П Р И С Ъ Д А    841

 

Номер   841

Година   14.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200204

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Е.Л.Г., роден на 09.03.1977 г. в Г.Б., с адрес в Г.Б., българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, гробар, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН, в това, че в периода от 21.05.2017 г. до 06.06.2017 г. в Г.Б., о.Б., при условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните престъпления:

I.На 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.” е управлявал.МПС - лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,51 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, след като е бил осъден с влязла в сила на 29.03.2001 г. присъда по НОХД №61/2001 г. по описа на Рг.РС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр. чл.343б, ал.2 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, както и наказание глоба от 500.00 лева;

II. В периода от 21.05.2017 г. до 06.06.2017 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, е извършил следните деяния:

1. На 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.“ в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*) без съответно свидетелство за управление;

2. На 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. по У.„Я.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление;

3. На 06.06.2017 г. около 16.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр. чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 месеца, както и наказание "глоба” от 500.00 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на подсъдимият Е.Л.Г., ЕГН*, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно това за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца и наказание "глоба” от 500.00 лева, първото от които на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл.

 

Председател: …………………………………..

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 25.02.2019 година

към ПРИСЪДА №841 от 14.02.2019 г.

по НАК.Д. №204 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият Е.Л.Г. е предаден на съд по обвинение за това, че при условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните престъпления:

I. На 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б., по У.„П.Е.” е управлявал.МПС - лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,51 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, след като е бил осъден с влязла в сила на 29.03.2001 г. присъда по НОХД №61/2001 г. по описа на Рг.РС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК;

II. В периода от 21.05.2017 г. до 06.06.2017 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, е извършил следните деяния:

1. На 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.“ в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*) без съответно свидетелство за управление;

2. На 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. по У.„Я.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление;

3. На 06.06.2017 г. около 16.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК.

Представени са и доказателствени материали /БП №150/17 г. по описа на РУ-Б./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият Е.Л.Г. - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения.

В съдебните прения заявява че е невинен, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът му - адвокат К., застъпва становище, че подзащитният му следва да бъдат оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано от обективна страна, като подсъдимият е невинен.

По отношение на първото от деянията мотивира заетата позиция със съображения, че не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият, доколкото същият е изпробван с техническо средство, а то отчита концентрацията в издишания въздух. От друга страна не е установен и твърдения факт, че подзащитният му е бил и осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, доколкото приетата по делото справка за съдимост е издадена преди повече от 6 месеца от постановяване на настоящата присъда. Така същата не може да се ползва като годно доказателство по делото.

По отношение на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК също излага, че не е доказано авторството на деянията, включени в същото.

На първо място сочи, че не е безспорно установено, че именно подсъдимият е управлявал.автомобила при всяко едно от деянията. Това е така, защото същият не е представял документи, като самоличността му е установявана единствено след справка и по данни на дежурната част.

На второ място излага, че липсват доказателства, че НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р., е влязло в сила. Такъв извод може да се направи, защото не са събрани доказателства, дали същото е обжалвано, а от друга страна са налице противоречиви доказателства относно обстоятелството кога е влязло в сила, дори да се приеме, че същото е влязло в сила.

На последно място излага довод, че при евентуално влизане на подсъдимият в затвора, това ще наруши дейността на Обреден дом – Б.. В подкрепа на същия излага съображения, че последният работи там като гробар.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно правната квалификация на всяко от деянията, така и относно фактическата обстановка, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.343б, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК.

Излага съображения, че са събрани достатъчно категорични доказателства – гласни и писмени, свидетелстващи за извършване на деянията, предмет на обвинението. Сочи, че за фактите посочени в обвинителния акт следва да се даде вяра на показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода" за всяко от престъпленията, както следва: за престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, за срок от 1 година, както и наказание глоба от 500.00 лева, а за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, за срок от 1 г. и 6 месеца, както и наказание „глоба” от 500.00 лева. Размера на наказанията аргументира със съображения за отегчаващите вината обстоятелства – обремененото съдебно минало и множеството нарушения по ЗДвП.

Излага довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като се определи, едно общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца, както и наказание „глоба” от 500 .00 лева, като първото от тях следва да бъде изтърпяно ефективно.

По делото са събрани доказателствени материали. В резултат на анализа на същите, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Е.Л.Г. e роден на 09.03.1977 г. в Г.Б., с адрес в Г.Б., българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, гробар, ЕГН*.

