Р Е Ш Е Н И Е    1008

 

Номер   1008

Година   21.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200432

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, депозирана от Г.И.Т., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Е.Й.№79, със съд. адрес в Г.Б., У.”.К.№1Б, .2, чрез адв. Т. срещу НП №93 от 22.03.2018 г., издадено от Д. на Р.-Б., с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” от 150.00 лв. за нарушение по чл.266, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, постановено е нарушителят да заплати обезщетение в размер на 48.00 лв. и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено отнемането на вещите, предмет на нарушението.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят сочи, че не е извършил нарушението, описано в НП. Актът за установяване на адм. нарушение не е съставен в негово присъствие, нито е подписан от него. Сочи се също така, че в оспорения санкционен акт не е описано в какво се състои нарушението.

С жалбата Г.Т. моли да бъде изискана цялата административно-наказателна преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез защитника си, поддържа жалбата. Представя писмени доказателства.

Директорът на Р.-Б. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Ощетеното юридическо лице ДП „.Д.П., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаването на НП. Представя писмени доказателства.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2017 г., около 10.00 часа, след получен сигнал за незаконна сеч, свидетелите И.Х., Х.А. и Н.Н. – служители на административно-наказващия орган, са посетили местността „Б.р.“, отдел 190к. На място свидетелите са видели жалбоподателя и брат му Н.Т.. Попитали са ги дали те извършват сечта в отдел 190к и са изискали позволително. Нарушителите са им представили такова, издадено от о.Р.. Проверяващите са констатирали, че дърветата са били маркирани с марка на общината въз основа на разрешително за почистване на земеделска земя. Тримата свидетели са констатирали чрез GPS, че мястото на сечта е частна горска територия, а не земеделска земя. За извършената проверка свидетелят Х. е съставил констативен протокол серия ЮЗДП №6010020, подписан от него, от свидетелите Н. и А. и от присъствалите лица – жалбоподателя Г.Т. и Н.Т..

При извършването на проверката на място са присъствали и свидетелите Г.Б. и Я.Д. – служители на о.Р.. Двамата са разпитани в откритото съдебно заседание, проведено на 24.10.2018 г. Сочат, че на място са видели отсечени дървета, които са били маркирани с марката на о.Р.. И според двамата свидетели, имотът, в който е извършена сечта е земеделски такъв, като свидетелят Д. пояснява, че той лично е слагал марките на дърветата, а имотът е бил обозначен с боя.

На 03.11.2017 г. в 11.00 часа свидетелят И.Х. е съставил акт за установяване на адм. нарушение с бланкови серия ЮЗДП 2015 и №000340 срещу Г.И.Т., ЕГН* затова, че на 03.11.2017 г. около 10.00 часа, в местността „Б.р.“, ДП при ТП ДГС-Р., ОУ„Б.“, отдел 190к, извозва с конска влачка 0,48 куб. м. едра строителна дървесина от бял бор – I клас без издадено позволително за сеч. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.266 ал.1 от ЗГ. Актът е съставен в присъствието на свидетелите на нарушението – свидетелите Н.Н. и Х.А. и в присъствието на нарушителя и е подписан от тях. Препис от АУАН е връчен на Г.Т. веднага след съставянето му.

С постановление от 03.01.2018 г. на РП-Р. е отказано образуването на наказателно производство по преписка с вх. №2408 по описа за 2017 г. на РП-Р., която преписка е образувана във връзка с акта, съставен срещу Г.Т.. Прокурорското постановление е изпратено на Р.-Б. с оглед преценката за наличието на основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Г.Т..

Въз основа на акта за установяване на адм. нарушение с бланкови серия ЮЗДП 2015 и №000340 от 03.11.2017 г. е издадено НП №93 от 22.03.2018 г. от Д. на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 150.00 лв. затова, че на 03.11.2017 г. около 10.00 часа, в местността „Б.р.“, ДП при ТП ДГС-Р., ОУ„Б.“, отдел 190к, извозва с конска влачка 0,48 куб. м. едра строителна дървесина от бял бор – I клас без издадено позволително за сеч – нарушение по чл.266, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, определено е нарушителят да заплати обезщетение в размер на 48.00 лв. в полза на ЮЗДП ДП и е са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението.

