Р Е Ш Е Н И Е    856

 

Номер   856

Година   14.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200652

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., депозирана от Н.П.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Г.Д., У.„К.Н.А.№31 срещу НП №* от 30.08.2018 г. издадено от Директора на Р.-Б., с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” от 200.00 лв. за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено отнемането на вещите, предмет на нарушението – 0,20 пр. м. дърва за огрев от габър, и послужили за извършването му – автомобил Ф.Г. с рег. №*.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че в санкционния акт не е описано достатъчно конкретно нарушението, за което е санкциониран. Размерът на наложената глоба и стойността на отнетите вещи не съответстват на степента на обществена опасност на деянието.

С жалбата Н.Д. ангажира писмени доказателства и моли да му бъде дадена възможност да даде обяснения.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания.

Директорът на Р.-Б. не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2018 г. около 09.00 часа свидетелят Г.С., при обход на отдел 66г в местността „П.ч.“, землище на с.О., забелязал, че падат дървета и незабавно се е обадил на свидетеля Б.М.. Същият е тръгнал към място, като същевременно е сигнализирал в РУ-Б.. След като е пристигнал на място св. М., заедно със свидетеля С. са приближили пеша до място, където е забелязано повалянето на дървета и са видели нарушителя да сече дървета от габър и да ги товари в колата. Свидетелите са се върнали със служебния автомобил и когато Д. ги е забелязал се е качил в автомобила си, но е бил спрян от двамата свидетели и служителите на РУ-Б.. Тогава свидетелите пристъпили към проверка на водача на автомобила и превозваните с него дърва. Установили че лицето, което управлявала автомобила е жалбоподателят Н.П.Д.. Същите констатирали още, че лекият автомобил е марка Ф.Г. и е натоварен с дърва за огрев от габър, немаркирани с КГМ. За дървата жалбоподателят нямал и не представил на свидетелите потърсен му от тях превозен билет.

След това жалбоподателят откарал автомобила и дървата в него в склада на ТП„.Р.“, в г.Р., където след като измерили последните установили още, че са 0.20 пр. куб.м. Тогава свидетелят Б.М. съставил КП, а веднага след това в присъствието на жалбоподателя Д. е съставил и АУАН с бланков №000059 от 11.03.2018 г. затова, че на 11.03.2018 г. в 09.30 часа в отдел 66г, местността „П.ч.“, землище на с.О., транспортира с лек автомобил с рег. №*, 0.20 пр. куб.м. дърва за огрев от габър, немаркирани с контролна горска марка – нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал.

Въз основа на този акт, е издадено НП №* от 30.08.2018 г. от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв. затова, че на 11.03.2018 г. в 09,30 часа в отдел 66г, местността „П.ч.“, землище на с.О., транспортира с лек автомобил с рег. №*, 0.20 пр. куб.м. дърва за огрев от габър, немаркирани с контролна горска марка – нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.

НП е връчено на 04.09.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на 11.09.2018 г.

В административно-наказателната преписка е приложена и приета като писмено доказателство по делото заповед №РД-49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на ЗГ, с която са оправомощени директорите на РД по Г. да издават НП по ЗГ.

В хода на въззивното производство е изискана и приета като доказателство справка за наложените на жалбоподателя наказания за нарушения по ЗГ видно от която Н.Д. е санкциониран за периода от 2011 г. – 2018 г. тринадесет пъти.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка, допълнително събраните такива в хода на въззивната проверка и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 24.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – частично основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на Ж. – нарушителя, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, НП за нарушения по ЗГ (с изключение на нарушения по чл.274, ал.1, т. т.3 и 6 от ЗГ) се издават от оправомощени от министъра на ЗХГ длъжностни лица от РД по Г.. Със заповед №РД-49-195 от 16.09.2011 г. Министърът е оправомощил директорите на РД и техните заместници, в случай на невъзможност да упражнят делегираните им правомощия. Процесното НП е издадено от Директора на Р.-Б..

Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции по силата на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, непосредствено след констатирането на нарушението и му е връчен веднага след съставянето. Обжалваното НП е връчено на Н.Д. с пощенска пратка.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието. Неоснователни са доводите, наведени в жалбата, касателно липса на описание на фактите и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Напротив, както в АУАН, така и в НП, са посочени времето и мястото на нарушението, действието, чрез което е извършено, неговия предмет и обстоятелствата, при които осъществено и установено нарушението.

От обективна страна, се установи, че жалбоподателят е транспортирал дървен материал – 0,2 куб.м. дървесина от габър, която не е била маркирана с контролна горска марка. В тази насока са показанията на служителите на административно-наказващия орган, както и констатациите, отразени в протокол №6014486 от 11.03.2018 г. Свидетелските показания установяват, че на 11.03.2018 г. около 09,30 часа Н.Д. е транспортирал дървен материал, който не е бил маркиран к КГМ. Предвид горното, съдът приема, че в хода на въззивната проверка се установи от обективна страна, жалбоподателят да е осъществил състава на чл.213 ал.1 т. 1 от ЗГ както правилно е квалифицирано нарушението от издателя на НП.

Деянието е извършено виновно – при пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал своето задължение да не превозва дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложеното на жалбоподателя наказание глоба от 200.00 лв. Съгласно горецитираната разпоредба „Наказва се с глоба от 50.00 до 3`000.00 лв., … физическо лице, което в нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му ….. транспортира, …. дървесина и недървесни горски продукти.“ Административното наказание за извършеното нарушение е с определен минимум и максимум, като наложената на нарушителя глоба е в размер, близък до минималния нормативно установен такъв. Съдът счита, че така определения размер е законосъобразен, като взема предвид обстоятелство, че Н.Д. многократно е наказван за нарушения по ЗГ. В този смисъл съдът приема, че административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определянето на санкциите.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не се ограничават от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсват данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с по-ниска степента на обществена опасност.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно в частта му относно наложеното наказание и отнемането на предмета на нарушението следва да бъде потвърдено.

Правилно административно-наказващия орган е постановил отнемане на дървесината, която нарушителят е транспортира и съставляваща предмет на нарушение, с оглед разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ.

Оспореният санкционен акт е незаконосъобразно в частта му, с която е постановено отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението – лек автомобил марка Ф.Г. с рег. №*, тъй като административно-наказващият орган не е извършил преценка дали стойността му съответства на характера и тежестта на административното нарушение, каквото е изискването на чл.20, ал.4 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното НП следва да бъде отменено само в частта, с която е постановено отнемане на лекия автомобил, а в останалата част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №* от 30.08.2018 г. издадено от Директора на Р.-Б., в частта му с която на Н.П.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Г.Д., У.„К.Н.А.№31, е наложено наказание на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, глоба от 200.00 лв. за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и е постановено на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, отнемане на вещите - предмет на нарушението – 0,20 куб.м. дърва за огрев от габър, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ НП №* от 30.08.2018 Г. издадено от Директора на Р.-Б., в частта му с която е постановено на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, отнемането на лек автомобил Ф.Г. с рег. №*.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………