Р Е Ш Е Н И Е    22

 

Номер   22

Година   03.01.2018

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200710

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на М.А.М., подадена срещу НП №*/03.09.2018 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.257, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 300.00 лв. затова, че на 19.04.2018 г. в 16.25 часа на разклона за с.П. до бензиностанция „Г.” – землището на г.В., жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на О.Я., преди експедиране от временен склад – „М.”, не е маркирал с контролна горска марка на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г. 7 броя с обем 0.39 куб. м., на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. 6 броя с обем 0.36 куб. м. и на товарен автомобил „Щ.” с рег. №* с превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. 2 броя с обем 0.21 куб. м., всичките издадени от О.Я.. Маркирането не е извършено преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорт – нарушение по чл.207 от ЗГ, вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че НП е издадено от некомпетентен орган – мястото на нарушението е на територията на Р.К.; че материално-правната норма е приложена неправилно, защото същата касае маркирането на дървесина преди транспортирането и; че санкционната норма на чл.257, ал.1 ЗГ също е приложена неправилно, като така е нарушен и принципа за законоустановеност на наказанието; че не е описан дървесния вид на твърдяната за немаркирана дървесина, както и асортимента и; че липсва количеството на отнетите материали; че нарушението не е извършено, защото дървесината е описана в превозните билети, същата е измерена и маркирана при спазване правилата за маркиране на дървесина, а какво е станало след това /дали е товарена и друга дървесина някъде по пътя/ жалбоподателя не знае.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се лично. Представлява се от процесуален представител - адвокат П., която в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа жалбата, като развива по същество доводите, наведени в нея. Излага съображения, че санкционната норма не съответства на описаната в НП фактическа обстановка. На следващо място сочи, че от разпита на свидетелите на АНО не е установява извършване на каквото и да било нарушение. Не е установено и изложеното в НП обстоятелство, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд в О.Я.. От друга страна твърди, че не става ясен начина по който е измерена дървесината, която не е била маркирана, а така обема и също остава неясен.

За административно-наказващия орган - редовно призован, представител не се явява.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2018 г. в 16.25 часа свидетелите Б.А., Х.В. и К.К., първите двама от които специалисти „ГИ” в Р.П., а последният горски инспектор в същата Д., спрели за проверка на главния път свързващ с.Ю. г.Я., на разклона за с.П. до бензиностанция „Г.” – землището на г.В. три броя товарни автомобили. Същите установили, че автомобилите са натоварени с дървен материал от бял бор, който бил различни сортименти. За превозваните дървени материали от водачите на автомобилите им били представени превозни билети, както следва за товарен автомобил „К.” с рег. №* - превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г., за товарен автомобил „К.” с рег. №* - превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. и за товарен автомобил „Щ.” с рег. №* - превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. Всичките превозни билети били издадени от жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд на О.Я.. Дървесината, била добита извън горските територии, на територията на О.Я..  След това свидетелите на АНО установили, че част от натоварените дървени материали не са маркирани. По-късно на мястото пристигнал и жалбоподателя, на който била показано констатираното при проверката.

Тогава свидетелите на АНО съставили КП, а след това свидетеля Б.А. в присъствието на колегите си, съставил на жалбоподателя в негово присъствие АУАН с бланков №001801/19.04.2018 г. затова, че на 19.04.2018 г. в 16.25 часа на разклона за с.П. до бензиностанция „Г.” – землището на г.В., жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на О.Я., преди експедиране от временен склад – „М.”, не е маркирал с контролна горска марка на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г. 7 броя с обем 0.39 куб. м., на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. 6 броя с обем 0.36 куб. м. и на товарен автомобил „Щ.” с рег. №* с превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. 2 броя с обем 0.21 куб. м., всичките издадени от О.Я.. Маркирането не е извършено преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорт – нарушение по чл.207 от ЗГ, вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал, а дървеният материал и автомобила били задържани.

Въз основа на този акт, е издадено НП №*/03.09.2018 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.257, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 300.00 лв.

НП е връчено на 12.09.2018 г., а е обжалвано на 18.09.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Б.А., Ю.Ю., К.К. /частично/, Х.В. и Б.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели Б.А., Ю.Ю., Х.В. и Б.А., които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, мястото, където е натоварена дървесината и действията на жалбоподателя. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Б.А. и Ю.Ю., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите Б.А., Ю.Ю. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокола за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Показанията на свидетелите Б.А. и Ю.Ю. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели – очевидци. Съдът дава вяра на показанията им при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като ги приема като правдиви, доколкото са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите Б.А. и Ю.Ю. оборват показанията на свидетеля К.К., в частта, в която сочи, че немаркираните материали, не са били описани в превозните билети. Очевидно е при това положение, че показанията на свидетеля К.К. в тази им част са недостоверни. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля К.К. за тези обстоятелства.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетеля К.К. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материА.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. АУАН е съставен в рамките на предвидения с чл.34 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, а самото НП също е издадено в рамките на отразения в чл.34, ал.1 от ЗАНН 6-месечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за извършеното нарушение. Актът е съставен от свидетел на констатиране на твърдяното нарушение в присъствие на друг такъв свидетел, съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. След съставянето на АУАН същият е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ длъжностно лице - служител в ИА по Г., заемащ длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, и съгласно нормата на чл.201, ал.1  от същия закон, според която служителите в ИА по Г. и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.

Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 ЗГ НП се издава от оправомощени от министъра на ЗХ длъжностни лица от Р.. В процесното НП е цитирана Заповед №РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на ЗХ, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АНПреписка и е видно, че с нея се дават правомощия на директорите на Р. да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Р.Б., защото от неговата територия е извършено експедиране на дървесината от временен склад – „М.”, където е следвало да се маркира същата.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Основателни са твърденията свързани с неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП. Този аргумент се възприема от съда, поради следното:

Правоприлагането по принцип и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна.

