Р Е Ш Е Н И Е    1101

 

Номер   1101

Година   28.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100989

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Е.Р.Д., ЕГН*, с А.: Г.Р., о.Б., У.”И.”№5, в качеството си на родител и З.П. на малолетния Б.А.Й., ЕГН*, роден на 19.05.2012 г. в Г.Р., живущ в Г.Р., о.Б., У.”И.”№5, Ч. процесуалния П. по пълномощие Т.Г.К. - адвокат при АК-Б., С адр. Г.Р., У.”О.”№16, против А.Й.Н., ЕГН*, Г.Б., о.Б., о.Б., У.”Ф.”№27.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че от съвместното съжителство между страните е родено детето Б.А.Й., роден на 19.05.2012 г. В края на м.01.2018 г., ответникът напуснал майката и детето и заминал да живее в чужбина. Ищцата разбрала за наличието на връзка на ответникът с друга жена, от която дори получавала заплашителни СМС. От момента, в който ответникът напуснал семейството си, оставил ищцата да се грижи сама за детето им. Твърди се, че от този момент той не е полагал никакви грижи за детето, като нямал и не искал да има никакви контакти с него. Наведени са доводи, че действията на ответника затруднявали изключително много и без това затрудненото й финансово положение и едва успявала да се справи С. задоволяването на ежедневните потребности на детето. Според ищцата справедлив размер на месечната издръжка, която ответникът следва да заплаща на синът им е сумата от 200.00 лв. Последната е посочена предвид възрастта на детето и необходимостта от закупуване на дрехи, храна, лекарства, заплащане на учебници и учебни помагала и т.н., както и предвид това, че ответникът работи в чужбина /Г./ и получава сериозни доходи в евро. Също така, ответникът дължал и издръжка за минал период в общ размер на 2`400.00 лв., считано от м.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Ищцата сочи, че е безработна и доходите, които изкарвали родителите й са крайно недостатъчни за издръжката и отглеждането на детето.

Позовавайки се на изложените в исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което:

1. Да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето  Б.А.Й., ЕГН*, в размер на 200.00 лева Ч. майката Е.Р.Д., ЕГН*, като родител и З.П.;

2. Да осъди ответника да заплати издръжка на детето  Б.А.Й., ЕГН*, за минал период от време на основание чл.149 СК в общ размер на 2`400.00 лева, считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба.

С исковата молба се претендира заплащане на разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, Ч. назначения от съда особен П., е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С писмения отговор на исковата молба е изразено становище за нейната нередовност, поради липсата на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и не посочване на обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетели. Същевременно особения П. на детето, посочва, че доказателствените искания не отговарят на изискванията на чл.127, ал.2 от ГПК. В тази връзка се сочи, че в представената декларация от ищцата липсвало дата и не ставало ясно за какъв период се отнася. Без нарочна дата е и представената служебна бележка от ДГ„Н“-Б.. Също така липсвало доказателства във връзка с твърденията на ищцата за имотното и състояние и финансово положение, вкл. дали детето посещава редово училище.

По същество предявените искове се оспорват като неоснователни. Според особеният П. на ответника не са ангажирани доказателства, че ответникът работи в Г. и получава добро възнаграждение. Изложени са съображения в тази насока. На следващо място, се сочи, че за да се претендира издръжка за минало време, следвало да се докаже, че само и единствено ищцата е полагала грижи за детето, както и че в периода от една година назад ответникът не се е интересувал от детето си. Оспорва се фактическото положение, описано от ищцата. Според особеният П. на ответника, ищцата сама сочела, че с ответника са разделени от м.01.2018 г., а исковата молба е предявена в съда през м.08.2018 г., поради което оспорва периодът, за който се претендира издръжка за минало време. Посочва, че всеки родител дължи издръжка на своите деца, но съобразно нуждите на детето и финансовите възможности на родителя.

Алтернативно исковете се оспорват по размер, а по отношение на иска по чл.149 от СК  неговият период. Особеният П. на ответника, счита размерът на претендираната издръжка от 200.00 лв. за прекомерно завишен, като навежда съображения в тази насока. В случай, че съдът счете исковете за основателни, позовавайки се на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, се иска размерът над установения от закона минимум да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от законния си П. и Ч. надлежно упълномощен адвокат, които поддържат предявените искове по основание и размер. Сочат доказателства в подкрепа на тезата си.

В съдебно заседание по делото, ответникът се представлява от назначения от съда особен П., който оспорва по основание и размер предявените искове.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №118 от 19.05.2012 г. от О.Р. е, че детето Б.А.Й. е родено от М. Е.Р.Д. и баща А.Й.Н. – ответник по делото.

