П Р И С Ъ Д А    961

 

Номер   961

Година   20.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20171240200909

по  описа  за

2017

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Р.А.К. - родена на 20.04.1982 г. в с.Ч., О., о.Б., от с.З., о.Б., българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с начално образование, с ЕГН*, за ВИНОВНА в това, че на 30.10.2017 г., около 16.00 часа, на ливада в местността „Г.“, землището на с.З., О.Б., Ч. нанасяне на удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К. от с.З., О.Б., и причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота /контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът/ - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78„а”, ал.1 от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК, я освобождава от наказателна отговорност, като и налага адм. наказание „Глоба” от 1`000.00 лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата Р.А.К., със снета по-горе самоличност ЗА НЕВИННА в това, че деянието за което е призната за виновна с настоящата присъда е извършено и Ч. нанасяне и на удари с ръка и крака в областта на главата, тялото и краката на Р.С.К. от с.З., О.Б., както и за обстоятелството, че на последната са причинени и контузия на главата, главоболие, както и мозъчно сътресение, включително и за квалифициращото обстоятелство, че деянието е извършено в съучастие като съизвършител с подсъдимата Д.А.К., поради което и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА за тези обстоятелства.

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.А.К. – родена на 25.04.1978 г. с.Ч., О.,  о.Б., от с.З., о.Б., българка, български гражданин, неомъжена, с начално образование, неосъждана, с ЕГН*, ЗА НЕВИННА в това, че на 30.10.2017 г., около 16.00 часа, на ливада в местността „Г.“, землището на с.З., О.Б., в съучастие като съизвършител с Р.А.К., със снета по-горе самоличност, Ч. нанасяне на удари с дървен колов по ръцете и краката, на Р.А.К., причинила на Р.С.К. от с.З., О.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота /контузия на главата, хематоми по двата крака, контузии по двата крака, главоболие, както и мозъчно сътресение/, поради което и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОСЪЖДА на основание чл.84 и следващите от НПК, вр. с чл.45 от ЗЗД, подсъдимата Р.А.К. с ЕГН*, да заплати на Р.С.К. от с.З., О.Б., ЕГН*, сумата от 1`500.00 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимата е призната за виновна с настоящата присъда, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението  - 30.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата;

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД над размера уважен от съда до размера претендиран по делото, като неоснователен;

ОСЪЖДА подсъдимата Р.А.К., с ЕГН*, да заплати на Р.С.К. от с.З., О.Б., ЕГН*, сумата от 700.00 лева, за възнаграждение за адвокат, 200.00 лева разноски за вещо лице, както и 12.00 лв. - държавна такса за образуване на делото;

ОСЪЖДА подсъдимата Р.А.К., с ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС, сумата от 60.00 лева, като държавна такса вр. с уважената част от гражданският иск.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок от днес пред БлОС.

 

Районен съдия:.........................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 07.03.2019 г.

към ПРИСЪДА № 961 от 20.02.2019 г.

по НАК.Д. № 909 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба, с която подсъдимите Д.А.К. и Р.А.К. са предадени на съд по обвинение по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че: на 30.10.2017 г., около 16.00 часа, на ливада в местността „Г.“, землището на с.З., О.Б., в съучастие като съизвършители Ч. нанасяне на удари с дървени колове по ръцете и краката, а Р.А.К., Ч. нанасяне и на удари с ръка и крака в областта на главата, тялото и краката, причинили на Р.С.К. от с.З., О.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота /контузия на главата, хематоми по двата крака, контузии по двата крака, главоболие, както и мозъчно сътресение/.

Подсъдимата Д.А.К. – редовно призована, явява се лично. В хода на съдебното следствие дава кратки обяснения. В същите излага, че от дълго време двете със сестра и Р.А.К., имат проблеми с частната тъжителка, която била настроила съпруга си срещу тях, а той от своя страна ги бил заплашвал с пушка. След това на 30.10.2017 г. сутринта, двете си били у дома. Същия ден следобяд – след 18.30 часа частната тъжителка отишла П. тях, като им закарала животните, а след това започнала да ги псува и обижда. След това нападнала Р.А.К., като я хванала за косата и я ударила по рамото. Тогава подсъдимите се обадили на телефон 112, а на следващия ден им съставили протоколи за предупреждание.