В настоящия случай наказващият орган, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, не е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта на АНО. В АУАН и в НП не е конкретизирано в достатъчна степен процесното нарушение, което е довело до неяснота относно приетото като изпълнително деяние.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

Както се посочи по-горе, един от задължителните реквизити на НП е пълното описание на нарушението с неговите признаци от субективна и обективна страна, както и посочване на обстоятелствата, при които същото е извършено. В конкретния случай съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил това си задължение. В акта за установяване на адм. нарушение не са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Съобразно разпоредбата на чл.207 от ЗГ, която установява основния състав на нарушение: дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Нормата на чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, пък предвижда: маркирането с контролна горска марка по ал.1 да се извършва преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорта.

Разпоредбата на чл.63, ал.1  от своя страна предвижда: Преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с контролна горска марка, като: 1. при едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът й;  2. при дребната строителна дървесина, дървесината за технологична преработка и дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 см.

Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбите на чл.207 от ЗГ, вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение се основава на това, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на О.Я., преди експедиране от временен склад – „М.”, не е маркирал с контролна горска марка на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г. 7 броя с обем 0.39 куб. м., на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. 6 броя с обем 0.36 куб. м. и на товарен автомобил „Щ.” с рег. №* с превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. 2 броя с обем 0.21 куб. м., всичките издадени от О.Я.. Маркирането не е извършено преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорт.

Очевидно е при това положение, че така описаното изпълнително деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение ще е бездействие, но неясно за какво. Така следва да се предполага една от следните възможности: че не е маркирана едра или средна строителна дървесина, обли занаятчийски материали, дребна строителна дървесина, дървесина за технологична преработка или дърва за горене.

При това положение за съда не става ясно как наказващият орган е стигнал до извода, че става въпрос именно за някое от тези обстоятелства и за кое или кои от тях, след като по делото в самия АУАН липсват данни, за това, каква е немаркираната дървесина. Така обекта предмет на нарушението, не е индивидуализиран в каквато и да е степен, така, че да се направи извод, дали има допуснато нарушение. В случая това твърдение е фактически извод направен от проверяващите свидетели на АНО, който подлежи на съдебен контрол. Съдът не би могъл да направи изводи за истинността на това твърдение, при положение, че липсват факти от обективната действителност, които да са описани в АУАН и НП.

На следващо място съдът установи, че липсва и посочване място и дата на извършване на твърдяното за извършено нарушение. Посочено е единствено къде са спрени камионите, но не и мястото и времето, където жалбоподателя е пропуснал да изпълни задълженията си.

По този начин е налице непълнота във фактическата обстановка от страна на наказващия орган. При това положение актосъставителят и АНО са били длъжни при описание на нарушението да посочат индивидуализиращите белези на обекта /да се посочи, за каква дървесина е констатирано нарушение/. След като не са посочени тези обстоятелства АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.4, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно. Жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.207 от ЗГ, вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, за което е санкциониран с разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗГ. Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по - конкретно за несъставомерност на деянието. Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. Недопустимо е при въззивната съдебна проверка тези фактически констатации, които са и обуславящи отговорността на съответното лице, да се допълват или изменят с оглед обосноваване приложимостта на един или друг административно-наказателен състав на правна норма. Изложените от съда фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от представените по делото доказателства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на НП при описанието на нарушението, а не да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение чл.207 от ЗГ вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии затова, че на 19.04.2018 г. в 16.25 часа на разклона за с.П. до бензиностанция „Г.” – землището на г.В., жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на О.Я., преди експедиране от временен склад – „М.”, не е маркирал с контролна горска марка на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г. 7 броя с обем 0.39 куб. м., на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. 6 броя с обем 0.36 куб. м. и на товарен автомобил „Щ.” с рег. №* с превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. 2 броя с обем 0.21 куб. м., всичките издадени от О.Я.. Маркирането не е извършено преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорт. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на същата, а именно длъжностни лица, определени от кмета на общината.

За да е съставомерно нарушението, в случая е следвало административният орган да посочи къде и кога не е маркирана дървесината и каква именно дървесина. В настоящия случай установяването в НП, че не е маркирана една или няколко от видовете дървесина посочени в чл.63, ал.1  от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, не е еднозначно. А щом съществува съмнение относно който и да елемент от фактическия състав на законоустановено адм. нарушение, то следва да се приеме, че такова не е извършено. Следователно АНО, носейки доказателствената тежест за съставомерните факти в процеса, не е доказал, че констатациите в АУАН, възпроизведени впоследствие и в НП, са безспорни, което обоснова и краен решаващ извод, че нарушението не е извършено, а възраженията във въззивната Ж. за това са основателни.  Така от релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.207 от ЗГ вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №*/03.09.2018 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.257, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 300.00 лв. затова, че на 19.04.2018 г. в 16.25 часа на разклона за с.П. до бензиностанция „Г.” – землището на г.В., жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на О.Я., преди експедиране от временен склад – „М.”, не е маркирал с контролна горска марка на товарен автомобил „К.” с рег. №* с превозни билети 3670/00033 от 19.04.2018 г. 7 броя с обем 0.39 куб. м., на товарен автомобил „К.” с рег. №*, с превозни билети 3670/00036 от 19.04.2018 г. 6 броя с обем 0.36 куб. м. и на товарен автомобил „Щ.” с рег. №*, с превозни билети 3670/00032 от 19.04.2018 г. 2 броя с обем 0.21 куб. м., всичките издадени от О.Я.. Маркирането не е извършено преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорт – нарушение по чл.207 от ЗГ вр. чл.63, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии.

 Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………….