Р Е Ш Е Н И Е    1113

 

Номер   1113

Година   28.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200076

по  описа  за

2019

година

 

ПРИЗНАВА обвиняемият А.С.Я. – роден на 22.03.1996 г. в г.Р., с адрес в г.Р., о.Б., У.“С.П.”№2, българин, български гражданин, неженен, неосъждан-реабилитиран, със завършен пети клас, безработен, с ЕГН*, за ВИНОВЕН, в това, че на 26.01.2019 г. около 16:25 часа на път 2-19, в района на 40-ти километър в посока към г.Д., управлявал МПС- лек автомобил марка и модел “Ф.п.“ с рег.№*, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 07.11.2018 г. НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР-Б., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил същото деяние – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага наказание „глоба“ от 1`000.00 лева.

Решението подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:............................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 13.13.2019 г.

към РЕШЕНИЕ №1113 от 28.02.2019 г.

по НАК.Д. №76 от 2019 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемият А.С.Я., е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, затова, че на 26.01.2019 г. около 16:25 часа на път 2-19, в района на 40-ти километър в посока към г.Д., управлявал МПС- лек автомобил марка и модел“Ф.п.“ с рег.№*, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 07.11.2018 г. НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР-Б., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил същото деяние.

Представени са и доказателствени материали /ДП №39/2019 г., по описа на РУ„П”-Б./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемият - редовно призован, се явява лично. Заявява, че не оспорва фактическата обстановка описана в постановлението на районната П.. Дава обяснения, в които излага, че е управлявал автомобила, като причината за този факт са били децата на сестра му. Бил тръгнал към тях, за да им даде пари за лекарства.

Защитникът - адвокат Д. заявява, че не оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка. Излага довод, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна. Навежда и довод, че следва да се наложи минимално наказание. Подкрепя го със съображения, че обвиняемият признава вината си, родителите му са с влошено здравословно състояние, като се грижи за тях и семейството си, което се състои от дете и съпруга, която е безработна.

Прокурор К. поддържа внесеното постановление. Навежда довод, че с действията си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Пледира на обвиняемият да се наложи наказание към минимума, което да бъде съобразено със смекчаващите вината обстоятелства, които са тежкото материално положение, признанието на вината и доброто процесуално поведение.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.С.Я. е роден на 22.03.1996 г. в г.Р., с адрес в г.Р., о.Б., У. “С.П.”№2, българин, български гражданин, неженен, неосъждан - реабилитиран, със завършен пети клас, безработен, с ЕГН*. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред.

На 26.01.2019 г. около 16:25 часа на път 2-19, в района на 40-ти километър в посока към г.Д., управлявайки лек автомобил марка и модел “Ф.п.“ с рег.№* обвиняемият А.С.Я. бил спрян за проверка от свидетеля В.Д. и негов колега, служители в при РУ„П”- г.Б.. След направена справка в ОДЧ при РУ на Р. било установено, че лицето е неправоспособен водач – няма издадено СУМПС, за което обстоятелство същият и признал на двамата. Малко след това на мястото пристигнал и свидетеля Р.К.. За така констатираното веднага на място свидетелят В.Д. съставил на обвиняемият АУАН, който му предявил и връчил. По повод извършена проверка по съставения АУАН на обвиняемият, било установено, че за същото нарушение, а именно управление на МПС без да притежава СУМПС за това /чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП/, същият е наказван по адм. ред с влязло в сила на 07.11.2018 г. НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР-Б..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: обясненията на обвиняемият А.С.Я., показанията на свидетелите Р.К. и В.Д. /приобщени към доказателствата на основание чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК/ и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане като съдът счита, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

