Р Е Ш Е Н И Е    836

 

Номер   836

Година   14.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200630

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по Ж., подадена от Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., съд. адрес в Г.Б., У.”М.К.“ №1, .2, срещу НП №18-3794-000167 от 28.02.2018 г., издадено от Н-ка на РУП-Б., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.183, ал.2, т.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба от 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В акта за установяване на адм. нарушение липсва пълно точно описание на нарушението по т.1, поради което за нарушителя е налице неяснота срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава. Констатациите на административно-наказващия орган не отговарят на действителното фактическо положение.

С жалбата Д.Т. моли да бъде приложена в цялост административно-наказателната преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Н-кът на РУП към ОДМВР-Б., РУ-Б. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2018 г., около 17,10 часа, свидетелите И.К. и К.К. са спрели за проверка жалбоподателя, който е управлявал лек автомобил марка Б..., с рег. №*. Водачът е спрян за проверка в Г.Б. на У.П. след като е навлязъл с автомобила в пешеходна зона. При проверката свидетелите са изискали от нарушителя да представи свидетелство за У. на МПС и контролен талон към него, каквито той не е носил. След извършването на проверката, свидетелят К. е съставил акт за установяване на адм. нарушение с бл. №618459 против Д.Л.Т. затова, че на 09.02.2018 г., около 17,10 часа, в Г.Б., на у.П. е управлявал лек автомобил марка Б..., с рег. №* в зоната на действие на пътен зоната В-2 – забранено влизането на ППС в двете посоки и за това, че не представя свидетелство за У. на МПС и контролен талон към него. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията като такива по чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на свидетеля К.К. и е подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя Д.Т., на когото е връчен и препис от акта веднага след съставянето му. При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение, жалбоподателят не е направил възражения.

Въз основа на горецитирания АУАН, след преценка на констатациите на актосъставителя, Н-кът на РУ-Б. е издал атакуваното НП №18-3794-000167 от 28.02.2018 г., с което на основание чл.183, ал.2, т.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП на Д.Л.Т., ЕГН*, са наложени адм. наказания: глоба от 20.00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Фактическото описание на нарушението в санкционния акт е идентично на изложеното в акта за установяване на адм. нарушение.

НП е връчено на Д.Т. на 16.08.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на 20.08.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на актосъставителя и свидетеля на нарушението. Показанията на свидетелите К. и К. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни и се припокриват с изложената в АУАН фактическа обстановка.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед рег. №8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на ВР, с която са определени служителите на М., който имат правомощия да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП и да издава НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание, проведено на 18.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – неоснователна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на Ж. – нарушителя Д.Т..

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП „НП се издават от министъра на ВР, …или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“. С надлежен адм. акт – заповед рег. №8121з-952 от 20.07.2017 г. (т.2.8), министърът на ВР е овластил Н-ка на РУ-Б. да издава санкционни актове за нарушения, извършени на територията на ръководеното от него Р.У.. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице - т. 1.3. от същата заповед.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на акта за установяване на адм. нарушение – същият е съставен при констатирането на нарушенията и веднага след изготвянето му е връчен на нарушителя. Обжалваното НП също е връчено лично на Д.Т..

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението.

НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акт и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието. Неоснователни са доводите, наведени в жалбата, касателно липса на описание на фактите и обстоятелства, при които са извършени нарушенията и действията и бездействията, в които те се състоят. Както в АУАН, така и в НП, са посочени времето и мястото на нарушенията и фактическите основания, съставляващи противоправното поведение.

От обективна страна, се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС като не носи СУМПС и КТ към него и в нарушение на зоната на действие на знак В-2, навлизайки в пешеходна зона по улица, по която е забранено движението на ППС и в двете посоки. Свидетелските показания на служителите на РУ-Б., които се припокриват с изложеното в АУАН, установяват, че на 09.02.2018 г., около 17,10 часа жалбоподателят е управлявал МПС в Г.Б. на У.П. в нарушение на пътен знак В-2, а след поискване не представя свидетелство за У. на МПС и контролен талон към него. Предвид горното съдът приема, че в хода на въззивната проверка се установи от обективна страна, жалбоподателят да е осъществил съставите на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както правилно са квалифицирани нарушенията от издателя на НП.

Деянието е извършено виновно – при пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното със забраната да шофира в пешеходна зона и със задължението си при У. на лек автомобил да носи свидетелство за У. на МПС и контролен талон към него.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложените на жалбоподателя наказания глоба от 20.00 лв. и глоба от 10.00 лв.

Съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 и ал.2, т.2 от ЗДвП, „Наказва се с глоба от 10.00 лв. водач, който не носи свидетелство за У. и контролен талон и с глоба от 20 лв. водач, който нарушава правилата за разположение на ППС върху платното за движение“. Административните наказания за двете нарушение, за които жалбоподателят е привлечен към отговорност, са в нормативно определен размер и в същите вид и размер са наложени от административно-наказващия орган. В този смисъл съдът приема, че административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определянето на санкциите.

В случая не е налице и маловажност на всяко от нарушенията по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не се ограничават от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсват данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с по-ниска степента на обществена опасност.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3 от НПК и съгласно разрешението, дадено в ТР №3/1985 г. на ОСНК на ВС, следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати по сметката на Рг.РС направените по делото разноски за заплащане на пътни разходи на свидетел, възлизащи на сумата от 28.00 лв..

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-3794-000167 от 28.02.2018 г., издадено от Н-ка на РУП-Б., с което на Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.”В.“№26 са наложени адм. наказания на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.183, ал.2, т.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв. за нарушение по 6, т.1 от ЗДвП и глоба от 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.”В.“№26, да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 28.00 лв. – разноски за явяването на свидетел по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………