Р Е Ш Е Н И Е    229

 

Номер   229

Година   15.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200296

по  описа  за

2018

година

 

Признава обвиняемият А.Ю.Ж., роден на 23.04.2002 г. в Г.В., о.П., с адрес: Г.Б., Ж.„Е.“№3, в.А, .4, а.10, българин, български гражданин, неженен, основно образование, ученик, неосъждан, ЕГН*, за виновен в това, че на 04.11.2017 г. около 22.00 часа в Г.Б., о.Б., в заведение - снекбар „Е.“, намиращо се на центъра на града, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с твърд предмет (метален бокс) в областта на главата, причинил на Е.А.И. от Г.Б., о.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето), като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради което и на основание чл.78„а”, ал.6, вр. ал.1 от НК, вр. чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, го освобождава от наказателна отговорност, като му налага адм. наказание „обществено порицание”, което да се изпълни, чрез поставяне на обява за срок от един месец на таблото за обяви в ОбА-Б..

Решението на съда подлежи на обжалване и протест от страните в 15-дневен срок, считано от днес пред БЛ.ОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 30.01.2019 година

към РЕШЕНИЕ №229 от 15.01.2019 г.

по НАК.Д. №296 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемият А.Ю.Ж. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 04.11.2017 г. около 22.00 часа в Г.Б., о.Б., в заведение - снекбар „Е.“, намиращо се на центъра на града, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с твърд предмет (метален бокс) в областта на главата, причинил на Е.А.И. от Г.Б., о.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето), като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.

Представени са и доказателствени материали /ДП №386/2017 г., по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемият - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения. В съдебните прения, както и в последната си дума изразява съжаление за стореното от него.

Защитникът му - адвокат Л.-Ц. застъпва становище, че доколкото подзащитният и признава и не оспорва посочената в постановлението фактическа обстановка, следва да бъде признат за виновен в извършеното деяние, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание „обществено порицание”. Мотивира заетата позиция със съображения, че авторството на деянието е доказано, както и наличните смекчаващи вината обстоятелства.

Сочи че, пострадалия и обвиняемият са били приятели и част от една компания. С течение на времето последният започнал да обижда и заплашва първия, както и да търси осъществяване на близък контакт с приятелката му, при което отношенията между двамата се развалили. На инкриминираната дата пострадалия за пореден път отправил заплахи срещу последните двама, но този път по интернет. Това довело до изгубване на сомоконтрола у О., което и довело до извършване на деянието от него По-късно през деня. След като след това той се прибрал в дома си и осъзнал извършеното, преосмисляйки постъпката си, съжалил за станалото.

На следващо място излага съображения, че вида на наказанието следва да се съобрази с искреното разкаяние на О., добрите му характеристични данни, както и поведението на пострадалия, което го е предизвикало да защити мъжкото си достойнство.

Прокурор Ч. поддържа обвинението срещу обвиняемият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в постановлението. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че в хода на съдебното следствие е установено, че О. е нанесъл удари по пострадалия. Акцентира, че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като от друга страна, деянието не е извършено при лекомислие. Така навежда довод, че с действията си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Пледира за налагане на наказание „обществено порицание” отчитайки смекчаващите вината обстоятелства, а именно: добрите характеристични данни, както и факта, че обвиняемият е ученик.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.Ю.Ж. е роден на 23.04.2002 г. в Г.В., о.П., с адрес: Г.Б., Ж.„Е.“№3, в.А, .4, а.10, българин, български гражданин, неженен, основно образование, ученик, неосъждан, ЕГН*. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм.ред.

На 04.11.2017 г. вечерта пострадалият Е.А.И. се намирал в Г.Б., о.Б., в заведение - снекбар „Е.“, находящо се на центъра на града, стопанисвано от свидетеля С.А.В.. Същият бил в компанията на свидетелите И.М.К., Н.Е.П. и К.М.Я., като всичките седели около една от масите. На съседна маса, зад гърба на пострадалия, седели пък други лица, сред които и обвиняемият А.Ю.Ж.. Около 22.00 часа, докато пострадалият седял на масата си с гръб към централната част на заведението, към него отзад се приближил последния, след което с поставен на ръката си твърд тъп предмет - метален бокс му нанесъл няколко удара в областта на главата. След това побягнал навън, като блъснал на пода опитващия се да го спре свидетел К.М.Я.. Веднага след това последния се изправил, като същото сторил и пострадалия, който в резултат на нанесените му удари също бил паднал на пода. Малко след това пострадалия се измил, след което потеглил с автомобил към дома си, находящ се в г.Б.. Пристигайки там бил забелязан от свидетелите М.И.М., Е.М.З. и Й.И.Б., които в този момент стояли пред блока му и разговаряли. Известно време след като първата от тях почистила раните му, при тях пристигнала и А.Л.Х.-М. на пострадалия, както и Б. му. След това последните откарали сина си до ФЦСМП-Р., където същият бил прегледан.