Осъждан е с влезли в сила съдебни актове за извършени престъпления от общ характер, в това число и за престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК.

С влязла в сила на 29.03.2001 г. присъда по НОХ дело №61/2001 г. по описа на Рг.РС подсъдимият бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред.

Спрямо него има издадени и влезли в сила 39 НП за извършени нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият е издържал.изпит за управление на МПС, категория - В, но не му е издавано СУМПС.

С НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.I от ЗДвП на подсъдимият било наложено наказание „глоба” от 150.00 лева за управление на МПС (МПС), без да е правоспособен водач. НП било връчено лично на подсъдимият на 24.11.2016 г., не било обжалвано и влязло в сила на 01.12.2016 г.

На 21.05.2017 г. около 13.55 часа по „П.Е.” в г.Б., управлявайки лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №* подсъдимият Е.Л.Г., бил спрян за проверка от свидетелите В.П. и Р.К., служители в РУ„П”-Б.. След това двамата го завели в РУ-Б., където след като установили самоличността му, веднага с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, първият от тях извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 0,51 промила алкохол в издишания въздух. След направена справка в ОДЧ при РУ на Р. било установено, и, че лицето е неправоспособен водач – няма издадено СУМПС. Тогава за така констатираното веднага на място свидетеля В.П. съставил и връчил на подсъдимият два броя АУАН, ведно с талон за медицинско изследване. След това подсъдимият бил освободен, но не се явил във ФСМП-Р., за да му бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол.

На 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. по У.„Я.“, управлявайки лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*, подсъдимият Е.Л.Г. бил спрян за проверка от свидетелите К.М. и Р.К. - служители на РУ на МВР-Б.. Тогава първият от последните двама, след като установили самоличността му, веднага с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 0,76 промила алкохол в издишания въздух. Чрез справка с ОДЧ на РУ-Б. свидетелите установили също така, че подсъдимият е неправоспособен водач. За така констатираното веднага на място свидетелите съставили на подсъдимият АУАН с бланков №250669 от 06.06.2017 г., който му бил предявен и връчен. След това същият бил освободен.

На 06.06.2017 г. около 16.55 часа същият ден, в Г.Б. по У.„П.Е.“, подсъдимият Е.Л.Г. управлявал.отново лекия автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*, след което го паркирал.на паркинга на бензиностанация, разположена до тази улица. Междувременно след като бил забелязан да извършва всички тези действия от свидетелите К.М., Б.Ч. и П.Е. - служители на РУ на МВР-Б., първият от тях отишъл до него пеш, а останалите със служебният си автомобил. След това чрез справка в ОДЧ на РУ-Б. тримата установили самоличността му, както и, че е неправоспособен водач. Малко след това подсъдимият отказал.да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол. тогава веднага на място свидетелите съставили на подсъдимият АУАН с бланков №254296 от 06.06.2017 г., който му бил предявен и връчен. След това същият бил освободен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите В.П., Р.К., К.М., Б.Ч., П.Е. и И.И., и многобройни писмени доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал.по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на всяко от деянията, авторството им, субективната страна на всяко от тях, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са извършени - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Наличните преки /в кредитираните им части/ и верига от косвени доказателства /в кредитираните им части/, обосновават еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянията.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с времето и мястото на всяко от деянията. Спорните обстоятелства по делото са свързани с това, каква е концентрацията на алкохол в кръвта при първото от деянията, и дали НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. е влязло в сила, съответно на коя дата.

Настоящата инстанция не споделя доводите и възраженията на защитата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения в кредитираните им части и събраните писмени доказателства, налага категоричен извод за виновността на подсъдимият Е.Л.Г. за всяко едно от престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Съображенията на които се мотивира защитата не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът възприема като напълно достоверни показанията на свидетелите В.П., Р.К., К.М., Б.Ч. и П.Е.. Същите са незаинтересовани очевидци на отделни деяния /за което съдът ще изложи съображения по-надолу/ и са възприели механизма на извършването на съответното такова.

Констатирайки някои непълноти в показанията на свидетелите В.П. и Р.К., относно съобщеното от всеки от тях в съдебно заседание, съдът е приобщил чрез прочитане показанията им, дадени пред орган на ДП. Настоящата инстанция, счита, че при констатирани противоречия между показанията на всеки от тези свидетели дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на ДП, които бяха прочетени в съдебно заседание, следва да се даде вяра на прочетените показания на всеки от тези свидетели, дадени пред орган на ДП, като същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, от една страна, защото са депозирани в момент, много по-близък във времето до извършването на деянията, а от друга - защото всеки от свидетелите категорично ги потвърждава.

