Р Е Ш Е Н И Е    605

 

Номер   605

Година   05.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200370

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б., подадена срещу НП №01-000669/2. Г.И. от Директора на Д„.Т-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 06.02.2018 г. около 12.30 часа проверка, в обект на контрол: ресторант „Н.Х.”, находящ се в г.Б., у.„Б.”№37, стопанисван от „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б. е установено, че дружеството в качеството си на „Местен работотател” е осигурило достъп до пазара на труда на О.В.С., родена на 10.10.1980 Г. гражданин на трета държава – У., която е със статут за краткосрочно пребиваване в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като и е възложил в експлоатирания от него обек да извършва работа по приготвяне на храна срещу уговорено възнаграждение -  нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати процесуални нарушения /без да се посочват конкретно/, а деянието, за което е наложено наказание не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният му представител – старши юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, а наложеното наказание е справедливо и в минимален размер.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2018 г. около 12.30 часа, свидетелите Т.К. и М.Ц., в качеството си на инспектори в Д„.Т-Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – ресторант „Н.Х.”, находящ се в г.Б., у.„Б.”№37. В хода на проверката същите установили, че заведението се стопанисва от „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б., както и че на работа в него се намират две лица, едното от които О.В.С., родена на 10.10.1980 Г. гражданин на У.. По същото време последната се намирала в кухнята на обекта, където приготвяла храна, а другото лице почиствало пода на залата с масите, като го метяло. Тогава намиращият се също в заведението управител на дружеството заявил, че няма бармани и сервитьори, защото той лично извършва тази дейност.

След това в присъствието на последния О.В.С., за която проверяващите установили, че е със статут за краткосрочно пребиваване в Р.Б., попълнила на украински език декларация представена и от същите. В нея посочила, че работи към „.с.”ЕООД от 06.12.2017 г. с определено работно време на длъжност „готвач“ в ресторант „Н.Х.”. Факта, че лицето работи в проверявания обект бил потвърден пред проверяващите и от управителя на дружеството. Тогава на свидетелката и колегите и бил представен писмен договор между дружество и „Н.Х.“Е. представлявано от управителя О.В.С., от който същите установили, че последното се задължава да извършва дейност по приготвяне на храна в обекта на проверката, като средствата и материалите за това са на жалбоподателя.

След това на място служителите на АНО попълнили призовка, в която посочили на коя дата следва да се яви представител на дружеството в Д„.Т-Б., за да представи посочени в същата документи. След това призовката била връчена на управителя на жалбоподателя.

На 14.02.2018 Г. на посочените в призовката дата и място, се явил управителя на дружеството-жалбоподател, който представил изискани с призовката документи. Тогава свидетелката М.Ц. извършила справка в регистъра на ТД на НАП, от който установила, че към тази дата, а и преди това „Н.Х.“Е. представлявано от управителя О.В.С. няма и не е имала сключени трудови договори с физически лица.

Тогава свидетелите Т.К. и М.Ц. съставили КП, след което втората от тях в присъствието на свидетелката А. А. и друго лице, съставила на дружеството-жалбоподател в присъствието на управителя му АУАН бланков №01-000669/14.02.2018 Г. за това, при извършена на 06.02.2018 г. около 12.30 часа проверка, в обект на контрол: ресторант „Н.Х.”, находящ се в г.Б., у.„Б.”№37, стопанисван от „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б., както и извършена на 14.02.2018 г. справка е установено, че дружеството в качеството си на „Местен работотател” е осигурило достъп до пазара на труда на О.В.С., родена на 10.10.1980 Г. гражданин на трета държава – У., която е със статут за краткосрочно пребиваване в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като и е възложил в експлоатирания от него обект да извършва работа по приготвяне на храна срещу уговорено възнаграждение -  нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ. След това АУАН бил предявен и връчен връчен на жалбоподателят чрез управителя му.

Въз основа на АУАН е И. обжалваното НП №01-000669/2. Г.И. от Директора на Д„.Т-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП е връчено на 24.04.2018 г. на неустановено лице. В последствие е обжалвано на 27.04.2018 г.

Видно от писмо от Агенция по заетостта от 05.06.2018 г. на лицето О.В.С. не е даван достъп до пазара на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.К., М.Ц. и Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Т.К. и М.Ц. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на свидетелите Т.К. и М.Ц. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Същите изолират показанията на свидетеля Г.Д. в частта, в която сочи, че тя и О.В.С. не са работили, а са пиели кафе с управителя на дружеството – жалбоподател, както и, че и двете в попълнените от тях декларации са посочили, че работят по трудов договор, защото така им е посочил един от проверяващите, а не защото това е било вярно. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни тези и показания, относно тези и твърдения, защото същите

се опровергават от показанията на свидетелите Т.К. и М.Ц., доколкото показанията на последните са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти и са възпроизведени от свидетели-очевидци. 

