П Р И С Ъ Д А    1109

 

Номер   1109

Година   28.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Стела Шипковенска

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200754

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.В.И., роден на 25.04.1947 г. в с.И., о.М., о.В., с адрес: Г.С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно техническо образование, пенсионер, ЕГН*, за ВИНОВЕН в това че на 20.08.2017 г. около 14.30 часа в Г.Б. на У.„Ц.С.“, в района на кръстовището, образувано с У.„Я.“, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Ф.Г.” с per. №*, предприел маневра завиване наляво, свързана с навлизане в лентата за насрещно движение, при която не пропуснал насрещно движещия се товарен автомобил марка и модел „Ф.С.” с per. №* с водач Д.М.М. от Г.П. и пътници И.В.Н. и Я.П.Н., двамата от Г.П., с което е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП:

Чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“

Чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС“, вследствие на което предизвикал сблъсък с товарния автомобил и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

- на И.В.Н. с ЕГН*, от Г.П., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник (счупване на лява раменна кост);

- на Я.П.Н. с ЕГН*, от Г.П., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник (счупване на дясна раменна кост) – престъпление по Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.„а”, пр.I, алт.II, вр. ал.1, б.„б”, пр.II от НК, вр. чл.342, ал.1, пр.III от НК, вр. Чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.„а”, пр.I, алт.II, вр. ал.1, б.„б”, пр.II от НК, вр. Чл.342, ал.1, пр.III от НК, вр. Чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП и Чл.54 НК, му налага наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание Чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Налага на основание чл.343г, вр. Чл.37, ал., т.7 НК, на подсъдимия Г.В.И., ЕГН*, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА подсъдимият Г.В.И., ЕГН*, да заплати на частните обвинители И.В.Н., ЕГН*, и Я.П.Н., ЕГН*, на основание Чл.189, ал.3 НПК, сумата от 2`400.00 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:........................................................

Съдебни заседатели: 1./Д.Т./.....................................2./М.Д./................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 12.03.2019 година

към ПРИСЪДА №1109 от 28.02.2019 г.

по НАК.Д. №754 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

РП-Р. е повдигнала обвинение против Г.В.И., с ЕГН*, за извършено престъпление по Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.“а“, пр.I, алт.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.II от НК, вр. Чл.342, ал.1, пр.III от НК, вр. чл.25 ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП -  за това, че на 20.08.2017 г. около 14:30 часа в Г.Б. на У.«Ц.С.» в района на кръстовището, образувано с У.«Я.», при управление на МПС – лек  автомобил марка и модел „Ф.Г.» с рег. №*, предприел маневра завиване наляво, свързана с навлизане в лентата за насрещно движение, при която не пропуснал насрещно движещия се товарен автомобил марка и модел „Ф.С.“ с рег.№* с водач Д.М.М. и пътници И.В.Н. и Я.П.Н., с което е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП:

Чл.25 ал.2, изр.I от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“.

Чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС“,

вследствие на което предизвикал сблъсък с товарния автомобил и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

- На И.В.Н. с ЕГН*, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник /счупване на лява раменна кост/;

- На Я.П.Н. с ЕГН*, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник /счупване на дясна раменна кост/.

Съдебното производство протече по реда на Глава 27-ма от НПК и по-точно на Чл.371, т.1 от НПК, като страните се съгласиха да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата съдът непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Представителят на РП-Р. в съдебно заседание поддържа обвинението. Поддържа квалификацията така, както е поставена в обвинителния акт – по Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.“а“, пр.I, алт.2, вр. Ал.1, б.“б“, пр.II от НК, вр. Чл.342, ал.1, пр.III от НК, вр. чл.25 ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че обясненията на подсъдимия са израз единствено на защитна теза, като тези обяснения са опровергани от останалите гласни доказателства и заключението на изготвената автотехническа експертиза. Сочи, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – личността на дееца, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. С оглед изложеното счита, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Повереника на частните обвинители И.В.Н. и Я.П.Н. поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато от прокуратурата. По отношение на наказанието споделя становището на представителя на държавното обвинение. Претендира направени разноски от частните обвинители за адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебното производство.

