Р Е Ш Е Н И Е    78

 

Номер   78

Година   08.01.2018

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200401

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на П.И.М., подадена срещу НП №16-0331-000718/29.11.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба от 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца за това, че на 07.11.2016 г., около 11.10 часа в г.Р., по у.„А.А.Б.” – в района на дом №4, управлява лек автомобил с рег. №*, като при извършване на полицейска проверка не изпълнява указанията на контролен орган, напуска мястото на проверката и осуетява извършването и - нарушение по чл.103 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. Излагат се съображения, че липсват реквизити на НП; че нарушението е неправилно квалифицирано, както и че същото не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа жалбата, като доразвива по същество доводите, наведени в нея. Излага допълнителни съображения, че санкционната разпоредба е приложена неправилно, а така жалбоподателя не може да разбере нарушението, за което му е наложено наказание. На следващо място сочи, че жалбоподателят е спрял на подадения светлинен и звуков сигнал, като след това си е тръгнал, защото не е разбрал, че следва да премести автомобила на друго място, а е мислел, че е освободен. Преди това обаче на място му е била извършена проверка по документи, което му поведение не може да обективира признаците на нарушението по чл.103 ЗДвП.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.   

Районният съд като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2016 г., около 11.10 часа, свидетелите П.Н. и М.Д., служители в РУ„П“-Р., се намирали в служебния си автомобил на у.„Ш.” в г.Р.. Тогава по същата улица минал лек автомобил с рег. №*, водачът на който не спрял пред пешеходна пътека, по която пресичали пешеходци. Тогава свидетелите го последвали с автомобила си, като го настигнали на у.„А.А.Б.” в същия град – в района на дом №4, където го спрели със светлинен и звуков сигнал. След като водачът на автомобила им представил личната си карта, двамата установили, че това е жалбоподателя П.И.М.. Понеже мястото на което последния бил спрян за проверка било много оживено и се пречело на движението, свидетелите му върнали личната карта, като свидетеля П.Н. се разпоредил на жалбоподателя да премести автомобила си до черквата, където да му извършат проверка. Тогава последния заявил, че те го тормозят и заплашват и ще се обади на телефон 112. След това потеглил с автомобила си и тръгнал посока черквата. Малко след това свидетелите потеглили с автомобила си и отишли до черквата, но не намерили жалбоподателя около нея. Тогава уведомили за случая оперативния дежурен, след което съставили докладна записка.

На 22.11.2016 г. жалбоподателят се явил в сградата на РУ-Р., където в негово присъствие, въз основа на докладната записка свидетеля Р.К., в присъствието на свидетеля Д.Д. му съставил АУАН с бланков №255315/22.11.2016 г. за това, че на 07.11.2016 г., около 11.10 часа в г.Р., по у.„А.А.Б.” – в района на дом №4, управлява лек автомобил с рег. №*, като при извършване на полицейска проверка не изпълнява указанията на контролен орган, напуска мястото на проверката и осуетява извършването и - нарушение по чл.103 ЗДвП. След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят, която го подписал.

На основание АУАН било издадено НП №16-0331-000718/29.11.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба от 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.

НП е връчено на жалбоподателят на 17.05.2018 г., а е обжалвано на 18.05.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П.Н., М.Д. /частично/, Р.К. и Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

Относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че не е оборена материалната доказателствената сила на АУАН. АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивника е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели П.Н., Р.К. и Д.Д., които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите П.Н., Р.К. и Д.Д. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най-общо следва да се отчете, че от показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетеля П.Н. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН, който е бил предявен и връчен на жалбоподателят.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Същите изолират показанията на свидетеля М.Д., в частта, в която сочи, че с колегата си не са последвали жалбоподателя, след като същия е потеглил в посока към черквата в града. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни тези му показания, относно това му твърдение, защото същите

се опровергават от показанията на свидетеля П.Н., който е категоричен, че с колегата си са се разпоредили на жалбоподателя премести автомобила си до черквата, където да му извършат проверка, а по- късно двамата отишли с автомобила си до черквата, но не намерили жалбоподателя около нея. Показанията на свидетеля М.Д. в тази им част могат да се обяснят с изтеклия период от време от извършване на проверката и факта, че свидетеля извършва често такива проверки, като същия не може да помни подробности от всяко от тях.

Съдът няма основания да не кредитира показанията на последния в останалата им част, доколкото е незаинтересован от изхода на делото и показанията му са логични и последователни, като не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен въз основа на докладна записка в присъствие на свидетел, след което е предявен и връчен на жалбоподателя от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на тези двама свидетеля. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 6 е депозирана заповед №8121з-748/24.06.2015 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „полицейски инспектор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Нарушението е описано с обективните му признаци в обстоятелствената част, които са квалифицирани по приложимата към момента на извършване разпоредба на чл.103 ЗДвП. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.103 ЗДвП, която норма въвежда задължение водач на МПС да не управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

В заключение - така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е и правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

В настоящи случай фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин, а относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.103 ЗДвП. Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.103 ЗДвП, за което е била ангажирана Административно-наказателната му отговорност.

Нормата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като му е бил подаден светлинен и звуков сигнал. Същият очевидно е видял този сигнал, като е спрял на посоченото му място. След като чрез представена от него на проверяващите лична карта е установена самоличността му, същата му е върната, като му е разпоредено да премести автомобила, за да не пречат на движението и да го паркира на друго посочено от същите проверяващи място, където да му бъде извършена подробна проверка. Жалбоподателят не се е съобразил с така дадените му указания, като е потеглил в посока посоченото място /до черквата/, но не е спял там, а се е отдалечил в неизвестна посока. Малко след това свидетелите П.Н. и М.Д., са потеглили с автомобила си и са отишли до черквата. Там обаче не са намерили жалбоподателя около нея. Тогава уведомили за случая оперативния дежурен. Така съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си в качеството си на водач на пътно превозно средство да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. От обективна страна жалбоподателят като водач на моторно превозно средство (по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП) е управлявал автомобил и е бил длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Ето защо, административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя във връзка с осъществен от последния състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил указанията дадени му от представителя на службата за контрол.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП, индивидуализирано към максимума предвиден в разпоредбата - глоба от 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на Административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на всяка една от наложените санкции. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗДвП до датата на извършване на деянието /установени чрез влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид и определяне на санкциите в минимален размер - глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец ще е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по т. 1, по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

При този изход на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на Рг.РС сума от 6.00 лв., разноски за свидетел.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №16-0331-000718/29.11.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба от 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, за това, че на 07.11.2016 г., около 11.10 часа в г.Р., по у.„А.А.Б.” – в района на дом №4, управлява лек автомобил с рег. №*, като при извършване на полицейска проверка не изпълнява указанията на контролен орган, напуска мястото на проверката и осуетява извършването и - нарушение по чл.103 ЗДвП, като определя тези наказания, както следва: глобата в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА П.И.М., ЕГН*, да заплати на Рг.РС сума от 6.00 лв.

 

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………..