Показанията на свидетелите В.П. и Р.К. хвърлят светлина върху мястото и времето на извършване на деянието по чл.343б, ал.2 от НК и това по чл.343в, ал.2 от НК /за деянието на 21.05.2017 г. около 13.55 часа/, както и лицето, което го е извършило.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В.П. по отношение на фактите за мястото и времето, където са спрели подсъдимият при управление на автомобила, за номера и вида на превозното средство, че същото е било управлявано от подсъдимият, че последния не им е представил СУМП, че са го отвели в сградата на РУ-Б.; че там са установили самоличността му, както и, че е неправоспособен; че в сградата на РУ-Б. е извършена на подсъдимият проверка, за установяване употребата на алкохол; че уредът е отчел 0,51 промила алкохол в издишания въздух; че В.П. е съставил и връчил на подсъдимият два броя АУАН, ведно с талон за медицинско изследване; че след това подсъдимият е бил освободен.

Същите са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.и по специално с показанията на св. Р.К.. Така от показанията на свидетелите В.П. и Р.К. се установява времето и мястото на извършване на деянието по чл.343б, ал.2 от НК и това по чл.343в, ал.2 от НК /за деянието на 21.05.2017 г. около 13.55 часа/ – на 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.”. Това е момента, в който е спрян за проверка от двамата свидетели. Със същите доказателства се установи и авторството на деянието, като подсъдимият е негов извършител. Той е управлявал.лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №* и е установен за водачът му от свидетелите. Обвиняемият не е представил СУМПС и след служебна справка от двамата полицаи е установено, че не е правоспособен водач. От показанията на двамата се установява също така, че в сградата на РУ-Б. е извършена на последния проверка, за установяване употребата на алкохол, като уредът е отчел 0,51 промила алкохол в издишания въздух. Така от показанията на свидетелите В.П. и Р.К. се установяват основни факти, касаещи предмета на доказване по делото.

Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на свидетеля Р.К. и за деянието осъществено от подсъдимият на 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. на У.„Я.“. В същите се сочат данни, че е бил патрул с колегата си К.М.. Пътувайки в автомобила си по посочената улица са се разминали с автомобил, управляван от подсъдимият. Последвали са го, като след като са го настигнали му е подали сигнал.със стоп-палка, за да спре. Същият не се е подчинил, продължил, след което паркирал.в автомивка. Тогава свидетелите паркирали на входа, като след като отишли при подсъдимият същият им обяснил, че е влязъл да си измие автомобила, защото ще го продава. След това подсъдимият бил отведен в РУ-Б., където след като установили самоличността му, му съставили АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.К. за тези обстоятелства, защото не противоречат на останалия приет за достоверен доказателствен материал.Същите се допълват от показанията на св. К.М., които съдът кредитира изцяло.

Така от показанията на Р.К. и К.М. безпротиворечиво се установяват основни факти, касаещи деянието извършено на 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. на У.„Я.“. Тези свидетели обективират пред съда възприятията си от процесния инцидент непротиворечиво и по убедителен начин, а показанията им намират опора в писменото доказателство - АУАН. От друга страна показанията на двамата са логични, максимално обективни и много убедителни. Същите представляват стабилна основа за формиране на фактически и правни изводи за авторството на деянието. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от двамата свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. Ето защо, вътрешната непротиворечивост в показанията на свидетелите Р.К. и К.М., съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност.

На следващо място, следва да се отчете, че за част от съобщеното от свидетеля К.М., показанията му кореспондират с тези на свидетелите Б.Ч. и П.Е.. И тримата са незаинтересовани очевидци на престъплението извършено на 06.06.2017 г. около 16.55 часа в Г.Б. на У.„П.Е.“, като са възприели механизма на неговото извършване. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като последователни, логични и относими към предмета на доказване в настоящото производство. Съдът не обсъжда подробно показанията им, доколкото са сравнително непротиворечиви и взаимно се допълват. Показанията им съвпадат, като не се откриват каквито и да било външни /съществени/ или вътрешни противоречия в съобщеното по фактите от тях.