Видно от изготвената съдебна медицинска експертиза, вследствие на нанесените от страна на О. удари с твърдия предмет (метален бокс) в областта на главата на пострадалия, последният е получил следните травматични увреждания - контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето, всяко едно от които увреждания по своите медико-биологични признаци, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Тези телесни увреждания са в резултат на твърди тъпи предмети и могат да са получени при удари, както съобщават свидетелите – при удари с метален бокс.

Видно от заключението на изготвена съдебно-психологична експертиза, обвиняемият А.Ж., който е бил непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. Вещото лице сочи още, че по отношение на обвиняемият А.Ж. не са налице нито увлечение, нито лекомислие, в резултат на които същият да е извършил деянието.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Е.А.И., И.М.К., Н.Е.П., К.М.Я., К.П.К., С.А.В., М.И.М., Е.М.З., Й.И.Б., А.Л.Х., Р.И.Ц., С.И.З., М.А.Г., В.В.Ж. писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключения по съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали, като цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения, както и кредитираните писмени доказателства, налага категоричен извод за виновността на обвиняемият. Съображенията за това са следните:

Доказателствата по делото са сравнително еднопосочни, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага подробният им анализ.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат присъствието на обвиняемият А.Ж. на местопроизшествието в инкриминираните място и време. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установят и, че някое друго лице, освен обвиняемият А.Ж. са нанасяли удари по пострадалия. При тези безспорни факти следва да се установи единствено дали поведението на пострадалия е било от естество, така, че да предизвика обвиняемият А.Ж. и в каква степен.

Настоящият състав, намира, че не съществува основание да изключи така депозираните показания на пострадалото лице от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същото до известна степен е заинтересовано от изхода на процеса.

Показанията на свидетеля Е.А.И. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетел – очевидец. Този свидетел дава подробни сведения за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и лицето, което го е извършило, които са залегнали при извеждане на посочената по-горе фактическа обстановка и които сведения в съществената за предмета на доказване част са еднопосочни, безпротиворечиви и логически издържани.

Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на пострадалия Е.А.И., в които се сочат данни, че на 04.11.2017 г. около 22.00 часа в Г.Б., о.Б., се е намирал в заведение - снекбар „Е.“, намиращо се на центъра на града; че там се е намирал и обвиняемият; че докато е седял, някой се е приближил към него, след което му е нанесъл удари с твърд предмет по главата; че тогава видял, че лицето, което му нанася удари е обвиняемият, който на ръката си имал нахлузен метален бокс; че след това обвиняемият избягал; че след това се придвижил до блока, където живее, до където пък бил придружен от К.М.Я.; че там се намирали свидетелите М.И.М., Е.М.З. и Й.И.Б.; че след това бил откаран от родителите си до ФЦСМП-Р., където бил прегледан; че на следващия ден посетил МБАЛ Велинград, където му бил извършен нов преглед.

Така съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия по отношение на изброените факти, относно възприетото от него преди, по време и след нанесените му от О. удари.

Показанията на пострадалия са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите И.М.К., Н.Е.П., К.М.Я., включително за факта, че обвиняемият се е намирал в заведението, преди да побегне. Показанията на посочените свидетели описват обстоятелства и относно обстановката в заведението. Тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, но показанията им са ясни, недвусмислени, подробни, логични и непротиворечиви относно главния факт, ето защо съдът ги кредитира изцяло. Най-общо от същите се установява, че са седели около масата, до която е седял и пострадалия. Първият от тях е видял, че обвиняемият нанася удари по пострадалия, начина на нанасянето им, както и с какъв предмет, сочейки, че това е било осъществено с метален бокс. Втората от свидетелките не е видяла нанасянето на ударите, защото през този момент е била обърната към приятеля си, но е видяла, че пострадалия се намира на пода, а от главата му тече кръв. Свидетеля К.М.Я. също не е видял нанасянето на ударите, но е видял, че пострадалия е паднал на пода, а отзад по главата му има кръв. По-късно изпратил пострадалия до пред дома му, където го оставил на родителите му.

