Р Е Ш Е Н И Е    1032

 

Номер   1032

Година   25.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100319

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано по иск, предявен от “Ч.Е.Б.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., р.М., Б.Ц.ш.159, б.Б.М., Б.ц., представлявано от К.С.С., ЕГН* и Я.Б., Ч. А.Р.Д., ЕГН*, със С. адрес в Г.С., р.К.с., Б.„Ц.Б.I.“№19, в.В, .1, а.6, против Г.И.Б., ЕГН*, с адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4. Ищцовото търговското дружество претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: 1) сумата от 626,48 лв. – главница, представляваща стойността на използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане; 2) сумата от 22,52 лв. – законна лихва за забава, считано от 06.04.2017 г. до 02.11.2017 г.

Твърди се в исковата молба, че ответникът не е заплатил ползвана електрическа енергия за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, Р., ИТН *35. За осчетоводяването на дължимите суми „Ч.Е.Б.-С. е издало фактура №217140614 от 22.02.2017 г. на стойност 187,65 лв. за периода от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г., фактура №218728708 от 23.03.2017 г. на стойност 65,92 лв. за периода 15.02.2017 г. до 16.03.2017 г., фактура №220287943 от 22.04.2017 г. на стойност 57,49 лв. за периода 17.03.2017 г. до 14.04.2017 г., фактура №222055594 от 24.05.2017 г. на стойност 59,78 лв. за периода 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., фактура №223744074 от 22.06.2017 г. на стойност 58,14 лв. за периода от 16.05.2017 г. до 14.06.2017 г., фактура №225394485 от 21.07.2017 г. на стойност 77,69 лв. за периода от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г., фактура №227063820 от 23.08.2017 г. на стойност 59,68 лв. за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г. и фактура №228780921 от 21.09.2017 г. на стойност от 60,13 лв. за периода от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г. Тъй като ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да заплати стойността на потребената ел. енергия той дължи и обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва в общ размер от 22,52 лв..

Пълномощникът на ищеца сочи, че против ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което е уважено и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело №1538 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Длъжникът-ответник в настоящето производство е възразил против заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК. Това обстоятелство обуславя правният интерес от воденето на настоящето производство по чл.422 от ГПК.

С исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество ангажира писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или договорен представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – редовно уведомен, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по исковете и/или да ангажира доказателства.

В съдебно заседание Г.Б. се явява лично и заявява, че оспорва исковете без да излага конкретни основания. Не прави доказателствени искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С фактури с №№217140614 от 22.02.2017 г., 218728708 от 23.03.2017 г., 220287943 от 22.04.2017 г., 222055594 от 24.05.2017 г., 223744074 от 22.06.2017 г., 225394485 от 21.07.2017 г., 227063820 от 23.08.2017 г., 228780921 от 21.09.2017 г., ищцовото дружество е осчетоводило вземания, които има към Г.Б.. Според съдържанието на фактурите паричната сума е дължима за снабдяване и разпределение на електрическа енергия на обект, находящ се на адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, с клиентски №(ИТН) *35 за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г. Като получател по тези фактури е посочен ответника Г.И.Б..

Общата стойност на всички фактури възлиза на сумата от 626,48 лв.. Нито един от представените счетоводни документи не носи подпис на задълженото по тях лице или на негов представител.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано и прието без да е оспорено от страните в съдебно заседание, проведено на 15.11.2018 г., установява, че гореописаните фактури са отразени в счетоводството на „Ч.Е.Б.” – С. – включени са в Дневника за продажби и в Справки-декларации за ДДС и по тях няма постъпили плащания. Вещото лице установява, че при ищцовото дружество е открита партида въз основа на заявление №* от 04.11.2015 г. с клиентски №*35 и адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4 за снабдяване с ел. енергия за битови нужди. Цитираното от експерта заявление е прието и като писмено доказателство по делото и видно от съдържанието му, то изхожда от ответника Г.Б.. Вещото лице установя, че по откритата партида има начислявани суми за заплащане на ел. енергия за предходни периоди (2015 и 2016 г.), които са заплатени. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява размера на главницата по процесните фактури, както и на обезщетението за забава.

Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от „Ч.Е.Б.-С. е образувано частно гр. дело №1538 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Предмет на заявлението, насочено срещу Г.Б., както и на издадената по цитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение, са сумата от 626.48 лв., представляваща дължима и неизплатена главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г., и сумата от 22.52 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху неизплатената главница, за периода от 06.04.2017 г. до 02.11.2017 г. В двуседмичния законов срок по чл.414 от ГПК, ответникът в настоящето производство е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.327 от ТЗ за допустим, а по същество - основателен, предвид следните съображения:

Предявеният иск е допустим.

