Р Е Ш Е Н И Е    765

 

Номер   765

Година   11.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Самарова

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100039

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по реда на чл.28, във вр. чл.26, във вр. чл.25 от ЗЗД. Образувано е по молба, депозирана от Д„СП“-Р., представлявана от В.К.К. – директор, с искане за продължаване на настаняването на детето В.М.Й., ЕГН*, в семейството на роднини или близки, а именно: в семейството на Е.Л.А., ЕГН* – баба по бащина линия на детето, с адрес: Г.Б., У.„П.”№33.

В молбата се твърди, че В.М.Й. и брат му Н.М.Й. са родени от майка Н.Д.Г. и баща М.Й.Г.. След раздялата на родителите грижите за децата са били поети от бабата и дядото по б.л., но през 2007 г. дядото умира и бабата сама полага грижи за децата до настоящия момент. С постановени решения на Рг.РС децата са били настанявани в семейството на бабата по бащина линия. След изтичане на срока на настаняване с последното Решение №7471/22.12.2016 г. не е настъпила никаква промяна на обстоятелствата, като родителите не предприели никакви действия за поемане на родителските им функции и отговорности. Постановена е Заповед на Директора на ДСП-Р. №ЗД/Д-Е-Р-027/21.12.2019 г., което настаняването на детето В.Й. е продължено. С декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗД, г-жа А. е декларирала съгласието си да бъде продължено настаняването на внук й В.Й. в семейството й. Към момента продължавали да са налице обстоятелствата по чл.25, т.2 от ЗЗД – родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето си. Майката Н.Г. има родени четири нови деца от последващи съжителства. Бащата М.А. също е създал ново семейство, като от него има родено едно дете. И двамата родители не осигуряват издръжка на детето си. Родителите също са подали декларации, че не могат да полагат грижи за сина си и са съгласни настаняването да бъде продължено.

В съдебно заседание за молителя се явява социален работник в ОЗД в Д„СП“-Р. – Х.Г., упълномощен от Директора на Д„СП“-Р..

Заинтересованата страна Е.Л.А. – баба на детето по бащина линия, при която се иска да бъде настанено детето се явява лично в с.з. като изразява желание да полага грижи за детето. Същата сочи, че детето живее непрекъснато при нея от 2006 г., като било настанено в семейството й заедно с брат си Н.. След раздялата на родителите и двете деца останали при нея. Родителите създали нови съжителства, от които имали други деца и не полагали грижи за В. и Н.. Къщата в която живеела се състояла от три стаи и едно антре. Санитарния възел бил в пристройка към къщата. За детето имало всички необходими вещи.

Родителите на ненавършилото пълнолетие дете – М.Й.А. и Н.Д.Г. редовно призовани, не се явяват в с.з. Същите писмено са изразили съгласието си за продължаване на настаняването на детето при неговата баба.

Назначеният на основание чл.15, ал.8 от ЗЗД  особен представител на детето – адв. И.З.П., изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че настаняването на детето в семейството на неговата баба ще е изцяло в негов интерес.

Изслушано в съдебно заседание, детето В.Й., сочи, че живее при баба си от 7-8 години, заедно с брат си Н.. Харесва му да живее при нея и желае да продължи да живее при баба си.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложената по делото справка от НБД„Н.“ се установява, че детето В.М.Й. е родено от майка Н.Д.Г., ЕГН* и баща М.Й.А., ЕГН*.

Видно от приложените по делото 2 бр. декларации от 20.12.2018 г. е, че родителите – М.Й.А. и Н.Д.Г. са изразили своето съгласие децата им – В. и Н. да бъдат отглеждани от тяхната баба по бащина линия – Е.А., защото те нямат възможност да се грижат за тях.

От приложения по делото социален доклад, изготвен от Д„СП”-Р. е видно, че след фактическата раздяла на родителите през 2006 г. грижите за В. и неговия брат – Н. са поети от бабата и дядото на децата по бащина линия. А след като през 2007 г. дядото умира, бабата единствено сама полага грижи за децата до настоящия момент. В доклада е посочено, че децата са лишени от родителски грижи и емоционалната връзка с родителите е нарушена. Двамата родители трайно и безпричинно не осигуряват средства и условия за отглеждането  и възпитанието на децата си. В интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на баба си – Е.А. от Г.Б., където за непълнолетния е осигурена благоприятна среда за възпитание и е гарантирана неговата сигурност и безопасност, осигурени са ежедневните му потребности, както и потребностите от здравеопазване и образование.

