Р Е Ш Е Н И Е    840

 

Номер   840

Година   14.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Ваня Миланова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100599

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „.К.П.З.”О., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„.Л.”№1, Е.М., с управители Р.Г.А. и Т.Я.К., против Н.Б.Ю., ЕГН*, с постоянен А. с.Д.Д., О.Р., У.„Т.”№34.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 540.72 лв.,  представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г., сумата от 31.04 лв. – договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 03.04.2017 г., сумата от 201.32 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 27.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата от 40.00 лв. -  лихва за забава за периода от 04.04.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява, процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника Н.Б.Ю., Ч. назначения особен представител А.Р.З.-К. депозира писмен отговор, с който на първо място прави възражение за нередовност на исковата молба.

На следващо място прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.

Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за паричен заем, респективно, че ищеца е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в исковата молба. Оспорва редовността и  валидността а сключената между ищеца и „И.А.М.“ цесия. Прави възражение за нищожност на клаузите, посочени в чл.2, т.6, т.6.1, т.7 и т.8, чл.4, ал.2 от Договора. Същите са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В съдебно заседание ответникът Ч. процесуалния си представител оспорват основателността. Претендира да бъдат заплатени разноските по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.Г.д. №161/12017 г. по описа на  Рг.РС, по което е издадена Заповед №7377 от 29.12.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 540.72 лв.,  представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница от датата на постъпване на заявлението пред съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 31.04 лв. – договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 03.04.2017 г., сумата от 201.32 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 27.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата от 40.00 лв. -  лихва за забава за периода от 04.04.2017 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от сумата  в размер на 25.00 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и сумата от 150.00 лв., съставляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен пир условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 04.06.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №1651/2017 г. по описа на  Рг.РС е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на договор за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г. се установява, че на същата дата в Г.С. между „И.А.М.“ и Н.Б.Ю., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 600.00 лева, която сума ответникът е усвоил веднага след сключване на договора, а Заемателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, а именно Ч. заплащане на 16 седмични погасителни вноски по 40.00 лева всяка.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.

В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 31.04 лв., за периода от 19.12.2016 г. до 03.04.2017 г. датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждат, че при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи на Заемодателя сума, в размер на 27.00  лева, представляваща направени разходи  и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.

Съгласно чл.4, ал.2 на договора за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г. за неизпълнение на задълженията по чл.4, ал.1 от страна на заемателя, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 230.08 лева. Същата се заплаща разсрочено в размер на 14.38 лева, която сума се добавя към погасителните вноски по чл.2, ал.2 от договора. В настоящия случай начислената неустойка е в размер на 201.32 лв.

Договорена е и лихва за забава, която за периода от 04.04.2017 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 40.00 лева.

На 30.01.2017 г. „И.А.М.“  и „.К.П.З.”О. сключили рамков договор за прехвърляне на парични задължения като е уговорено, че конкретните задължения, които се прехвърлят ще бъдат индивидуализирани в приложение към договора. Договорът между ответника и „И.А.М.“  е включен в такова приложение.

„И.А.М.“  е упълномощило (л.23) „.К.П.З.”О. да уведоми от негово име длъжниците на дружеството за извършените цесии.  По делото не се съдържа изявление от „.К.П.З.”О. в качеството му на пълномощник на „И.А.М.“ с което Н.Б.Ю., ЕГН*, да е уведомен за извършеното прехвърляне на задължението.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 12.12.2018 г., съдът е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба доказателства - договор за паричен заем №2700203/09.12.2016г., предложение за сключване на договор за паричен заем и приложение №1/01.10.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен между „И.А.М.“  и „.К.П.З.О. на 30.01.2017 г. Изрично е указал на ищеца, че при непредставяне на доказателствата в предоставения от съда едноседмичен срок, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

В законоустановения срок ищецът не е представил оригиналите на цитираните документи, предвид което съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 15.01.2019 г.,  ги изключи от доказателствения материал по делото.

По реда на чл.193 от ГПК по искане на назначения особен представител на ответника бе открито производство по оспорване истинността на договор за паричен заем №2700203/09.12.2016 г. и предложение за сключване на договор за паричен заем.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд - Рг.РС, в съдебния район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му. В настоящето производство ищцовото дружество следваше да докаже наличието на облигационно отношение между същото и ответницата, наличието на непогасени и изискуеми задължения вр. с изпълнението на облигационното отношение, наличието на основание за начисляване на неустойка.

В хода на съдебното производство ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение между него и ответницата. С подадената искова молба са приложени копия на договор за паричен заем №2700203/09.12.2016 г., предложение за сключване на договор за паричен заем и приложение №1/01.10.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен между „И.А.М.“  и „.К.П.З.О. на 30.01.2017 г.

След направеното с отговора на исковата молба възражение по чл.184 и чл.183 от ГПК за представяне на оригинали на приложените към исковата молба копия на договора, ведно с приложенията към същия, в съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г. съдът задължи ищцовото дружество да представи приложените към исковата молба доказателства в оригинал в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, като изрично предупреди дружеството, че при непредставяне, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и в проведеното на 15.01.2019 г. съдебно заседание съдът изключи от доказателствата по делото договор за паричен заем №2700203/09.12.2016 г., предложение за сключване на договор за паричен заем и приложение №1/01.10.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен между „И.А.М.“  и „.К.П.З.О. на 30.01.2017 г.

С изключване на посочените по-горе доказателства от доказателствата по делото, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение, наличието на изискуеми вземания и основателността на предявената от същото договорна неустойка вр. с неизпълнение на договора от страна на ответника. За да бъде уважен иска за установяване на вземане по договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на облигационното отношение. В настоящото производство това не беше доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства за наличието на облигационно отношение с ответника. След като ищцовото дружество не изпълни задълженията си по чл.183 и чл.184 от ГПК да представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и същите бяха изключени от доказателствения състав по делото, то следва, че в исковата молба е налице твърдение за наличие на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, без същото да е подкрепено с каквито и да било доказателства. Вр. с посоченото ищцовото дружество не доказа при условията на пълно и главно наличието на облигационно отношение между същото и ответника, респективно не доказа наличието на непогасени задължения по твърдяното от него облигационно отношение.

След като не бе доказано наличието на облигационно отношение, то не е налице основание за присъждане на договорна неустойка в полза на ищцовото дружество, тъй като няма отношения, изпълнението на които същата да обезпечава.

По делото не бяха представени годни доказателства, а представените към исковата молба копия, бяха изключени като такива, поради което не може да се направи извода за наличието на договор за заем между ответника и същото дружество. Поради липсата на вземане спрямо длъжника съдът не обсъжда възражението на ответника за неуведомяването му за цесията.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният от него иск за установяване дължимостта на процесните суми следва да се отхвърли като неоснователен. 

С оглед неоснователността на установителния иск, следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

Същевременно искането за присъждане на разноски на ответника е основателно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.К.П.З.”О., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.Л.”№1, Е.М., с управител Р.Г.А. и Т.Я.К., против Н.Б.Ю., ЕГН*, с адр. с.Д.Д., О.Р., У.„Т.”№34 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 540.72 лв.,  представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем №2700203 от 09.12.2016 г., сумата от 31.04 лв. – договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 03.04.2017 г., сумата от 201.32 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 27.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата от 40.00 лв. – лихва за забава за периода от 04.04.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция за К.П.З.”О., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.Л.”№1, Е.М., с управител Р.Г.А. и Т.Я.К., за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………