Р Е Ш Е Н И Е    288

 

Номер   288

Година   21.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200509

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., подадена от „.-1.Е., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Х.Б.“№21, П. от управителя М.И.Б., срещу НП №01/000747 от 04.06.2018 г. издадено от Директора на Д„И.Т.-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Твърди се в жалбата, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения. Законният представител на дружеството-жалбоподател сочи, че „.-1.ЕООД-Р. не осъществява дейност през 2017 и 2018 г., не стопанисва цеха, в който е направена проверка от служители на административно-наказващия орган и няма качеството на работодател по смисъл на пар.1, т.1 от ДР на КТ.

С жалбата законният представител на санкционираното юридическо лице не ангажира писмени доказателства. Заявява, че ще се ползва от документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез законния и процесуалния си представители, поддържа жалбата. Моли за събирането на гласни доказателства и представя писмени такива. В становището си по съществото на спора, пълномощникът на търговското дружество поддържа доводите си за незаконосъобразност на НП, основани на твърденията, че „.-1.ЕООД-Р. за недоказаност на административното нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения.

Д„И.Т.-С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде потвърдено.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2018 г. св. А.А. е съставила акт за установяване на адм. нарушение №01-000747 против „.-1.ЕООД-Р., затова че при извършена проверка на място на 09.03.2018 г. около 10.00 часа в дърводелски цех, в стар УПИ VI, кв.6, ПИ с идентификатор 61813.750.343.1 е констатирано да работи лицето И.Г.Н., ЕГН*. При последваща проверка по документи е установено, че „.-1.ЕООД-Р. не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с И.Н.. Въз основа на проверката по работни места и по документи, актосъставителят е констатирал, че на 09.03.2018 г. лицето И.Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „.-1.ЕООД-Р., в определено от търговеца работно време под негов контрол с негови средства и материали, като рискът от извършената работа е за търговеца, без да е сключен писмен договор между работника и работодателя, което деяние актосъставителят квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите на съставянето му, които са свидетели на нарушението – Т.К. и Б.И..

При извършване на проверката по работни места е съставена декларация от И.Г.Н., според съдържанието на която деклараторът работи при М.И.Б. от една седмица като общ работник с работно време от 08.00 до 17.00 часа, един час почивка в работния ден и два почивни дни. Уговореното трудово възнаграждение е в размер на 20.00 лв. на ден. И.Н. е посочил в декларацията, че няма сключен трудов договор.

Преди съставянето на АУАН, административно-наказващият орган е изискал справка от РДГ-Б. относно регистрирани обекти по чл.206 от ЗГ на търговци, чийто собственик е М.И.Б.. Според съдържанието на писмо с изх. №410 от 16.03.2018 г. на Директора на РДГ-Б. в регистъра на производствените марки и регистрирани обекти по чл.206 от ЗГ е регистриран обект на фирма „.-1.ЕООД-Р., представляващ дърводелски цех, находящ се в Г.Р., ПИ с идентификатор 61813.750.343.1 (стар УПИ VI, кв.6).

Актът за установяване на адм. нарушение е съставен в отсъствието на представител на нарушителя, след като управителят на „.-1.ЕООД-Р. е бил поканен да се яви за съставянето му с покана с изх. №18023001 от 27.03.2018 г. получена на 28.03.2018 г. но дружеството не е изпратило законен или изрично упълномощен представител, видно от съдържанието на протокол с изх. №ПР1810626 от 11.04.2018 г.

След съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, той е изпратен за връчване чрез ОбА. на о.Р. с писмо с изх. №18029754 от 12.04.2018 г. Върху АУАН е отразено, че на 25.04.2018 г. нарушителят „отказва“, а като свидетел при отказа на нарушителя да подпише акта е посочен Г.А.Т..

Представител на наказаното търговско дружество не депозира възражения срещу акта за установяване на адм. нарушение.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №01-0000747 от 11.04.2018 г. при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при отсъствие на възражения на нарушителя, Директорът на Д„И.Т.-С. е издал атакуваното НП №01/000747 от 04.06.2018 г. с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „.-1.ЕООД-Р. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв..

НП е връчено на законния представител на нарушителя по пощата с обратна разписка на 28.06.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказавнащия орган на 05.07.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни и писмени доказателства.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.09.2018 г. са разпитани свидетелите Б.И., Т.К., А.А. (служители на административно-наказващия орган) и И.Н.. Показанията на актосъставителя и свидетелите на нарушението (свидетелите И., К. и А.) са вътрешно безпротиворечиви и логически последователни и се припокриват с фактическата обстановка, описана в акта за установяване на адм. нарушение и установена при проверките на място и по документи. Свидетелят И.Н. сочи, че е работил при М.Б. четири дни в цех, който се намира в близост до старата варница. Не е имал точно определено работно време, а е трябвало да се свърши определена работа. Свидетелят не може да каже името на дружеството, за което е работил. И.Н. потвърждава подписа си върху декларацията, приложена в административно-наказателната преписка.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2018 г. са разпитани свидетелите Г.Т. и С.К.. Свидетелят Т. (посочен в АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта) твърди, че на 25.04., заедно с колегата му Г.Б., са отишли в дома на М.Б., за да му връчат актове. Помолили са го да дойде да се запознае с актовете, но той е отказал.Същевременно свидетелят К. сочи, че в през последната седмица на м.04. заедно с М.Б. и И.Х. са били в плевенския район, за да търсят двигател за камион, притежание на М.Б..

