Р Е Ш Е Н И Е    599

 

Номер   599

Година   05.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100959

по  описа  за

2017

година

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с правно основание чл.40 от ЗУЕС, депозирана от E.П.Я., ЕГН *, с адрес: Г.Р., У.„М.К.”№2 против Етажна С. на С. в Р. на Етажна С. с адрес: Г.Р., У.„Ш.”№8, представлявана от Управителя И.И.Ф..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в С. с идентификатор №61813.76.274.1.6, попадащ в С. в Р. на ЕС с идентфикатор №61813.76.274.1 по КККР на Г.Р., с адм. адрес Г.Р., У.„Ш.”№8. Навеждат се фактически твърдения, че Е.С. на сградата е била учредена с решение на общото събрание, проведено на 02.12.2016 г., където е прието решение №4 на етажните собственици, съгласно което „приема обща месечна такса на всеки собственик в сградата в размер на 12.00 лева, от които 6.00 лева представляващи такса за поддръжка па общите части, 4.00 лева се набират във фонд „ремонт и обновяванеи 2.00 лева за заплащане на месечни консумативи за електрическа енергия и вода на общите части. Сумата следва да се заплаща от всеки собственик в сградата в срок най-късно до 5-то число на текущия месец, за която е дължима. Може да бъде плащана в брой на Управителя по банкова сметка на ЕС, която предстои да бъде открита от избрания управител. Първата дължима такса следва да бъде заплатена до 05.01.2015 г.. В случай, че собственик изпадне в забава с повече от 30 дни, същият дължи обезщетение за съответния месец, който е равен на дължимата месечна такса в двоен размер. Когато просрочието продължи повече от 45 дни, то Управителят ще има право да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗУЕС. ”

Според ищеца, поради явното противоречие на цитираното решение на Общото събрание на етажните собственици със закона, било насрочено ново общо събрание, което се провело на 23.06.2017 г.. В т.3 от дневния ред бил поставен за преразглеждане размера на месечните такси за поддръжка на общите части в сградата, фонд „Ремонт и обновяване” и фонд „Непредвидени разходи”. С обжалваното решение не се приело ново определяне на месечните такси, поради непостъпили нови предложения, като таксата останала непроменена, съобразно взетото с Протокол №2/02.12.2016 г. Решение №4 .

Посочено е, че протоколът от общото събрание е бил обявен на етажните собственици на 30.06.2017 г., като срокът на обжалване на решенията изтичал на 31.07.2017 г.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. На първо място се навеждат доводи за нарушение на реда на свикване на ОС, поради неспазване на изискванията на чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Ищецът твърди, че не му е била връчвана покана, а само съобщение за провеждане на общото събрание, като липсвало указание къде ще се проведе същото. На второ място при провеждане на общото събрание не бил отчетен правилно кворума за провеждането му. На трето място била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, като липсвало подписване на протокола и взетите решения от присъствалите на общото събрание етажни собственици. На следващо място се твърди, че решението било взето в нарушение на чл.50 от ЗУЕС. Според ищецът фонд „Ремонт и обновяване” и фонд „Непредвидени разходи” не са били създадени с решение на общото събрание на етажните собственици. Такова решение липсвало в протокола от общото събрание, проведено на 02.12.2016 г.. При липсата на взети решения за създаване на посочените фондове, не можело същите да се попълват чрез вноски на етажните собственици, съответно да се отчисляват по него някакви парични средства от набрани вноски. Същевременно липсвало и приет бюджет на ЕС. На пето място, се навеждат доводи за нарушение на изискванията на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС при определяне размера на вноските. Според изложеното от ищеца, същите следвало да се определят съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на Е.С., но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Вместо това, ОС на ЕС в решение №4 от 02.12.2016 г. било решило, че следва всеки етажен собственик да внася равна вноска. Също така се навеждат доводи, за незаконосъобразност на отказа на ОС да промени решението си от 02.12.2016 г. в частта, с което е определено обезщетение, в случай, че собственик изпадне в забава повече от тридесет дни. Според ищеца в разпоредбата на чл.11 от ЗУЕС, не били предвидени такива правомощия на Общото събрание на Е.С..

