Р Е Ш Е Н И Е    236

 

Номер   236

Година   16.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200712

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., подадена от Н.П.С., ЕГН*, с адрес в Г.С., у.„С. №25, срещу НП №18-3794-000402 от 1.Г. издадено от Н-ка на РУП-Б., с което на жалбоподателката е наложено адм. наказание на основание чл.53 от ЗАНН – имуществена санкция от 400.00 лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Твърди се в жалбата, че оспореният санкционен акт е незаконосъобразен, тъй като договорът за застраховка „ГО“ не е бил у жалбоподателката към момента на проверката, но тя може да го представи допълнително.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание Н.С. не се явява и не изпраща представител.

Н-кът на РУП към ОДМВР-Б., РУ-Б. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2018 г. свидетелят Р.К. е съставил акт за установяване на адм. нарушение №402/18, против Н.П.С. затова, че на 13.06.2018 г. около 02,00 часа, в Г.Б., на у.„П.Е.“ в посока към Г.Д. управлява лек автомобил „Ф.У.“ с рег. №*, собственост на З.С.С., като автомобилът няма договор за задължителна застраховка „ГО“ към датата и часа на съставяне на акта за установяване на адм. нарушение. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетеля С.Л. и е подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя Н.С., на която е връчен и препис от акта в деня на съставянето му.

При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и в законовия 3-дневен срок, жалбоподателката не е направила възражения.

Въз основа на горецитирания АУАН, след преценка на констатациите на актосъставителя, Н-кът на РУ-Б. е издал атакуваното НП №18-3794-000402 от 1. Г. с което на Н.П.С., ЕГН*, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 400.00 лв. на основание чл.638, ал.3 от КЗ. Фактическото описание на нарушенията в санкционния акт е идентично на изложеното в акта за установяване на адм. нарушение. Правната квалификация, която административно-наказващия орган е дал на нарушението е 638, ал.3 от КЗ.

НП е връчено на Н.С. на 21.09.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на същата дата.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на актосъставителя и свидетеля на нарушението. Показанията на свидетелите К. и Л. са вътрешно безпротиворечиви и логически последователни и се припокриват с изложените фактически констатации в АУАН.

Като писмено доказателство по делото са приети заповед №8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на ВР, с която са определени служителите на М., които имат правомощия да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП и да издават наказателни постановления и заповед №244з-1343 от 27.06.2016 Г. с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Б. да издават наказателни постановления за нарушения по чл.315 ал.1 и ал.2 от КЗ.

По делото е приета и справка от ГФ-С., според съдържанието на която към 13.06.2018 Г. 02,00 часа за МПС с рег. №*, не е имало сключен договор за застраховка „ГО“.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 17.12.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на Ж. – лицето, на което е наложено адм. наказание с оспореното НП.

Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:

На първо място, обжалваното НП е издадено от материално некомпетентен административно-наказващ орган. НП №18-3794-000402 от 1. г. е издадено от Н-к РУП към ОД на М-Б., РУ-Б., като в същото е посочено, че то се издава въз основа на делегирани на Н-ка правомощия, по силата на заповед №244з-1343 от 27.06.2016 г. на Директора на ОД на М-Б.. Същата е приложена по делото, като видно от съдържанието й, действително са оправомощени да издават наказателни постановления определена категория длъжностни лица от структурни звена на М., сред които и Н-ци на РУ на М. (т.1.6.), но за нарушения по отменен материален закон - по чл.315, ал.1 и ал.2 от отменения КЗ. От 01.01.2016 г. е в сила нов КЗ, а съгласно чл.647, ал.2 от същия, НП за нарушенията по чл.638, ал.1-3 и 5 (процесното е по чл.638, ал.3 от КЗ) - се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на ВР, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Ето защо, предвид така настъпилата законодателна промяна, и с оглед липсата на данни по делото, за надлежно оправомощаване на Н-к РУП, РУ-Б., от страна на Директора на ОД на М-Б., за издаване на наказателни постановления за нарушения по чл.638, ал.3 от КЗ, към момента на издаване на процесното НП, то следва категоричният извод, че последното е издадено при липса на материална компетентност, а оттам и че същото е незаконосъобразно.

На второ място, оспореният санкционен акт е издаден в противоречие с материалния закон поради неправилно определено по вид наказание. Предвиденото в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, която според административно-наказващия орган е нарушена, наказание е глоба. Съгласно чл.13 от ЗАНН видовете адм. наказания са обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност. Специалната норма на чл.83 от ЗАНН предвижда възможността за налагане на имуществена санкция, но само на юридически лица и еднолични търговци. В случая нарушителят е физическо лице, а предвиденото наказание за нарушението, за което е привлечен към административно-наказателна отговорност, е глоба в размер на 400.00 лв. Следователно НП №18-3794-000402 от 1.г. на Н-ка на РУ-Б. е незаконосъобразно поради неправилно определено по вид адм. наказание.

Твърденията изложени в жалбата с която е сезиран съда, останаха недоказани. В хода на въззивната проверка се установи с надлежни писмени доказателства, че към момента на извършване на проверката от служителите на РУ-Б., за автомобила, управляван от Н.С., не е имало валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“. В този смисъл, изложените от нарушителя доводи са неоснователни, но предвид констатираните от съда процесуални и материални нарушения, НП е незаконосъобразно.

С оглед гореизложените съображения и предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, касателно материалната компетентност на административно-наказващия орган и противоречие с материалния закон, обжалваното НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №18-3794-000402 от 1.Г. издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на Н.П.С., ЕГН*, с адрес в Г.С., у.„С. №25, .3, а.5, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 400.00 лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 20-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………