Защитниците на подсъдимия молят съдът да анализира фактите и доказателствата по делото при определяне на наказанието. Сочат смекчаващи вината обстоятелства - пълно съдействие на разследването и съдебното производство, тежки увреждания от пътното произшествие на подсъдимия, чистото му съдебно минало, възрастта му и влошеното му здравословно състояние. Намират, че са налице всички предпоставки за подвеждане на  фактическата обстановка от обвинителния акт по по-леко наказуемия състав на Чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.II от НК, поради което следва да бъде приложено освобождаване на подсъдимия от наказателна  отговорност и налагане на административно наказание глоба по чл.78аНК. Правят възражение за прекомерност на претендираните от частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият поддържа становището на защитниците. Моли да му бъде наложена глоба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Г.В.И., роден на 25.04.1947 г. в с.И.,  о.М., о.В. с адрес: Г.С.,  българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно техническо  образование, пенсионер, с ЕГН*.

На 20.08.2017 г. около 14.30 часа в Г.Б., по У.Ц.С., се движел лек автомобил м. „Ф.Г.“ с рег. №*, управляван от подсъдимия Г.И.. В автомобила пътували роднините му  - Е.И. /съпруга/, П.Д. /дъщеря/ и правнучката му. След като автомобилът навлязъл в района на кръстовище, образувано с У.Я., подсъдимият спрял автомобила, с намерение да предприеме маневра за завиване на ляво, за да премине по У.Я.. В този момент приближавало насрещно движещо се по У.Ц.С.  МПС – товарен автомобил марка и модел „Ф.С.“ с рег. №*, управляван от Д.М.. В товарния автомобил пътували пострадалите Я.Н. и съпругата му И.Н., както и съпругата и дъщерята на водача М.. В резултат на своето поведение подсъдимият навлязъл с управлявания от него автомобил в насрещната лента за движение. По това време в нея, се движел товарния автомобил марка и модел „Ф.С.“ с рег. №*, управляван от Д.М.. Когато товарният автомобил се намирал на отстояние около 22 метра, подсъдимия предприел маневра завой наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне движещия се по нея товарен автомобил марка и модел „Ф.С.“, с което нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: Чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП. Водачът на товарния автомобил нямал възможност да спре, поради което последвал удар между двата автомобила – в предна дясна част на лекия автомобил марка и модел „Ф.Г.“ и в предна лява част на товарния автомобил „Ф.С.“. След удара двата автомобила се завъртели и спрели. Съгласно протоколите за химическа експертиза №589/22.08.2017 г. и №594/23.08.2017 г. на НТЛ при ОД на МВР-Б., в изследваните кръвни проби на двамата водачи не се установило наличие на етилов алкохол.  В резултат на удара, на пострадалата И.Н. било причинено счупване на лява раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник, което нараняване по своите медикобиологични признаци представлява средна телесна повреда.  От резултат на удара, на пострадалия Я.Н. било причинено счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на горен десен крайник, което нараняване по совите медикобиологични признаци представлява средна телесна повреда.

Така възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от приобщените доказателства, приложените по ДП №208/2017 г. по описа на РУ-Б.: писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели /Н., Н., М., Д., И./, два протокола за химически експертизи, съдебно медицински експертизи, автотехническа експертиза, справка за съдимост, справки за нарушител,  автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. писмени доказателства. Съдът кредитира събраните доказателства, които взаимно се допълват, не си противоречат, логично и последователно пресъздават описаната фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.“а“, пр.I, алт.2, вр. Ал.1, б.“б“, пр.II от НК, вр. Чл.342, ал.1, пр.III от НК, вр. чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП, което води до ангажиране на наказателната му отговорност.

Подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, по-конкретно на визираното в разпоредбите на чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП, същото в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП-то и последвалият вредоносен резултат – настъпили телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на И.В.Н. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник /счупване на лява раменна кост/; на Я.П.Н. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник/счупване на дясна раменна кост/. Съдът отчита, че са били налице намерения на подсъдимия да помогне на пострадалите, но не могат да се приемат като извършени от него действия, за да  окаже помощ на пострадалите поради претърпените от тях телесни увреди, поради което те следва да се преценяват като смекчаващи вината обстоятелства, а не като елементи от фактическия състав, обуславящи квалифицирането на деянието по Чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.II от НК. При отчитането на това обстоятелство  деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано по Чл.343, ал.3, пр.III, алт.1, б.“а“, пр.I, алт.2, вр. Ал.1, б.“б“, пр.II от НК, а не по привилегирования състав на Чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.II от НК. От показанията на свидетелите, двете съдебно-медицински експертизи и автотехническата експертиза се установява, че при опасна зона от около 27 м., при изчислената скорост на движение от около 16.11 м/сек и отстояние от мястото на ПТП от около 22 м. за водача на лекия автомобил „Ф.С.“, не е имало техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП, при навлизане на лекия автомобил „Ф.Г.“, в насрещната лента за движение. Водача на лекия автомобил „Ф.Г.“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако бе преценил правилно разстоянието на което се е намирал лекия автомобил „Ф.С.“ и го бе изчакал да премине, без да навлиза в насрещната лента. Водача е имал и друга техническа възможност, при която непосредствено с навлизането в насрещната лента бе задействал спирачната система и да спре, като осигури коридор за преминаване на движещия се в насрещната лента „Ф.С.“. Вместо това той е продължил да ускорява управлявания от него автомобил и е реализирал удар с лекия автомобил „Ф.С.“. След удара двата автомобила са се завъртели на определен ъгъл, придвижили са се по посоката на движение на лекия автомобил „Ф.С.“. В резултата на ПТП са причинени телесни увреждания на пострадалите И.Н. и Я.Н., изразяващи се в счупване на раменна кост, контузия на главата, контузия на гърдите.

Установените по делото факти налагат правния извод, че подсъдимият, като водач на МПС, е предприел управлението му в нарушение на чл.25, ал.2, изр.I от ЗДвП и Чл.37, ал.1 от ЗДвП.  Като не е изпълнил тези свои задължения и не е проявил нужното внимание, подсъдимият е управлявал МПС, с което е нарушил правилата за движение, съдържащи се в цитираните горе разпоредби. Между тяхното нарушение и настъпилия резултат е налице пряка причинноследствена връзка.

Настъпването на сблъсъка между двата автомобила се дължи на това, че автомобила на подсъдимия е навлязъл в насрещното платно за движение, при което е настъпил удар с другия автомобил, в резултат на който удар са настъпили телесните повреди на двамата пострадали. Този удар се е дължал на поведението на подсъдимия, осъществено по време на управлението на неговото ПС.

Ето защо съдът прие, че нарушението на правилата за движение от страна на подсъдимия се намира във връзка, която да е причинно следствена такава с настъпилия резултат. Тъй като подсъдимият е осъществил деянието, то случилото се не може да се разглежда и на плоскостта на случайното деяние. 

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /небрежност/: не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед психофизическото му състояние и опитността, която е имал, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. 

При индивидуализацията на наказанието съдът намира, че наказанието на подсъдимия Г.И. следва да се определи, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.54 от НК. Съдът  обсъди наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, пълно съдействие на разследването и съдебното производство. Посоченото мотивира съда да определи наказание Лишаване от свобода, към минималния размер, предвиден в закона за това престъпление, а именно -  една г. лишаване от свобода. Налице са предпоставки за приложение на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на определеното наказание, което е по-малко от три години. Съдът счете, че приложението на Чл.66, ал.1НК в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия. По тези съображения съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът като съобрази възрастта на подсъдимия/ водач на МПС над 50 г./, касаеща зрението на подсъдимия и заключението на автотехническата експертиза намира, че като водач на МПС се явява обществено опасен. Категорично доказателство за това е причиненото от него ПТП. Гореизложените съображения мотивират съдът да наложи на основание чл.343г, вр. Чл.37, ал.1, т.7 НК, на подсъдимия Г.В.И., с ЕГН*, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

При така определеното наказание съдът прие, че ще бъдат реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране  подсъдимия да върши нови престъпления.

С оглед изхода по делото и разпоредбата на 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати частните обвинители  И.В.Н., ЕГН*, и Я.П.Н., ЕГН*, на основание Чл.189, ал.3 НПК, сумата от 2`400.00 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Рг.РС.. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от частните обвинители са съобразени с минималните размери предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство по наказателни дела в досъдебното и съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвените мотиви да се изпрати на страните.

 

Районен съдия:.........................................................