Р Е Ш Е Н И Е    903

 

Номер   903

Година   19.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от административно дело

 

номер

20181240700005

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба от И.Г.Л., ЕГН*, с адрес: Г.В., У.„К.№50, срещу Решение №Г-21 от 27.02.2018 г. за възстановяване право на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Г., о.Б. на ОС„З.“-Б..

Сочи се в жалбата, че наследодателя на жалбоподателя И.С.Л. депозирал пред Поземлена комисия заявление с вх. №Г-21 от 02.12.1991 г., като под т.4 е поискал да се възстанови правото на собственост върху нива от 3.000 дка, десета категория, находяща се в м. „Н.С.“ в землището на с.Г., о.Б.. Изложени са доводи, че ПК постановила решения, с които признала правото на собственост, но отказала да възстанови имота. Решението на ПК, в което бил мотивиран отказът е обжалвано и отменено с Решение №1531 от 30.06.2008 г., по адм.д. №64/2007 г. по описа на Рг.РС. В последствие било постановено и процесното решение на ОСЗ-Б., се което отново е отказано възстановяване собствеността върху имота, само че в много по-малки граници. Жалбоподателят твърди, че обект на решението на ПК от 1999 г. и от 2016 г., на съдебното решение и на процесното решение е един и същи и няма промяна във фактическото положение. Също така са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като не съдържало необходимите реквизити. В обжалваното решение, имотът бил описан само по местонахождение и площ, но не и с категорията на имота, границите и съседите. Към решението не била приложена и скица, на която да е означен имота, т.е. липсвал съществен реквизит на административния акт – ясно формулирана разпоредителна част. Изложени са доводи за липса на индивидуализация на имота в обжалваното решение. На следващо място, се оспорва наличието на посочената в обжалваното решение пречки за възстановяване на имота регламентирани в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Според жалбоподателят, съдът следва да приеме, че дори и да са построени някакви сгради в имота, то те не съставляват проведено мероприятие към 01.03.1991 г. по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и на това основание не са пречка за реалното възстановяване на собствеността на наследниците на И.Л.. На следващо място жалбоподателя излага доводи, че описаните в решението сгради, а именно: обор за крави, склад за зърно – 1 и склад за зърно – 2, не попадат в понятието реализирано „мероприятие“.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез проц. си представител, поддържа подадената жалба. Ангажира писмени доказателства.

 Ответникът ОС„З.“-Б., оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Доразвива доводите си в писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

По заявление с вх. №21.02.1991 г., подадено от И.С.Л., е поискано възстановяване на собствеността на земеделски земи в землището на с.Г., о.Б..

Приложен е продавателен договор, клетвена декларация и опис – декларация.

ПК-Б., се е произнесла с Решение №Г21 от 14.06.1999 г., с което е признала правото на собственост на И.С.Л. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на описаните в 19 пункта имоти, като под №4 е описана нива от 3.000 дка, десета категория, находяща се в землището на с.Г., в местността „Н.С.“ . С цитираното решение ПК-Б. е отказала да възстанови собствеността върху описания имот по причини, че са намира в стопански двор на с.Г..

С Решение №1531 от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. №64/2007 г. е отменен отказ на ОСЗГ-Б., постановен в нейно Решение №Г21/14.06.1999 г., в частта му в който се отказва на И.С.Л., починал през 1995 г., възстановяването на правото на собственост върху следния недвижим имот: земеделски имот в землището на с.Г.: нива в м. „Н.С.“, с площ от 3 000 дка, като незаконосъобразен.

На основание влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 64/2007 г. по описа на Рг.РС, ОСЗ-Б. е постановила Решение №Г21/09.03.2016 г., с което е признала правото за възстановяване на наследниците на И.С.Л. в съществуващи стари граници на описания имот.

С писмо изх. №АР-02-520/08.12.2016 г. ОСЗ-Б. е уведомила И.Г.Л. като наследник на И.С.Л., че следва да се извърши заснемане на поземления имот и неговото нанасяне в КВС от поддържащата фирма, в случая „Благоевградски териториален кадастър“.

След извършеното заснемане съгласно заявление №ВС-28-16/20.12.2016 г. поддържащата фирма представя схема в М1:1000, като заснетата площ е 1.665 дка, отразена в червен цвят /л.40-43 от делото/.

