Р Е Ш Е Н И Е    31

 

Номер   31

Година   03.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200489

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на И.Н.П., подадена срещу НП №18-3794-000329/18.04.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП - глоба от 200.00 лв., затова, че на 19.03.2018 г. около 14.25 часа в О.Б. на път II-19, км. 52.300, в посока от г.Д. за г.Г.Д., управлявайки лек автомобил с рег. №*, не съобразявайки се с пътните условия /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/ скорост губи контрол върху автомобила на дясна крива, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в лек автомобил с рег. №*, като реализира ПТП с материални щети – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че АУАН е съставен, а НП е издадено от некомпетентни органи; че за същото деяние има образувано ДП; че нарушението не е извършено, защото липсват доказателства за У. с несъобразена скорост, която да не е съобразена със състоянието на пътната настилка, с пътната маркировка или евентуално поставени знаци, указващи опасен завой или пътен участък, сочещи за намаляване на скоростта. Излага се, че другият автомобил е „сякъл” завоя, навлизайки в лентата на движение на жалбоподателя, което е принудило последния да завие рязко в посока на завоя, което пък е довело до поднасяне на автомобила и удар в другия автомобил.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се лично, като поддържа жалбата.

Представлява се от процесуален представител - адвокат М., който в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа жалбата, като доразвива по същество доводите, наведени в нея. Излага съображения, че при наличие на образувано ДП производството пред АНО е следвало да бъде прекратено и същото изпратено по компетентност. На следващо място сочи, че не е установено категорично, че именно жалбоподателя е виновен за настъпилото ПТП. Така от показанията на свидетелите на АНО не е установено въз основа на какви обективни данни е прието, че именно жалбоподателя е причинил деянието. Така същите не са извършили измервания на място, а АУАН-а е съставен единствено по обясненията на водача на другия автомобил, което е недопустимо. Така от писмените доказателства се установява, че след удара и двата автомобила са претърпели изменение в траекторията си на движение, като са били изместени спрямо първоначалното си местоположение на пътното платно. Сочи още, че не е установено в процесния участък да е имало знак за ограничаване на скоростта или знак, обозначаващ опасен завой, съответно опасен участък с концентрация на ПТП.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2018 г. около 14.25 часа, свидетелите К.М. и Р.К. – служители в РУ-Б., първият от които на длъжност „мл. автоконтрольор”, получили сигнал за претърпяно ПТП. Малко след това – около 14.35 часа последния и негов колега пристигнали на посоченото им място, а именно на път II-19, км. 52.300 в О.Б., където валяло дъжд. Там заварили два леки автомобила, между които било осъществено ПТП, именно лек автомобил с рег. №*, както и лек автомобил с рег. №*. И двата автомобила се намирали в лентата на движение на първия от тях, а именно лентата в посока от г.Г.Д. за г.Д.. Водачите на двата автомобила обяснили противоположни версии, като всеки от тях твърдял, че другия водач е навлязъл с управлявания от него автомобил в неговата лента и там е станало ПТП-то. Свидетеля Р.К. установил, че от ПТП-то по асфалта има части от двата автомобила и те са в лентата за движение посока от г.Г.Д. за г.Д.. Тогава свидетеля Р.К. направил с таблета си снимки на местопроизшествието.

Известно време след това, около 16.00 часа, на мястото пристигнал и свидетеля К.М.. Същият установил, че автомобилите все още не са местени и се намират в една и съща лента, като пътното платно е с две ленти. Тогава и свидетеля К.М. провел разговор с водачите на двата автомобила. Жалбоподателят И.Н.П., който бил водачът на лек автомобил с рег. №* му обяснил, че не е карал бързо, но е навязъл в съседна пътна лента. Водачът на лекия автомобил с рег. №* – И.Д. пък му обяснил, че лекия му автомобил е бил блъснат от другия такъв.

След това свидетелят К.М. съставил на жалбоподателя в негово присъствие, както и на колегата си Р.К. АУАН с бланков №618184/19.03.2018 г. за това, че на 19.03.2018 г. около 14.25 часа в О.Б. на път II-19, км. 52.300, в посока от г.Д. за г.Г.Д., управлявайки лек автомобил с рег. №*, не съобразявайки се с пътните условия /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/ скорост губи контрол върху автомобила на дясна крива, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в лек автомобил с рег. №*, като реализира ПТП с материални щети – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателят, който го подписал.

На основание АУАН било издадено НП №18-3794-000329/18.04.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП - глоба от 200.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 06.06.2018 г., а е обжалвано на 13.06.2018 г.