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетеля Г.Д. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението, а НП е И. след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, а след това му е предявен и връчен. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателното постановление, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.79, ал.1 ЗТМТМ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност старши инспектор при Д.„.-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е И. от компетентен орган по смисъла на чл.79, ал.4 ЗТМТМ, вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА „ГДТ”, а именно от Директора на Д„.Т.-Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д.„.-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО  е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такива по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, като именно това е материалната норма, която създава забрана за право на достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Р.Б., освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.3. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП. Съдебният контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в наказателното постановление. 

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по - конкретно за несъставомерност на деянието.  В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. Установява се, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Релевантните за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Възражението, че О.В.С. не е полагала труд по трудово правоотношение, е несъстоятелно и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Нормата на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, съдържа състав на административно нарушение, като определя кръга на лицата, които нямат право на достъп до пазара на труда, а именно граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Р.Б., освен в случаите на сезонна работа.

Въпросът за това дали едно лице полага труд по трудово правоотношение е подробно уреден в КТ. Така, за да могат отношенията между работодател и работник/служител да се квалифицират като трудови, следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила между тях. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък са посочени в чл.66, ал.1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово възнаграждение.

На първо място с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката. Обстоятелството, че работникът О.В.С. е готвела супа в кухнята на същия обект е безспорно доказан от събраните доказателства в кредитираните им части. В тази насока са както показанията на свидетелите на АНО, така и попълнената от първата декларация. Така съдът не споделя становището на жалбоподателя, че О.В.С. се е намирала на мястото, където е била извършена проверката, но не е полагала труд, а била отишла, за да консумира кафе. Ето защо с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката.

На следващо място в конкретния случай от характера и естеството на възложената и изпълнявана от О.В.С. работа, от съдържанието на уговорките между нея и жалбоподателя за работно място, длъжност, работно време и уговорено трудово възнаграждение, видно от приложената по делото Декларация попълнена от това лице, безспорно следва, че е налице предоставяне на работна сила под контрол на жалбоподателя, като всички тези обстоятелства характеризират правоотношението като трудово такова. Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. О.В.С. е работила като готвач за жалбоподателя в качеството му на търговец, стопанисващ заведението. Дейността на работника е била организационно-технически обезпечена от работодателя, извършвана е с негови средства, била е с определено място на работа, с установено възнаграждение, т.е. определени са трудовата функция и възнаграждение. С оглед гореизложеното, задълженията, които е имала към жалбоподателя, съдържат всички съществени елементи по смисъла на чл.124 КТ, определящи правоотношението като трудово - работникът се е задължил да изпълнява работата, за която се е уговорил, на определеното място, като е подчинен на работодателската власт на лицето, отговарящо за обекта.

Така в хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че отношенията между жалбоподателя и О.В.С. са били организирани като трудови. Последната практически е била постъпила на работа, при установени параметри на трудовото правоотношение - работно място, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Ето защо административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно, тъй като по несъмнен начин от приобщените доказателства се установява, че към на 06.02.2018 г. „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б., в качеството си на „Местен работодател” е осигурило достъп до пазара на труда на О.В.С., родена на 10.10.1980 Г. като и е възложил в експлоатирания от него обект да извършва работа по приготвяне на храна срещу уговорено възнаграждение. Безспорно е установено и, че последната е гражданин на трета държава – У., със статут за краткосрочно пребиваване в Р.Б.. Такива лица обаче нямат право на достъп до пазара на труда.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. О.В.С., е посочила в декларацията си, че работи при „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б.. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното административно нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, индивидуализирано в размер 2`000.00 лв., т.е. над минимума предвиден в разпоредбата, която предвижда имуществена санкция в размер от 1`500.00 лв. до 10`000.00 лв. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размера на наложената санкция. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗТМТМ до датата на извършване на деянието /установени чрез влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид, и определяне на санкцията в минимален размер – „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. ще е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.

Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН:

Процесното нарушение не следва да се класифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган основателно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално. Не е необходимо от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната отговорност. Нарушението е масово и от изключителен обществен интерес. Освен това, нарушителят е работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност - в частност тази по ЗТМТМ и ЗЧ в Р.Б. и стриктно да я спазва.

Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно И. и е правилно, като следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №01-000669/2. Г.И. от Директора на Д„.Т-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 06.02.2018 г. около 12.30 часа проверка, в обект на контрол: ресторант „Н.Х.”, находящ се в г.Б., у.„Б.”№37, стопанисван от „.с.”Е., представлявано от управителя А.Б. е установено, че дружеството в качеството си на „Местен работотател” е осигурило достъп до пазара на труда на О.В.С., родена на 10.10.1980 Г. гражданин на трета държава – У., която е със статут за краткосрочно пребиваване в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като и е възложил в експлоатирания от него обект да извършва работа по приготвяне на храна срещу уговорено възнаграждение -  нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, като определя „имуществената санкция” от 1`500.00 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………