В съдебните прения изразява желание да се вземат мерки и частната тъжителка да не се занимава с тях.

В последната си дума заявява, че е невинна.

Подсъдимата Р.А.К. - редовно призована, явява се лично. В хода на съдебното следствие дава кратки обяснения. В същите твърди, че от 3 години двете със сестра и Д.А.К., имат проблеми с частната тъжителка, която била настроила съпруга си срещу тях, а той от своя страна ги бил заплашвал с пушка, за което последно обстоятелство са подали жалба в полицията. Твърди още, че до къщата на частната тъжителка те имат собствен имот, който е 10 декара. Страх ги е да дойде лято или есен, защото последната им пази нивите.

В съдебните прения изразява желание да се вземат мерки и частната тъжителка да не се занимава с тях.

В последната си дума заявява, че е невинна.

Защитникът на двете подсъдими - адвокат М., поддържа, че подзащитните му са невинни по така повдигнатото обвинение и моли да бъдат оправдани. Излага довод, че престъплението не е доказано. Мотивира съображения, че в хода на извършена от полицията проверка, не е установено да е имало свидетел – очевидец на инцидента. Едва след това в хода на настоящето дело такъв се появява, а именно А.К., като от показанията и не се установява Р.А.К. да е удряла частната тъжителка. От друга страна излага становище, че тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото, поради което пък не следва да се дава вяра на показанията и, в останалата им част. Показанията и са и нелогични, защото на първо място свидетелката твърди, че е чула отправени обиди към частната тъжителка, а това е било невъзможно, намирайки се на повече от 50-100 метра. От друга страна е нелогично, че въпреки че пострадалата е лежала пребита на земята, тя да не се обади и да не извика помощ, а да се прибере в дома си. На следващо място защитникът излага довод, че датата на твърдяното за извършено деяние не е установена, защото в показанията си свидетелката  А.К. не сочи такава.

Повереника на частният тъжител – адвокат К., поддържа обвинението срещу подсъдимите, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на престъплението, като намира, че в хода на съдебното следствие обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите, защото по времето, за което те сочат, че частната тъжителка ги е нападнала, същата се е намирала П. личния си лекар. Повереника сочи още, че тази фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите на частната тъжителка, както и от заключението по допуснатата експертиза. Пледира на подсъдимите да се наложи наказание, като бъде уважен и предявеният граждански иск.

Частният тъжител поддържа обвинението, като не излага отделни доводи и съображения.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимата Р.А.К. е родена на 20.04.1982 г. в с.Ч., О., о.Б., от с.З., о.Б., българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с начално образование, с ЕГН*.

Подсъдимата Д.А.К. е родена на 25.04.1978 г. с.Ч., О.,  о.Б., от с.З., о.Б., българка, български гражданин, неомъжена, с начално образование, неосъждана, с ЕГН*.

Р.С.К., съпругът и – свидетеля М.К., както и свидетелката А.К., която е майка на последния, живеят в  къща, находяща се в местността „Г.“, землището на с.З., О.Б.. Близо до тях в същата местност живеят със своята майка и подсъдимите Д.А.К. и Р.А.К., които са сестри.

На 30.10.2017 г., около 16.00 часа, животните на Р.С.К. и М.К., пашували на ливада в същата местност, намираща се в близост до дома на подсъдимите. В този момент до животните се появили подсъдимите Д.А.К. и Р.А.К., които държали в ръцете си по едно дърво. Тогава двете се приближили до намиращата се там и Р.С.К.. Малко след това Д.А.К. блъснала последната на земята, а Р.А.К. започнала да я удря с дървения прът, който носела в ръцете си. Междувременно Д.А.К. я окуражавала, като и казвала „удряй, да я трепаме”.