Видно от писмо от РП-Р. на 14.05.2018 г. от Следствен отдел при ОП-Б. е образувано ДП №51, срещу неизвестен извършител за това, че на 19.03.2018 г. на път II-19, при У. на МПС, е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.М.Д. – престъпление по чл.343, ал.1, пр.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К.М. и Р.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите К.М. и Р.К. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с посещението им на местопроизшествието, констатираното от тях, респективно съставянето на акта.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Съдът не кредитира и не обсъжда веществените доказателствени средства - снимки, направени от един от свидетелите, защото не са събрания по предвидения от закона ред.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен в присъствие на жалбоподателят в деня на извършване на нарушението, като веднага след това му е предявен и връчен. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 17 е депозирана заповед №8121з-952/20.07.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП, във вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконтрольори” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.20, ал.2 ЗДвП, като именно това е материалната норма, която създава задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. С оглед на направеното описание на нарушението от фактическа страна и административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, по която е подведен под отговорност жалбоподателят, очевидно не е налице липса на посочване на всички обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и съответно не е налице фактическа необоснованост на административно-наказателното обвинение. Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид направената квалификация на деянието като нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, са посочени в НП. Обстоятелството, че посочената правна норма на чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа няколко хипотези, наличието на няколко различни фактора, които следва да бъдат съобразявани при избиране на скоростта от водачите на МПС, и, че в конкретния случай наказващият орган е приел, че водачът е следвало при избиране на съобразената скорост да съобразява поведението си на пътя само с един от тези факти в никакъв случай не представлява съществено нарушение при издаването на НП. Както в акта за установяване на адм. нарушение, така и в издаденото въз основа на него НП наказващият орган е посочил само онези условия, които конкретният водач е бил длъжен да вземе предвид при избиране скоростта, с която да се движи управляваното от него МПС, а именно – релеф на местността – зона на дясна крива на пътя.

Видно е, и, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на жалбоподателя обвинение, е наличието на ПТП. Необходимо условие, за да се квалифицира събитието като ПТП съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е настъпването на материални щети или предизвикване нараняване на хора. За обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл.20, ал.2 ЗДвП, необходимо и достатъчно е в НП да бъде посочен обективния факт на настъпилото ПТП с причинени материални щети или нараняване на хора при описанието на този съставомерен признак на нарушението. Наказващият орган няма задължение да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.20, ал.2 ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим елемент от съдържанието на НП. Ето защо с изричното отразяване на факта на настъпилото "ПТП с материални щети" в обстоятелствената част на НП, императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени.

Направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Ето защо, така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя при избиране скоростта на движението на управляваното от него МПС не се е съобразил с релефа на местността – дясна крива на пътя, и че нарушението на това правило е причина за настъпване на ПТП-то е безспорно установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени доказателства и свидетелски показания, поради което съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение, както и, че липсват доказателства за извършеното нарушение.

В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на наложеното наказание по чл.179, ал.2 от ЗДвП от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В настоящия случай се установява, че посочените в НП дата, час и място жалбоподателят, при У. на автомобил не се е съобразил с релефа на местността – дясна крива на пътя, като на десен завой при движение с несъобразена скорост, автомобила му навлиза в срещуположната пътна лента и се удря в лек автомобил с рег. №*, като реализира ПТП с материални щети.  В случая е без значение абсолютната стойност на скоростта, с която се е движил жалбоподателя, след като тя не му е позволила да предотврати настъпването на ПТП. В този смисъл установените от показанията на свидетелите на АНО факти, че пътя не е бил опесъчен, че е валял дъжд, са относими към крайния извод, че жалбоподателя не е съобразил скоростта на автомобила с конкретното място и в конкретната ситуация. Именно поради това състояние на пътното платно и несъобразявайки скоростта на автомобила с тези особености жалбоподателя е извършил нарушение на вмененото му с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение при избиране скоростта на движението да се съобрази с релефа на местността, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Нещо, което в случая не е изпълнено и се е стигнало до причиняване на съставомерния резултат – ПТП, именно поради неправилна преценка на създалата се ситуация на пътя от страна на жалбоподателя. Ето защо, в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността му. От настъпилия резултат – ПТП с причинени материални щети по лекия автомобил, се обосновава извод за У. на МПС със скорост на движение, която не е била съобразена с посочения в обстоятелствената част на НП факт - релефа на местността – дясна крива на пътя. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че е доказано извършване на административното нарушение, отразено в НП.

Деянието е извършено от жалбоподателя по непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид допуснатите нарушения на основно задължение на водачите на МПС, визирани в ЗДвП. 

Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „глоба” от 200.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер на предвидения в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като размера на наказанието е фиксиран от законодателя.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, защото удареното МПС е било без включени светлини от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Съществуването в правния мир на влязло в сила НП, с което се санкционира жалбоподателя за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП обаче препятства предприемане на следващи процесуални действия за реализиране на наказателната отговорност спрямо него. При идентичност на фактите, обуславящи привличането към административно-наказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет има наказателната му отговорност по аргумент от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. В случая се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз основа на които от една страна вече е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, но от друга страна те сочат на деяние, съставляващо престъпление за което орган на прокуратурата е възбудил наказателно преследване, макар и на този етап срещу неизвестно лице, макар да е ясно кой е управлявал автомобила. Дублирането на административно-наказателното и наказателното производство е недопустимо с оглед на принципа "non bis in idem", поради което са налице предпоставките за отменяне на обжалваното НП с цел безпрепятствено продължаване на наказателното производство съобразно разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, въвеждаща приоритет на наказателната отговорност спрямо административно-наказателната.

С оглед този изход на делото сторените разноски за свидетел, следва да останат за сметка на съда.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и като такава следва НП да бъде отменено.

По гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №18-3794-000329/18.04.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП - глоба от 200.00 лв. затова, че на 19.03.2018 г. около 14.25 часа в О.Б. на път II-19, км. 52.300, в посока от г.Д. за г.Г.Д., управлявайки лек автомобил с рег. №*, не съобразявайки се с пътните условия /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/ скорост губи контрол върху автомобила на дясна крива, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в лек автомобил с рег. №*, като реализира ПТП с материални щети – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………