Р Е Ш Е Н И Е    827

 

Номер   827

Година   13.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200412

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „.-С.“О., ЕИК*, с адрес в Г.Б., Б.„.С.К.М.№28, представлявано от управителя Е.И.В., срещу НП №334960-F373810 от 23.04.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция от 500.00 лв. за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Налице е неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението. Законният представител на дружеството-жалбоподател сочи, че констатациите, изложени в НП, не отговарят на действителното фактическо положение и търговецът не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Нарушителят претендира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С жалбата управителят на „.-С.“О.-Б. ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание търговското дружество, чрез договорния представител, поддържа жалбата.

ТД на НАП-С., чрез надлежно упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.18 г. в 12.35 часа свидетелите Б.И. и Н.Д. – инспектори по приходите при ТД на Н-С., извършили проверка на търговски обект - къща за гости „З.к.”, находящ се в г.Б., у.„.В.”№3. В хода на същата установили, че обектът се стопанисва от „.-С.”О., представлявано от управителя Е.В.. При проверка на фискалното устройство, находящо се в обекта, свидетелите И. и Д. установили, че на дата 02.02.2018 г. са регистрирани продажби на предлагани услуги – нощувки на обща стойност 100.00 лв., за което е издадена касова бележка №0000975, но липсва отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за работния ден 02.02.2018 г. За удостоверяване на факта на наличието на регистрирана продажба на 02.02.2018 г. е отпечатан КЛЕН за периода от 02.02.2018 г. до 04.02.2018 г. Проверяващите служители на административно-наказващия орган съставили констативен протокол №0316695 от 16.02.2017 г.

На 20.02.18 г., свидетелят Б.И., в присъствието на свидетелите П.М. и Р.Д., е съставил акт за установяване на адм. нарушение №F373810 от 20.02.2018 г. затова, че при направена проверка на 16.02.2018 г. на търговски обект – къща за гости „З.к.”, находящ се в г.Б., у.„.В.”№3, стопанисвано от „.-С.”О., представлявано от управителя Е.В., е установено, че данъчно задълженото лице не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за ден 02.02.2018 г., през който има регистрирани продажби на предлаганите услуги на стойност от 100.00 лв. и е издадена касова бележка №0000976 - нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След съставяне на акта, той е бил предявен и връчен на търговеца, чрез неговия управител.

При съставянето на акта и в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, законният представител на нарушителя не е направил възражения.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №F373810 от 20.02.2018 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липса на възражения от страна на нарушителя, Зам. директорът на ТД на Н-С. е издал атакуваното НП №334960-F373810 от 23.04.2018 г., с което за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф., на „.-С.“О.-Б. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 500.00 лв..

НП е връчено на Е.В. – законен представител на дружеството жалбоподател на 03.05.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на 11.05.2018 г., изпратена по пощата на 10.05.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката и присъствали на нея, включително служителя на дружеството-жалбоподател и майката на управителя на нарушителя, актосъставителя и свидетелите при съставянето и връчването на АУАН. Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви относно датата и мястото на извършването на проверка от служителите на административно-наказващия орган, изискването на финансови документи от нарушителя и проверка на фискалното устройство в търговския обект. Свидетелят Б.И. (актосъставител и водещ проверката) установява, че въз основа на КЛЕН за периода от 02.02.2018 г. до 04.02.2018 г. е констатирал наличието на регистрирана продажба на 02.02.2018 г., но за този ден дружеството-жалбоподател не е отпечатало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Свидетелката В. сочи, че е била на работа в деня на проверката в хотела, стопанисван от „.-С.“О., но реално не е присъствала на проверката, тъй като всички документи се съхраняват от свидетелката Р.В., която потвърждава, че е предоставила на проверяващите поисканата й документация. Свидетелите Д. и М. са присъствали при съставянето и връчването на АУАН.

Като доказателства по делото са приети приложените към протокола от проверката КЛЕН за периода от 02.02.2018 г. до 04.02.2018 г. и копие на фискален бон 0000976.

Останалите писмени доказателства са ирелевантни за делото, поради което съдът не ги обсъжда.

Със заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. ИД на Н-Са определени длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да издават наказателни постановления за нарушения на данъчното законодателство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни заседания на 12.07.2018 г. и на 02.10.2018 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е допустимо, с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 от ЗДДС, наказателните постановления се издават от ИД на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н-т. 1.1., са оправомощени териториалните директори на Н. и техните заместници (оспорения санкционен акт е издаден от зам. директор на ТД на НП) да издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции с горецитираната заповед – т. 2.1 от същата.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акт и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на законния представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на управителя на дружеството-нарушител.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП не съдържат дата и място на извършване на нарушението. Както в акта за установяване на адм. нарушение, така и в санкционния акт са посочени и датата на извършване на проверката, при която е констатирано нарушението (16.02.2018 г.) и датата на нарушението – 02.02.2018 г. Мястото на извършване на проверката и мястото на извършване на нарушението съвпадат и те са посочени и от актосъставителя и от издателя на обжалваното НП – търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляващ къща за гости, находяща се в Г.Б., У.„.В.№3.

В хода на въззивното съдебно производство се установи и осъществяването на нарушението, за което е съставен оспорения санкционен адм. акт, като доводите на защита в обрата насока съдът намира за неоснователни. Материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно-наказателна отговорност, е тази на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите И. и Д., данните в КЛЕН за периода от 02.02.2018 г. до 04.02.2018 г. и копие на фискален бон 0000976) безспорно се установяват релевантните факти, обуславящи съставомерността на деянието, а именно, че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране и запис за 02.02.2018 г. в стопанисвания от дружеството търговски обект, в който ден има регистрирани продажби във фискалното устройство. Неизпълнението на това задължение, доколкото осъществява състав на адм. нарушение по чл.39, ал.1 от Наредбата, е основание за ангажиране имуществената отговорност на дружеството предвид санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която, извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300.00 до 1`000.00 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Наредба Н-18/13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. От изложеното по-горе следва, че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността, а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, като коректно е приложена и санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 500.00 лв. с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на адм. нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Още повече, в случая се касае за формално нарушение и с факта на установяването му законодателят презумира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно-наказателна санкция. Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на адм. нарушение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател, е извършило вмененото му нарушение и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.3 от НПК и съгласно разрешението, дадено в ТР №3/1985 г. на ОСНК на ВС, следва дружеството-нарушител да бъде осъдено да заплати по сметката на Рг.РС направените по делото разноски за заплащане на пътни разходи на свидетелите, възлизащо общо на сумата от 150,77 лв..

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №334960-F373810 от 23.04.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на Н-С., с което на „.-С.“О., ЕИК*, с адрес в Г.Б., Б.„.С.К.М.№28, представлявано от управителя Е.И.В., е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция от 500.00 лв. за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „.-С.“О., ЕИК*, с адрес в Г.Б., Б.„.С.К.М.№28, представлявано от управителя Е.И.В. да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 150,77 лв. – разноски за явяването на свидетели по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………………………