От представената служебна бележка с изх.№68 от 11.08.2018 г. се установява, че детето Б.А.Й. посещава ДГ„Н“-Б..

Законния П. на ищеца Е.Д. в нарочна декларация, депозирана пред съда /л.6 от делото/, декларира, че не притежава никакви движими вещи и недвижимо имущество. Не получава доходи от наем или аренда. В момента е безработна и е регистрирана в „БТ“-Р.. Приложена е и рег. карта№13923 от 23.08.2018 г., издадена от Д„БТ“-Р. в уверение, че Е.Д. е регистрирана като безработна.

От приетото по делото удостоверение от 20.12.2018 г., се установява, че Е.Д. е получавала месечни помощи/добавки в периода от 11.2017 г. до 11.2018 г. общо от 511.00 лв.

От страна на ищеца са представени и приети като доказателства удостоверение за декларирани данни и справка данни за осигуряването за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., относно Е.Р.Д..

По делото е представено като доказателство справка за актуалното състояние на трудовите договори на ответника А.Й.Н. към 02.01.2019 г., от която е видно, че ищецът е имал регистриран трудов договор с „М.-88“ЕООД в периода 11.12.2017 г. – 19.04.2018 г.

Приет е като доказателство и трудов договор от 10.02.2018 г., сключен между ответника и германското дружество F.-w.GmbH S., с период на действие от 10.02.2018 г. до 30.04.2018 г. с място на работа – i.d.M.2, 33378R.-W.. По делото е представено като доказателство и споразумение за условия за ползване на жилището като приложение към трудовия договор от 10.02.2018 г. и споразумение за материалната отговорност за предоставеното имущество като приложение към трудовия договор.

От приетото като доказателство по делото Удостоверение за семейно положение с изх.№6 от 06.02.2018 г. и Удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че ответникът А.Й.Н. е несемеен и има едно дете – ищеца по делото Б.Й..

По делото е разпитан като свидетел А.Б., който в показанията си твърди, че е управител на хотел „А.“-Б.. Е. идвала и работела в хотела от време на време като „камериерка“. Започнала работа през м.01.2018 г. Работела по два-три дни в месеца, без трудов договор. Идвала на работа и с детето, тъй като нямало кой да го гледа. Бащата на детето заминал за чужбина – в Г. или А.. Не споделяла С. свидетеля дали бащата на детето й изпраща пари. Свидетелят твърди, че преди няколко дни баща му се прибрал в Б., но не искал да го види. В момента детето живеело с М. си, която живеела на семейни начала С. свидетеля Илиев. На майката на детето плащали по 25.00 на ден, а за половин ден получавала по 15.00 лв., в зависимост от работата, която изпълнява. Е. споделяла, че работи и в друг хотел „Ш.В.“. Детето ходело на градини в Г.Б.. Свидетелят я виждал да води детето на градини, тъй като взимал Е. от къщи за работа и тя водела детето на градини. Дето било добре облечено. Свидетелят твърди, че не се е срещал с бащата на детето. Предполага, че Е. и бащата на детето са разделени от началото на годината, когато бащата е заминал за чужбина.

От показанията на свидетеля М.И. се установява, че живее на семейни начала с майката на детето Е.. Бащата на детето заминал за чужбина през м.01.2018 г. Преди това Е. живяла с бащата на детето си. Свидетелят твърди, че ответника не е изпращал средства от чужбина за детето си. Не е търсил и детето. Не му е купувал и не му е пращал пари за подаръци. Твърди, че не знае какво прави ответникът в чужбина. Преди месец бащата на детето бил в България, но не попитал за него. Не се обаждал да попита как е детето. Детето посещавало детска градина. Имало нужда от дрехи и обувки. Заплащали такса за детската градина. В момента учело в предучилищна група и му били закупувани пластилин, флумастери, блокчета. Заплащани били такси и за зелено училище. От страна на А. и родителите му никой не се интересувал от детето. Е. работела като камериерка в хотел на повикване. Получавала детски надбавки за отглеждане на дете. Според свидетеля около 170 – 180 лв. били необходими за да облекат детето зимно време. Свидетелят сочи, че имал едно дете, за което се грижил и което живеел с М. си. Работел почасово без трудов договор. Според свидетеля Е. и А. се разделили през месец януари. Тогава Е. останала да живее в Г.Б.. Около две седмици живяла при родителите на А.. Сочи, че не знае дали е била в едно домакинство с тях.