Налице са взаимно допълващи се преки гласни доказателствени средства относно факта на установяване, кое е лицето управлявало лекия автомобил. Гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на свидетелите К.М., Б.Ч. и П.Е. установяват по категоричен начин, че това е бил подсъдимият Е.Л.Г.. От показанията на първият от тримата се установява и вида и рег. номер на автомобила, управляван от последния - лекия автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*. Свидетелите К.М., Б.Ч. и П.Е. са единодушни относно датата на извършване на деянието - 06.06.2017 г. Налице са единствено противоречия в показанията на последните двама само относно времето на извършване на същото. Първият от тях сочи, че то е осъществено около 16.00 часа, а втория, че е около 17.00 часа. Факта, кога е извършено същото обаче се установява от съставения на мястото на проверката АУАН, където е посочено, че деянието е осъществено в 16.55 часа. Ето защо показанията на Б.Ч. за това обстоятелство /приблизителното време/, не следва да се кредитират. Показанията му в останалата им част като непротиворечиви следва да се възприемат изцяло.

От показанията на свидетеля П.Е. се установява пък, че след справка в ОДЧ на РУ-Б. той и колегите му са установили, че подсъдимият е неправоспособен водач.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира и възприема като напълно достоверни и показанията на свидетеля И.И.. Показанията на тези свидетели, не се опровергават от нито едно от останалите доказателства, събрани по делото, приети от съда за достоверни, ето защо не следва да бъдат анализирани подробно.

Най-общо същият установява обстоятелства относно местоработата на подсъдимият и семейство му.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

С писмени доказателства се установи, че обвиняемият е бил наказван по адм. ред за управление на МПС без да притежава съответно СУ, а именно: с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.I от ЗДвП, на подсъдимият било наложено наказание „глоба” от 150.00 лева за управление на МПС, без да е правоспособен водач. НП било връчено лично на подсъдимият на 24.11.2016 г., не било обжалвано и влязло в сила на 01.12.2016 г.

Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в три броя АУАН, талона за медицинско изследване, писмо от ЦСМП-Б., справка за съдимост, автобиография, декларация, Справка за нарушител/водач, удостоверение от ЛППТ при ГДНП, справка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р., писмо от ТД на НАП, писмо от о.Б. и други.

В Справка за нарушител/водач е удостоверено, че подсъдимият е неравоспособен водач и няма издадено СУМПС, но за извършени нарушения по ЗДвП има издадени 39 влезли в сила НП. Същият е издържал.изпит за управление на МПС, категория - В, но не му е издавано СУМПС. В съставения акт серия Г с бланков №250630/21.05.2017 г., е удостоверено, че е съставен на подсъдимият за управление на МПС под въздействие алкохол. От писмо от ЦСМП-Б. се установява, че подсъдимият не се е явил, за да даде кръвна проба. Видно от удостоверение от ЛППТ при ГДНП и справка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, апарата е отчел 0.51 промила в издишания въздух, както и че същият е бил годен към датата на извършване на деянието. В съставения акт серия Г с бланков №250631/21.05.2017 г., е удостоверено, че е съставен на подсъдимият за управление на МПС без водача да притежава СУМПС. От съставения талон за медицинско изследване с бланков №0038581/21.05.2018 г. се установява, че е връчен на подсъдимият в посоченото в него време. От съставения акт серия Г с бланков №250669 от 06.06.2017 г., е удостоверено, че е съставен на подсъдимият за управление на МПС без водача да притежава СУМПС. От съставения акт серия Г с бланков №254296 от 06.06.2017 г., е удостоверено, че е съставен на подсъдимият за управление на МПС без водача да притежава СУМПС.

От справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с влезли в сила съдебни актове за извършени престъпления от общ характер, в това число и за престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК. С влязла в сила на 29.03.2001 г. присъда по НОХ дело №61/2001 г. по описа на Рг.РС подсъдимият бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Установено е от декларация, автобиография и писмо от о.Б., че подсъдимият не притежава недвижимо имущество, както и движимо такова МПС. От писмо от ТД на НАП се установява, че е работил в Обреден дом – Б..

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От правна страна:

За престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от съда фактически положения се налага правният извод, че подсъдимият Е.Л.Г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението.

Престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е общоопасно престъпление, като с него се засягат обществените отношения свързани с безопасността на участниците в движението. То е формално, на просто извършване и осъществяването на съставомерните му признаци се състои в управляване на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 на същия член, а субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС. Обективните белези на престъпния състав по чл.343б, ал.2 от НК са: 1 - управление на МПС, 2 - концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, 3 - констатиране на тази концентрация по надлежния ред и 4 – субекта да е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б, ал.1 от НК.

По отношение на първата предпоставка, съдът приема, че на 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б., по У.„П.Е.”, подсъдимият Е.Л.Г. е управлявал.МПС – лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*. Този факт се установява пряко от показанията на свидетелите, както и писмените доказателства - АУАН и талон за медицинско изследване. В конкретния случай се установява, че е налице управление на описаното МПС от подсъдимият. За осъществяване на престъпния състав на чл.343б, ал.2 НК не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат, а установяване единствено факта на управление на моторното превозно средство като за такова се считат всички действия или бездействия с механизмите и приборите му, които са свързани с опасност за настъпване на обществено-опасни последици. В случая управлението на автомобила се е извършвало посредством двигателя му, който е работел. Предвид посоченото подсъдимият е извършвал.съставомерно управление на лекия автомобил.

Установен е и вторият елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 НК - наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 0,5 на хиляда, а именно 0,51 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая установяването на това обстоятелство е извършвано при спазване на правилата, установени в Наредба №30 от 27.06.2001 г.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС. Цитираната Наредба №30 е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е "надлежният ред", предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното на етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. Именно този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря подсъдимият.

Свидетелят В.П. е извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол, чрез допустимо и годно техническо средство като уредът е отчел 0,51 промила алкохол в издишания въздух. Освидетелстването му технически с посочената стойност на алкохол в кръвта, е последващо по време действие - скоро след, като подсъдимият е преустановил управлението на автомобила си. По отношение на индивидуализиращия номер на дрегера, с който е била извършена проверката по делото се установи, че същият е бил вписан в АУАН, като са налице множество други писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че проверката е била извършена с годно техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019. Видно от приобщената справка за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този индивидуализиращ фабричен номер е бил тестван и е минал.успешна проверка на 28.11.2016 г. с годност до 28.11.2016 г. т.е. на инкриминираната дата е бил в изправност. По делото е приета и разпечатка от показанията на дрегера, с която се потвърждават показанията на свидетелите, че стойността на измереното количество алкохол от процесния дрегер е над 0,5 промила, а именно 0,51 промила. На подсъдимия е бил издаден АУАН, в който показанията на дрегера не са оспорени от подсъдимият. В талона също е посочено, че е извършена проверка за употреба на алкохол на подсъдимият, и е отразен резултата от проверката, а именно-положителен резултат 0,51 на хиляда. Описан е и фабричният номер на техническото средство, който е съответен на номера в справката за средства за измерване от л.36 от досъдебното производство. Талонът съдържа и подпис на подсъдимия. От изложеното до момента следва да се направи извода, че талонът за медицинско изследване съдържа всички реквизити, необходими за провеждането на медицинското изследване и е бил годен документ, въз основа на който да се проведе самото изследване при наличие на воля от страна на подсъдимия да посети лечебното заведение.

Резултатите от техническото средство могат да бъдат използвани самостоятелно в процеса единствено при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл.6 от Наредбата - отказ да получи талона, неявяване в определеното лечебно заведение или отказ да даде кръв за изследване. Доколкото в случая е налице последната хипотеза, конкретните резултати на техническото средство, сами по себе си доказват конкретна концентрация у водача на моторното превозно средство. Отказът на подсъдимият да даде кръв за изследване безспорно е установен от съставения протокол за медицинско изследване, в който е наличен и подпис на същия. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият не се е възползвал.от възможността да обори показателите на техническото средство чрез провеждане на лабораторно изследване на кръвта му. Ето защо съдът намира, че в случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0,5 на хиляда е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК.

Като елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК в закона е посочено и, че водача следва да е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 на чл.343б от НК. В случая на това изискване отговаря осъждането на подсъдимия по НОХД №61/2001 г. по описа на Рг.РС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Така деянието по настоящото обвинение е извършено след влизане в сила на присъдата по последното дело. По този начин, подсъдимият е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.