Искът по чл.422 от ГПК е предявен от активно процесуално легитимирано лице – заявителят в заповедното производство по частно гр. дело №1538 по описа за 2017 г. на Рг.РС в полза на когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против тази заповед в законовия двуседмичен срок е постъпило възражение от длъжника Г.Б.. Оспорването на вземането на ищцовото дружество от ответника в хода на заповедното производство обуславя правният интерес на „Ч.Е.Б.-С. от установяването му по исков ред. Исковата молба, инициирала настоящето производство, е изпратена по пощата преди изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед изложените доводи, съдът счита, че е сезиран с допустими искове.

Разгледана по същество, претенцията е и основателен.

Установи се по делото, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение, основано на договор за доставка и продажба на електрическа енергия. Наличието на такова съдът приема за доказано въз основа на заявлението, изходящо от ответника до ищцовото дружество, както и предвид обстоятелството, че Г.Б. има открита партида, по която е заплащал дължимите суми за потребената от него енергия преди исковия период – обстоятелство, което се установява от назначената и неоспорена от страните експертиза.

В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество е доставило на ответника електрическа енергия на горепосочения обект за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г. Това обстоятелство съдът приема за установено на база осчетоводяването на стойността на ел. енергията с фактури с №№217140614 от 22.02.2017 г., 218728708 от 23.03.2017 г., 220287943 от 22.04.2017 г., 222055594 от 24.05.2017 г., 223744074 от 22.06.2017 г., 225394485 от 21.07.2017 г., 227063820 от 23.08.2017 г., 228780921 от 21.09.2017 г. Макар че счетоводните документи не са подписани от ответника и няма данни същите да са получени от него, съдът приема че ищецът е изпълнил задължението си по договора за процесния период, тъй като този факт не се оспорва ответника. Същевременно, съгласно чл.19, ал.8 от ОУ, неполучаването на съобщения не освобождава потребителя от задължението за заплащане на ел. енергия. Въз основа на тези косвени доказателства, съдът приема, че ищецът е доставил ел. енергията, описана в процесните фактури. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи заплащането на стойността й, нито пък твърди това обстоятелство.

Размерът на главния иск се установява от съдържанието на фактурите и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

С оглед гореизложеното претенцията за признаване за установено на вземането на „Ч.Е.Б. за заплащане на стойността на електрическа енергия следва да бъде уважена.

Основателността на главния иск обосновава извода за основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Съгласно чл.19, ал.2, вр. ал.1 и ал.3 от ОУ, срокът за плащане е десетдневен след издаване на фактурата за съответния период. След изтичането му ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Неоспореното заключение на вещото лице – счетоводител установява размера на мораторната лихва за периода от датата на падежа по всяка една от фактури до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Доказаният по делото размер на обезщетението за забава е по-голям от претендиряния такъв, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъден в поискания със заявлението и исковата молба размер.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото производство разноски за заплащане на държавна такса в размер на 75.00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 87.00 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 180.00 лв. и в заповедното производство - за заплащане на държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 58.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.235, вр. чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска, предявен от “Ч.Е.Б.”, ЕИК*,  адрес: Г.С., р.М., Б.Ц.ш.159, б.Б.М., Б.ц., представлявано от К.С.С., ЕГН* и Я.Б., против Г.И.Б., ЕГН*, с адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата от 649.00 лв., от която: а) сумата от 626,48 лв. – главница, представляваща стойността на използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 15.01.2017 г. до 14.09.2017 г. за електроснабден имот с ИТН *35 на адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, за осчетоводяването на която са издадени фактури с №№217140614 от 22.02.2017 г., 218728708 от 23.03.2017 г., 220287943 от 22.04.2017 г., 222055594 от 24.05.2017 г., 223744074 от 22.06.2017 г., 225394485 от 21.07.2017 г., 227063820 от 23.08.2017 г., 228780921 от 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.11.2017 г., до окончателното й изплащане и б) сумата от 22,52 лв. – законна лихва за забава за периода от 06.04.2017 г. до 02.11.2017 г.

ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН*, с адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, да заплати на “Ч.Е.Б.”, ЕИК*,  адрес: Г.С., р.М., Б.Ц.ш.159, б.Б.М., Б.ц., представлявано от К.С.С., ЕГН* и Я.Б., сумата от 342.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН*, с адрес в с.Б., О.Р., У.„Ч.Т.№4, да заплати на “Ч.Е.Б.”, ЕИК*,  адрес: Г.С., р.М., Б.Ц.ш.159, б.Б.М., Б.ц., представлявано от К.С.С., ЕГН* и Я.Б., сумата от 83.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар по частно гр. дело №1538 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок считано от датата на връчването му на страните.

Заверен препис от решение да се приложи по частно гр. дело №1538 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:………………………………….