Р Е Ш Е Н И Е    1027

 

Номер   1027

Година   24.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200667

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., депозирана от „., ЕИК*, с адрес в Г.Б., У.„П.”№94, представлявано от ИД М.В.Х., срещу НП №1-11 от 0. г. на Директора на Р.-Б. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.201, ал.2 от З.В. – имуществена санкция от 1`500.00 лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.48, ал.1, т.3 от З.В., вр. чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е налице противоречие в описанието на нарушението и сочените от административно-наказващия орган нарушени материалноправни норми.

С жалбата законният представител на „.-Б. не ангажира доказателства.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. В становището си по същество процесуалният представител на санкционираното лице поддържа и доразвива доводите, изложени в жалбата, касателно неяснотата на правната квалификация на нарушението. Навежда доводи за приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

РИОСВ-Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за доказаност от обективна страна на деянието, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател. Оспорва доводите, изложени в жалбата досежно неяснота на административното обвинение.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2018 г. свидетелите С.С. и В.А. – служители на административно-наказващия орган, са извършили проверка на обект „ПСОВ – м. Б.п.“, обслужваща „Т.с.з.Б.“-Б., експлоатиран от „.. Проверката е извършена в изпълнение на заповед №РД-840 от 20.12.2017 г. на Министъра на ОСВ и във връзка с разрешение за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №43110150 от 05.01.2016 г., изменено с решение №ПО-01-111 от 28.08.2017 г. и двете на Директора на БД„З.Б.р.“. С цел последващо изследване при проверката е взета проба от отпадъчните води на пункт №1 – на изхода на ПСОВ, за удостоверяване на което е съставен протокол за вземане на извадка от води №143 от 13.03.2018 г. Измерените на място характеристика на пробата са относно стойността на pH, която е била в размер на 5,12.

Проверката е извършена в присъствието на свидетеля Р.Г.В. – служител на „.-Б.. За извършването й е съставен протокол №6-11 от 13.03.2018 г., подписан от свидетелите С.С., В.А. и Р.В..

След вземане на пробите от отпадъчни води от пункт №1 на проверявания обект „ПСОВ – м. Б.п.“ същите са предадени за изследване в Р.л.-Б. която притежава необходимата акредитация (сертификат за акредитация на л.46 от делото). Резултатите от лабораторните изследвания са инкорпорирани в протокол за изпитване №02- 0060 от 21.03.2018 г. Според съдържанието на протокола изследваната проба има следните резултати: активна реакция pH - 5,12 плюс/минус 0,10 при допустима стойност 6,0 – 9,0, неразтворени вещества – 50 mg/dm3 плюс/минус 6, при допустима стойност 35 mg/dm3 и общ азот – 92 mg/dm3 плюс/минус 11, при допустима стойност 15 mg/dm3.

На 27.03.2018 г. Директорът на Р.-Б. е изпратил покана с изх. №189 до ИД на „.-Б. да се яви на 13.04.2018 г. в 10 часа за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение. Покана е получена от упълномощен служител на дружеството-жалбоподател на 29.03.2018 г., видно от известие за доставяне на л. 23 от делото.

На 13.04.2018 г. свидетелят С.С. е съставила акт за установяване на адм. нарушение №1-11 против „.-Б. затова, че при извършена проверка на 13.03.2018 г. на обект „ПСОВ – Б.п.“, обслужваща „Т.с.з.Б.“, експлоатиран от „., е установено, че на 13.03.2018 г. в р.Б. се изхвърлят (заустват) отпадъчни води, като се нарушават (не се спазват) индивидуалните емисионни ограничения (норми), определени с издаденото разрешително за заустване по показатели: активна реакция pH - 5,12 при ИЕО 6,0 – 9,0, неразтворени вещества – 50 mg/dm3 при ИЕО 35 mg/dm3 и общ азот – 92 mg/dm3 при ИЕО 15 mg/dm3. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.48, ал.1, т.3 от З.В., вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 08.05.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Актът е съставен в отсъствието на представител на санкционираното юридическо лице и в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението В.А. и свидетеля при съставяне на акта Л.Х.. Актът е надлежно връчен на ИД и законен представител на „.М.В.Х. на 21.07.2018 г., видно от разписка на л.14 от делото.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №1-11 от 13.04.2018 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липсата на писмени възражения от страна на нарушителя, Директорът на Р.-Б. е издал атакуваното НП №1-11 от 0. г., с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.48, ал.1, т.3 от З.В., вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 08.05.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, на „.-Б. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