Със заповед №ЗД/Д-Е-Р-27 от 21.12.2018 г. на директора на Д„СП“-Р. е продължено настаняването на детето при роднини – баба по бащина линия – Е.А., с адрес: Г.Б., У.„П.“№..

При  така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗЗД, исканията за настаняване в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип и специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящ адрес на детето, а съгласно чл.26, ал.2 от същия закон, искането се прави от Д„СП“, прокурора или родителя пред районния съд.

В случая се иска продължаване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.27, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.2 ЗЗД, на взетата спрямо ненавършилото пълнолетие дете В.Й. с ЕГН*, мярка за закрила настаняване при роднини, а именно семейството на Е.А. – баба на детето по бащина линия, с адрес: Г.Б., У.„П.”№. за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст, или настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка за закрила на детето, считано от датата на издаване на заповедта за настаняване на детето по адм. ред, а именно 21.12.2018 г.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна – Д„СП“-Р. и пред съда по настоящия адрес на детето. Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна.

На първо място, няма спор между страните по делото, включително и заинтересованите такива, че в най-добър интерес на детето е да живее с баба си – Е.А.. В депозираната молба се твърди, че след фактическата раздяла на родителите бабата поема грижите за децата. С Решение №2137 от 18.09.2008г на РГ.РС В. е настанен в семейството на баба си по б.л., след което следват други последователни решения, с които се продължава настаняването, като срокът на последното е изтекъл на 22.12.2018 г. Със  Заповед на директора на Д„СП“-Р. №ЗД/Д-Е-Р-027/21.12.2018 г. настаняването на детето е продължено. Установи се също така, че майката има родени четири нови деца от последващи две съжителства, като последното е родено на 30.10.2018 г., както и че бащата също е създал ново семейство, като от него има родено едно дете. И двамата родители не осигуряват издръжка за детето си. Родителите са подали декларации, че не могат да полагат грижи за сина си и са съгласни настаняването да бъде продължено. Е.А. – баба на детето по б.л. също е декларирала съгласието си да бъде продължено настаняването на внука й В. в семейството й. Допълнителният фактор, който влияе върху правилността на решението на съда децата да бъдат настанени в семейството на близки е, че двамата родители трайно и безпричинно не осигуряват средства и условия за отглеждането и възпитанието на децата си, както и липсата на емоционална връзка между родителите и децата. От социалния доклад е видно, че децата са силно привързани към баба си, при която живеят повече от 10 г. Условията, предлагани на децата, от страна на Е.А. са напълно кореспондиращи с определението „добри условия“, като двамата братя разполагат с материална обезпеченост на нуждите си – с подходяща храна, облекло, дом с подходящи битови условия, учебни пособия и материали.

Както бе установено, децата имат изцяло положителна нагласа към мярката, която се иска да бъде взета спрямо тях – „настаняване в семейство на роднини“. Не случайно законът изисква личното изслушване на деца над 10-годишна възраст в случай, че техните интереси биват засягани в процеса, а именно защото възрастта им позволява да дадат разумно становище за своя най-добър интерес. Желанията на детето не следва да бъдат пренебрегвани, ако бъде установено, че те съвпадат с този техен най-добър интерес. Съдът, в настоящия случай се убеди в искреното и неподправено желание на В. да живее при баба си, където се чувства обгрижван и спокоен. Същата искрена позиция може да бъде оценена и при Е.А., от чиито реакции е видно, че се чувства силно емоционално обвързана с детето В. и брат му Н..

Въз основа на тези съображения съдът счита, че доколкото родителите на детето трайно не полагат грижи за него следва да бъде продължено настаняването на същото в семейството на роднини, а именно в семейството на Е.А. – баба по б.л.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

Продължава настаняването на основание чл.28, ал.4, във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД, детето В.М.Й., ЕГН*, родено от майка Н.Д.Г., ЕГН* и баща М.Й.А., ЕГН*, в семейството на роднини – Е.Л.А., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„П.”№33, за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на настаняването като мярка за закрила на детето, считано от влизане в сила на решението в сила.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните, пред Бл.ОС, като обжалването не спира изпълнението.

 

Районен съдия:……………………………………