С Решение №Г-21 от 27.02.2018 г., ОСЗ-Б., отказва да възстанови собствеността на наследниците на И.С.Л. във възстановими стари реални граници на имот: нива от 1 665 дка, находящ се в местността „Н.С.“, заснет в имот №010058 по КВС на землището на с.Г., о.Б., заявен с пореден №4 от заявлението. Като мотиви за отказа е посочено: чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – застроена площ в стопански двор. Съгласно извършеното заснемане на 27.02.2017 г. по реда на Наредба №49/2004 г., имота заснет в размер от 1.665 дка и изцяло попада в имот №010058 с площ от 5192 дка – стопански двор с вид собственост – държавна частна, собственик МЗХГ, землище на с.Г., о.Б.. За имот №0100058 има изработен план на новообразуваните имоти, в който са нанесени съществуващи сгради – „обор за крави“, „склад за зърно – 1“ и „склад за зърно – 2“ и са определени прилежащите площи към тях. Съгласно изработения план на новообразуваните имоти в имот №010058 – землище с.Г., о.Б., няма свободни площи за възстановяване.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот описан в Решение №Г21 от 27.03.2018 г. е част от заявения имот в заявление с вх. №Г-21 от 02.12.1991 г., също така и описаният в Решение №Г21 на ОСЗ-Б. от 09.03.2016 г. и е част от нивата възстановена с Решение №1531 от 30.06.2008 г. по адм.д. №64/2007 г. по описа на Рг.РС. Имота попада изцяло в поземлен имот №010058 по КВС.  Същият е част от двор на бившето ТКЗС и не е земеделска земя. Поземленият имот не попада в урбанизираната територия на с.Г.. В процесния имот попадат сграда 01 склад за зърно и част от сграда 02 обор за крави. Според вещото лице няма свободна площ за възстановяване. Вещото лице сочи, че при справка в О.Б. й са предоставени актове за частна О. собственост №133 от 15.02.2001 г. за стопанска сграда със застроена площ графично изчислена 263.00 кв.м. находяща се в м. „Н.С.“ – стопански двор. В последствие е издаден Акт №1848 от 18.08.2016 г. като в него са описани и трите сгради, съответно склад за зърнени храни с площ от 241.00 кв.м., краварник със застроена площ от 470 кв.м. и сграда за зърнени храни с площ от 175 кв.м., като е записано, че сградите са разположени в имот №010058 в землището на с.Г. в местността „Н.С.“, с площ от 5192 кв.м. и начин на трайно ползване стопански двор. В стопанският двор, така както е отразено в ЕТК има изградени три сгради. Картата е изработена в периода от 1962 г. до 1966 г., предвид което вещото лице прави извода, че същите са изградени в този или малко по-късен период. Посочените сгради не са отразени към момента на одобряване на КВС, а с плана на новообразуваните имоти, като същите са нанесени в поземлен имот №010058. За онагледяване състоянието на сградите вещото лице е приложило като приложение извадки от Г. за 2002 г., 2013 г. и 2016 г. Вещото лице е посочило, че процесния имот не попада в хипотезата на чл.24, ал.2, 3 и 4, но върху него има изградени стопански постройки в периода от 2962 г. до 1966 г. Според вещото лице отразената квадратура на имота е толкова, колкото е заснето на място. Също така вещото лице посочва, че в описания имот с №010058 с площ от 5.82 дка няма възстановяване за последните четири години на други бивши собственици.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице И.К., като пълно, ясно и компетентно дадено.

Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. С нея се иска отмяна като незаконосъобразно, на атакуваното Решение №Г-21 от 27.02.2018 г. за възстановяване право на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Г., о.Б. на ОС„З.“-Б.. Налице е пряк и личен интерес на оспорващия като наследник на И.С.Л., който е заявил за възстановяване процесния имот. Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок от връчване на атакуваното решение (видно от приложеното по делото известие за доставяне, с което е връчен препис от решението).

По съществото на оплакванията - последните са неоснователни:

При постановяване на решението си съдът следва да прецени законосъобразността на атакувания административен акт. Решението на ОСЗ може да бъде незаконосъобразно поради 5 порока (чл.146 от АПК): ако е постановено не в предвидената от закона форма; ако е постановено при нарушение на административно- производствените правила; ако е постановено от некомпетентен орган; ако не съответства на целите на закона, и ако е материално незаконосъобразно - когато административният акт е постановен в нарушение на материално-правните разпоредби по издаването му. По отношение на атакуваното решение, съдът намира, че всички изисквания за законосъобразността му са налице - същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, не е нарушен материалния закон и е в пълно съответствие с целта на закона (ЗСПЗЗ) въз основа на който е издаден. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в насоката, че обжалвания административен акт няма законоизискуемите реквизити. В обжалваното решение имотът е индивидуализиран като ясно са посочени неговото местоположение и площ, вкл. в границите на кой имот попада по плана на новообразуваните имоти, съобразно извършеното заснемане по реда на Наредба №49/2004 г. Ясно е посочено и основанието, поради което се отказва възстановяването на собствеността върху имота, а именно – чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – застроена площ в стопански двор. Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ в случаите, когато бивши земеделски имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността бившите собственици се обезщетяват. От заключението на вещото лице, безспорно се установи, че имотът така както е показан от наследниците на И.С.Л. и заснет от поддържащата фирма изцяло попада в поземлен имот с идентификатор №010058 по КВС. Същият е част от стопански двор на бившето ТКЗС и не е земеделска земя, както и че имота не попада в урбанизираната територия на с.Г.. В имота попадат сграда 01 склад за зърно с площ от 241 кв.м. и част от сграда 02 обор за крави с площ от 470.00 кв.м. и няма свободна площ за възстановяване.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, тази норма урежда случай на възстановяване на правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1.03.1991 г. е започнал.Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.14, ал.1, т.1. В настоящия случай безспорно е установено, че претендирания имот попада в стопански двор на земеделско стопанство, който е застроен и попада в прилежащи площи към сгради, т.е. попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното съдът приема, че с обжалваното решение на ОСЗ-Б. законосъобразно е постановен отказ да се възстанови собствеността на наследниците на И.С.Л. във възстановими стари реални граници върху процесния имот, по причини че представлява застроен имот в стопански двор.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на административния орган се следват разноски по арг. на чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, съобразно вида и количеството на извършената дейност, за сумата в размер на 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита, осъществена от юрисконсулт по адм. дело.

Водим от горното и на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от И.Г.Л., ЕГН*, с адрес: Г.В., У.„К.№50, против Решение №Г-21 от 27.02.2018 г. на ОС„З.“-Б., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА И.Г.Л., ЕГН*, с адрес: Г.В., У.„К.№50, ДА ЗАПЛАТИ на ОС„З.“-Б., сумата от 200.00 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

Районен съдия:……………………………………………..