Р Е Ш Е Н И Е    810

 

Номер   810

Година   12.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200524

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, депозирана от „.М.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.П., ж.„С.р.“, б.219, .4, а.136, представлявано от управителя Г.Е.В. срещу НП №3.-F374196 от 10.05.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при липсата на материалноправните предпоставки за издаването му, тъй като дружеството-жалбоподател не е извършило нарушението, за което е санкционирано.

С жалбата управителят на „.М.Е.-С. не ангажира доказателства.

В съдебно заседание търговското дружество, Ч. законния и договорния представители, поддържа жалбата. В становището си по съществото на делото пълномощникът на нарушителя навежда допълнително доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и материална незаконосъобразност на оспорения санкционен акт.

ТД на НАП-С., Ч. надлежно упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2018 г. служителите на ТД на Н-С. – свидетелите А.Г. и Е.П. са извършили оперативна проверка в баничарница, находяща се в Г.Б., У.„Х.М.“№11, стопанисвана от „.М.Е.-С.. Проверката е извършена в присъствието на свидетелката Е.С., работеща като продавач в проверявания търговски обект. Фискалното устройство, монтирано и функциониращо в обекта е модел „Датекс DP-150 KL“ с ИН на ФУ DT 721713 и ИН на ФП 02721713. Фискалното устройство притежава функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената от проверяващите фактическа наличност на парични средства е 157.00 лв., а разчетената касова наличност от фискалното устройство е 127.00 лв., т.е. констатирана е разлика от 30.00 лв. Проверяващите длъжностни лица не са извършили „контролна“ покупка. Констатациите от проверката са материализирани в протокол за извършена проверка №0321051 от 18.02.2018 г., подписан от проверяващите и присъстващия представител на дружеството-жалбоподател. Към протокола са приложени преписи от опис на парите в касата, изготвен и подписан от свидетелката Е.С., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и дневен финансов отчет Х.

На 23.02.2018 г. свидетелят А.Г., в присъствието на свидетеля Е.П. е съставила акт за установяване на адм. нарушение №F364196 против „.М.Е.-С. за това, че при извършена проверка на 18.02.2018 г. в 14.20 часа в търговски обект – баничарница, находяща се в Г.Б., У.„Х.М.“№11, стопанисвано от „.М.Е.-С. е установено, че дневният оборот от работещото фискално устройство в обекта модел „Datecs DP-150 KL“ с ИН на ФУ DT 721713 и ИН на ФП 02721713 е в размер на 127.00 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 157.00 лв. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 30 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство, което притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.33, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф.. Актът е съставен в присъствието на управителя на „.М.Е.-С., на когото е връчен препис от него в деня на издаването му – 23.02.2018 г.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №F374196 от 23.02.2018 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липсата на възражения от нарушителя, Зам. директорът на ТД на Н-С. е издал атакуваното НП №3.-F374196 от 10.05.2018 г., с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф., на „.М.Е.-С. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на З.А. – пълномощник на Г.В. – законен представител на дружеството жалбоподател на 30.05.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред Рг.РС на 06.06.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката, които са и актосъставител и свидетел при съставянето и връчването на АУАН, както и на служителя на санкционираното юридическо лице, присъствал при извършването на проверката. Показанията на свидетелката Г. са безпротиворечиви и логически последователни и се припокриват с изложеното в протокола за проверка и АУАН, досежно фактическите констатации, че паричната касова наличност във фискалното устройство на търговския обект, стопанисван от „.М.Е. е по-голяма от отчетената в паметта на фискалното устройство сума. Свидетелката Г. не може да каже каква точно е разликата между касовата и фактическата наличност, но уточнява, че фискалното устройство в обекта е притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Помни, че служителката в търговския обект й е обяснила, че различието в парите представлява оборотни средства, с които започват работния ден. Свидетелката П. не помни нищо във вр. с извършената проверка. Потвърждава, че подписите върху протокола за проверка и акта за установяване на административното нарушение са положени от нея. Свидетелката С., която към момента на извършването на проверката е била служител на дружеството-жалбоподател и е работила в проверявания търговски обект, също потвърждава, че там е извършена проверка от служители на административно-наказващия орган, при която е констатирано различие между касовата и фактическата наличност на паричните средства в размер на 30.00 лв. В показанията си пред съда, свидетелката дава същите обяснения за това различие, каквито е дала и пред проверяващите, а именно, че се касае за оборотни средства.

Към административно-наказателната преписка са приложени и приети като доказателства в настоящето производство договор за наем от 01.12.2017 г. и декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, установяващи, че проверяваният обект се ползва от „.М.Е. и пълномощно, с което управителят на дружеството-жалбоподател овластява З.А. да представлява търговеца.

Като доказателства по делото са приети преписи от страниците на касовата книга за процесния търговски обект за 17 и 18.02.2018 г. и дневен финансов отчет от 19.02.2018 г., от които е видно, че е записвано начално салдо от 30.00 лв. за всеки един от дните.

Със заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н. са определени длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да издават НП за нарушения на данъчното законодателство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни заседания на 02.10.2018 г. и на 18.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – частично основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на жалба - законния представител на нарушителя „.М.Е.-С..

