Р Е Ш Е Н И Е    110

 

Номер   110

Година   10.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200034

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., подадена от И.Е.И., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„И.”№22 срещу НП №16-0331-000469 от 30.08.2016 г., издадено от Н-ка на РУП-Р. към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.53 от ЗАНН – глоба от 150.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 предл. първо от ЗДвП и глоба от 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл. трето от ЗДвП.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че фактическите констатации, изложени в акта за установяване на адм. нарушение и НП не отговарят на обективната истина.

С жалбата И.И. не ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Моли за събирането на писмени доказателства. В становището си по същество защитникът на нарушителя излага доводи си за незаконосъобразност на НП, основани на противоречие между мотивната част и диспозитива на санкционния акт, недоказаност на фактите изложени в него и неправилната им правна квалификация.

Н-кът на РУП към ОДМВР-Б., РУ-Р. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2016 г. свидетелят А.Ц. е съставил акт за установяване на адм. нарушение №16-0331-000469/16 против И.Е.И. затова, че на 19.08.2016 г. около 23,40 часа, в Г.Р., по у.„С.п.“ в посока от кв.„Н.п.“ към МБАЛ и в района на МХТ, управлява лек автомобил марка „М.250Д“ с рег. №*, бял цвят, като водачът не притежава СУМПС (неправоспособен) и не носи СРМПС. Актосъставителят квалифицира нарушенията като такива по чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Ц.В. и е подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя И.И., на когото е връчен и препис от акта в деня на съставянето му.

При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и в законовия тридневен срок, жалбоподателят не е направил възражения.

Въз основа на горецитирания АУАН, след преценка на констатациите на актосъставителя, Н-кът на РУ-Р. е издал атакуваното НП №16-0331-000469 от 30.08.2016 г., с което на И.Е.И., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„И.”№22, са наложени адм. наказания „глоба” от 150.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и глоба от 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл. трето от ЗДвП. Фактическото описание на нарушенията в мотивите на санкционния акт е У. на ППС от неправоспособен водач, което е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП и водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява – нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Според отразеното върху НП, същото е връчено лично на нарушителя на 24.06.2017 г. Жалбата срещу него е депозирана на 29.12.2017 г. С влязлото в законна сила определение №709 от 02.02.2018 г., постановено по частно наказателно дело №943 по описа за 2017 г. на Рг.РС е възстановен пропуснатия от И.Е.И. срок за обжалване на НП №16-0331-000469 от 30.08.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р..

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни и писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание, проведено на 09.05.2018 г. са разпитани актосъставителя и свидетеля на нарушението – А.Ц. и Ц.В.. Свидетелят Ц. заявява, че не помни нищо по случая. Свидетелят В. – полицай в РУП-Р. сочи, че на 19.08.2016 г. около 23.00 часа, в района на ЗМГ в Г.Р., заедно с колегата му А.Ц., са спрели за проверка лек автомобил марка „М.“, управляван от И.Е.И.. При проверката са установили, че водачът е неправоспособен и няма свидетелство за У. на МПС.

Според съдържанието на писмо с УРИ 331000-3658 от 16.05.2018 г. на Н-ка на РУ-Р. и на писмо с рег. №111600-15335 от 28.06.2018 г. на Н-ка на сектор „ПП“ при ОД на М-Б., И.Е.И. е правоспособен водач от категория „В“, съгласно протокол №892 от 21.08.2012 г., но никога не му е издавано свидетелство за У. на МПС, тъй като не е подавал заявление. С посоченото писмо е представена справка, а впоследствие са изискани и приложени влезли в сила НП, с които на И.Е.И. са наложени наказания са нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Видно от съдържанието на посочените писмени доказателства, на жалбоподателя не е налагано наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по реда на ЗАНН и ЗДвП.

С определение №2957 от 09.04.2013 г. по наказателно общ характер дело №650 по описа за 2013 г. на Бл.РС, е одобрено споразумение, с което И.Е.И. се е признал за виновен за това, че на 03.10.2012 г. в Г.Б., в сектор „ПП“ при ОД на М-Б. пред системен оператор Д.О. съзнателно се ползвал от неистински български официален документ – свидетелство за основно образование Е-06, №037579, рег. №3063 от 23.06.1996 г. за удостоверяване на обстоятелството, че е завършил основно образование в 03 ОУ„Г.Д.“-П..

С определение №3000 от 23.07.2014 г. по наказателно общ характер дело №457 по описа за 2014 г. на Рг.РС е одобрено споразумение, с което И.И. се е признал за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и едно от наложените му наказания е лишаване от право да управлява МПС за период от една година.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е допустима. Тя изхожда от лице, което има право на Ж. – физическото лице, на което са наложени адм. наказания с оспореното НП. С влязлото в законна сила определение №709 от 02.02.2018 г. по частно наказателно дело №943 по описа за 2017 г. на Рг.РС е възстановен срока на нарушителя за обжалване на НП, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок.

Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:

В хода на производството пред Административно-наказващия орган са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.т.5 и 6 от ЗАНН.

От една страна, в обжалваното НП е налице противоречие между мотивната и диспозитивната част. В т. 1 от мотивите на санкционния акт е посочено, че нарушителят „управлява ППС без да е правоспособен водач“, а в диспозитива: „правоспособен, като водач от кат. Б, но не притежава СУМПС“. Само по себе си това противоречие в НП е достатъчно основание за отмяната му в частта относно нарушението, за което на И.И. е наложено наказание „глоба” от 150.00 лв. Противоречието във фактическите основания съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя, доколкото за него не е налице яснота срещу какво административно обвинение се защитава.

Независимо от горното, НП е незаконосъобразно, тъй като Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да изясни релевантните за казуса обстоятелства, в следствие на което е дал и неправилна правна квалификация на едно от деянията, за които жалбоподателят е санкциониран. При разглеждането на въззивното производство се установи, че И.Е.И. е правоспособен водач от категория „В“, но не притежава свидетелство за У. на МПС и не е подавал заявление за издаване на такова. Управлявайки МПС като правоспособен, но без да притежава СУМПС, И.И. е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 предл. първо от ЗДвП, санкцията за което е регламентирана в нормата на чл.177, ал.1, т.2 предл. второ от ЗДвП. Неправилно в оспореното НП е посочено, че нарушената материалноправна норма е тази на чл.150 от ЗДвП, която забранява управлението на МПС от неправоспособен водач.

Предвид горните доводи, НП №16-0331-000469 от 30.08.2016 г. на Н-ка на РУ-Р., в частта, с която И.И. е санкциониран за нарушение на чл.150 от ЗДвП, следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, НП също е незаконосъобразно, тъй като не се установи извършването му. Разпитани като свидетели пред въззивната инстанция, актосъставителят и свидетеля при съставянето на АУАН не установяват да са изисквали от И.И. свидетелство за регистрация на МПС, което той не им е представил. Св. Ц. заявява, че не помни нищо по случая, а св. В. помни само, че са установили жалбоподателят да е бил неправоспособен и да е управлявал лек автомобил.

С оглед гореизложените съображения, предвид допуснатото съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, обжалваното НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №16-0331-000469 от 30.08.2016 г., издадено от Н-ка на РУП-Р. към ОДМВР-Б., с което на И.Е.И., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„И.”№22, са наложени адм. наказание „глоба” от 150.00 лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП и „глоба” от 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………