В подкрепа на извода за съпричастността на подсъдимия към вмененото му престъпление се явяват и показанията на свидетелите К.П.К. и С.А.В., които съдът също кредитира изцяло. Тези свидетели също са се намирали в заведението, но не са видели подробности от нанесените по пострадалия удари. Първият от тях е бил на отдалечена маса, с гръб към случилото се. Обърнал се е, когато е чул женски вик. Тогава видял скупчване на хора, а след това и пострадалия, който седял, а по главата му имало кръв. Свидетеля С.А.В. пък се намирал в кухнята на заведението, поради което също не видял какво се е случило, но веднага след това разбирайки, че О. е нападнал пострадалия извел посетителите от заведението си, и го затворил.

Съдът оценява като верни и правдиви и показанията на свидетелите М.И.М., Е.М.З. и Й.И.Б., защото кореспондират с тези на пострадалия в съществените за предмета на доказване части, относно това, че са се намирали пред блока, където живее пострадалия. Те са били свидетели на пристигането му при тях, като са възприели състоянието, в което се е намирал. Тези свидетели дават подробна информация за състоянието, в което се е намирал пострадалия, непосредствено след инцидента. Всичките те свидетелстват още, че по главата му е имало кръв. Поясняват още, че пострадалия е обяснил, че е ударен с метален бокс по главата. Показанията на пострадалия и свидетелите М.И.М., Е.М.З. и Й.И.Б., се подкрепят еднозначно от тези на свидетелката А.Л.Х.-М. на първия. От показанията и се установява, че е била извикана по телефона от свидетелката Е.М.З.. След като е пристигнала, е видяла синът си, като от главата му е текло кръв, като същият и обяснил, че е бил нападнат в гръб от О..

Така са налице взаимно допълващи се гласни доказателствени средства относно датата, времето и мястото на извършване на деянието, както и лицето, което го е извършило.

В подкрепа на извода за съпричастността на обвиняемият към вмененото му престъпление се явяват и показанията на свидетелите Р.И.Ц., С.И.З. и М.А.Г.. Показанията на тази група свидетели са последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на тези свидетели, са непротиворечиви относно фактите, които се установяват чрез тях. Съдът кредитира същите изцяло като източник на косвена доказателствена информация, доколкото лицата не са очевидци на деянието извършено от О., но установяват, че им е обяснено, че О. е нападнал и удрял пострадалия.

Първите двама свидетелстват, че са служители в РУ-Р. – ПУ-Б. като са били на смяна. Вечерта на инкриминираната дата първият от тях получили сигнал, че пострадалия и О. са се били, като му указа ли къде. Тогава двамата свидетели отишли до инкриминираното заведение, където не установили нито един от последните двама. На място се намирал само свидетеля И.М.К., който им обяснил, че О. е нападнал пострадалия, след което избягал.

Свидетеля М.А.Г. пък сочи, че е снел обяснения от страните в инцидента, както и от други лица. Така е установил, че О. е нападнал в гръб пострадалия, като му е нанесъл няколко удара. Установил още, че инцидента е станал поради спор за момиче.

Съдът кредитира изцяло и показанията и на свидетелката В.В.Ж. която свидетелстват, че е родител на О.. От показанията и се установява още, че същия е с добри характеристични данни, както и, че е ученик.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на събраните писмени доказателства по делото, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват жалба от пострадалия, Фиш за спешна медицинска помощ на пострадалия, искане за рентгенологично изследване на пострадалия, медицинско свидетелство на пострадалия, медицинско свидетелство на пострадалия, протокол за предупреждение, справка за съдимост, справка – характеристика, декларация, автобиография.

Настоящата инстанция не намира противоречия в изготвените и приети като доказателства по делото писмени медицински документи вр. с уврежданията на пострадалия. Посредством ФСМП се установява, че пострадалия е прегледан на 04.11.2017 г, където е посочил, че е ударен с твърд предмет - бокс. Удостовереното от медика в ФСМП, възпроизвежда изявления на пострадалия. Този писмен документ, представлява производен доказателствен източник /вторично доказателство, по отношение на съобщеното от пострадалия пред лекаря/, които кореспондира напълно с преките показания на пострадалия, относно начина на причиняване на телесната повреда. Посредством медицинско свидетелство на пострадалия от 06.11.2017 г. се установява, че пострадалият е диагностициран с контузия на главата и разкъсно-контузни рани на главата. Посредством медицинско свидетелство на пострадалия от 08.11.2017 г. се установява, че пострадалият е диагностициран с контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето.

