Р Е Ш Е Н И Е    12

 

Номер   12

Година   03.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200662

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ПК„. представлявано от председателя В.Б., подадена срещу НП №330686-F369401/02.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 06.01.2018 г. в 10.30 часа на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в г.Р., у.„С.С.К.М.”№4, стопанисван от ПК„. представлявано от председателя В.Б. е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 68.50 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 131,56 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 63.06 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми, като съображения не се аргументират.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител.

Представлява се от процесуален представител - адвокат Г., която в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа жалбата, като развива по същество доводите, наведени в нея. Излага съображения, че елемент от обективната страна на нарушението е деянието да води до неотразяване на приходи. Сочо обаче, че в АУАН и НП липсват изложени обстоятелства за наличието му. На следващо място се излага, че деянието не е и извършено, защото не е установено, че разликата е от неотразени приходи.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2018 г. около 10.30 часа свидетеля С.К. и нейн колега – инспектори по приходите при ТД на Н-С. направили контролна покупка, за която им бил изададен касов бон, в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в г.Р. у.„С.С.К.М.”№4. След това двамата пристъпили към извършване на проверка в обекта. От монтираното в обекта фискално устройство, технически изправно и функциониращо, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми двамата извадили междинен финансов отчет, от който установили, че дневния оборот е в размер на 68.50 лева, както и че обекта се стопанисва от ПК„. представлявано от председателя В.Б.. След това свидетелката М.Л., която работела в обекта извършила преброяване на фактическата касова наличност в присъствието на свидетелите на АНО, като изброила сумата от 131,56 лв., която описала в създадения от нея документ – Опис на парите в касата. Така свидетелите констатирали промяна в касовата наличност /касова разлика/ в размер на 63.06 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено с точност до минута в момента на извършването, чрез функцията “служебно въведена сума”. След това, веднага на място свидетелите на АНО съставили КП.

На 12.01.2018 г. в службата си в г.Р. свидетеля С.К., в присъствието на свидетелите Е.Х. и Б.Ц., съставил на дружеството-жалбоподател в присъствието на управителя му АУАН с бланков №F369401/12.01.2018 г. затова, че при направена проверка на 06.01.2018 г. в 10.30 часа на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в г.Р. у.„С.С.К.М.”№4, стопанисван от ПК„. представлявано от председателя В.Б. е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 68.50 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 131,56 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 63.06 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС. АУАН бил предявен и връчен на дружеството, чрез управителя му, след което в неустановен момент актосъставителя и свидетеля по него го подписали.

Въз основа на съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП №330686-F369401/02.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 31.08.2018 г., а е обжалвано на 05.09.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С.К., Е.Х., Б.Ц. и М.Л., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите С.К., Е.Х. и Б.Ц. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от част от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите С.К., Е.Х., Б.Ц. и М.Л. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка. От показанията им се установява още, че АУАН е предявен и връчен на жалбоподателят.

Показанията на свидетелката С.К. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетел-очевидец. Съдът дава вяра на показанията и при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като ги приема като правдиви, доколкото са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Тази свидетелка не си спомня за лице, което да е влизало след започване на проверката, защото практиката е вратата да са заключва, за да не се пречи на същата. Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелката С.К. оборват показанията на свидетелката М.Л. в частта в която сочи, че непосредствено преди проверката е била издала касова бележка, но сумата по нея не била заплатена, защото жената, която била направила покупката си били забравила парите и точно в този момент била излязла от магазина, за да си ги вземе, за да плати. Очевидно е при това положение, че показанията на свидетелката М.Л. в тази им част са недостоверни, като целта и е да осуети разкриване на обективната истина. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Л. за тези обстоятелства.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на с свидетелката М.Л. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на други свидетели, както и в присъствието на управителя на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност инспектор по приходите при ТД на Н-С.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същия не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, във вр. със Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на ИД на ИА Н., а именно от Зам. директора на ТД на Н-С..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ТД на Н-С..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Основателни са твърденията свързани с неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП. Този аргумент се възприема от съда, поради следното:

На първо място следва да се посочи, че в Бл.АС за нарушенията по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС, за които на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС се налага наказание „имуществена санкция” са се обособили две становища. Един от съставите на Бл.АС изменя НП, с които се санкционират тези нарушения, като налага По-леката санкция по разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, приемайки, че същите са извършени, дори когато не се установява, че разликата е от приход, като при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, независимо дали в тях е посочено, че нарушението води или не до неотразяване на приходи. Другите два състава приемат, че в такъв случай е допуснато процесуално нарушение, поради което отменят НП.

Настоящият съдебен състав възприема второто становище.

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което води до отмяната му. Съдържанието на НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно неговото съдържание.

С оглед редакцията на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът и НП в обстоятелствената част следва да съдържат словесно описание на всички съставомерни белези на нарушението, а съгласно т.6 от последната алинея и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Съставът на административно-наказателна отговорност по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, санкционира лица, които нарушат реда и начина на отчитане на фискалните устройства. От друга страна анализа на чл.185, ал.1 от ЗДДС и на чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на основание по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. В случая такъв факт, а именно посочване дали нарушението води или не до неотразяване на приходи е посочен в НП. АНО обаче следва задължително да изложи съображенията си и защо и въз основа на какви доказателства приема, че е налице отразяване или неотразяване на приходи. Липсата на факти за обективен признак, а именно критерия за определяне на наказанието дали извършеното нарушение води или не води до неотразяване на приходи /липсата по отношение на фактите, водещи до извода, че нарушение води до неотразяване на приходи/, не позволява да се извърши контрол правилно ли е определена имуществената санкция. Ето защо съдът намира, че само на това основание издаденото НП е незаконосъобрано. Същото не съдържа фактическата и правна рамка на обвинението, с посочване на всички съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС, предвид приложената санкционна норма.