НП е връчено на наказаното лице с пощенска пратка на 13.09.2018 г. Жалбата срещу него е изпратена по пощата на 14.09.2018 г. и е постъпила при административно-наказващия орган на 17.09.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката (едно от които е и актосъставител) и присъствали на нея, включително представителя на наказаното търговско дружество и свидетеля при съставяне на АУАН. Показанията на свидетелите С., А. и Р. (актосъставителя и лицата, присъствали при извършването на проверката) са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни. Показанията им се припокриват с изложеното в протокола за проверка и АУАН, досежно времето и мястото на извършване на проверката, начина на вземане на пробите за изследване и констатациите от лабораторните изследвания. Свидетелят Р., служител на „., пояснява, че пречиствателните станции, експлоатирани от дружеството-жалбоподател, вкл. тази предмет на процесната проверка, са под постоянно наблюдение и контрол, като някои от показателите на заустваната вода се следят ежедневно. Тъй като се касае, обаче, за динамични процеси, е възможна бърза промяна на показателите. Свидетелката Х. е присъствала само при съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и дава показания относно обстоятелства, установени и с писмени доказателства, че актът е съставен в отсъствие на представител на „., след като ИД на дружеството е бил надлежно поканен.

В административно-наказателната преписка са приложени и приети като доказателства по настоящето дело заповед №РД-9 от 10.01.2011 г. на Министъра на ОСВ и заповед №РД-8 от 10.01.2011 г. на Министъра на ОСВ, с които са определени длъжностните лица, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 07.11.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата с която е сезиран за допустима, а по същество – неоснователна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН - тя е подадена преди изтичането на преклузивния срок за обжалване. Жалбата изхожда от лице, което има право на Ж. - законния представител на нарушителя О.Р..

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от З.В., НП за нарушения по чл.200, ал.1, т.6 от З.В. се издават от Министъра на ОСВ или оправомощено от него лице. Оспореният санкционен акт е издаден от Директора на Р.-Б. който е овластен със заповед №РД-8 от 10.01.2011 г. на Министъра на ОСВ. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции със заповед №РД-9 от 10.01.2011 г. на Министъра на ОСВ и в съответствие с разпоредбата на чл.200, ал.1 от З.В..

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на законния представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на лице, за което няма данни да е упълномощено от законния представител на дружеството-нарушител, но доколкото последното е упражнило надлежно и в срок правото си на Ж., съдът приема, че не се касае за съществено процесуално нарушение.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

В хода на въззивното съдебно производство се установи и осъществяването на нарушението, за което е съставен оспорения санкционен адм. акт. Материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно-наказателна отговорност, е тази на чл.48, ал.1, т.3 от З.В.. Съгласно цитираната разпоредба водоползвателите-титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства (разпита на свидетелите С. и А., протокол за проверка, протокол за изпитване и разрешителни) безспорно се установява, че на 13.03.2018 г. „.  изхвърля (зауства) отпадъчни води, чиито показатели са в отклонение на издаденото разрешително по показателите активна реакция pH, общо съдържание на неразтворени вещества и общ азот. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от З.В. юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания се наказва с имуществена санкция от от 1`000.00 лв. до 5`000.00 лв. Същевременно нормата на чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване дава дефиниция на нарушаване на емисионните норми по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ а именно, че за такова нарушаване се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Именно с оглед приложението на тази норма, съдът намира за неоснователни доводите на санкционираното лице за неяснота на фактическата и правна обосновка на НП. Жалбоподателят претендира, че административно-наказващия орган не е разграничил понятията емисионни норми и индивидуални емисионни норми. Според горецитираната норма от Наредба №2 от 08.06.2011 г. по отношение на юридическите лица, на които е издадено разрешително за заустване, приложими са ограниченията регламентирани в това разрешително, а не общо установените нормативи. Изводима от горното е констатацията, че съставът на нарушението, за което е санкционирано „. е правилно квалифициран след ясно, точно и конкретно фактическо описание на деянието.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и чл.200, ал.1, т.6 от З.В., административно-наказващият е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция от близък до законоустановения минимум, а именно в размер от 1`500.00 лв.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на адм. нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че не се установява настъпването на преки вреди от нарушението, е ирелевантен. В случая се касае за формално нарушение и с факта на установяването му законодателят презумира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно-наказателна санкция. Същевременно нарушаването на правилата относно емисионните норми при заустване на отпадъчна вода и свързаното с това опазване на О.С. винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на адм. нарушение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, е извършило вмененото му нарушение и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1-11 от 0. г. на Директора на Р.-Б. с което на „., ЕИК*, с адрес в Г.Б., У.„П.”№94, представлявано от ИД М.В.Х., е наложено адм. наказание на основание чл.201, ал.2 от З.В. – имуществена санкция от 1`500.00 лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.48, ал.1, т.3 от З.В., вр. чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………