В административно-наказателната преписка липсват доказателства, че НП е връчено на санкционираното лице. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на 15.05.2018 г.

В хода на въззивната проверка са приети като писмени доказателства разрешително за сеч за имот с идентификатор 61813.781.739, нотариален акт, удостоверяващ собствеността върху този имот, скица и скица – проект на имота и протокол за трасирането му, от които е видно, че е налице разрешително за сеч в имот, който има характер на земеделска земя. От страна на ЮЗДП ДП са представени карти на горската територия относно местността “Б.р.“ и таксационни описания на отдел 190к, от които не може да се направи категоричен извод дали имот с идентификатор 61813.781.739 попада в горска територия.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка, допълнително събраните такива в хода на въззивната проверка и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни заседания, проведени на 26.09.2018 г. и на 24.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.

При липсата на представени от АНО доказателства относно връчването на НП, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Тя изхожда от лице, което има право на жалба – нарушителя, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, наказателните постановления за нарушения по ЗГ (с изключение на нарушения по чл.274 ал.1 т. т.3 и 6 от ЗГ) се издават от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Със заповед №РД-49-195 от 16.09.2011 г. Министърът е оправомощил директорите на регионалните дирекции и техните заместници, в случай на невъзможност да упражнят делегираните им правомощия. Процесното НП е издадено от Д. на Р.-Б..

Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции по силата на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, непосредствено след констатирането на нарушението и му е връчен веднага след съставянето. Доводите в противната насока, наведени в жалбата са неоснователни. Липсват доказателства за връчването на НП, но доколкото това не е накърнило правото на нарушителя да оспори пред съда санкционния акт, съдът приема, че не съставлява съществено процесуално нарушение.

Основателни за доводите на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения касателно неяснота на административното обвинение. Същото е формулирано от административно-наказващия орган като „извозване на дървесина без издадено позволително за сеч“. Законът за горите регламентира самостоятелно позволително за сеч и позволително за превоз (транспортиране) на изсечената вече дървесина. Следователно за да е налице нарушение при транспортиране на дървесина, следа да липсва позволително за превоза й, заедно или без разрешение за сеч. В този смисъл съдът счита, че както в АУАН, така и в НП е налице неяснота относно обстоятелствата, срещу които нарушителя се защитава, което съставлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място съдът намира, че административно-наказващият орган не е дал правилна правна квалификация на деянието, за което на Г.Т. е повдигнато административно обвинение. Забраната за транспортиране и сеч без надлежно позволително е регламентирана в нормата на чл.213 от ЗГ, а цитираната в НП разпоредба на чл.266 от същия закон е санкционна такава и определя само вида и размера на наказанието.

Въззивният съд счита, че не се доказа и извършването на нарушението както от обективна, така и от субективна страна. При разпита си пред съда актосъставителя и останалите двама служители на административно-наказващия орган установяват, че при проверката на място са констатирали отрязани дървета от частна гора. Нито един от тях обаче, не сочи да е видял нарушителя Г.Т. да извозва дървесината с конска влачка.

От субективна страна, нарушението, за което е санкциониран Г.Т. е при пряк умисъл. По делото безспорно се установи, че отсечените дървета са били маркирани с контролна горска марка на о.Р. и е било налице разрешително за сеч, както и трасиране на имота от служители на Общината, поради което и съдът счита, че нарушителят не е съзнавал, че процесната дървесина е част от горски фонд и за нейната сеч и извозване е необходимо разрешение от съответното Г.С.. Още повече, че в хода на административно-наказателната процедура не е установено по категоричен начин местонахождението на имота, в който е извършена сечта – дали същият представлява земеделски или горски имот. Последното е самостоятелно процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

С оглед на установената от въззивната инстанция незаконосъобразност на обжалваното НП, същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №93 от 22.03.2018 г., издадено от Д. на Р.-Б., с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ на Г.И.Т., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Е.Й.№79, е наложено наказание „глоба” от 150.00 лв. за нарушение по чл.266, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, постановено е нарушителят да заплати обезщетение в размер на 48.00 лв. и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено отнемането на вещите, предмет на нарушението – 0,48 пр. куб. м. едра строителна дървесина от бял бор – I клас – 4 м., като НЕПРАВИЛНО И НЕАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………