Р Е Ш Е Н И Е    811

 

Номер   811

Година   13.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200373

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, депозирана от „.П.Е., ЕИК*, с адрес Г.Б., У.„.№4, представлявано от управителя И.Й.Д., ЕГН*, срещу НП №F292377 от 31.03.2017 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при липсата на материалноправните предпоставки за издаването му, тъй като дружеството-жалбоподател не е извършило нарушението за което е санкционирано.

С жалбата управителят на „.П.ЕООД-Б. моли за представяне на административно-наказателната преписка и за ангажирането на гласни доказателства.

В съдебно заседание търговското дружество, чрез договорния си представител, поддържа жалбата. В становището си по съществото на делото пълномощникът на нарушителя навежда допълнително доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и материална незаконосъобразност на оспорения санкционен акт.

ТД на НАП-С., чрез надлежно упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2017 г. служителите на ТД на Н-С. – свидетелите Т.П. и П.А. са извършили оперативна проверка в търговски обект – фото студио, находящо се в Г.Б., У.„Ц.С.“№61, стопанисвано от „.П.ЕООД-Б.. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател И.Д.. Фискалното устройство, монтирано и функциониращо в обекта е модел „Дейзи Перфект S KL“ с ИН на ФУ ДУ 352434 и ФП 364332234. Фискалното устройство притежава функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената от проверяващите фактическа наличност на парични средства е 16.00 лв., а разчетената касова наличност от фискалното устройство е 77,50 лв., т.е. констатирана е разлика от 61,50 лв. Проверяващите длъжностни лица са извършили „контролна“ покупка, при което им е издадена касова бележка. Констатациите от проверката са материализирани в протокол за извършена проверка №0054013 от 21.02.2017 г., подписан от проверяващите и законния представител на дружеството-жалбоподател. Към протокола са приложени преписи от опис на парите в касата, изготвен и подписан от управителя на „.П.ЕООД-И.Д. и дневен финансов отчет Х.

На 27.02.2017 г. свидетелят Т.П., в присъствието на свидетелите П.А. и Д.М. е съставил акт за установяване на адм. нарушение №F292377, против „.П.ЕООД-Б. затова, че при извършена проверка на 21.02.2017 г. в 15.30 часа в търговски обект – фото студио, находящо се в Г.Б., У.„Ц.С.“№61, стопанисвано от „.П.ЕООД-Б. е установено, че дневният оборот от работещото фискално устройство в обекта модел „Дейзи Перфект S KL“ с ИН на ФУ ДУ 352434 и ФП 364332234 е в размер на 16.00 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 77,50 лв. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 61,50 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство, което притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.33, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф.. Актът е съставен в присъствието на управителя на „.П.ЕООД-Б., на когото е връчен препис от него в деня на издаването му – 27.02.2017 г.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №F292377 от 27.02.2017 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липсата на възражения от нарушителя, Зам. директорът на ТД на Н-С. е издал атакуваното НП №F292377 от 31.03.2017 г., с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф., на „.П.ЕООД-Б. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв..

НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 03.05.2017 г. Жалбата срещу него е изпратена по пощата до административно-наказващия орган на 09.05.2017 г. и е входинара на 11.05.2017 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката, които са и актосъставител и свидетел при съставянето и връчването на АУАН, както и на свидетеля при съставянето и връчването на АУАН. Показанията на свидетелите П. и А. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни и се припокриват с изложеното в протокола за проверка и АУАН, досежно фактическите констатации, че паричната касова наличност във фискалното устройство на търговския обект, стопанисван от „.П.ЕООД е по-голяма от отчетената в паметта на фискалното устройство сума. Свидетелката М. сочи, че е присъствала само при съставянето и връчването на акта за установяване на адм. нарушение, но не и при извършването на проверката. Не помни подробности.

Със заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н. са определени длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да издават НП за нарушения на данъчното законодателство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание, проведено на 02.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата с която е сезиран за допустима, а по същество – частично основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена по пощата преди изтичането на законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на жалба - законния представител на нарушителя „.П.ЕООД-Б..

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, НП се издават от ИД на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н-т. 1.1., са оправомощени териториалните директори на Н. и техните заместници (оспорения санкционен акт е издаден от зам. директор на ТД на НП) да издават НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции с горецитираната заповед – т. 2.1 от същата.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на законния представител на санкционираното юридическо лице, на когото е връчен препис от акта. Обжалваното НП е връчено на законния представител.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователни, според съда, са възраженията на защита за несъответствие на правната квалификация на нарушението, посочена в акта за установяване на адм. нарушение и в НП. Както актосъставителят, така и административно-наказващият орган правилно са квалифицирали деянието като нарушение на по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е санкционна такава – тя не дефинира състав на нарушението, а определя вида и размера на наказанието.

В хода на въззивното съдебно производство се установи и осъществяването на нарушението, за което е съставен оспорения санкционен адм. акт, като доводите на защита в обрата насока съдът намира за неоснователни. Както беше посочено по-горе, материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно-наказателна отговорност, е тази на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват, че към момента на извършване на процесната проверка (21.02.2017 г.) паричната касова наличност във фискалното устройство в търговския обект, стопанисван от „.П.Е., е по-голяма от сумата, регистрираната в паметта на фискалното устройство. Тази положителна разлика в паричните сучи не е отразена във фискалното устройство като „служебно въведена“ и именно за неизпълнение на това задължение е санкциониран жалбоподателя.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Съдът намира оспореното НП за незаконосъобразно в частта му касателно размера на имуществената санкция, наложена на жалбоподателя, предвид следното:

Съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл.118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл.118, ал.4 ЗДДС) на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 3`000.00 до 10`000.00 лева. Административно-наказващият орган е мотивирал налагането на предвидената в чл.185, ал.2 от ЗДДС санкция, тъй като с извършването на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. Липсват обаче каквито и да е аргументи защо се приема, че установената разлика в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно разпределената доказателствена тежест по чл.103 НПК, приложима на основание чл.84 ЗАНН, административно-наказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 61,50 лева във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. Издателят на НП не ангажира доказателства в тази насока нито в административно-наказателната процедура, нито в хода на настоящето съдебно производство. Предвид горното, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.303 НПК, вр. чл.84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи административно-наказателна отговорност единствено, когато "административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения. При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 61,50 лева представлява приход от извършени доставки (продажба на стоки в търговския обект), то и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500.00 до 2`000.00 лева поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на административно-наказателното производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на санкционната разпоредба на извършеното нарушение от чл.185, ал.2 изр. първо от ЗДДС в такава по чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС, предвид изричната разпоредба на чл.84, вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. по т. д.№7/2010 г. на Общото събрание на ВАС макар и да е обсъждан друг случай на приложение от въззивния/касационния съд на привилегирован състав на нарушение (по чл.415в, ал.1 КТ).

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС размер от 500.00 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. С оглед на това обжалваното НП следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3`000.00 на 500.00 лева.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на адм. нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административно-наказващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на адм. нарушение.

Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява частично основателна, поради което обжалваното НП следва да се измени в частта относно приложимата санкционна разпоредба и по отношение размера на наказанието, което следва да се намали.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и чл.83 ЗАНН, вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №F292377 от 31.03.2017 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на „.П.Е., ЕИК*, с адрес Г.Б., У.„.№4, представлявано от управителя И.Й.Д., ЕГН*, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на Ф., като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията за така извършеното нарушение от чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС на чл.185, ал.2 изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3`000.00 лева на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………