На първо място съдът кредитира изцяло обясненията на обвиняемия. Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че същите се подкрепят от показанията на свидетелите. Съдът дава вяра на неговите показания, защото са убедителни и вътрешно непротиворечиви. Тези гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът възприема като напълно достоверни и показанията на свидетелите Р.К. и В.Д.. Вторият от тях е незаинтересован очевидец на престъплението и е възприел механизма на неговото извършване. Съдът кредитира показанията на тези свидетелите като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство. Съдът не обсъжда подробно показанията им, доколкото са външно непротиворечиви и взаимно се допълват. Показанията им съвпадат, като не се откриват каквито и да било външни или вътрешни противоречия в съобщеното по фактите от тях.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В.Д. по отношение на фактите за мястото и времето, където с колегата му са спрели автомобила, за номера и вида му, че същия е бил управляван от обвиняемия, че последния не им е представил СУМП, като след справка с дежурната част са установили, че обвиняемият е неправоспособен, че след това са пристигнали свидетеля Р.К. и негов колега, а веднага след това той /В.Д./ е съставил, предявил и връчил АУАН на обвиняемия. Същите са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал и по специално с показанията на св. Р.К.. Така от показанията на свидетелите се установява времето и мястото на извършване на деянието – на 26.01.2019 г. около 16:25 часа на път 2-19, в района на 40-ти километър. Това е момента, в който е спрян за проверка от свидетеля В.Д. и колегата му. Със същите доказателства се установи и авторството на деянието, като обвиняемия е негов извършител. Той е управлявал лек автомобил марка и модел “Ф.п.“ с рег.№* и е установен за водачът му от свидетеля В.Д. и колегата му. Обвиняемият не е представил СУМПС и след служебна справка от двамата полицаи е установено, че не е правоспособен водач. Това, че не притежвава СУМПС е било признато на свидетелите Р.К. и В.Д. и от самия обвиняем.

Тези свидетели обективират пред съда възприятията си от процесния инцидент непротиворечиво и по убедителен начин, а показанията им намират опора в писменото доказателство - НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР -Б.. От друга страна показанията на двамата са логични, максимално обективни и много убедителни. Същите представляват стабилна основа за формиране на фактически и правни изводи за авторството на нарушението, извършено от обвиняемият на 26.01.2019 г. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от двамата свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. Тези гласни доказателствени средства се подкрепят от другите доказателствени източници по делото, и които са в полза на обвинителната теза за тяхната категоричност и достатъчност. Ето защо, вътрешната непротиворечивост в показанията на свидетелите Р.К. и В.Д., съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност.

Показанията на свидетелите се подкрепят изцяло от събраните писмени доказателства по делото. Писмените доказателства кореспондират напълно с показанията на разпитаните свидетели. Преценени поотделно и в съвкупност, съдът ги кредитира изцяло, тъй като са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и изцяло допринасят за разкриване на обективната истина по делото. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка. С писмени доказателства се установи, че обвиняемият е бил наказван по адм. ред за управление на МПС без СУ, а именно: с влязло в сила на 07.11.2018 г. НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР -Б.. Това НП е връчено на обвиняемия лично, като той не го е обжалвал.С него същият е наказан с глоба за нарушение на чл.150 от ЗДвП, защото е управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС и е неправоспособен водач. Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в Писмо от РУ-Б. и Справка за нарушител/водач. В двете е удостоверено, че обвиняемият А.С.Я. е неправоспособен водач и няма издадено СУМПС, но има издадени четири НП, които са влезли в сила. Установяването на тези обстоятелства има значение за определяне на част от обективните елементи, включени в състава на престъплението. С писмени доказателства се установи още, че е бил съставен АУАН на обвиняемият за управление на МПС без да притежава СУМПС. Установено е от декларация и автобиография, че подсъдимият не притежава недвижимо имущество, както и че е безработен. От справката за съдимост се установява, че обвиняемият е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

Видно е, че обвиняемият е бил осъждан по НОХД №822/11 г. по описа на РС-Рг., по което му е наложено наказание „обществено порицание“, което определение за одобряване на споразумение е влязло в сила на 22.03.12 г. Осъждането му по това дело, е заличено по силата на настъпила реабилитация по чл.86, ал.1, т.3, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК. В конкретния случай понеже няма данни наказанието да е изпълнено, следва да се приеме, че срока за изпълнение по това осъждане е изтекъл на 22.03.2015 г. При това положение срокът по чл.86, ал.1, т.3 от НК е 1 г. и съответно изтича на 22.03.2016 г.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на деянието, така и авторството на обвиняемият.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че обвиняемият А.С.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.