От справка – характеристика, се установява, че обвиняемият живее при добри битови условия в здраво семейство. Ученик е в 9-ти клас на Професионална гимнация по строителство, архитектура и геодезия „В.Л.”-Б.. Не се води на отчет в ДПС по местоживеене. МКБППМН при о.Б. не е разглеждала поведението му на свое заседание. Не е настаняван в СПИ или ВУИ.

От справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК

От декларация и автобиография, се установява, че обвиняемият е в недобро материално положение и има добри характеристични данни.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

По делото са приети веществени доказателства – два броя оригинални рентгенографии от 04.11.2017 г., които съдът кредитира. Веществените доказателства са били приобщени към доказателствения материал по надлежния ред, като са представени от пострадалия.

След направения самостоятелен анализ на приетата по делото СМЕ, ценена внимателно при съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на подсъдимия за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето, за наличието на която не се спори между страните. Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, като ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област, не е оспорено от страните и е прието без възражения от тях. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката. Същото доказва конкретните увреждания на пострадалия, механизма и начина на причиняване, съвпадащ с показанията на пострадалия и част от свидетелите, както и вида на телесните повреди. Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението относно механизма на причиняване на всяка една от телесните повреди (контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето) на пострадалия. Според вещото лице тези телесни повреди се дължат на действието в резултат на твърди тъпи предмети и могат да са получени при удари, както съобщават свидетелите – при удари с метален бокс. Всички тези изводи на вещото лице кореспондират изцяло с показанията на пострадалия, който сочи за няколко нанесени му главата удара с твърд предмет, и то от О..

От заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин, че на пострадалото лице са причинени увреждания, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, и изразяващи се в контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето, всяко едно от които увреждания по своите медико-биологични признаци, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,

Съдът кредитира и заключението по съдебно-психологична експертиза. Това заключение също не е оспорено от страните, като е изготвени съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, а заключението е пълно и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и обективността на експерта. Същевременно изготвеното заключение съдържат отговори на поставените задачи. В същите с категоричност са формирани изводи, че обвиняемият А.Ж. макар, че е бил непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. Вещото лице е установило още, че по отношение на обвиняемият А.Ж. не са налице нито увлечение, нито лекомислие, в резултат на които същият да е извършил деянието.

От анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на деянието, така и авторството на обвиняемият.

В контекста на изложеното предявените доводи на държавното обвинение за обективна престъпна съставомерност на инкриминираните действия по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради доказаност на обвинението, са обосновани. Доводите на държавното обвинение за доказаност на престъплението, намират опора във фактите по делото и в доказателствената съвкупност, доколкото вече посочените причини да се кредитират показанията на свидетелите /в посочените части – за конкретни факти и обстоятелства/, подкрепени от другите доказателствени източници, водят до несъмнения извод, че има извършено престъпление и автор на това престъпление е обвиняемият.

При описаните факти районният прокурор е направил верни изводи за правната квалификация на деянието – причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК по хулигански подбуди. Установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да се формира правния извод, че обвиняемият А.Ю.Ж. е осъществил обективните и субективните елементи на престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, както по време, място, механизъм и начин на извършване, така и относно авторството.

Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а предмет на престъплението е пострадалия - свидетеля Е.А.И..

Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 от НК ангажира наказателната отговорност на този, който е причинил телесна повреда по хулигански подбуди. Съставът на това престъпление винаги съдържа в себе си признаците на хулиганството по чл.325 НК, но поглъща състава му и изключва идеалната съвкупност между двете престъпления. Дали е налице съставът на хулиганството или на друго престъпление се определя от съдържанието на умисъла, мотивите и целта на виновния и от извършените от него активни действия. За хулиганството обаче освен явното неуважение към обществото и грубото нарушаване на обществения ред е характерна и открита демонстрация на незачитане на установения ред, незачитане на другия и в голямата част от случаите липса на смислена причина за това. За да е налице причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди следва да е налице установен мотив за това. А мотива в случая е дееца да причини телесна повреда, като допуска, че с действията си ще наруши грубо обществения ред и ще изрази явно неуважение към обществото, като го скандализира. Подобен мотив в настоящото производство също е установен.