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно, взетото на 23.06.2017 г. решение по точка три от дневния ред на общото събрание на собствениците на жилища и обекти в С. в Р. на Етажна С. с адрес - Г.Р., о.Б., У.„Ш.”№8, както и да му присъди сторените по делото разноски.

С разпореждане №4537 от 02.08.2017 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В съответствие с изискванията на закона на ответното дружество е изпратено съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства.

С писмения отговор ответникът оспорва изцяло изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. На първо място твърди, че не са допуснати нарушения на чл.13, ал.1 от ЗУЕС при свикване на ОС. В тази връзка посочва, че на ищеца е връчена покана, с която същият е информиран относно дневния ред на предстоящето общо събрание часът, датата и мястото на неговото провеждане. На второ място е изразено становище за спазване на изискванията за кворум при провеждане на ОС. Поради липсата на необходимия кворум, събранието било отложено с един час от 18.30 часа. На същото били присъствали повече от предвидения минимален кворум от 33 на сто идеални части от общите части на сградата. Ответникът посочва, че в 18.30 часа са присъствали 62.83% ид.ч. от общите части на Е.С.. На трето място се твърди, че не е налице нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като протоколът бил изготвен съгласно изискванията на ЗУЕС. Според ответникът отказът на ОС на ЕС да промени решението си от 02.12.2016 г., в частта, с която се определя, че собственик който изпадане в забава повече от тридесет дни дължи обезщетение за съответния месец, което е равно на дължимата месечна вноска в двоен размер е правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник - адвокат, който поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания.

Ответникът също се представлява от упълномощен представител, който поддържа изразеното с отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Не се спори, а и се установява от представените преписи от Нотариален акт за покупко-продажба №20, том ІІ, рег. №208/2008 г. по описа на нотариус Н.М., че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната С. в Р. на етажна С..

Не се спори на следващо място, че тъй като в процесната С. отделните самостоятелни обекти са С. на различни лица и са повече от три, то сградата е в Р. на етажна С. и управлението на общите й части, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях се уреждат от нормите на ЗУЕС.

По делото е представен заверен препис от покана за свикване на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти на ЕС в Г.Р., У.„Ш.”№8, В.№1, с която всички собственици на обекти в комплекса са поканени да участват в ОС на ЕС насрочено за 23.06.2017 г. от 17.30 часа. В поканата е отразен дневния ред, сред който: По т.3. Преразглеждане и определяне на месечните такси за поддръжка на общите части в сградата, фонд „Ремонт и обновяване” и фонд „Непредвидени разходи”. Изготвен е и протокол за поставяне на покана от 01.06.2017 г.

Представено е и съобщение, адресирано до ищеца от дата 01.06.2016 г., с което е удостоверено, че същият е запознат с дневния ред относно свикване на общото събрание на собствениците, което ще бъде проведено на 23.06.2017 г.

Приложен е препис от протокол от общо събрание на собствениците на жилища и обекти в С. в Р. на етажна С. на адрес: Г.Р., У.„Ш.”№8, В.1 от 23.06.2017 г. Отразена е липсата на изискуемия кворум от 67% от общите части на сградата, поради което събранието е отложено и проведено с един час по-късно по предварително обявения дневен ред. В протокола е отразено, че заседанието се е провело при кворум 62.83%. По т.3 от дневния ред с отразено мнозинство от 62.83% е прието решение, с което „не се приема ново определян на месечните такси за поддръжка на общите части в сградата, фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, поради непостъпили нови предложения. Таксата остава непроменена съобразно взетото с Протокол №2/02.12.2016 г. Решение №4, а именно: Обща месечна такса от 12.00 лева за всеки самостоятелен обект, от които шест лева представляващи такса за поддръжка на общите части, четири лева се набират във фонд „Ремонт и обновяване“ и два лева за заплащане на месечни консумативи за електрическа енергия и вода на общите части. Сумата следва да се заплаща за всеки самостоятелен обект в сградата и собственик в срок най-късно до 5-то число на текущия месец, за който е дължима. В случай, че собственик изпадне в забава с повече от тридесет календарни дни, същият дължи обезщетение за съответния месец, което е равно на дължимата месечна такса в двоен размер. Когато просрочието продължи повече от 45 календарни дни, то Управителя ще има право да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗУЕС“.

