Р Е Ш Е Н И Е    66

 

Номер   66

Година   07.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Искра Трендафилова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100652

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „А.С.В.“Е., ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., правоприемник на „А.С.В.“ООД, Ч. пълномощника Н.Ц. – юрисконсулт против А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ответника и „И.А.М.“ е сключен договор за паричен заем №2294503 от 24.04.2015 г. По силата на постигнатите договорености на ответника като заемател е предоставена сумата от 850.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които заемателя се задължил да изплаща на заемодателя съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемателя. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 923.79 лв., като договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 73.79 лв. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 18.09.2015 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 43.99 лв., като падежът на първата погасителна вноска е 01.05.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.09.2015 г. На основание сключения договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави плащането на падежа на погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за С. на просрочените В. в размер на 45 лв. Също така твърди, че на ответникът е начислена и неустойка за неизпълнение в размер на 442.68 лв., поради непредставяне на уговорени съобразно клаузите на договора обезпечения. На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 09.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 239.60 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба, се твърди, че длъжникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем, като погасената до момента сума възлиза на 65.07 лв., от която са погасени: неустойка за неизпълнение в размер на 21.08 лв., договорна лихва в размер на 6.54 лв., главница в размер на 37.45 лв. Срокът на договора е изтекъл на падежа на последната погасителна вноска, а именно на 18.09.2015 г.

Предвид изложеното се претендира от длъжника по сключения договор за заем главница от 812.55 лв., договорна лихва от 67.25 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на входиране на заявлението пред районния съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение от 421.60 лв., обезщетение за забава в размер на 239.60 лв. и такса разходи в размер на 45.00 лв. или общо сумата от 1`586.00 лв.

По силата на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на В. /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ и ищеца „А.С.В.“ООД, вземанията произтичащи от процесния договор за паричен заем №2294503/24.04.2015 г. е прехвърлено на ищеца в настоящето производство, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. За извършеното прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с изпратено от страна на „И.А.М.“ уведомително писмо. В тази връзка за ищеца е възникнал правен интерес от подаване на заявление по чл.410 от ГПК за снабдяването му със заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът в заповедното производство по ч.Г.д. №344/2018 г. е уважил искането, като е постановил заповед за изпълнение. Правния интерес от завеждане на исковото производство е обусловен от упражнено право на длъжника да депозира възражение срещу заповедта.

Сочи се, че предишния кредитор „И.А.М.“ е упълномощил „А.С.В.“ООД да уведоми от негово име всички длъжници, поръчители и трети задължени лица за извършената цесия. На ответника е изпратено уведомително писмо, което е получено лично на 17.11.2015 г. Също така позовавайки се на цитираната в исковата молба съдебна практика, сочи, че доколкото закона не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., че дължи на ищеца „А.С.В.“Е., ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., правоприемник на „А.С.В.“ООД следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.Г.д. №344/2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за паричен заем №2294503/24.04.2015 г., както следва:

- главница в размер на 812.55 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.

- договорна лихва в размер на 67.25 лв. за периода от 8.05.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на последната погасителна вноска).

- такса разходи в размер на 45.00 лв.

- неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 421.60 лв..

- обезщетение за забава в размер на 239.60 лв. за периода от 09.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №3804, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 09.07.2018 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липсата на активна процесуална легитимация по иска. В тази връзка твърди, че няма никакви договорни взаимоотношения с ищеца. Според ответника прехвърлянето на В. следвало да стане само със съгласието на страните по един договор. В случая от него такова съгласие не е искано и никога не е бил съгласен с прехвърлянето на вземането. Също така нямало и извършено уведомяване от страна на предишния кредитор за извършената цесия. Сочи, че прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор. По същество искът се оспорва като неоснователен. С писмения отговор на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Ако хипотетично задължението съществувало, то можело да е от 24.04.2015 г. и е погасено съгласно чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност. Предвид посоченото, счита, че искът е погасен по давност относно главницата, а и относно претендираната лихва.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от упълномощен представител като поддържа иска. Ангажира доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. В нарочно депозирана молба, преди първото съдебно заседание по делото, процесуалния му представител изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на исковете по изложените в писмения отговор възражения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

 Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2008/02.04.2018 г. по Частно гр. дело №344/2018 г., с която е разпоредено длъжникът А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., да заплати на „А.С.В.”Е. с ЕИК*, с адр.: Б., С., о.С./с./, б.„Д.П.Д.”№25, офис-сграда Л., .2, о.4, представлявано от Н.Т.С. – ИД, сумата от 812.55 лв. – главница по договор за паричен заем №2294503 от 24.04.2015 г., сумата от 67.25 лв. – договорна лихва за периода от 8.05.2015 г. до 18.09.2015 г., сумата от 45.00 лв. – такса разходи, сумата от 421.60 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 8.05.2015 г. до 18.09.2015 г., сумата от 239.60 лв. – обезщетение за забава за периода от 9.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31.72 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 10.07.2018 г.

В указания срок длъжникът П. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК вх.№3533/14.12.2010.04.2018 г. срещу издадената заповед, предвид което е указано на заявителя - „А.С.В.”Е. че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение на това ищецът- заявител е депозирал исковата молба, предмет на настоящото производство.

Видно от Договор за паричен заем №2294503 от 24.04.2015 г., е, че „И.А.М.” в качеството си на заемодател е отпуснал на ответника, като заемател заем в размер на 850.00 лв., която сума е следвало да бъде издължена на 21 равни седмични погасителни вноски, всяка от които 43.99 лв., или общо сумата от 923.79 лв., вкл. и дължимата възнаградителна лихва и разходи по кредита. Падежът на последната погасителна вноска е 18.09.2015 г. Също така в чл.4 от договора са уговорени и обезпеченията, които заемополучателя следва да предостави на заемодателя, като осигури две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно посочените условия. Договорена е неустойка при неизпълнение на посоченото задължение в размер на 442.68 лв. Съобразно посоченото в чл.8 от договора, в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, последният дължи заплащането на разходи за С. на вземането в размер на 9.00 лв., които се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, но не повече от 45.00 лв. При забава в заплащането на някоя от погасителните вноски е уговорена за дължима и лихва за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.

Впоследствие на 01.11.2015 г. е подписано Приложение №1/01.11.2015 г. към Договор за продажба и прехвърляне на В. /цесия/ между „И.А.М.” и „А.С.В.”, по силата, на което първият прехвърлил на втория, напълно вземанията спрямо длъжника А.З.П., произтичащи от процесния Договор за паричен заем №2294503 от 24.04.2015 г. Приложено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. От приложеното по делото пълномощно се установява, че цесионерът /И.А.М.” е упълномощил цедентът „АСВ”ООД да уведоми всички длъжници по прехвърлените В. за извършената цесия. По делото е приложено уведомление, адресирано до ответника П. от представителна „А.С.В.”, което е получено лично по ответника, видно от направеното отбелязване върху приложеното известие за доставяне.

От направена служебна справка от съда в Търговския регистър, се установява, че „А.С.В.” е правоприемник на „А.С.В.”ООД. Впоследствие, след депозиране на исковата молба, „А.С.В.“ променя правната си форма на ЕАД.

От заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.Ч., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че по процесния договор е предоставен паричен заем в размер на 850.00 лв. със срок за изплащане – 21 седмици на конкретно посочени падежни дати. Общият размер на всички плащания е 923.79 лв. В тридневен срок заемателят се задължава да предостави обезпечение, като при неизпълнение на това задължение следва да заплати неустойка в размер на 442.68 лв., която се разплаща разсрочно в размер на 21.08 лв. месечно. При забава на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи и разходи за уведомяване, но не повече от 45.00 лв. При забава в плащането на някоя от погасителните вноски се дължи и законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска за всеки ден забава. Експертизата установява, че е извършено само едно погасяване по заема при отпускането му на 24.04.2015 г., като са погасени неустойка в размер на 21.08 лв., договорна лихва в размер на 6.34 лв. и главница в размер на 37.45 лв. В табличен вид /табл. 2/ от експертизата са посочени погасените и непогасени задължения по заема. Посочени са и начислените разходи за С. на вземанията /табл. №3/ в общ размер от 45.00 лв. и начислената законна лихва за забава за периода от 09.05.2015 г. до 30.03.2018 г. Съобразно заключителната част от експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.03.2018 г./ дължимите суми по заема са в общ размер от 1`566.62 лв., от които: сумата от 812.55 лв. – главница, сумата от 67.25 лв. – договорна лихва, сумата от 421.60 лв. – неустойка, сумата от 45.00 лв. – разходи и сумата от 220.20 лв. – обезщетение за забава.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