От обективна страна в настоящият случай съдът приема, че на 04.11.2017 г. около 22.00 часа в Г.Б., о.Б., в заведение - снекбар „Е.“, намиращо се на центъра на града, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с твърд предмет (метален бокс) в областта на главата, обвиняемият А.Ю.Ж. е причинил на Е.А.И. от Г.Б., о.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето), като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.

По делото е категорично установено нанасянето на удари с метален бокс от страна на подсъдимия на пострадалия именно на инкриминираната дата и място, като в тази насока събрания доказателствен материал от показанията на разпитания пострадал е безпротиворечив, а сочената СМЕ установява и механизма на причиняване на уврежданията, което може да бъде получено и по време и начин както описва в показанията си Е.А.И.. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно подсъдимия е лицето, което е нанесло удари с метален бокс по главата на пострадалия, с което на последния му са причинени контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето. За да стигне до този извод, съдът кредитира показанията на пострадалия. Същия сочи че лицето, което му е нанесло ударите е именно обвиняемият А.Ю.Ж.. Тези показания са последователни, логични, пълни и подробни, като съвпадат напълно и се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертизи, която отговаря на описанието на инцидента, направено от пострадалия. Показанията на пострадалия се подкрепят пряко или косвено и от показанията на свидетелите И.М.К., Н.Е.П. и К.М.Я., първият от които сочи, че е наблюдавал нанасянето на ударите по пострадалия, а последните двама, че са видели, че обвиняемият бяга от заведението.

Наличието на причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние и настъпилите травматични увреждания на пострадалото лице, а именно действията на обвиняемият А.Ю.Ж., който е нанесъл удари с бокс в областта на главата на пострадалия, при което е настъпило контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето на същия, за каквото деяние обвиняемият е обвинен с внесеното постановление се потвърждава и от соченото от съдебно медицинска експертиза, където е посочено, че "увреждането е резултат на действието на твърди тъпи предмети”. Съдът кредитира изцяло тази част от доказателствения материал, доколкото заключението по изготвената експертиза е обективно и компетентно дадено. Експерта е констатирал контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето. Няма съмнение, че всички тези увреждания са получени именно при инцидента на инкриминираните време и място. В тази насока е и заключението на СМЕ. Основният и най-вероятен начин за получаване на тези увреждания са директни удари с твърд тъп предмет, какъвто е ударът бокс. В случая причинените увреждания добре отговаря да са получени при нанасяне на удари с такъв предмет.

При възприетите от съда по същество факти и обстоятелства, че обвиняемият е нанасял удари с ръце в областта на главата на пострадалия /установено и от неговите показания/, причинили контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето /експертно изяснено наред с невъзможността да е резултат от самонараняване/, няма никакво основание да се приеме, че телесното увреждане не се намира в причинна връзка с деянието на О..

Доказан е и квалифициращият престъпното деяние признак "хулигански подбуди". Според ППВС №2 от 29.06.1974 г. по н. д. №4/1974 г. нанасянето на обида, причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Относно наличието на квалифициращия признак телесната повреда да е причинена по хулигански подбуди, съдебният състав намира, че този мотив е намерил изражение в проявеното от подсъдимия явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното от него. В конкретния случай обвиняемият А.Ю.Ж. е нападнал свидетелят Е.А.И., като го е ударил с метален бокс в главата неочаквано, на публично място – в заведение, без да бъде провокиран или предизвикан от него непосредствено преди това. Това е станало в присъствието на множество други лица. В хода на вечерта в поведението на О. не е имало индикация, за това, което е щял да направи по-късно. Така в един по-късен момент съвсем неочаквано се е приближил до пострадалия и след като му е нанесъл няколко удара по главата, е напуснал бързо заведението. С това си поведение обвиняемият А.Ю.Ж. е изразил незачитане правата и спокойствието не само към свидетелите намиращи се на мястото на конфликта, но и към пострадалия Е.А.И., показвайки му с действията си, че желае да накърни телесната му неприкосновеност.

Действително, извършеното от обвиняемият деяние е било насочено преди всичко пряко срещу телесната неприкосновеност на пострадалия Е.А.И., но едновременно с това О. е демонстрирал и едно явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите норми на поведение. Същия е съзнавал, че се намира на обществено място и действията му се възприемат от множество хора, но въпреки това е започнал да се саморазправя с пострадалия, без да се съобразява не само с неговите интереси, но и с интересите на всички присъстващи. Поведението на обвиняемият се отличава с характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен телесната неприкосновеност и интегритет на пострадалия, е довело до съществено нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал.С констатираното действие обвиняемият е изразил както пренебрежението си към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение.