Към протокола е приложен списък на присъстващите на събранието (л.42 – л.43 от делото), в който е отразено, че част от присъстващите са били представлявани от пълномощници. Видно от списъка е, че ищецът не е присъствал на процесното общо събрание.

Представените са пълномощни от името на собствениците Г.В.Б., Р.Г.К., с които упълномощават З.А.Б. и пълномощно от С.К.Г., с което упълномощава И.И.Ф. да го представлява пред Общото събрание на Е.С..

По отношение горецитираните пълномощни в откритото съдебно заседание от 13.12.2017 г. е открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване на автентичността на подписа, положен за упълномощител.

В хода на производството са разпитани като свидетели Г.В.Б. и С.К.Г., които в показанията си потвърждават, че подписът положен за упълномощител в съответното пълномощно е положен от тях.

От изслушаната съдебно-графологична експертиза, се установява, че подписът положен за „упълномощител” в пълномощно, заверено от Нотариус С.В., с рег. №489 на НК, с рег. №4693 от 21.11.2016 г. издадено от името на Р.Г.К. е изпълнен от посоченото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице С., като пълно ясно и обосновано.

По делото е приложено писмо от ищеца, адресирано до ответника, с който е оспорено съдържанието на протокола от проведеното на 23.06.2017 г. общо събрание на Е.С. по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, вкл. достоверността на отразените в него решения, на отразените в него участници в общото събрание и кворум за вземане на решенията и на съдържанието на самите решения.

По делото е разпитан като свидетел З.Б. който твърди, че е присъствал на процесното общо събрание. На събранието присъствал, както в качеството си на собственик, така и на пълномощник на Р.К. и Г.Б.. За провеждане на събранието имало залепени покани по цялата С.. За посоченото общо събрание имало заявление от управителя, че не иска повече да се занимава с тази дейност, както и да се вземе решение за промяна на различните видове такси или определяне на нови такси, касаещи Е.С. на сградата. Свидетелят твърди, че не си спомня кои са били присъстващите на събранието, но трябвало да са отразени в протокола. Също така сочи, че при покупката на имота всеки получавал таблица с разпределение на идеалните части, в която е попълнено, че всеки има нотариален акт. На общото събрание не е представял нотариалния си акт. При започване на общото събрание били отразени в протокол присъстващите лица, тъй като без кворум не можело да започне общото събрание. Г-н Ф. бил председател на това общо събрание. Г-жа А. била протоколчик. Свидетелят твърди, че не може да каже в колко часа е започнало общото събрание. От тогава имало две или три проведени събрания. Също така твърди, че и на двата входа на сградата на видими места е видял поканите за провеждане на общото събрание. За да се стигне до търговските обекти имало две стълби, другото било оградено от пейки. Поканите били залепени по стените. За лицата, които представлявал на общото събрание представил само пълномощни, не и нотариални актове. Идеалните части на К. и Б. били отразени по таблиците за площообразуване. Твърди, че не може да си спомни дали това общо събрание било отложено за по-късен час.