На първо място, съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта.

От обективна страна: на 26.01.2019 г. около 16:25 часа на път 2-19, в района на 40-ти километър в посока към г.Д., обвиняемият А.С.Я. е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел “Ф.п.“ с рег.№*, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 07.11.2018 г. НП №16-0331-000091/17.03.2016 г., издадено от Н-к на РУ-Р. при ОД на МВР-Б..

Престъпното деяние по чл.343в, ал.2 НК е формално престъпление, такова на "просто извършване" и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, описано в разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК, за разлика от това по ал.1, предвижда отговорност за лица, управляващи МПС както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане в едногодишен срок от наказването им по адм. ред за такова деяние. Касае се за два отделни престъпни състава, при които различен е не само срокът, в който се извършва деянието спрямо административното наказание за извършено нарушение, но и субектът на престъплението.

Разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното адм. наказание за това нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на адм. санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДП. Текстът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно-наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, описано в разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК, за разлика от това по ал.1, предвижда отговорност за лица, управляващи МПС без въобще да им е било издавано свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването им по адм. ред за такова деяние. Касае се за два отделни престъпни състава, при които различен е не само срокът, в който се извършва деянието спрямо административното наказание за извършено нарушение, но и субектът на престъплението.

Видно от справка за нарушител на обвиняемият не е издавано СУМПС. Т.е. с процесното НП на обвиняемия е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП в хипотезата на първоначална липса на свидетелство за правоуправление. Същевременно на 26.01.2019 г. около 16:25 часа било установено, че обвиняемият отново управлява МПС без да има свидетелство за това.

НП е влязло в законна сила на 07.11.2018 г., от която дата започва да тече едногодишният срок от наказването му по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. Този срок изтича на 07.11.2019 г., т.е. към датата на деянието – 26.01.2019 г. не е изтекъл. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му адм. наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, обвиняемият е управлявал МПС без да притежава СУМПС.

В процесния случай е безспорно установено, че обвиняемият не е правоспособен водач на МПС и е санкциониран по адм. ред с НП за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Поради това с поемане управлението на МПС на инкриминираната дата, от обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл, доказани са и двата съставомерни обективни факта на изпълнителното деяние - предхождащото наказване по адм. ред с влязло в сила НП спрямо обвиняемия за управление на МПС без СУМПС и последващото управление на МПС отново без СУМПС в едногодишния срок на предхождащото адм. наказване.

Ето защо съдът приема че обвиняемият е извършил деянието от обективна страна.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е обвиняемият А.С.Я., което се потвърждава отново от показанията на свидетелите и писмените доказателства.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че управлява МПС без да е правоспособен водач, и че вече е наказван за такова правоуправление и то в едногодишен срок от наказването му по адм. ред. Конкретният акт на престъпна проява на обвиняемият А.С.Я., обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Същия е имал представа, че се касае за неправомерно действие - управление на лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление и то, след като му е било налагано адм. наказание за същото деяние. Подсъдимият е знаел за влязлото в сила издадено НП, с което му е наложено наказване по адм. ред за управление на МПС без СУМПС, защото същото е връчено лично на него. Обвиняемият А.С.Я. е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това във волеви аспект е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - ниска правна култура и несъобразяване на обвиняемият с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

При гореизложеното съдът намира, че обвиняемият А.С.Я. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

За престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от една до 3 години и глоба от 500.00 до 1`200.00 лева.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на чл.78а НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години, същото е извършено умишлено, обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемият, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпления, с оглед липсата на причинени щети и обществената опасност на обвиняемият.

При индивидуализация на наказанието на обвиняемият А.С.Я. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействието за разкриване на обективната истина, тежкото материално положение и тях, факта, че се грижи за дете и съпруга, която е безработна. Отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете влезлите в сила НП, с които е санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП, извън това НП, включено като елемент от състава на настоящето престъпление. Отчитайки всичко изложено съдът намери, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което го мотивира да освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му определи наказание глоба от 1`000.00 лева.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у обвиняемия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

 По изложените съображения съдът постанови решението си.

13.03.2019 г.

Районен съдия: …...........................................................