Представеният социален доклад не се оспорва от страните. В доклада, социалният работник е посочил в детайли всички обстоятелства, свързани с членовете на семейството на страните, жилищните условия, родителския капацитет на майката и бащата, включително и подкрепящата среда за децата в лицето на С.М.. С оглед извършеното социално проучване, Д. счита, че с оглед възрастта на детето Б.А.Й. и нуждата му от средства, следва да бъде определена месечна издръжка, която родителят при когото не живее детето да заплаща за да бъдат защитени и гарантирани неговите права и интереси.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно съединяване искове за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете и за присъждане на издръжка за минало време с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК са допустими, а разгледани по същество са частично основателни по следните съображения:

Установи се, че малолетното дете Б.А.Й. е родено от фактическото съжителство между Е.Р.Д. и А.Й.Н.. Родителите на детето са разделени от м.01.2018 г., когато бащата заминава за чужбина /Г./. От тогава единствено майката полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето и за неговата издръжка. Посоченото обстоятелство се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като кореспондиращи с останалия приложен по делото доказателствен материал, вкл. тези на свидетеля Илиев по реда на чл.172 от ГПК.

Предвид горното съдът счита, че ответникът като баща на ненавършилото пълнолетие свое дете следва да дава средства, с които да се подпомага неговото обучение и възпитание. Това задължение произтича от императивния характер на чл.143, ал.2 от СК. Ответникът не съзнава необходимостта от издръжка на своето дете, тъй като от свидетелските показания на свидетеля Илиев се установи, че от момента на раздялата между родителите, бащата не е търсил детето и не е предоставял средства за неговата издръжка  – както в пари, така и в натура.

Законът вменява на родителите задължението да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл.143, ал.2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.142, ал.1 от СК. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл.122, ал.2 от СК, чл.140, ал.3 от СК, чл.6, ал.2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено /икономически значимо/ неравни. В случая няма сигурни данни те да са реално такива /неравни/, нито какви са източниците на доходи за препитание на ответникът по делото. По делото е приложена справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца по делото, издадена от ТД на НАП, от която е видно, че същият е с прекратено трудово правоотношение, считано от 19.04.2018 г. с работодателя „М.-88“ ЕООД. Представен е и трудов договор от 10.02.2018 г. с германското дружество F.-w.GmbH S., с фиксиран срок в договора от 10.02.2018 г. до 30.04.2018 г. По делото няма данни дали ответникът реално е започнал работа при посочения работодател в Г., нито дали е работил при него във фиксирания период /при положение, че по същото време и за същия период е имал сключен и действащ договор с български работодател/. Още по-малко са ангажирани доказателства, че договора е продължил действието си след изтичане на срока фиксиран в него. Предвид изложеното анализът на всички конкретни доказателства: възрастта на детето, което е на шест години и е записано в предучилищна група в ДГ„Н.“. В последствие предвид дадените показания от свидетелите посещава детска градина в Г.Б.. Нормалния факт, че детето посещава детска градина в предучилищна група, предвид възрастта му, инфлационните процеси и непрестанно изменящата се икономическа обстановка в страната, обусловени от трайното поскъпване на основите стоки и услуги, присъщо необходими за задоволяване на ежедневните потребности за нормално съществуване, съставляват предпоставка за определяне на размера на издръжката, съобразявайки конкретните нужди на детето. Но при определянето й не бива да се игнорират и възможностите на родителя, който ги дължи.

В случая съдът не разполага с никакви сигурни данни за доходите и имуществото на ответника, но поради безспорните обстоятелства, че той е в работоспособна възраст, няма наведени от него данни да страда от някакво сериозно заболяване, изискващо разходи за системно лечение и намаляващо трудоспособността му, да има задължение да издържа други деца, да заплаща наем, то неговото алиментно задължение към детето му следва да бъде измерена парично в размер 150.00 лв. Съдът приема, че така определения размер на месечната издръжка, съответства на минималните месечни нужди на детето, въпреки, че същият като размер е под определения от МС социален минимум – праг на бедност, включително и под минималната работна заплата за страната, като единствените правно регламентирани, обективни критерии определящи жизненото равнище на населението в страна. Същата като размер е съобразена и с изискването на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. С Постановление№320 от 20.12.2018 г. на МС, е определена минимална месечна работна заплата, считано от 01.01.2019 г. от 560.00 лева. В случая, прилагайки цитираната разпоредба минимума на месечната издръжка е от 140.00 лева.