Така от обективна страна съдът приема, че на 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.” Е.Л.Г. е управлявал.МПС - лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,51 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен №ARBB 0019, след като е бил осъден с влязла в сила на 29.03.2001 г. присъда по НОХД №61/2001 г. по описа на Рг.РС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

Непротиворечиви са фактите и относно формата на вина у подсъдимия. Събраните доказателствени средства и материали, нееднозначно характеризират формата на вината като пряк умисъл. Престъплението по чл.343б, ал.2 НК е формално, представлява противоправно поведение на дееца, характеризирано като мотивирана и целенасочена човешка дейност. За формата на вината се съди по действията на подсъдимия, които в конкретния случай недвусмислено показват, че е разбирал.свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал.обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал.и тяхното настъпване, при което е реализирал.намерението си. Поведението на подсъдимия е логически организирано и от него следва извод, че същият е съзнавал.всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на алкохол в кръвта, както и че вече е осъждан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Престъплението е формално. В случая умисълът се извежда от наличието на обективният факт, че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, и че вече е наказван за деяние по чл.343б, ал.1 НК, и въпреки това е управлявал.МПС. С тези собствени действия подсъдимия е съзнавал.и ръководел физическите си действия при състояние, от което е могъл и е осъзнавал.общественоопасния характер на извършваното деяние. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

В конкретиката на извършеното от подсъдимия деяние всички външни признаци на неговите волеви постъпки осъществяват обективната и субективна страна на състава на чл.343б, ал.2 от НК.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият Е.Л.Г., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 НК.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

Обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия е типична за този вид деяния, които се отличават с висока степен на обществена опасност, поради обществените отношения, които засягат.

Посоченото изпълнително деяние, с което е осъществен гореописания случай се изразява в умишлено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Не е необходимо настъпването на вредоносни последици от управлението на превозното средство, за да има обективни последици в правната действителност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че голямото количество алкохол в кръвта на водача засилва неговата неадекватност, респ. застрашава в по-голяма степен обществените отношения касаещи транспорта.

За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.343б, ал.2 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и глоба от 500.00 до 1`500.00 лева.

При определяне на вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, настоящият съдебен състав прецени наличието на съответни смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи бяха отчетени оказаното съдействие на полицейските служители при констатиране на деянието, тежкото материално положение, трудовата му ангажираност, както и факта, че има дете.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства от друга страна съдът прецени сравнително високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, предвид това, че е управлявал.МПС и без да е провоспособен водач, факта, че подсъдимият е осъждан /извън осъждането му по НОХД №61/2001 г. по описа на Рг.РС/, както и множество наложени наказания по ЗДвП, с влезли в сила НП.

Отчитайки всичко изложено съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, което го мотивира да приеме, че справедливо и съответстващо на целите на чл.36 НПК, с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, вр. с чл.343б, ал.2 от НК, се явява наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, както и наказание „глоба” от 500.00 лева. Този размер на наказанието според районния съд е справедлив и в Най-пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК.

Съдът не е приложил разпоредбата на чл.343г от НК, вр. с чл.343б, ал.2 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, доколкото се установява, че подсъдимият е неправоспособен водач.

За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК:

Съдът приема за установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.

От анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на деянието, така и авторството на обвиняемият.

На първо място, съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта.

От обективна страна: в периода от 21.05.2017 г. до 06.06.2017 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, подсъдимият е извършил следните деяния:

1. На 21.05.2017 г. около 13.55 часа в Г.Б., по У.„П.Е.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, подсъдимият Е.Л.Г. е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил марка и модел „Б...” с рег. №*) без съответно свидетелство за управление;

2. На 06.06.2017 г. около 13.00 часа в Г.Б. по У.„Я.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, подсъдимият Е.Л.Г. е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление;

3. На 06.06.2017 г. около 16.55 часа в Г.Б. по У.„П.Е.“, в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 01.12.2016 г. НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, подсъдимият Е.Л.Г. е извършил такова деяние - управлявал.е МПС (лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*), без съответно свидетелство за управление.

Престъпното деяние по чл.343в, ал.2 НК е формално престъпление, такова на "просто извършване" и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, описано в разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК, за разлика от това по ал.1, предвижда отговорност за лица, управляващи МПС, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане в едногодишен срок от наказването им по адм. ред за такова деяние. Касае се за два отделни престъпни състава, при които различен е не само срокът, в който се извършва деянието спрямо административното наказание за извършено нарушение, но и субектът на престъплението.

Разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал.МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното адм. наказание за това нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на административно-санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДП. Текстът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Видно от справка за нарушител на подсъдимият не е издавано СУМПС. Т.е. с процесното НП на подсъдимия е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП в хипотезата на липса на издадено свидетелство за правоуправление.

Същевременно на двете инкриминирани дати, било установено, че подсъдимият отново на три пъти е управлявал.МПС без да има свидетелство за това.

С НП №16-0331-000555 от 13.10.2016 г. на Н-ка на РУ на МВР-Р. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.I от ЗДвП, на подсъдимият било наложено наказание „глоба” от 150.00 лева за управление на МПС (МПС), без да е правоспособен водач. НП било връчено лично на подсъдимият на 24.11.2016 г., не е било обжалвано и съответно е влязло в сила на 01.12.2016 г. От тази дата е започнал.да тече едногодишният срок от наказването му по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. Този срок е изтекъл на 01.12.2017 г., т.е. към датата на всяко от деянията – 21.05.2017 г. и 06.06.2017 г. не е изтекъл. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му адм. наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, подсъдимият е управлявал.МПС без да притежава СУМПС.

В процесния случай е безспорно установено, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС и е санкциониран по адм. ред с НП за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Поради това с поемане управлението на МПС на всяко от инкриминираните дати и часове, от обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл, доказани са и двата съставомерни обективни факта на изпълнителното деяние - предхождащото наказване по адм. ред с влязло в сила НП спрямо подсъдимия за управление на МПС без СУМПС и последващото управление на МПС /на три пъти/ отново без СУМПС в едногодишния срок на предхождащото административно наказване.

Ето защо съдът приема че подсъдимият е извършил деянието от обективна страна.

Отделните деяния по чл.343в, ал.2 от НК, извършени от подсъдимият Е.Л.Г. са при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. Налице са общо три прояви на управление на МПС, които са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се е явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го. Следователно извършеното от подсъдимият Е.Л.Г. следва да се квалифицира като едно продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че управлява МПС без да е правоспособен водач, и че вече е наказван за такова правоуправление и то в едногодишен срок от наказването му по адм. ред. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимият Е.Л.Г., обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Същия е имал.представа, че се касае за неправомерно действие - управление на лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление и то, след като му е било налагано адм. наказание за същото деяние /и при трите деяния/. Подсъдимият е знаел за влязлото в сила издадено НП, с което му е наложено наказване по адм. ред за управление на МПС без СУМПС, защото същото е връчено лично на него. Подсъдимият Е.Л.Г. е разбирал.свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал.обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това във волеви аспект е искал.и тяхното настъпване, при което е реализирал.намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

За престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При определяне на вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, настоящият съдебен състав прецени наличието на съответни смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи бяха отчетени оказаното съдействие на свидетелите полицейски служители за разкриване на обективната истина, тежкото материално положение, факта, че има дете. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е трудово ангажиран.

В противовес на тях са отегчаващите вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на подсъдимият, предвид множество наложени наказания по ЗДвП /водещи до лоша характеристика/, с влезли в сила НП /извън това включено в състава на престъплението, за което е признат за виновен с настоящата присъда/, както и осъжданията му с влезли в сила присъди /обременено съдебно минало на подсъдимият/.

Липсата на разкаяние и съжаление за стореното и проявена самокритичност не са обстоятелства, които отегчават вината на подсъдимия. При тяхно наличие съдът може да определи по-леко наказание, но липсата им е резултат на правото на подсъдимия да не дава уличаващи го обяснения, поради което тези обстоятелства не могат да утежняват положението му.

Съпоставяйки гореизложените смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства към наличните две отегчаващи такива, следва да се направи извод, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл се налага наказанието да бъде определено при условията на чл.54, ал.1от НК и индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, вр. чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, като наказанието "лишаване от свобода" бъде определено на 1 г. и 6 месеца, а наказанието глоба от 500.00 лева.

При определяне на наказанията на подсъдимият за всяко от извършените от него престъпления, посочени по-горе, съдът съобрази подбудите и причините за извършване на деянията, състоящи се в слабите му морално - волеви задръжки.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимият Е.Л.Г., едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно това за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, вр. 26, ал.1 от НК, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца, както и наказание глоба от 500.00 лева.

Предвид липсата на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66 НК и предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС, съдът оредели наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца, подсъдимият да изтърпи ефективно, при първоначален „строг режим”.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

25.02.2019 г.

Районен съдия: …...........................................