Тези действия на подсъдимите били забелязани от свидетелката А.К., която в този момент била излезла на двора пред домът си, който се намирал на около 200 метра от мястото на деянието.

Малко след това, когато ударите били преустановени, Р.С.К. се обадила на съпруга си и го уведомила за случилото се.

Известно време след това последния пристигнал на мястото на инцидента, след което той и съпруга му се прибрали в дома си. След това отишли П. личния лекар на пострадалата, където същата я прегледала около 18.30 часа.

На 30.10.2017 г. частната тъжителка била прегледана и съответно и било издадено медицинскио свидетелство.

На следващия ден пострадала се явила в ПУ-Б., където подала жалба срещу подсъдимите, адресирана до РУ-Р.. Междувременно обяснила на намиращите се на мястото свидетели М.-Г. и С.-К., че е била бита от подсъдимите.

На 06.11.2017 г. свидетеля М.-Г., съставил протоколи за предупреждение, като същите били връчени на на подсъдимите.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице М.-Г., на Р.С.К., били причинени контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, всяко от които е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, които уврежданния по своите медико-биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

Вещото лице посочва още, че контузиите са множествени и ангажират няколко обширни анатомични области. До няколко дни от получаване на травмите, болките са се усилвали, до пълното развитие на травматичното възпаление. След задържане на едно високо ниво, болките постепенно са започнали да отслабват. През този период от около една седмица, пострадалата е била значително обездвижена, вероятно в принудително лежащо положение. През следващите две седмици пострадала е продължавала да усеща болки, но с отслабващ интензитет. Причинените травми са от естество да преминат без остатъчни явления за период до един месец. Тези травматични увреждания са получени от директни и значителни по сила ударни въздействия на твърди тъпи предмети и може да се получи от удари с дървени колове, както съобщава пострадалата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимите Д.А.К. и Р.А.К., показанията на свидетелите М.К., А.К., М.-Г., С.-К. и Р.И.К., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключението по съдебно – медицинска експертиза.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, че на Р.С.К. били причинени контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, всяко от които е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, които увреждания по своите медико-биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

Спори се относно факта как са причинени тези увреждания, като защитата и подсъдимите оспорват, че същите са от деяние извършено от последните. Настоящата инстанция не споделя частично този довод на тримата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения налага категоричен извод за виновността на подсъдимата Р.А.К.. Съображенията на които се мотивират тримата за невинност на последната не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

От така установената фактическа обстановка, с оглед и застъпената защитна позиция от защитника на подсъдимите и самите подсъдими, съществен и относим към предмета на доказване е фактическия момент, който изисква подробно обсъждане, анализ и оценка – дали подсъдимите са се намирали на инкриминираното място и време и дали именно там са били причинени телесните повреди на пострадалата.

На първо място, за да приеме така установената фактическа обстановка съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни обясненията на подсъдимата Д.А.К., относно твърдението и, че на 30.10.2017 г. след 18.30 часа частната тъжителка отишла П. тях, като им закарала животните, а след това започнала да ги псува и обижда. След това нападнала Р.А.К., като я хванала за косата и я ударила по рамото. Тогава подсъдимите се обадили на тел.112. Показанията на тази подсъдима в тази им част

се опровергават от амбулаторен журнал.Видно от същия пострадалата е била прегледана от личния си лекар именно в 18.30 часа. Така не може да се приеме, че почти по същото време пострадалата се е намирала и П. подсъдимите. Съдът преценява обясненията на подсъдимата Д.А.К. в тази им част като защитна теза, целяща оневиняването на подсъдимата Р.А.К..

Що се касае до обясненията на подсъдимата Д.А.К. в останалата им част същите, следва да се кредитират изцяло, тъй като визираните гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Обясненията на подсъдимата Д.А.К. в кредитираната им част се подкрепя и от тези на подсъдимата Р.А.К.. Ето защо обясненията на последната също следва да бъдат кредитирани изцяло. Поради липсата на противоречия в обясненията на двете в кредитираните им части, същите не следва да се обсъждат подробно.