Разгледана по същество – жалбата е частично основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 от ЗДДС, НП се издават от ИД на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н-т. 1.1., са оправомощени териториалните директори на Н. и техните заместници (оспорения санкционен акт е издаден от зам. директор на ТД на НП) да издават НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции с горецитираната заповед – т.2.1 от същата. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на оправомощаване на актосъставителя да състави акт за установяване на нарушение на нормите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства. Действително този нормативен акт не е цитиран в заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н.. Органите по приходите обаче, са упълномощени да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДДС, чл.185, ал.2 от който закон е бланкетна норма, предвиждаща санкционирането на нарушения на подзаконови нормативни актове, както е посочената Наредба.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на законния представител на санкционираното юридическо лице, на когото е връчен препис от акта. Обжалваното НП е връчено на упълномощен представител на управителя на дружеството – нарушител. Дори да се приеме, че лицето на което е връчено НП няма надлежна представителна властта (каквито доводите са навеждат от защитника на санционираното юридическо лице), това нарушение не е съществено, тъй като нарушителят е упражнил в срок правото си да обжалва санкционния акт.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователни, според съда, са възраженията на защита за несъответствие на описаното нарушение с неговата правна квалификация. Действително в АУАН и в НП фактическото описание на нарушението е неотразяване във фискално устройство на промяна на касовата наличност, представляваща въвеждането на пари в касата, извън случаите на продажба, в момента на извършването й с точност до минута. Съставът на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. (която според АНО е нарушената материалноправна норма) не включва посочването на момента кога трябва да бъде отразена промяната в касовата наличност. Цитираната норма касае фискални устройства, притежаващи функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, което обуславя задължението за отразяване на промяната на касовата наличност в момента на въвеждане или извеждане на паричните суми. В ал.2 е визирано задължението за отразяване на служебно изведени и въведени парични суми в касовата книга, когато фискалното устройство не притежава функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“, какъвто не е настоящият случай. Именно ал.2 на чл.33 от Наредбата определя времето, в което трябва да бъде извършено това отразяване – в момента на извършване на операцията с точност до минута. Доколкото ал.1 не дефинира момента, в който трябва да бъде отразено служебното въвеждане или извеждането на парични суми в касата, съдът приема, че моментът на изпълнение на задължението, дефиниран в ал.2 е относим и към състава на нарушението по ал.1 на чл.33 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

В хода на въззивното съдебно производство се установи и осъществяването на нарушението, за което е съставен оспорения санкционен адм. акт, като доводите на защита в обрата насока съдът намира за неоснователни. както беше посочено по-горе, материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно-наказателна отговорност, е тази на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ Ч. операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват, че към момента на извършване на процесната проверка (18.02.2018 г.) паричната касова наличност във фискалното устройство в търговския обект, стопанисван от „.М.Е., е по-голяма от сумата, регистрираната в паметта на фискалното устройство. Показанията на свидетелката С. установяват основанието за това различие, а именно начално салдо за деня от 30 лв. Фактът, обаче, че паричните средства не представляват оборот от продажби не води до липса на нарушение на горецитираната норма. В случай, че парите на са получени от продажби, същите следва да бъдат отразени във фискалното устройство като „служебно въведени“ и именно за неизпълнение на това задължение е санкциониран жалбоподателя.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Съдът намира оспореното НП за незаконосъобразно в частта му касателно размера на имуществената санкция, наложена на жалбоподателя, предвид следното:

Съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл.118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл.118, ал.4 ЗДДС) на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 3`000.00 до 10`000.00 лева. Административно-наказващият орган е мотивирал налагането на предвидената в чл.185, ал.2 от ЗДДС санкция, тъй като с извършването на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. Липсват обаче каквито и да е аргументи защо се приема, че установената разлика в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно разпределената доказателствена тежест по чл.103 НПК, приложима на основание чл.84 ЗАНН, административно-наказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 30.00 лева във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. Издателят на НП не ангажира доказателства в тази насока нито в административно-наказателната процедура, нито в хода на настоящето съдебно производство. Същевременно, според показанията на св. С. и данните в преписите от страниците на касовата книга, посочената сума не представлява оборот от извършени продажби в търговския обект, а е начално салдо за деня, с което всеки ден се започна работа в заведението. По този начин сумата е отразена и в касовата книга. Следователно с неотразяването на сумата в паметта на фискалното устройство не се е стигнало до неотразяване на приходи от проверявания търговски обект. Предвид горното, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.303 НПК, вр. чл.84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи административно-наказателна отговорност единствено, когато "административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения. При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 30.00 лева представлява приход от извършени доставки (продажба на стоки в търговския обект), то и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500.00 до 2`000.00 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на административно-наказателното производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на санкционната разпоредба на извършеното нарушение от чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, в такава по чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС, предвид изричната разпоредба на чл.84, вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. по т. д.№7/2010 г. на Общото събрание на ВАС макар и да е обсъждан друг случай на приложение от въззивния/касационния съд на привилегирован състав на нарушение (по чл.415в, ал.1 КТ).

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС размер от 500.00 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. С оглед на това обжалваното НП следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3`000.00 на 500.00 лева.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на адм. нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административно-наказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на адм. нарушение.

Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично основателна, поради което обжалваното НП следва да се измени в частта относно приложимата санкционна разпоредба и по отношение размера на наказанието, което следва да се намали.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и чл.83 ЗАНН, вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №3.-F374196 от 10.05.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на „.М.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.П., ж.„С.р.“, б.219, .4, а.136, представлявано от управителя Г.Е.В. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства, издадена от Министъра на Ф., като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията за така извършеното нарушение от чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, на чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3`000.00 лева на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………