Следва обаче да се отбележи, че поначало посочените мотиви (хулигански) не са несъвместими с чисто личните, защото тяхното съчетание е възможно, но и е в основата на евентуалния умисъл на престъплението хулиганство - виж, в този смисъл Р №65/2010 г. на ВКС по н. д. №718/2009 г., I н.о., съответно и ППВС №2/1974 г., т.3.

В конкретния случай О. пряко е целял да наруши телесната цялост на пострадалия, но същевременно е допускал, че при реализирането й грубо нарушава установените правила за поведение и посредством действията си изразява явно неуважение към обществото. Такъв личен мотив категорично е установен в случая, тъй като О. и пострадалия са се познавали преди това и са имали предхождащи деянието контакти. Налице са доказателства за вражда между дееца и пострадалия, за чувство на омраза и неприязън между тях. Последния е искал да има отношения с приятелката на първия, което е довело и до ескалиране на напрежението между тях. Очевидно едва тогава обвиняемият е погазил брутално установените в обществото стандарти на нормално човешко общуване и е демонстрирал, че игнорира етичните норми за поведение. Ето защо съдът прие, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Така от обективна страна с действията си обвиняемият А.Ю.Ж. е реализирали съставомерните признаци на престъплението лека телесна повреда, причинена по хулигански подбуди, тъй като с активните си действия - нанасяне на удари с метален бокс в областта на главата на Е.А.И., му е причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

В заключение, всяко от уврежданията не е криело опасност за живота на пострадалия. Телесните увреждания, преценени с оглед на резултата са леки телесни повреди, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

С оглед на направения по-горе анализ на доказателствения материал, съдът намира, че се явява безспорно доказано повдигнатото обвинение на О. за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (контузия на главата, три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на лицето), като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си

Причини и мотиви за извършеното престъпление - слабите морално-волеви задръжки, незачитане правата и личните свободи на хората, стремеж за демонстриране надмощие и сила и несъобразяването му с установения в страната правов ред.

При наличието на обективните елементи на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, от субективна страна извършеното от обвиняемият също е съставомерно. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Способът на извършване на престъплението, характерът на нараняването, силата на ударите, поразената област от човешкото тяло дефинитивно са основните обстоятелства, от които следва да се изхожда при разрешаването на въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността.

От субективна страна, обвиняемият е действал виновно при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Съзнавал е, че нанася удари с метален бокс срещу пострадалия, със сила и по начин, които ще причинят телесно увреждане и е искали настъпването на същото, като последица от извършеното. Изхождайки от обстоятелствата, при които е извършено това деяние - на обществено място, публично пред множество хора, посягайки срещу пострадалия, съдът приема и умисъл у действията на извършителя да наруши грубо обществения ред и да изрази явно неуважението си към обществените порядки. Хулиганският мотив в поведението на обвиняемият е бил явно демонстриран. Конкретният акт на престъпна проява на обвиняемият, обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Обвиняемият е имал представа, че се касае за неправомерно действие, а именно, че нанасянето на удари по пострадалия се извършва на обществено място, т.е., че върши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както и представа, че нарушава телесната неприкосновеност на последния. Обвиняемият е разбирал свойството и значението на извършеното, като е имал личен мотив при причиняване на телесната повреда на пострадалия. Деецът е преследвал именно тази цел, но същевременно е допускал, че при реализирането й грубо нарушава установените правила за поведение и посредством действията си изразява явно неуважение към обществото. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но се е отнесъл с безразличие към резултата от своите действия, съгласява се с това, че те са в разрез с установения правов ред и с морално-етичните норми за поведение. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при евентуален умисъл.

При гореизложеното, съдът намира, че обвиняемият А.Ю.Ж., следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на чл.78а НК, за освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.I, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода до две години, същото е извършено умишлено, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализация на наказанието на обвиняемият А.Ю.Ж. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства факта, че е с добри характеристични данни, че е изразил съжаление за извършеното от него, че е ученик. Отегчаващи отговорността и обстоятелства съдът не отчете.

Броят и тежестта на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, води до закономерният извод, че индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при наличие само на смекчаващите такива. Преценявайки всичко това, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му наложи адм. наказание „обществено порицание”, което да се изпълни, чрез поставяне на обява за срок от един месец на таблото за обяви в ОбА-Б..

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у обвиняемият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

30.01.2019 г.

Районен съдия: ….................................................