 Разгледан по същество е частично основателен предвид следните съображения:

 Предявеният в настоящото производство иск има за предмет установяване на вземане на ищеца, при което в негова тежест е да установи основанието, от което то произтича.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът П. е сключил Договор за паричен заем №2294503 от 24.04.2015 г. с трето неучастващо по делото лице - „И.А.М.” , по силата на който, му е предоставена сума в размер на 850.00 лв. След като е получил сумата е следвало да я върне съобразно уговореното в договора и погасителния план към него. Установява се от заключението на в.л., че заемателят е извършил плащания като са погасени неустойка в размер на 21.08 лв., договорна лихва в размер на 6.34 лв. и главница в размер на 37.45 лв. и са останали за плащане: 1`566.62 лв., от които: сумата от 812.55 лв. – главница, сумата от 67.25 лв. – договорна лихва, сумата от 421.60 лв. – неустойка, сумата от 45.00 лв. – разходи и сумата от 220.20 лв. – обезщетение за забава

Установи се, че вземането на „И.А.М.” спрямо ответника е прехвърлено на ищеца в настоящето производство „А.С.В.”Е. по силата на Приложение №1 от 01.11.2015 г. към Договор за продажба и прехвърляне на В. /цесия/.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване установи наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по силата на сключен договор за заем, вземането по което е прехвърлено валидно на ищеца в настоящето производство и по който ищеца е изправна страна, изпълнила задълженията си по него /спор между страните по валидността на договора за заем липсва, както и по размера на дължимите по него суми/. С отговора на исковата молба ответникът оспорва единствено извършеното прехвърляне на вземането и е направил възражение за погасяване на задължението му по договора за заем по давност. Установи се, че вноските по заема не са заплатени в пълен размер, а са останали за плащане: сумата от 812.55 лв. – главница, сумата от 67.25 лв. – договорна лихва, сумата от 421.60 лв. – неустойка, сумата от 45.00 лв. – разходи и сумата от 220.20 лв. – обезщетение за забава.

Доказа се и обстоятелството, че вземането по договора за заем е било валидно цедирано на цесионера „А.С.В.”ЕАД , в този смисъл съдът намира възраженията в отговора на исковата молба, в обратна насока, за напълно неоснователни.

На първо място са неоснователни възраженията, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 на чл.99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от последния. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно мотивите в Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по Г. д. №5759/2014 г., I. г.о., ГК, първостепенният съд е приел, че старият кредитор е разполагал с възможността да упълномощи новия кредитор да извърши уведомление за цесията, какъвто е и настоящия случай. Такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, като това съобщение поражда предвиденото с чл.99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. / В този смисъл и Решение №114 от 07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./. В настоящия случай цедентът „И.А.М.” е упълномощил цесионера „А.С.В.”Е. да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се установява от приложено по делото пълномощно. Уведомлението, изходящо от цесионера „А.С.В.”Е. адресирано до ответника е приложено към исковата молба, ведно с известие за неговото доставяне. В тази връзка, съдът намира за недоказано направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК на истинността на подписа за получател върху посочения документ от името на ответника, поради липсата на ангажирани доказателства оборващи неговата истинност. При това положение съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

На следващо място, следва да се има предвид, че съобразно константната практика на ВКС /Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК/, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. / В този смисъл и решение 123/24.06.2009 на ВКС по т.д 12/2009 ІІ т.о./.

