Р Е Ш Е Н И Е    589

 

Номер   589

Година   04.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200339

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на Г.С.П., подадена срещу НП №17-3794-000616/05.01.2018 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.4 и от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.343б, ал.1 от НК от ЗДвП – глоба от 0 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. за това, че на 30.12.2017 г., около 04.10 часа в О.Б. на път II-19, км. 37.200 в района на бензиностанция „Г.“,  управлява лек автомобил с рег. №*, като при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролен орган не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, не се подчинява и продължава движението си в посока г.Р., където е спрян. Управлява след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.70 промила алкохол в издишания въздух. Водача не представя КТ към СУМПС, както и СР на МПС /част втора/, което управлява - нарушение по чл.103 ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално - правни норми. Излагат се съображения, че НП е неясно,  нарушенията не са извършени, а наложените наказания са явно несправедливи. Твърди се, че подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат Д., която в съдебно заседание поддържа жалбата, като доразвива по същество доводите, наведени в нея. Излага допълнителни съображения, че мястото където свидетелите на АНО твърдят, че са спрели жалбоподателя за проверка не е бил определен за пункт за такава дейност, като не е имало уширение на пътя, така, че да е ясно, че именно там се спират автомобили за проверка. От друга страна е налице противоречие в показанията на свидетелите на АНО, които твърдят различни версии за мястото, където жалбоподателят е спрял по-късно. Не на последно място излага, че жалбоподателя вече е осъждан, като му е наложено наказание по чл.343б от НК, ето защо с обжалваното НП незаконосъобразно АНО му е наложил наказание в размер на 0 лева.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2017 г., около 04.10 часа, свидетелите И.Б. и Ю.Ю., служители съответно в РУ„П“-Б. и РУ„П“-Б., се намирали на път II-19, км. 37.200 в района на бензиностанция „Г.“, О.Б., преди входа на самия град, като до тях бил паркиран служебният им автомобил, който бил с включен светлинен сигнал. В посоченото време първият от тях подал своевременно сигнал за спиране със стоп-палка на водача на лек автомобил с рег. №*, който се движел по същия път в посока от г.Б. за г.Р.. Последният не се подчинил, отминал го, като междувременно увеличил скоростта на управлявания от него автомобил. Свидетелите го последвали със служебният си автомобил с включен звуков и светлинен сигнал.След около 200-300 метра го настигнали при което водачът спрял автомобила си на банкета до пътното платно. Тогава свидетелите паркирали автомобила си зад неговия и отишли при същия. Установили, че това е жалбоподателя Г.С.П., който обяснил на свидетеля И.Б., че не е спрял на подадения му сигнал, защото се бил почерпил с приятели в дискотека и се изплашил. Първият не представил на проверяващите го поисканите му от тях КТ към СУМПС, както и СР на МПС /част втора/, като заявил, че не ги носи. Понеже лъхал на алкохол, на място пристигнал и свидетеля М.М., който с техническо средство – Дрегер, извършил проверка на жалбоподателят, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 1.70 промила алкохол в издишания въздух.

След това жалбоподателят бил отведен в РУ-Б., където в негово присъствие свидетелят М.М., в присъствието и на свидетелите И.Б. и Ю.Ю., му съставил АУАН с бланков №017407/30.12.2017 г. за това, че на 30.12.2017 г., около 04.10 часа в О.Б. на път II-19, км. 37.200 в района на бензиностанция „Г.“,  управлява лек автомобил с рег. №*, като при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролен орган не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, не се подчинява и продължава движението си в посока г.Р., където е спрян. Управлява след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.70 промила алкохол в издишания въздух. Водача не представя КТ към СУМПС, както и СР на МПС /част втора/, което управлява - нарушение по чл.103 ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят при отказ, удостоверен с подписа на свидетеля С.Л.. Така му бил връчен и издаденият му Талон за медицинско изследване.

На основание АУАН било издадено НП №17-3794-000616/05.01.2018 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.4 и от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.343б, ал.1 от НК от ЗДвП – глоба от 0 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 27.03.2018 г., а е обжалвано на 30.03.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.М., И.Б. /частично/, Ю.Ю. /частично/ и С.Л., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

На първо място съдът отхвърля показанията на свидетелите И.Б. и Ю.Ю. в частта, в която твърдят, че АУАН е съставен и предявен на мястото на нарушението, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал. Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на това им твърдение липсват каквито и да било други доказателства. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни показанията  в тази им част, защото същите се опровергават от показанията на свидетелите М.М. и С.Л.. Първият от последните двама сочи, че жалбоподателят е бил откаран в сградата на РУ-Б., където му е съставен АУАН. Показанията му категорично се подкрепят от тези на втория свидетел, който установява, че е бил дежурен на пост №1, който се намира пред сградата на полицията. Така същият не би могъл изпълнявайки служебните си задължения по охрана на сградата и извършвайки пропусквателен режим, да напусне поста си, за да посети мястото, където жалбоподателят е бил спрял за проверка. Ето защо при изграждане на своите изводи съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите свидетелите М.М. и С.Л., относно твърденията им, че АУАН е съставен в сградата на полицията, къто там е предявен и връчен на жалбоподателя.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели М.М., И.Б., Ю.Ю. и С.Л. – в останалата им част /с изключение тези на свидетелите И.Б. и Ю.Ю. в частта, в която изложи съображения по-горе, че не кредитира/, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на деянието.