По делото е разпитана като свидетелка Д.А., която в показанията си твърди, че е била протоколчик на проведеното общо събрание на 23.06.2017 г. Председател на събранието бил управителя И.Ф.. Общото събрание се провело чрез предварително залепени покани за свикване на общото събрание и предварително обявен в същите покани дневен ред. Съобщенията били залепени по общите части и входовете на сградата. Сградата имала един вход, който е към жилищна част и един вход към втори търговски етаж, по стените и по коридорите и на входовете имало залепени покани. Направена била проверка на присъстващите на събранието по списък, който представлявал присъствен лист и всеки собственик се подписал.Събранието било отложено с един час. Било обявено за 17.30 часа след работно време и тъй като липсвал кворум било отложено за 18.30 часа. Свидетелката твърди, че З.Б. присъствал на събранието, като представлявал и Г.Б. и К. с пълномощно. Идеалните части на собствениците били установени като проценти от таблицата, с която разполагала. Свидетелката предварително разполагала с документите за С. от фирмата инвеститор на сградата. От всички присъстващи на общото събрание нямало никой, който да изяви желание да сравни идеалните части и никой не е възразил за отразените идеални части. При предявяване в откритото съдебно заседание на находящия се на л.73 до л.75 от делото документ – таблица за цената на апартаментите и магазините в жилищна С. в Г.Р., свидетелката потвърждава, че това е таблицата, която е използвала на общото събрание при отразяване на идеалните части в проценти.

Съдът кредитира изцяло като логични и припокриващи се с останалия приложен по делото доказателствен материал показанията на разпитаните по делото свидетели и на двете страни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. С иска са атакувани решения по т.3 от дневния ред, взето с Протокол от 23.06.2017 г. от общото събрание на собствениците на жилища и обекти в С. в Р. на Етажна С. с адрес - Г.Р., о.Б., У.„Ш.”№8. Във връзка с така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в Р. на етажна С. и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания.

Исковите претенции са допустими, като насочени срещу Е.С., представлявана пред съда от избрания управител, на осн. чл.23, ал.4 и чл.41 ЗУЕС. Ответници в производството по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС са собствениците в Е.С., но съгласно разпоредбата на чл.41 ЗУЕС, техен процесуален представител пред съда е председателя на управителния съвет/управителя или на упълномощено от него лице. Това е законно представителство, което е въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата. Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет или на упълномощеното от него лице /определение №724 от 22.12.2009г на ВКС по ч. Г. д. №692/2009г на І ГО/.

Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незакосъобразно решение на общото събрание на ЕС, което следва да стори в 30- дневен срок от оповестяване протокола от събранието по реда на чл.16, ал.7.

Видно от приложеното по делото съобщение /л.18 и л.63 от делото/, е, че съобщението за изготвения протокол от проведеното общо събрание на Е. собственост е било обявено на 30.06.2017 г., като исковата молба е постъпила в съда на 31.07.2017 г., т.е. предвидения преклузивен срок е спазен.

Исковата молба е предявена от активно легитимирана страна по смисъла на цитираната разпоредба, като по делото не се спори, а и от представения нотариален акт се установява, че ищеца е собственик на самостоятелен обект в С. в Р. на етажна С..

В съвкупност от изложеното съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл Решение №58 от 25.03.2014 г. на ВКС по Г. д. №5704/2013 г., I г.о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.

ЗУЕС урежда строго формална процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на собствениците в Е.С., изхождайки от принципа, че решенията на общото събрание засягат правната сфера на всички собственици, в това число и на тези, несъгласни със съответното решение. Преодоляването на несъгласието на тези собственици и задължаването им да се съобразят с решението и неговите последици може да бъде постигнато единствено при стриктно спазване на законовите правила. Ето защо всяко действие по отношение свикването и провеждането на общото събрание следва да е предприето в съответствие с предписанията на закона рамки и надлежно документирано. Предвид изложеното, при оспорване на законосъобразността на взетите решения по реда на чл.40 ЗУЕС, от несъгласните с решенията собственици, тежестта на доказване на обстоятелствата по законността на свикването и провеждането на общото събрание е върху етажните собственици.

При разглеждане на законосъобразността на взетото решение по т.3 от дневния ред на ОС на процесната ЕС, проведено на 23.06.2017 г., обективирано в протокола от ОС, по повод наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност от ищеца, съдът прие следното:

По възраженията относно допуснати нарушения при свикването на общото събрание, съдът намира същите за неоснователни.