На следващо място съдът кредитира показанията на свидетелката А.К., изцяло. Същата възпроизвежда последователно, подробно и непротиворечиво единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост. От показанията и се установява, че се е намирала пред къщата си, като е наблюдавала и инцидента, включително е чула част от изразите изречени от подсъдимата Д.А.К.. Показанията и хвърлят светлина върху мястото на извършване на деянието, както и приблизителното му време. Така от показанията на свидетелката А.К. се установяват основни факти, касаещи предмета на доказване по делото. Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин, че пострадалата е била блъсната на земята от Д.А.К., а удари са и били нанасяни единствено от Р.А.К., но само с дървен кол.

Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелката А.К. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на този свидетел. Налице са обаче външни такива с тези на свидетеля М.К., в частта, в която същия сочи, че пострадалата е била удряна с кол и от подсъдимата Д.А.К..

Не намират подкрепа в приетия за достоверен доказателствен материал показанията на свидетеля М.К. относно това му твърдение. Тези му твърдения, не са подкрепени от каквито и да било доказателства. Това е така, тъй като в тази им част същите противоречат на показанията на свидетелката А.К., които съдът кредитира изцяло.

Така показанията на свидетеля М.К., следва да се кредитират частично, като се изключат единствено тези, в които сочи, че му е казано от пострадалата, както и свидетелката А.К., че пострадалата е била удряна с кол и от подсъдимата Д.А.К..

Показанията на свидетеля М.К. в останалата им част следва да се кредитират изцяло, защото не противоречат на приетия за достоверен доказателствен материал.

 На следващо място показанията на свидетелите М.-Г. и С.-К., съдържат гласни, косвени доказателства, относно случилото се в деня след инцидента. И двамата са полицейски служители, които са били на работното си място, когато пострадалата е отишла П. тях в деня след инцидента, заявявайки им, че е била бита от подсъдимите. Показанията на тези свидетели също следва да се кредитират изцяло, защото съдът не откри противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. Носената от показанията на свидетелите М.-Г. и С.-К. информация се подкрепя от писмените доказателства по делото, съдържащи се в приетата преписка. От същите се установява, че на 06.11.2017 г. свидетеля М.-Г. е съставил протоколи за предупреждение, като същите били връчени на подсъдимите.

На следващо място се констатира, че в показанията на свидетелката Р.И.К., се съдържат косвени данни за възникнал инцидент на инкриминираната дата между пострадалата и дъщерите и. Съдът кредитира показанията и изцяло, освен за обстоятелствата по този инцидент. Тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото, поради което и показанията и в тази им последна част съдът приема за недостоверни.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както медицинското свидетелство на пострадалия, така и другите писмени доказателства. Настоящата инстанция не намира противоречия в същите, относими към уврежданията на пострадалия. Посредством медицинското свидетелство се установява, че пострадалия е диагностициран с хематоми в областта на подбедрицата, бедрото и лакътя, множество хематоми по бедрото и подбедрицата, контузия на главата, контузия на двата крака с множество хематоми, психоемоционолно разстройство. Удостовереното от медика в медицинското свидетелство, възпроизвежда изявления на пострадалата, че е била бита с кол и юмруци по цялото тяло, а след удар губи съзнание. Този писмен документ, представлява производен доказателствени източник /вторично доказателство, по отношение на съобщеното от пострадалия пред лекаря/. От амбулаторен журнал се установява, че пострадалата е записана, че е прегледана в 18.30 часа на инкриминираната дата.

Видно от материалите в полицейската преписка се установява, че са снети писмени обяснения на пострадалата и подсъдимите, а на последните са съставени протоколи за предупреждение, като същите им били връчени.

Посредством свидетелства за съдимост се установява, че подсъдимите не са осъждани.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

След направения самостоятелен анализ на приетата по делото СМЕ, ценена внимателно П. съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на подсъдимата Р.А.К. за причинена лека телесна повреда на Р.С.К., изразяваща се в контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът. Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, като ползва същото П. изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област, не е оспорено от страните и е прието без възражения от тях. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката. Същото доказва конкретните увреждания на пострадалата, механизма и начина на причиняване, съвпадащ с показанията на свидетеля - очевидец, както и вида на телесните повреди. Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението относно механизма на причиняване на всяка една от телесните повреди /контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът/ - на пострадалия.

