Р Е Ш Е Н И Е    553

 

Номер   553

Година   01.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100353

по  описа  за

2018

година

 

Производство по реда на чл.330 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Д.М.К., ЕГН*, от Г.Д., о.Б., у.„Г.Т.“№15, Ч. А.И.В.-П., със съд. адрес: Г.С., Б.„Г.С.№5, в.„Г“, .3, А.10, против П.П.К., ЕГН*,  от Г.Д., о.Б., у.„Г.Т.“№15, с адрес: Г.Д., у.„О.“№11, ДГ„М.П.“.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 15.08.1996 г. в Г.Д.. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака им се родени две деца, които са навършили пълнолетие. Твърди се, че отношенията им постепенно са охладнели, като от известно време са във фактическа раздяла. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищецът е съединил с конститутивния иск за развод и иск за ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното име на съпругата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът П.П.К. депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на депозирания иск. С писмения отговор ответницата оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Сочи се в отговора, че ищецът през последните години се е дезинтересирал от семейството и неговите нужди. Излага твърдения за наличието на брачни провинения на ищеца – извънбрачна връзка. Заявява, че на 24.04.2018 г. прибирайки се от работа установила, че патронника на входната врата е подменен и тя няма достъп до семейното жилище. Същия ден депозирала жалба в полицията и на 05.05.2018 г. вместо да получи достъп до жилището, намерила част от дрехите и документите захвърлени на двора. На Д.К. бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. С оглед изложеното счита, че вината за разстройството на брачните отношение е изцяло на ищеца. Желае след прекратяване на брака  да продължи да носи фамилно име – К.. Желае да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, тъй като нима жилищна нужда.

В съдебно заседание на 30.01.2019 г. страните представят пред съда подписано  споразумение по чл.49, ал.4 от СК, във вр. с чл.51, ал.1 от СК и молят съда да съгласно разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК, производството по делото да премине към производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът приемайки направеното изменение на иска от такъв по чл.49, ал.1 СК в такъв по чл.50 от СК, постанови на основание чл.321, ал.5 ГПК преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.

Рг.РС като прегледа исковата молба, наведените в нея доводи, както и представеното споразумение, взе предвид становищата на страните и прецени събрания доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното към молбата копие на удостоверение за сключен граждански брак от 15.09.1996 г., издадено от О.Б. въз основа на акт за граждански брак №14 от 15.09.1996 г., е видно че Д.М.К., ЕГН* и П.П.Х.а, ЕГН*, са сключили граждански брак на 15.09.1996 г. в Г.Д., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име К..

От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Кметство Г.Д. се установява, че от брака си двамата съпрузи имат родени две деца – Й.Д.К., родена на 12.11.1996 г., ЕГН* и М.Д.К., роден на 13.06.1998 г., ЕГН*.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

И двамата съпрузи заявяват пред съда желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Предвид което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака. Молителите постигнаха пред съда споразумение по чл.51 СК, с което са уредени въпросите относно упражняването на родителските права, заплащане на издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на децата и режима на лични отношения на родителите с тях, личните и имуществените им отношения, семейното жилище и фамилното име на съпругата. Съдът преценява постигнатото споразумение като пълно и непротиворечащо на закона и добрите нрави, защитаващо интересите на децата на съпрузите-молители, съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения между тях, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

Относно разноските за производството:

Съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, действаща към момента на образуване на това производство и съгласно постигнатото между молителите споразумение, и като съобрази, че при образуване на производството е заплатена държавна такса с платежно нареждане от 03.04.2018 г. в размер на 25.00 лева и с квитанция към касова бележка от ПОС терминал от 30.01.2019 г. в размер на 15.00 лева, съдът намира, че молителите не следва да заплащат по сметка на Рг.РС допълнителна държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 15.09.1996 г. в Г.Д. с акт за граждански брак №14 от 15.09.1996 г. на О.Б. между Д.М.К., ЕГН* и П.П.К., ЕГН*, с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.М.К., ЕГН* и П.П.К., ЕГН*, споразумение по чл.51 от СК, както следва:

1. Родените от брака деца са пълнолетни и не следва да се възлага упражняването на родителски права спрямо тях, както и не им се дължи издръжка.

2. Съпрузите не претендират издръжка един от друг.

3. Семейното жилище, представляващо ВТОРИ ЕТАЖ от къща, находяща се в Г.Д., у.„Г.Т.”№15  е собственост на родените от брака деца, като съпругата го е напуснала и няма претенции за ползването му.

4. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – Х..

5. Съпрузите декларират, че нямат придобито по време на брака недвижимо имущество в режим на СИО.

6. Съпрузите декларират, че придобитите по време ан брака движими вещи е са поделени извънсъдебно преди подписване на споразумението и нямат взаимни имуществени претенции, като заявяват че са уредили изцяло всички имуществени  отношения.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………..