Нормата на чл.12 от ЗУЕС определя реда за свикване на Общо събрание както следва:от управителен съвет /управител/ и контролен съвет /контрольор/.

Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват Общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи не по-късно от 24 часа.

В случая се установява, че процесното Общо събрание е било свикано в хипотезата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС от управителя, чрез покана по предварително обявен дневен ред. По делото е приет като доказателство и протокол за поставяне на покана, в която е удостоверено като дата на нейното поставяне - 01.06.2016 г., т.е. спазен е изискуемия срок за нейното поставяне. От показанията на свидетелите Б. и А. безспорно се установи, че поканата е била залепена на входовете на сградата. Същевременно е представено и съобщение /л.36 от делото/, от което се установява, че поканата е била предоставена за запознаване и лично на ищеца, като същият е заявил срещу подпис, че е запознат с дневния ред. С оглед на посоченото съдът намира направеното възражение срещу редовността на свикване на общото събрание за неоснователно.

Безспорно в хода на производството, предвид отразеното в протокола и показанията на свидетелката А., се установи, че събранието е било насрочено за 17.30 часа и отложено за един час по-късно, поради липса на кворум. В тази насока предвид показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице С., съдът намира за недоказано оспорването по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на представените от ответника пълномощни.

С исковата молба ищецът оспорва правилното изчисляване на кворума при провеждане на процесното общо събрание. Съобразно постановеното Решение №8 от 24.02.2015 г. на ВКС по Г. д. №4294/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д. за провеждане на общото събрание на Е.С. се води протокол от избран от него протоколчик – чл.16, ал.4 ЗУЕС. Изискуемото съдържание на протокола е нормативно установено в ал.5 на цитирания текст - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протокола е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в Е.С., за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението - чл.16, ал.7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респективно обитател, или ползвател и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок - 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Взетите решения за парични вземания, доказани с препис-извлечение от протокола са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. В производство по чл.40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл.16, ал.9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не е проведено. В настоящия казус са ангажирани доказателства, че ищецът е оспорил съдържанието на протокола от процесното общо събрание по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. В този смисъл не бе оборено, че събранието е проведено по предварително определения дневен ред и че са били взети посочените в него решения, вкл. решението по т.3 от протокола. Предвид направеното оспорване на квотите на присъствалите и гласували лично или чрез пълномощник при взимане на решенията собственици ищецът е направил и съответни доказателстени искания, както за представяне от страна на ответника на таблица за площообразуване на сградата в Р. на етажна С., така и за изискване на съответния документ от О.Р.. От представените документи от О.Р. се установява, че такъв документ не се съхранява в общината. От своя страна ответникът е представил и е приет като доказателство документ озаглавен „ таблица за цената на апартаментите и магазините в жилищна С.“, изготвена от независим оценител Б.Д.. При предявяване на документа в откритото съдебно заседание при разпита на свидетелката А., същата изрично потвърди, че това е документа въз основа, на който са изчислявани и отразените в протокола от общото събрание идеални части от общите части на сградата на присъстващите собственици. При анализа на представената таблица за цената на апартаментите в жилищна С., съдът констатира, че в същия документ, освен че не е посочено за коя жилищна С. се отнася, но и от съдържанието му не става ясно и какъв е процента идеални части от общите части, припадащите се към съответните обекти, нито чия С. са същите. Действително е налице съвпадение между посочените идеални части от общите части на сградата, отразени в нотариалния акт на ищеца и тези посочени в колона под №10 от таблицата. В таблицата, обаче, процента на притежаваните идеални части от общите части на сградата, са отразени не като такива, а като право на земя (кв.м.). Останалата част от таблицата засяга изчисляване на стойности на общите части в лева, при неяснота относно начина, по който тази стойност е изчислена. При липсата на други данни, както по отношение собствеността на присъствалите собственици – лично или чрез представител на общото събрание, така и по отношение на процента на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, поставя съда в невъзможност да прецени дали кворума при провеждане на общото събрание е бил правилно изчислен и дали е била спазена императивната разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗУЕС при провеждане на процесното общо събрание. При това положение Е.С., чиято е тежестта да докаже посочените обстоятелства не ангажира надлежни такива за установяване на законосъобразността на процедурата при провеждане на общото събрание, вкл. и че е бил налице посочения кворум при взимането на процесното решение по т.3 от протокола. Посоченото от своя страна представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение.