По отношение на бащата като родител, съдът приема посочената сума за реална като възможност за осигуряването й.

Имайки предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съдът следва да определи размера на дължимата издръжка за минал период отново, в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя към процесния период. Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В настоящия случай процесния иск е предявен за периода една година назад от предявяване на исковата молба - от м.08.2017 г. до м.08.2018 г. По отношение посочения период, съдът намира за основателно възражението на особения П. на ответника за неоснователност на претенцията за периода преди раздялата между родителите в края на м.01.2018 г. Обстоятелството, че родителите на детето са живели съвместно до посочения период, се установи не само от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и от съдържащото се в исковата молба признание на този отрицателен за ищеца факт. Доколкото родителите на детето са живели съвместно до м.01.2018 г. се предполага, че е била съвместна и грижата за издръжката на детето. Доказателства в противната насока от страна на ищеца не бяха ангажирани. Предвид изложеното искът за издръжка за минало време, се явява основателен само за периода от 01.02.2018 г. до 29.08.2018 г. За част от посочения период до 19.04.2018 г. са ангажирани доказателства от страна на особения П. на ответника, че последният е бил трудово ангажиран с българското дружество „М.-88“ЕООД. Същевременно са представени доказателства от ищеца по делото за наличието на сключен срочен трудов договор с германското дружество F.-w.GmbH S.. От страна на ищеца по делото, обаче, не бяха ангажирани други доказателства, вкл. дали ответникът е полагал труд при посочения работодател през фиксирания в договора срок. Този извод не може да бъде изведен и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото изрично свидетеля Илиев живеещ във фактическо съжителство с ищцата и имащ преки впечатления относно взаимоотношенията й с ответника по делото, изрично заявява, че не знае какво прави ответникът в чужбина. Не са ангажирани доказателства и за размера на осигурителния доход на ответника за относимия към предявения иск по чл.149 от ГПК период, в каквато насока са представени доказателства единствено по отношение майката на детето Е.Д.. При това положение остана неизяснен фактът и какъв е конкретния размер на получаваните от ответника трудови доходи за исковия период.

 По отношение нуждите на детето през процесния период, според съдът не предпоставят по малко разходи за задоволяване на ежедневните му потребности, които са за храна, дрехи, обувки, учебни пособия, предвид факта, че е в предучилищна група и др. под. Предвид изложеното искът за издръжка за минало време следва да бъде определен в близък до нормативно установения минимум, определен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, във вр. с Постановление №316 от 20.12.2017 г., а именно за сумата от 140.00 лв. месечно. Общо за периода от 01.02.2018 до 29.08.2018 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 966.45 лв..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати направените от ищците разноски от 331.59 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата сумата за дължимата държавна такса общо от 266.00 лв., както и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.Й.Н., ЕГН*, Г.Б., о.Б. о.Б., У.”Ф.”№27, да заплаща на основание чл.143, ал.2 от СК, на ненавършилото пълнолетие дете Б.А.Й., ЕГН*, Ч. неговата М. и законна представителка Е.Р.Д., ЕГН*, с А.: Г.Р., о.Б., У.”И.”№5, месечна издръжка от 150.00 лв. на месец, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендирания размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.Й.Н., ЕГН*, Г.Б., о.Б. о.Б., У.”Ф.”№27, да заплати на основание чл.149 от СК, на ненавършилото пълнолетие дете Б.А.Й., ЕГН*, Ч. неговата М. и законна представителка Е.Р.Д., ЕГН*, с А.: Г.Р., о.Б., У.”И.”№5, сумата от 966.45 лв., съставляваща издръжка за минало време за периода от 01.02.2018 г. до 29.08.2018 г., ведно С. законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения от съда размер до пълно предявения за сумата от 2`400.00 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 29.08.2017 г. до 29.08.2018 г. ОТХВЪЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки, за което следва да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.Й.Н., ЕГН*, Г.Б., о.Б. о.Б., У.”Ф.”№27, да заплати на Е.Р.Д., ЕГН*, с А.: Г.Р., о.Б., У.”И.”№5, сумата от 331.59 лв., представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА А.Й.Н., ЕГН*, Г.Б., о.Б. о.Б., У.”Ф.”№27, да заплати по сметка на РС-РГ. в полза на Държавата, сумата от 266.00 лв., представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове за издръжка, както и сумата от 5.00 лв., за служебно издаване на изпълнителен лист.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се изпрати на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата обявена на страните – 01.03.2019 г.

 

Районен съдия:……………………………………