В хода на въззивното производство като писмено доказателство е представено и прието решение №172 от 01.08.2012 г. постановено по гр. дело №50 по О. за 2010 г. на ОС-Б., с което в полза на държавата е отнето имущество, собственост на „.-1.ЕООД-Р., включително сграда с идентификатор 61813.750.343.1. Решението е влязло в сила на 22.12.2014 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата изхожда от лице, което има право на Ж. - законният представител на нарушителя „.-1.ЕООД-Р..

Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Санкционният акт е издаден от компетентен орган, оправомощен да издава НП със заповед №3-0058 от 11.02.2014 г. на ИД на ИА ГИТ (т.4 от заповедта). Според чл.48, ал.1 ЗАНН, административно-наказателната преписка се разглежда от административно-наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая НП е издадено на основание чл.416, ал.5 КТ. Според тази норма НП се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399, ал.1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА "Г.И.Т. към министъра на ТСП. От анализа на тези норми може да се направи извод, че законово определеният административно-наказващ орган за извършени нарушения на КТ е ръководителят на ИА "ГИТ". В чл.416, ал.5 КТ изрично е предвидено, че в това си качество той може да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, каквото делегиране на правомощия е извършено с горецитираната заповед на ИД на ИА ГИТ. Предвид горното, НП и АУАН са издадени от компетентен орган респ. длъжностни лица.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението.

НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Този срок обаче, е инструктивен и неспазването му не води до съществено процесуално нарушение, поради което и доводите на жалбоподателя, основаващи се на неспазването на срока са несъстоятелни.

Не се установиха процесуални нарушения и при съставянето на акта, но такива са налице при неговото връчване. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като същият е известен, но след покана не се е явил (чл.40, ал.2 ЗАНН), след което е изпратен на ОбА. по седалището на длъжника – о.Р., за предявяване и подписване. Съдът счита, че в случая не е налице редовно връчване на АУАН, тъй като в същия липсва подпис на връчителя, неговите три имена и длъжността му, както и датата на връчване. В АУАН е отразено присъствието на свидетел при отказа на законния представител на санкционираното дружество да се запознае и получи акта. Същият, обаче, няма качеството на връчител и не може да бъде такъв, с оглед разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, според която връчителят на акта и свидетелят при отказа на нарушителя да подпише същия, трябва да са различни лица. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено такова и е неотстранимо във въззивното производство. Актът за установяване на адм. нарушение е документът, със съставянето на който започва административно-наказателното производство и който определя рамките на административното обвинение. С връчването му на нарушителя, последният разбира за какво деяние е привлечен към административно-наказателна отговорност и по този начин се осигурява правото му да се защитава спрямо твърдените от актосъставителя факти и тяхната правна квалификация. Липсата на надлежно удостоверено връчване на акта накърнява правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът, счита, че това нарушение не се санира и въз основа на фактите, установени при разпита на свидетеля Т., според показанията на който управителят на „.-1.ЕООД-Р. е отказал да получи акта, като при връчването свидетелят е бил заедно с друг служител на о.Р.-Б.. Свидетелските показания събрани в хода на въззивната проверка не могат да заместят липсата на подпис на връчител върху акта. Още повече, че са налице данни по делото, че на 25.04.2018 г. (датата на която свидетелят Т. твърди, че са отишли да връчат акта на М.Б.), управителят на дружеството-жалбоподател не е бил в Г.Р. (показанията на свидетеля К.).

С оглед изложеното съдът приема, че административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Независимо от горното съдът намира, че обжалваният санкционен акт е незаконосъобразен и поради недоказаност на нарушението, за което на „.-1.ЕООД-Р. е наложено наказание „имуществена санкция“. В административно-наказателната преписка лисват категорични доказателства, че именно дружеството „.-1.ЕООД-Р. е ползвало работната сила на свидетеля И.Н. без да има сключен писмен договор. От една страна, в декларацията, съставена и подписана от работника, той е посочил, че на работа го е наел М.Б.. Посоченото физическо лице е ЕТ и едноличен собственик на капитала на две дружества с ограничена отговорност, едно от които е дружеството-жалбоподател. Административно-наказващият орган е извел констатацията си, че именно „.-1.ЕООД-Р. е наело работна сила без сключен писмен договор, тъй като според регистъра по чл.206 от ЗГ това дружество е регистрирано с право да добива и обработва дървесина. От друга страна, в хода на въззивната проверка нарушителят представи влязло в законна сила съдебно решение, според което сградата (дърводелски цех), в който е извършена проверка на място от служителите на Д„И.Т.-Б., е отнета от „.-1.ЕООД-Р. в полза на държавата, като решението е влязло в сила няколко години преди извършването на проверката.

Предвид горните доводи се разколебава извода на административно-наказващия орган, че именно санкционираното юридическо лице е работодател на свидетеля И.Н., от което следва и недоказаност на състава на административното нарушение, вменено на „.-1.ЕООД-Р..

Поради изложеното съдът приема, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №01/000747 от 04.06.2018 г. издадено от Директора на Д„И.Т.-Б., с което на „.-1.Е., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Х.Б.“№21, П. от управителя М.И.Б. е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………