Според вещото лице тези телесни повреди се дължат на действието на твърди тъпи предмети. От заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин, че на пострадалото лице са причинени увреждания, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, и изразяващи се в контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, всяко едно от които увреждания по своите медико-биологични признаци, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

В контекста на изложеното предявените възражения на подсъдимите и техния защитник за обективна престъпна несъставомерност на инкриминираните действия по чл.130, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението спрямо подсъдимата Р.А.К., са необосновани. Доводите на защитата за недоказаност на престъплението, извършено от тази подсъдима, не намират опора във фактите по делото и в доказателствената съвкупност, доколкото вече посочените причини да се кредитират показанията на свидетелите /за конкретни факти и обстоятелства/, подкрепени от другите доказателствени източници, водят до несъмнения извод, че има извършено престъпление и автор на това престъпление е подсъдимата Р.А.К.. Установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да се формира правния извод, че подсъдимата Р.А.К. е осъществила обективните и субективните елементи на престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, както по време, място, механизъм и начин на извършване, така и относно авторството.

За да е налице състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, трябва подсъдимият от обективна страна с действията си да е реализирал съставомерните признаци на престъплението лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Обект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК са обществените отношения, който осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността, а предмет на престъплението - лицето на което е причинена телесна повреда. Престъплението е типично резултатно увреждащо, по своето естество то е въздействие върху организма, като престъпления резултат се изразява в анатомично увреждане. Телесната повреда П. това престъпление, преценена с оглед резултата, се явява лека телесна повреда, която причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От обективна страна в настоящият случай съдът приема, че на 30.10.2017 г., около 16.00 часа, на ливада в местността „Г.“, землището на с.З., О.Б., подсъдимата Р.А.К. Ч. нанасяне на удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К. от с.З., О.Б. и е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота /контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът/.

По делото е категорично установено нанасянето на удари с дървен кол от страна на подсъдимата Р.А.К. по ръцете и краката на Р.С.К., именно на инкриминираните дата и място, като в тази насока събрания доказателствен материал от показанията на разпитаната свидетелка А.К., е безпротиворечив, а сочената СМЕ установява и механизма на причиняване на уврежданията, които могат да бъдат получени и по време и начин както описва в показанията си този свидетел. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно подсъдимата Р.А.К. е лицето, което е нанесло удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К., с което на последната са причинени контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът. За да стигне до този извод, съдът кредитира показанията на свидетелката А.К.. Същата сочи, че на мястото на инцидента са се намирали и двете подсъдими, като подсъдимата Д.А.К. е блъснала пострадалата на земята, а само Р.А.К. и е нанасяла удари с дървен кол, който носела в ръцете си. Тези показания са последователни, логични, пълни и подробни, като съвпадат напълно и се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Показанията на свидетелката А.К. се подкрепят косвено и от показанията на свидетелите М.К., М.-Г. и С.-К., които трима сочат, че пострадалата им е обяснила, че е била бита от подсъдимите.

Наличието на причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние и настъпилите травматични увреждания на пострадалото лице, а именно действията на подсъдимата Р.А.К., която е нанесла удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К., с което на последната са причинени контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, се потвърждава и от соченото от съдебно медицинска експертиза, където е посочено, че "увреждането е резултат на действието на твърди тъпи предмети”. Съдът кредитира изцяло тази част от доказателствения материал, доколкото заключението по изготвената експертиза е обективно и компетентно дадено. Експерта е констатирал контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът. Няма съмнение, че всички тези увреждания са получени именно П. инцидента на инкриминираните време и място. В тази насока е и заключението на СМЕ. Основният и най-вероятен начин за получаване на тези увреждания е директни удари с твърд тъп предмет. В случая причинените увреждания добре отговаря да са получени П. нанасяне на удари с такъв предмет, какъвто е дървен кол.

