Р Е Ш Е Н И Е    780

 

Номер   780

Година   11.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200682

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.Р.”, представлявано от управителя И.П., подадена срещу НП №01/000850/2. г., издадено от Директора на Д„.Т.-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. затова, че при извършена на 18.06.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от управителя И.П., е установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.”, представлявано от управителя И.П. в качеството си на работодател да изплати на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г. /посочена в Справка за дължими трудови задължения на тези лица/, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 31.01.2018 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми.

Подкрепят се със съображения, че АНО е смесил съставите на две отделни нарушения, това по чл.128 от КТ и това по чл.415, ал.1 от КТ. Твърди се, че в случая има извършено нарушение, но то е по първата от тези разпоредби, защото задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение произтича от закона, а не е в следствие на издадено разпореждане. Така АНО е квалифицирал неправилно извършеното от жалбоподателя деяние, като дадената квалификация по чл.415, ал.1 от КТ, не съответства на описаната фактическа обстановка.

На следващо място се акцентира, че АНО е приложил неправилно материалния закон. Така се излагат съображения, че деянието е несъставомерно, защото дружеството е било в обективна невъзможност да заплати трудовото възнаграждение. Сочи се че този факт е виден от търговски дело №117/2018 г. по описа на Бл.ОС, образувано по подадена молба от жалбоподателя за откриване на производство по несъстоятелност, който е бил в неплатежоспособност.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният му представител – ст. юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че Протокол за извършена проверка е връчен на дружеството, не е обжалван и съответно е влязъл в сила. Към този последен момент, както и към датата на съставяне на АУАН производството по несъстоятелност не е било открито, ето защо и предписанието е било изпълнимо.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2017 г. свидетеля М.С. и колегата му М.Ц., инспектори в Д„.Т-Б. съставили Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. в който в т.14, като предписание за изпълнение, било посочено следното, а именно: „.Р.”, в качеството си на работодател да изплати на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г., съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание било с краен срок на изпълнение – 31.01.2018 г. Този протокол бил връчен на упълномощено лице на дружеството на 22.12.2017 г.

С призовка от 04.06.2018 г. дружеството било призовано в Д„ИТ”-Б. за извършване на последваща проверка на посоченото предписание в т.14.

На 18.06.2018 г., в Д„ИТ”-Б. се явило упълномощено лице на „.Р.”, което представило изисканите с призовката документи, от които свидетелите М.С. и М.Ц. установили, че дружеството не е изплатило възнаграждението на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г., през който месец същите се намирали в трудови правоотношения с дружеството. Веднага на място свидетелите на АНО съставили КП.

На 25.06.2018 г. свидетелят М.С., в присъствие на свидетелката М.Ц., съставил на жалбоподателя в отсъствие на негов представител АУАН №01/000850/25.06.2018 г., за това, че при извършена на 18.06.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от управителя И.П., е установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.”, представлявано от управителя И.П. в качеството си на работодател да изплати на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г. /посочена в Справка за дължими трудови задължения на тези лица/, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 31.01.2018 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

По-късно АУАН бил предявен и връчен на търговеца.

След направено възражение срещу АУАН било издадено обжалваното НП №01/000850/2. г., издадено от Директора на Д„.Т.-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

НП е обжалвано на 02.10.2018 г., като не е връчено /връчено на 27.09.2018 г. на неустановено лице/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.С., М.Ц., М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.С. и М.Ц., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от част от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите М.С. и М.Ц. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни и показанията на свидетелите М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д.. От показанията на всеки от тях се установява, че не е получил трудовото си вънаграждение за м.04.2017 г.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП /съдът приема, че жалбата е в срок, защото АНО не представил доказателства за датата на връчване на НП, въпреки че такива са били изискани от съда/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му /респективно връчването/, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, макар и в отсъствие на представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност старши инспектор при Д.”ИТ”-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ, във вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА „ГДТ”, а именно от Директора на Д„.Т-Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д.”ИТ”-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с описанието на същото от фактическа страна. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма на чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ. В административно-наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на НП, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да преценя съответствието на предписанията с материалните и/или процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания се реализира по друг процесуален ред и в друго производство. Доколкото в случая предписанието не е било оспорено, очевидно жалбоподателят се е съгласил със съществуването на задължението за въпросния месец, и че то не е платено от него на работника.