Отделно от гореизложеното, съдът намира за основателни и следващите изложени от ищеца възражения за материалната незаконосъобразност на взетото решение по т.3 от дневния ред, поради противоречието му с императивни норми на ЗУЕС.

Ищецът е изложил съображения относно нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС при разпределяне на разходите между отделните съсобственици на самостоятелни обекти в сградата. Съобразно приетото по т.3 от дневния ред решение не е прието ново определяне на месечните вноски, като същите са останали непроменени съобразно взетото под т.4 с Протокол №2/02.12.2016 г. Фактически с обжалваното решение по т.3 от процесното общо събрание е взето решение таксите за посочените разходи да останат непроменени, като се събира обща месечна такса от 12.00 лв. за всеки самостоятелен обект, от които шест лева представляваща поддръжка на общите части, четири лева се набират за фонд „ремонт и обновяване“ и два лева за заплащане на месечни консумативи. Така постановеното решение с което таксите за фонд „ремонт и обновяване“ е разпределена съобразно броя на собствениците е в противоречие с императивната разпоредба на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно която средствата за посочения фонд „ремонт и обновяване“ се разпределя съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на Е.С., но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че от страна на ответника въпреки изрично направеното възражение от ищеца срещу законносъобразността на взетото решение за разпределяне на посочените разходи между всички собственици не бяха ангажирани и доказателства и че са създадени посочените фонд „ремонт и обновяване“ и фонд „непредвидени разходи“ с преходно решение на Е.С. за да бъдат набирани средства за попълване на същите. Също така липсва индивидуализация и на тези разходи, които ответната етажна собственост е счела за непредвидени за да може да бъде преценено дали същите следва да бъдат разпределяни съобразно броя на собствениците или съобразно идеалните части на притежаваните обекти. Предвид изложеното, според съдът противоречието на обжалното решение с императивните разпоредби на чл.50, ал.1 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Също така с обжалваното решение по т.3 от дневния ред е предвидено заплащането на обезщетение равняващо се на двойния размер на съответната такса, в случай че собственик изпадне в забава с повече от 30 дни за заплащане на дължимата месечна такса. В разпоредбата на чл.11 от ЗУЕС са определени правомощията на Общото събрание на Е.С., като не е предоставена възможност общото събрание да взима решение за санкциониране на собственик при неизпълнение на задълженията му за заплащане на определените вноски за поддържане и управление на сградата. В този смисъл атакуваното решение в посочената част се явява незаконосъобразно и на самостоятелно основание.

По изложените съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен като на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 985.40 лв., от които: заплатени държавни такси от 85.40 лв. и адвокатско възнаграждение от 900.00 лв. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца. Същото е в предвидения минимум в разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат е съобразено с броя на проведените пред настоящата инстанция заседания и реално извършените в тях процесуални действия, вкл. разпит на свидетели и изслушване на експертно заключение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на Е.С., предявен от E.П.Я., ЕГН *, с адрес: Г.Р., У.„М.К.”№2, решение по точка три от дневния ред, взето с Протокол от 23.06.2017 г. на общото събрание на собствениците на жилища и обекти в С. в Р. на Етажна С. с адрес - Г.Р., о.Б., У.„Ш.”№8.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, собствениците от Етажна С. с адрес - Г.Р., о.Б., У.„Ш.”№8, представлявана от управителя И.И.Ф., да заплатят на E.П.Я., ЕГН *, с адрес: Г.Р., У.„М.К.”№2, сумата от 985.40 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………