Несъмнена е пряката причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата Р.А.К. - нанасяне на удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К. и констатираните със съответните медицински документи увреждания на последната. П. възприетите от съда по същество факти и обстоятелства, че подсъдимата Р.А.К. е нанесла удари с ръка в областта на главата на пострадалата Р.С.К., П. което са причиннени контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, няма никакво основание да се приеме, че телесните увреждания на пострадалата не се намират в причинна връзка с деянието на подсъдимата Р.А.К..

Така от обективна страна с действията си подсъдимата Р.А.К. е реализирала съставомерните признаци на престъплението лека телесна повреда, тъй като с активните си действия - нанасяне на удари с дървен кол по ръцете и краката на Р.С.К., и е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, всяко от които увреждания е довело до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. Всяко едно от тези телесни увреждания съставляват по медицински критерий лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В случая се касае за краткотрайно и временно разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма. Всяко едно от тези телесни увреждания е отзвучало до пълно оздравяване за около по-малко от един месец и е довело до временно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за живота и. Всяко от уврежданията не е криело опасност за живота на пострадалата. Телесните увреждания, преценени с оглед на резултата са леки телесни повреди, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

С оглед на направения по-горе анализ на доказателствения материал, съдът намира, че се явява безспорно доказано повдигнатото обвинение на подсъдимата Р.А.К. за причинена лека телесна повреда на Р.С.К., изразяваща се в контузии по двата крака, контузия на дясна тазова половинка и контузия на дясната предмишница и десния лакът, довели до временно разстройство на здравето и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Способът на извършване на престъплението, характерът на нараняванията, силата на удара, поразената област от човешкото тяло дефинитивно са основните обстоятелства, от които следва да се изхожда П. разрешаването на въпроса за съдържанието на умисъла П. престъпленията против личността.

От субективна страна, подсъдимата Р.А.К. е действала виновно П. форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавала е, че нанася удари с дървен кол срещу пострадалата, със сила и по начин, които ще причинят телесно увреждане и е искала настъпването на същото, като последица от извършеното. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимата Р.А.К., обективира отношението и към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Подсъдимата Р.А.К. е имала представа, че се касае за неправомерно действие, а именно, че с нанасянето на удари по пострадалата, нарушава телесната и неприкосновеност. Подсъдимата Р.А.К. е разбирала свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е допускала и тяхното настъпване, П. което е реализирала намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено П. пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - слабите морално-волеви задръжки, незачитане правата и личните свободи на хората и несъобразяването му с установения в страната правов ред.

П. гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Р.А.К., следва да бъдат призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да се формира правния извод, че  деянието за което подсъдимата Р.А.К. е призната за виновна с настоящата присъда не е извършено и Ч. нанасяне на удари от нея с ръка и крака в областта на главата, тялото и краката на Р.С.К., както и, че на последната са причинени и контузия на главата, главоболие, както и мозъчно сътресение.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Р.С.К. е била удряна от подсъдимата Р.А.К. само с дървен кол. Телесните увреждания причинени на пострадалата пък се установяват от заключението на вещото лице, което не обсъжда възможността на същата да са причинени и контузия на главата, главоболие, както и мозъчно сътресение. П. така установените факти, подсъдимата Р.А.К. следва да бъде оправдана за това, че деянието за което е призната за виновна присъдата е извършено и Ч. нанасяне и на удари с ръка и крака в областта на главата, тялото и краката на Р.С.К., както и за обстоятелствата, че на последната са причинени и контузия на главата, главоболие, както и мозъчно сътресение.

На следващо място, на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, съдът намира, че не се установи Д.А.К. на инкриминираната дата да е извършила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Установява се, че подсъдимата Д.А.К. не е нанасяла удари по пострадалата, а само я е блъснала земята. По делото няма данни телесните повреди на пострадалта, включително и част от тях, да са причинени именно П. падането и на земята и да са в резултат на това и блъскане от тази подсъдима. След това действие на подсъдимата Д.А.К. - блъскане на земята на частния тъжител, нападението и е било прекратено. Така безспорно е за съда, че всичките телесни повреди на пострадалата са причинени от подсъдимата Р.А.К., Ч. нанесени удари с дървен кол на инкриминираните място и време. В обобщение може да се изведе правнообоснования извод, че спрямо подсъдимата Д.А.К. деянието е несъставомерно от обективна страна.

П. тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимата Д.А.К. следва да бъде призната за невиновна и оправдана в извършване на инкриминираното престъпление, предвид несъставомерността му от обективна и субективна страна.

В този смисъл, недоказано се явява квалифициращото обстоятелство - че деянието е извършено в съучастие като съизвършители от двете подсъдими. Ето защо, съдът оправда и двете подсъдими за това обстоятелство.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага адм. наказание, когато извършеното деяние се наказва по адм. ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява адм. нарушение, предвидено в закон или указ.

В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства безспорно сочат, че не е налице и адм. нарушение, извършено от подсъдимата Д.А.К..

Досежно вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата Р.А.К. за престъплението, за което е намерена за виновна от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

П. определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на  чл.78а НК, за освобождаване на подсъдимата Р.А.К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото  извършеното от нея престъпление се наказва с наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или пробация, същото е извършено умишлено, подсъдимата Р.А.К. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Обществената опасност на конкретното деяние, е в рамките на характерната за тези видове престъпления, считани по правило като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита - обществените отношения, свързани с правото на телесна неприкосновеност на личността и правото й на действие по своя воля, предвидените за тези престъпления високи санкции.

П. индивидуализация на наказанието на подсъдимата Р.А.К. съдът съдът не отчете смекчаващи и отегчаващи отговорността и обстоятелства. Преценявайки всичко това, съдът освободи подсъдимата Р.А.К. от наказателна отговорност, като и наложи адм. наказание „Глоба” от 1`000.00 лева.

Безспорно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане - налице е извършено от подсъдимата Р.А.К. деяние, това деяние е противопровно и виновно извършено, от деянието са причинени вреди на пострадалата и тези вреди са в пряка причинна връзка с действията, извършени от подсъдимата Р.А.К.. По-горе съдът излага обстоятелствата, поради които приема за установено, че е извършено противоправно и виновно деяние от подсъдимата Р.А.К., както и относно причинените вредни последици от това деяние. От доказателствата по делото безспорно се установява и наличието на причинна връзка - причинените на пострадалата телесни увреждания са пряко причинени от ударите, нанесени и от подсъдимата Р.А.К..

Пострадалата след извършването на деянието е изживяла страдание, предизвикано от действията на подсъдимата Р.А.К.. П. преценка размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази събраните по делото доказателства относно състоянието на пострадалата след извършването на деянието от подсъдимата Р.А.К., величината на болките и страданията, претърпени от нея в периода до постановяване на присъдата, затрудненията на пострадалата, продължителността и силата на тези страдания. Отражението на претърпяното върху здравословното състояние на пострадалата е било относително сериозно. Съдът прецени, че по справедливост за обезщетяване на претърпените от пострадалата, конституирана като граждански ищец, неимуществени вреди, предвид изложеното по-горе е необходима сумата от 1`500.00 лв.  Предвид направеното искане и разпоредбите на ЗЗД съдът присъди посочената по-горе сума, а над размера уважен от съда, до размера претендиран по делото иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът присъди и законната лихва върху сумата от 1`500.00 лв., от датата на извършване на престъплението  - 30.10.2017 г., до окончателното и изплащане.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата Р.А.К. да заплати в полза на пострадалата - сума от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване, сумата от 200.00 лева разноски за вещо лице, както и сумата в размер на 700.00 лева, съставляващо адвокатско възнаграждение.

П. този изход на делото, съдът осъди подсъдимата Р.А.К. да заплати в полза на Рг.РС, сумата от 60.00 лева, съставляваща дължимата държавна такса по уважения граждански иск.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

07.03.2019 г.

Районен съдия: ….......................................................