От друга страна безспорно се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д. са полагали труд при жалбоподателя през м.04.2017 г. През този период всеки от тях е работил по трудов договор при него. Безспорно е също, че жалбоподателя, в качеството му на работодател, дължи възнагражданение на посочените в НП лица за съответния месец, през който месец същите са се намирали в трудово правоотношение с него, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ, като това възнаграждение не е било платено, включително към датата на проверката за изпълнение на предписанието. Липсата на плащане нарушава основно трудово право на тези лица.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи на инспекцията по труда, както по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като съгласно т. 1 на чл.404, ал.1 КТ, една от тях е даването на задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

В съответствие с тази дадена от закона възможност на 22.12.2017 г. свидетеля М.С. и колегата му М.Ц., инспектори в Д„.Т-Б. са съставили Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. в който в т.14, са дали предписание за изпълнение от дружеството, а именно: „.Р.”, представлявано от управителя И.П. в качеството си на работодател да изплати на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д. дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г., съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 31.01.2018 г. Този протокол бил връчен на упълномощено лице на дружеството на 22.12.2017 г., като не е обжалван от последното и е влязъл в сила. В последствие при извършената на 18.06.2018 г. проверка е установено, че дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г., не е изплатено на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д..

При така установените факти следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължително предписание на контролните органи по спазване на трудовото законодателство, състоящо се в неизплащане за м.04.2017 г. на брутно трудово възнаграждение на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д..

Неизпълнението на предписанието, дадено с Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. е резултат от виновно поведение на дружеството и поради това, същото следва да носи административно-наказателна отговорност. Установява се, че дружеството е с начална дата на неплатежоспособност от 16.08.2018 г., а срока на предписанието е изтекъл значително по-рано. Съгласно разпоредбите на ТЗ началната дата на неплатежоспособността се определя в съответствие с определени критерии - цялостно финансово състояние и показатели за ликвидност като количествени характеристики на способност на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи. В доктрината и практиката се е наложило разбирането, че началната дата на неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежа на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на дружеството, а е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и да погаси свое публичноправно задължение, като тази невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение. Законодателят е приел с разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност уврежда кредиторите по несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника и го е обявил за нищожно по отношение на кредиторите по несъстоятелността.

Ето защо доколкото дружеството е изпаднало в неплатежоспособност едва на 16.08.2018 г., то очевидно е било в обективна възможност да изпълни даденото му в По-ранен момент предписание. Ето защо отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ е ангажирана основателно.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „.Р.”, представлявано от управителя И.П. е дружеството, което е сключило трудов договор с работника М.М.К., и на което е дадено задължително предписание. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, индивидуализирано в размер 1`500.00 лв., т.е. минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, макар такова възражение да не е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Относно процесното адм. нарушение не са налице основанията за прилагане на чл.415в от КТ или на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките, визирани в посочените текстове. За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл.28 от ЗАНН, и той е регламентиран в разпоредбата на чл.415в от КТ, според ал.1 на която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева. В случая има категорични данни, че нарушението не е отстранено, а всяко от лицата М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д. е претърпяло вреди под формата на пропусната полза – неувеличаване на имуществения му патримониум, като не е получил дължимото му се възнаграждение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №01/000850/2. г., издадено от Директора на Д„.Т.-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. затова, че при извършена на 18.06.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от управителя И.П., е установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1745972/23.11.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.”, представлявано от управителя И.П. в качеството си на работодател да изплати на работниците М.С.К.-Б., Х.Е.К. и И.Х.Д., дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017 г. /посочена в Справка за дължими трудови задължения на тези лица/, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 31.01.2018 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………….