Р Е Ш Е Н И Е    834

 

Номер   834

Година   13.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200498

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от С.С.В., ЕГН*, с адрес в с.К., о.Б., У.”.№39, срещу НП №18-0331-000538 от 13.06.2018 г. издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.53 от ЗАНН – глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Твърди се в жалбата, че констатациите на административно-наказващия орган не отговарят на действителното фактическо положение. Атакуваното наказателно е издадено в противоречие с нормите на ЗАНН и ЗДвП и при допуснати съществени процесуални нарушения.

С жалбата С.В. заявява, че ще се ползва от писмените доказателства в административно-наказателната преписка и моли да му бъде дадена възможност да ангажира гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Н-кът на РУП към ОДМВР-Б., РУ-Р. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2018 г. около 23,20 часа, свидетелите С.М. и Ц.В. са спрели за проверка жалбоподателя, който е управлявал лек автомобил марка Р., модел К., с рег. №*, собственост на „Т.М.“ЕАД. Водачът е спрян за проверка в Г.Р. на у.„С.п.“ в района на ЗМГ, като се е движел в посока от МБАЛ-Р. към ромската махала. Тестван е за наличието на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер“ 7510 с инв. №ARSM 0136, който е отчел наличието на 1,39 промила алкохол в издишания въздух. Резултатите от пробите с техническото средство са представени и в писмен вид, а за удостоверяване на годността му административно-наказващият орган представя протокол от лабораторно изследване. След извършването на проверката, свидетелят М. е съставил акт за установяване на адм. нарушение с бл. №490073, против С.С.В. затова, че на 27.05.2018 г. около 23,20 часа, в Г.Р., на у.„С.п.“ в района на ЗМГ е управлявал лек автомобил марка Р., модел К., с рег. №*, собственост на „Т.М.“ЕАД под въздействието на алкохол – 1,39 промила. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Ц.В. и е подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя С.В., на когото е връчен и препис от акта веднага след съставянето му. При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение, жалбоподателят не е направил възражения. Жалбоподателят не се е съгласил с показанията на техническото средство, поради което му е издаден талон за изследване №0032242, връчен му на 28.05.2018 г. в 00,20 часа. На 29.05.2018 г. в 00,50 часа на В. е взета кръвна проба, видно от съдържанието на протоколна тетрадка за алкохолни проби на ФСМП-Р.. Кръвните проби са изследвани за наличието на етилов алкохол в кръвта, като резултатите от изследването са обективирани в протокол за химическа експертиза №265 от 29.05.2018 г. Според констатацията в същия в кръвната проба се доказва етилов алкохол в количество 1,10 промила.

Въз основа на горецитирания АУАН, след преценка на констатациите на актосъставителя и резултатите от химическата експертиза, Н-кът на РУ-Р. е издал атакуваното НП №18-0331-000538 от 13.06.2018 г. с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на С.С.В., ЕГН*, са наложени адм. наказания: глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Фактическото описание на нарушението в санкционния акт е сходно на изложеното в акта за установяване на адм. нарушение, като е добавено че според резултата от химическото изследване на кръвната проба, концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е 1,10 промила. Правната квалификация, която административно-наказващия орган е дал на нарушението е чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП административно-наказващия орган е разпоредил, на основание Наредба №-2539 на М., отнемането на общо 10 точки.

НП е връчено на С.В. на 29.06.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на същата дата.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на актосъставителя и свидетеля на нарушението. Показанията на свидетелите М. и В. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни и се припокриват с изложената в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят В. помни, че водачът на автомобила им е обяснил, че е закарал съпругата си в болницата, тъй като й е предстояло раждане. Сочи, че жалбоподателят е бил сам в автомобила. Вр. с тези негови показания е изискана справка от НБД „Население“, от която е видно, че нарушителят има дете, родено на 28.05.2018 г.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед рег. №8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на ВР, с която са определени служителите на М., който имат правомощия да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП и да издава наказателни постановления.

По делото е изискана и приложена справка за наложени на жалбоподателя наказания за нарушения по ЗДвП.

Като доказателство е прието и постановление от 04.06.2018 г. по наблюдателно производство №971 по О. за 2018 г. на РП-Р., с което е прекратено образуваното срещу С.В. наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни заседание, проведени на 02.10.2018 г. и на 18.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – неоснователна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на жалба – нарушителя С.В..

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП „НП се издават от министъра на ВР, … или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“. С надлежен адм. акт – заповед рег. №8121з-515 от 14.05.2018 г. (т.2.8), министърът на ВР е овластил Н-ка на РУ-Р. да издава санкционни актове за нарушения, извършени на територията на ръководеното от него Р.У.. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице - т. 1.3. от същата заповед.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на акта за установяване на адм. нарушение – същият е съставен при констатирането на нарушението и веднага след изготвянето му е връчен на нарушителя. Обжалваното НП също е връчено лично на С.В..

В хода на административно наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението.

НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

От обективна страна се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон стойност, а именно с концентрация на алкохол в кръвта от 1,10 промила. Свидетелските показания на служителите на РУ-Р., които се припокриват с изложеното в АУАН установяват, че на 27.05.2018 г. около 23,20 часа жалбоподателят е управлявал МПС в Г.Р. на У.С.п.. Фактът, че нарушителят е шофирал след употреба на алкохол и конкретната стойност на алкохол в кръвта, съдът приема за установени въз основа на данните от протокола за химическа експертиза. Същата установява, че към 28.05.2018 г. 00,50 часа (когато е взета кръвната проба), В. е с наличие на алкохол в кръвта 1,10 промила. Предвид горното, съдът приема, че в хода на въззивната проверка се установи от обективна страна, жалбоподателят да е осъществил състава на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано нарушението от издателя на НП.

Деянието е извършено виновно – при пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното със забраната да шофира след употреба на алкохол.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложените на жалбоподателя наказания глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, „Наказва се с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.“ Налагането на двете адм. наказания, които са в нормативно определен размер, е кумулативно и в същите вид и размер са наложени от административно-наказващия орган. В този смисъл съдът приема, че административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определянето на санкциите.

В случая не е налице и маловажност на всяко от нарушенията по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не се ограничават от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсват данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с по-ниска степента на обществена опасност. Напротив, множеството предходни наложени наказания на С.В. за нарушения на правилата за движение, обуславят извода за по-висока обществена опасност на дееца.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0331-000538 от 13.06.2018 г. издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р., с което на С.С.В., ЕГН*, с адрес в с.К., о.Б., У.”.№39 са наложени адм. наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП-„глоба” от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………