Показанията на свидетелите М.М., И.Б., Ю.Ю. от тях са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели – очевидци. Съдът дава вяра на показанията им /в кредитираните им части/ при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като ги приема като правдиви, доколкото са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 9 е депозирана заповед №8121з-952/20.07.2017 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. полицейски инспектор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Правоприлагането по принцип, и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна.

В случая такова нарушение се открива да е допуснато по отношение на деянията по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП:

Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, което не кореспондира с посочената от него санкционна норма, която е квалифицирана неправилно. Видно е, че наказанието е наложено на основание чл.343б, ал.1 от НК от ЗДвП. Така не става ясно по кой от тези нормативни актове е наложено наказанието за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В същото време е наложено наказание 0.00 лева, какъвто размер на наказание не е предвиден в нито един от двата нормативни акта - НК и ЗДвП. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон. Ето защо НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Тук за пълнота следва да се посочи, че ако АНО е установил, че жалбоподателят е управлявал след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, същият /АНО/ е следвало да не издава НП за това деяние /т.е. въобще да не се описва това деяние/, защото същото представлява престъпление, при което се ангажира наказателната отговорност на дееца, а не административно-наказателна такава.

По отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:

Един от задължителните реквизити на НП е пълното описание на нарушението с неговите признаци от субективна и обективна страна, както и посочване на обстоятелствата, при които същото е извършено. В конкретния случай съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил това си задължение. В акта за установяване на адм. нарушение не са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Налице е неяснота на изпълнителното деяние на всяко от двете нарушения, описани в НП. 

 Съобразно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която установява основния състав на нарушение: водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Нормата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, пък предвижда:  водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят не представя КТ към СУМПС, както и СР на МПС /част втора/, което управлява. Очевидно е при това положение, че така описаните изпълнителни деяния на вменените на жалбоподателя нарушения са различни от тези на разпоредбите, които са посочени, че са нарушени.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

По отношение на нарушението по чл.103 ЗДвП:

В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Според наказващият орган с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За това нарушение на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 и от ЗДвП, съобразно която правна норма се наказва този, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.103 от ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и двете са квалифицирани правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В този смисъл, в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП в тази му част е законосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното.

По отношение на нарушението по чл.103 ЗДвП:

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП по т.1 съдът намира, че е правилно.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.103 от ЗДвП. От обективна страна същият като водач на МПС (по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП) е управлявал автомобил и е бил длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Нормата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като му е бил подаден сигнал със стоп-палка. Същият очевидно е видял този сигнал, но не е спрял на посоченото му място. Така съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре. Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Спирането му в последствие е ирелевантно за спора, защото същият е спрял на място, достатъчно отдалечено от мястото на подаване на сигнала със стоп-палка, и едва след като е бил догонен от проверяващите. Ето защо административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя във вр. с осъществен от последния състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил указанията дадени му от представителя на службата за контрол.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл.

Наложеното на жалбоподателя наказание по т.1, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, индивидуализирано над минимума предвиден в разпоредбата - глоба от 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на всяка една от наложените санкции. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗДвП до датата на извършване на деянието /установени чрез влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид и определяне на санкциите в минимален размер - глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец ще е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по т.1, по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

За нарушението по т.2:

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП съдът намира, че също е правилно, а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.

 Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява водача на ППС да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като управлението на ППС под въздействието на алкохол над допустимия от закона минимален праг на концентрацията е деяние обявено за наказуемо със санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която, с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба от 500.00 лв. се наказва този, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №30/2001 г. /действаща към момента на извършване на проверката/. В чл.2 от наредбата се предвижда в хипотеза на оспорване на резултата от проверката с техническо средство да се установи употребата на алкохол чрез медицински изследвания. В чл.6 от наредбата се предвижда употребата на алкохол и/или други упойващи вещества от водача да се установи въз основа на показанията на техническото средство само в три хипотези: 1) в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване; 2) в случай на неявяване в определеното лечебно заведение и 3)  при отказ да даде кръв.

В конкретния случай жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство, като стойността е била показана на водача. Издаден е и талон за медицинско изследване с което е бил и насочен да даде кръвна проба отново за алкохол в кръвта му, от която възможност същият не се е възползвал.

В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.5,  ал.3, т.1 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е управлявал с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с 1.70 промила алкохол в издишания въздух. Предвид установената концентрация обаче, това деяние представлява престъпление, а не адм. нарушение.

За нарушенията по т.3 и т.4:

С описаните в НП действия жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нито едно от административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Цитираните разпоредби гласят, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него, свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке, както и документ за сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите за МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Следователно същите предписват правила за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят не е представил СУМПС и КТ към него, както и СР на МПС, което управлява. Изводът е незаконосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и, че в момента на У. на автомобила в г.Р., не е представил на проверяващите тези документи, които като водач е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това му поведение обаче не осъществява състав на което и да е от тези две нарушения, защото същите предвиждат водачът да носи тези документи, но не санкциониран непредставянето им на полицейските органи.

С оглед този изход на делото съдът не следва да преценява дали в случая не е налице и маловажност по чл.28 ЗАНН на всяко от нарушенията по т.2, т.3 и т.4.

При този изход на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на Рг.РС сума в размер на 42.00 лв., разноски за свидетел.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ НП №17-3794-000616/05.01.2018 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.4 и от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като определя тези наказания, както следва:  глобата от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

ОТМЕНЯ НП №17-3794-000616/05.01.2018 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.343б, ал.1 от НК от ЗДвП – глоба от 0 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН*, да заплати на Рг.РС сума от 42.00 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………………