Съдът споделя и твърдението на санкционираното дружество, че санкционната разпоредба е неотносима към така описаното нарушение.

Съгласно нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1`000.00 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 - за юридически лица и  се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500.00 до 2`000.00 лева. Анализът на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС показва, че административното нарушение се счита за осъществено и когато извършването му не води до неотразяване на приходи. При осъществяването на този последен резултат от деянието, който законът е въвел като елемент от фактическия състав на нарушението същият предвижда по-леки наказания препращайки към нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС. Всякога обаче, когато прилага разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗЗДС или чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗДС, която последна с оглед размера на предвидените санкции е по-благоприятна, АНО следва да изложи съображенията си защо и въз основа на какви доказателства приема, че е налице отразяване или неотразяване на приходи.

В настоящия случай при индивидуализацията на наказанието административно-наказващият орган не е изложил никакви мотиви за приложимост на чл.185, ал.2 от ЗДДС, въпреки че очевидно е приел чрез посочване, че нарушението има за последица неотразяване на приходи от дейност. Тази непълнота на фактическото описание на нарушението води до противоречие между описаното като нарушение деяние и нарушената законова разпоредба, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като е налице неяснота по отношение на твърдяното деяние и вмененото нарушение. Очевидно е, че извод, че нарушение, което има за последица неотразяване на приходи, не може да се аргументира с обстоятелство, че не са представени доказателства, които да опровергават факта, че установената разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ, представлява неотразени чрез ФУ приходи от продажби на услуги. Ето защо липсата на факти за обективен признак, а именно критерия за определяне на наказанието дали извършеното нарушение води или не води до неотразяване на приходи, не позволява да се извърши контрол правилно ли е определена имуществената санкция.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно. Жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, за което е санкциониран с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на адм. нарушение, за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.

Съставът на административно наказателна отговорност по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, санкционира лица, които нарушат реда и начина на отчитане на фискалните устройства. В разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18 са регламентирани два начина за регистриране на промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на продажби. Тези два начина са алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост от това дали фискалното устройство притежава или не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции. В ал.2 на чл.33 от Наредба №Н-18 е предвиден алтернативен ред за регистриране на промяната на касовата наличност в случаите, когато фискалните устройства не притежават операциите по ал.1, а именно - чрез отбелязване в книгата за дневните финансови отчети на всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута. Този алтернативен ред обаче е задължителен, само ако фискалното устройство не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В НП от фактическа страна е описано, че деецът е осъществил първият от двата състава на нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая няма спор, че ФУ, което е технически изправно и функциониращо в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя, притежава посочените операции.

Няма спор също така, че при преброяването на наличните парични средства в касата е установена фактическа касова наличност от 131,56 лв., а разчетената касова наличност от осъществени продажби от монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 68.50 лв. Така е налице промяна в касовата наличност в размер на 63.06 лв. Тази промяна, която представлява въвеждане на пари в касата, не е отразена като “служебно въведена сума”. Така е извършено нарушение на правилата за отчетност. Нарушени са изискванията за отразяване на изведени и въведени в касата суми, като това неотразяване е извършено във фискалното устройство. Макар и разполагащо с техническа възможност за отразяване на извеждане и въвеждане на суми, както се установи, установената по-висока реална наличност определя извод, че от страна на жалбоподателя е извършено действие по увеличаване на реалната наличност в касата на търговския обект.

От друга страна анализа на чл.185, ал.1 от ЗДДС и на чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на основание по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване. В конкретния случай, липсват каквито и да било доказателства, че установената сума, явяваща се разлика, е приход, т.е. недоказано остава, че разликата между касовата наличност по ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи. Само фактът, че наличната сума е по-голяма от отчетената не е достатъчен да се приеме, че това е в резултат на неотразени приходи. Наличието на такива не трябва да се предполага, а трябва да бъде доказано по безспорен начин. Още повече, че самия АНО е приел, че разликата се дължи на "служебно въведени" или "служебно изведени суми", а не е резултат от неотразени продажби. В настоящия случай наличието на неотразени приходи не е доказано, като това обстоятелство не е изследвано от административно-наказващия орган и не са събирани доказателства в тази връзка. Изложеното в тази насока съображение от процесуалния представител на АНО, че е установено, че разликата е от приход, не може да бъде споделено.

Следователно, неправилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.5, вр. ал.2 от ЗДДС. Тежестта на доказване в хода на административно-наказателното производство е на административно-наказващият орган, който следва да докаже всички елементи от състава на вмененото на жалбоподателя нарушение, в това число и основанията за ангажиране на отговорността му по по-неблагоприятната санкционна норма.

При този изход на делото не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения, НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила, а като такова следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №330686-F369401/02.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 06.01.2018 г. в 10.30 часа на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в г.Р. у.„С.С.К.М.”№4, стопанисван от ПК„. представлявано от председателя В.Б., е установено, че дневния оборот от монтираното в бекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 68.50 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 131,56 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 63.06 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………