие по смисъла на чл.10б, в каквато насока са твърденията на пълномощника на единия ответник. По делото няма данни за нещо подобно.

Целият събран доказателствен материал по безспорен начин установи собствеността на процесния имот преди ТКЗС, а именно, че е бил собствен на наследодателя на ищцата  - Д.Ю.Ш..

От своя страна, ответниците следваше да докажат своите възражения. Те твърдяха, че  като наследници на С.П., са собственици на имота. От преписка по възстановяване с вх. №01118 се установи, че С.П. е притежавал нива в м. „Л.“ с площ от 0.5 дка. От страна на ответниците също бяха разпитани свидетели. Свидетелката М. заяви, че живее в Я. от 1955 г., когато се е омъжила в Я. и от тогава познава и П. и Ш.. От тогава знае и за имота. Според нея след 1955 г.Ш. не е имал място там.

Свидетелката Л. заяви, че знае имота на П. откакто се е родила /същата е родена 1947 г./ и няма как да има спомени от г.та на раждането си. Според нея, преди ТКЗС Д.Ш. е работил мястото на П., който му е бил дал 2 ара от долната страна. Частта, която се е работила от Ш. е внесена в ТКЗС от С.П..

Съдът намира, че показанията и на двете свидетелки са неотносими към делото, доколкото се отнасят за период след 1950 г.-1955 г., т.е. недостатъчно ранен период за установяване на владение от страна на П. по отношение на спорната площ. Не се доказаха твърденията в отговора на исковата молба, че С.П. е придобил имота от 1926 г., когато е сключил брак.

Съдът намира за неправилни твърденията на процесуалния представител на ответниците в хода по съществото на делото, че не са налице данни за това, че преди образуване на ТКЗС на място са съществували два отделни земеделски имота с различна денивелация, които да попадат в границите на имот №4, с площ от 511 кв.м., както и твърдението, че свидетелите са били категорични, че там е имало един имот, а тази денивелация се е получила при изравняване на терена на имота. Нито един от свидетелите не даде показания в тази насока. Напротив, не само от свидетелските показания, но и от експертизата и останалите писмени доказателства се установи, че там са били имотите на Ш. и П. и са били съседни. Относно твърденията в защитата на ответниците за съществуващ път върху част от претендиралия имот съдът не споделя тези твърдения, тъй като бе изяснено в хода на процеса, че такъв път никъде не е отразен в картния материал, касаещ имота. Това бе потвърдено и от вещото лице. Съдът не споделя и твърдението на защитата на ответниците, че при заснемане на претендирания от ищцата недвижим имот не са спазени никакви геодезически правила по отношение на отразяване на овразите на денивелацията, на наклоните на терена, от където се появиха и част от промените в исковата молба. За това твърдения също не бяха ангажирани никакви конкретни доказателства.

Поради изложените съображения съдът счита предявения установителен иск за основателен, като същият следва да бъде уважен така, както е предявен за земеделския имот, описан в исковата молба по делото.

Следва да бъде осъдени ответниците да заплатят на ищцата по делото съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, сумата – 1`772.33 лв. за сторените по делото разноски за държавна такса и удостоверения, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно, тъй делото е със значителна фактическа и правна сложност, проведени са няколко заседания, извършени са множество процесуални действия, поради което отбелязания в договора за правна помощ за тези действия хонорар от 1300 лв., не намира за прекомерен, а от там и неподлежащ на редуциране.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на М.М.Ш., от Г.Я., У.„Б.№19, С.Д.М., ЕГН*, С.С.М., ЕГН*, Д.Ю.М.  ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, А.Ю.Д., ЕГН* и Х.Ю.Д., ЕГН*, всички от Г.Я., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на Ф.Ю.К., ЕГН*, б.ж. на Г.Я. - Д.Ю.Ш., починал на 30.08.1963 г.,  е бил собственик на следния недвижим земеделски имот: 0.157 дка от НИВА с площ от 0.200 дка в м. „Л.”, при съседи: С.П., Д..

ОСЪЖДА М.М.Ш., от Г.Я., У.„Б.№19, С.Д.М., ЕГН*, С.С.М., ЕГН*, Д.Ю.М. ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, С.Ю.М., ЕГН*, А.Ю.Д., ЕГН* и Х.Ю.Д., ЕГН*, всички от Г.Я. да заплатят на М.К.Б., ЕГН*, сумата от 1`772.33 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението на съда подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:………………………………………