Р Е Ш Е Н И Е    77

 

Номер   77

Година   08.01.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200762

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на Й.И.Ч., подадена срещу НП №18-3794-000354/22.05.2018 г., издадено от Н-ка на РУ„П“Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.638, ал.3 от КЗ - глоба от 400.00 лв. затова, че на 03.05.2018 г. около 07.05 часа по у.„П.Е.” в г.Б. управлява МПС – товарен автомобил с рег. №*, собственост на „С.”ЕООД, вр. с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” за автомобилистите - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат съображения, че не е извършено описание на нарушението; че нарушението не е извършено, както и че размера на определеното наказание е явно несправедлив.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат П., която в съдебно заседание поддържа жалбата, като развива по същество доводите, наведени в нея. Излага допълнителни съображения, че елемент от субекивната страна на нарушението е наличието на умисъл. В случая такъв липсва, защото застраховката е изтекла в 24.00 часа, а жалбоподателят е спрян за проверка в 07.05 часа на следващия ден, към който час застрахователите не са работели. Веднага след това обаче, в 08.00 часа застраховката вече е била сключена.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2018 г. около 07.05 часа на у.„П.Е.” в г.Б., свидетелите В.М. и Р.К. - служители при РУ“П”-Б., спрели за проверка водача на товарен автомобил с рег. №*, по време на У. на превозното средство от него. Установили, че това е жалбоподателя Й.И.Ч., както и че към този момент за автомобила, който е собственост на „С.”ЕООД няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.

Веднага на място в присъствието на жалбоподателят, свидетеля Р.К. му съставил в присъствието на свидетеля В.М. АУАН с бланков №618398/03.05.2018 г. затова, че на 03.05.2018 г. около 07.05 часа по у.„П.Е.” в г.Б. управлява МПС – товарен автомобил с рег. №*, собственост на „С.”ЕООД, вр. с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” за автомобилистите - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал.

Малко след това, а именно в 08.00 часа за автомобила бил сключен договор за задължителна застраховка „ГО” за автомобилистите, старата застраховка за който била изтекла в 24.00 часа на 02.05.2018 г.

На основание така съставеният акт, било издадено и НП №18-3794-000354/22.05.2018 г., издадено от Н-ка на РУ„П“Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.638, ал.3 от КЗ - глоба от 400.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 16.10.2018 г, а е обжалвано на 22.10.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В.М. и Р.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите В.М. и Р.К. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най-общо следва да се отчете, че от показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите В.М. и Р.К. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН е предявен и връчен на жалбоподателят.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП, но не по изложените в нея твърдения.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на тези двама свидетеля. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Видно от съдържанието на НП в същото е посочено, че издателя му е упълномощен със Заповед №244з-1343/27.06.2016 г. на Директора на ОД М. да издава НП за констатирани нарушения по КЗ. От съдържанието на същата обаче се установява, че с нея се оправомощават лица да издават НП само за нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ. Очевидно с тази заповед е допусната грешка, защото не е отчетено, че от 01.01.2016 г. е в сила нов КЗ, в който разпоредбите на чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ вече касаят дейности на застрахователни агенти. Ето защо материалната компетентност на Н-ка на РУ-Б. да издава НП за нарушения по КЗ, не се доказва от приетата по делото Заповед №244з-1343/27.06.2016 г. на Директора на ОД М., т.е. Н-кът на РУ-Б. не се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл.647, ал.2 от КЗ - Директорът на ОД на М.-Б. по надлежния ред с индивидуален адм. акт - Заповед. Поради изложеното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Нарушението е описано с обективните му признаци в обстоятелствената част, които са квалифицирани по приложимата към момента на извършване разпоредба на чл.638, ал.3 КЗ. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.638, ал.3 КЗ, която норма въвежда задължение водач на МПС да не управлява МПС, вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

В заключение - така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ. Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се установява, че водачът на МПС е управлява МПС, вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат. С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, за което е санкциониран с налагане на глоба от 400.00 лв. Цитираната разпоредба гласи че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лв. Следователно същата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на моторно превозно средство, което не е тяхна собственост. От друга страна обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Ирелевантно е обстоятелството кой е дължал сключването на застраховка "ГО", т.е. кое е следвало да бъде застрахованото лице.

В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят е управлявал автомобил, който не е негова собственост, вр. с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” за автомобилистите за 2018 г. Изводът е законосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и, че в момента на У. на автомобила не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, които жалбоподателя като водач е длъжен да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят е осъществил съставомерно деяние по чл.638, ал.3 КЗ.

Деянието е извършено умишлено, защото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Факта, че застраховката е била изтекла предишния ден в 24.00 часа, а застрахователите са работели от 08.00 часа на следващия ден не освобождава жалбоподателя от задължението да управлява автомобил, за който има сключена застраховка ГО на автомобилистите. Ето защо НП е правилно.

При този изход на делото не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на тези мотиви се налага и извод, че НП санкциониращо съставомерно по чл.638, ал.3 от КЗ извършено от жалбоподателя деяние следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №18-3794-000354/22.05.2018 г., издадено от Н-ка на РУ„П“Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.638, ал.3 от КЗ - глоба от 400.00 лв. затова, че на 03.05.2018 г. около 07.05 часа по у.„П.Е.” в г.Б. управлява МПС – товарен автомобил с рег. №*, собственост на „С.”ЕООД, вр. с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” за автомобилистите - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………….