Отделно от гореизложеното длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че вземанията не са погасени /Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по Г.д. 867/2011, ІV г.о. и Решение 173/15.04.2004 г. на ВКС по Г.д. 788/2003г, ТК/.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че с надлежни писмени доказателства ищецът установи правновалидно цедиране на вземането на ответника от неговия кредитор на ищеца с подписването на Приложение №1/01.11.2015 г. към Договор за продажба и прехвърляне на В. /цесия/ между „И.А.М.” и „А.С.В.”. Вземането именно на ответника е прехвърлено такова каквото е съществувало към момента на прехвърлянето му, заедно с всички видове акцесорни претенции- лихви, разноски и др. Приложението от 01.11.2015 г. е цитирана точната сума, която ищецът в настоящото производство претендира като главница, договорна лихва и неустойка.

Ответната страна е противопоставила възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност по отношения на главното вземане и вземането на лихвите за забава, както и на вземане за договорна лихва.

В отговор на това възражение съдът намира следното:

Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане - главно или акцесорно за лихва, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо.

 В казуса, уговореният в процесния договор е предвиден погасителен план, според който е налице разсрочване на връщането на заема на 21 седмични вноски. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника в размера, посочен в исковата молба, а ответникът следва да докаже наличие на плащане или друго правопогасяващо основание.

 Съдът счита, че по отношение на главницата и договорната лихва по сключения договор за заем не може да бъде приложена кратката погасителна давност, тъй като се касае за уговорено договорно задължение в общ размер на 923.79 лева. След заплащане на първата определена вноска при сключване на договора и независимо, че страните са уговорили седмични вноски с конкретно определени падежи, тези падежи не представляват друг срок за настъпване изискуемост на вземането, различен от крайния срок, който съвпада в случая с падежа на последната вноска – 18.09.2015 г. Именно от тази дата цялото задължение по договора /в случая неиздължената част от него/ става изискуема и за нея е приложима общата петгодишна давност, съобразно чл.110 и чл.114 от ЗЗД.

В случая заявлението е подадено на 30.03.2018 г. и към тази дата не е изтекъл срок, по-дълъг от 5 години. Затова вземането на ищеца за неизплатения остатък от не се е погасило по давност.

Съобразно изводите за дължимост на главницата, следва да се разгледа и въпросът за дължимост на лихвата, начислена върху нея. За тази лихва е приложима разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД - погасяване на вземането с тригодишна давност. Поради горното, и съобразявайки датата на подаване на заявлението – 30.03.2018 г., приема, че не е погасена по давност и претенцията за заплащане на договорна лихва с начален падеж от 18.05.2015 г.

С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна претенция е основателна и ще трябва да бъде уважена за: сумата от 812.55 лв. – главница, сумата от 67.25 лв. – договорна лихва, сумата от 421.60 лв. – неустойка, сумата от 45.00 лв. – разходи.

По отношение на претендираната законна лихва за забава, същата предвид заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважена до размера на сумата от 220.20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2015 г. до 30.03.2018 г. Като над уважения размер до пълно предявения от 239.60 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съобразно посоченото тълкувателно решение, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това положение, и с оглед изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 80.72 лв., съобразно уважената част от предявените искове.

С оглед изхода на спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер от 462.55 лв., съобразно уважената част от предявените искове за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗА /в размер на 100.00 лв./.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., дължи на „А.С.В.“Е., ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., правоприемник на „А.С.В.“ООД, следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №2008/02.04.2018 г. по Частно гр. дело №344/2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за паричен заем №2294503/24.04.2015 г., както следва:

- главница в размер на 812.55 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда (30.03.2018 г.), до окончателното изплащане на задължението.

- договорна лихва в размер на 67.25 лв. за периода от 8.05.2015 г. до 18.09.2015 г. (падеж на последната погасителна вноска).

- такса разходи в размер на 45.00 лв.

- неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 421.60 лв..

- обезщетение за забава в размер на 220.20 лв. за периода от 09.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда (30.03.2018 г.), като над уважения от съда размер до пълно предявения от 239.60 лв., отхвърля искането за заплащане на обезщетение за забава като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 ОСЪЖДА А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., да заплати на „А.С.В.“Е., ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 80.72 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА А.З.П., ЕГН*, с адр.: с.Ч.М., О.Я., да заплати на „А.С.В.“Е., ЕИК*, с адр.: Г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис сграда Л., .2, о.4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 462.55 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:………………………………………