Р Е Ш Е Н И Е    867

 

Номер   867

Година   15.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200674

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на  „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К., подадена срещу НП №К-025910/21.06.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1, вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – заведение за хранене и развлечения – лоби бар „П.“ прилежащ към хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К. е установено, че се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат съображения, че описаното в НП нарушение не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание поддържа жалбата. Доразвива по същество доводите посочени в нея, аргументирайки съображение, че АУАН не е връчен на жалбоподателя, доколкото лицето, на което е предявен, не е било надлежно упълномощено същият да му се връчи.

За административно-наказващия орган - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2018 г. около 12.00 часа свидетелката К.Ш. и неин колега, в качеството си на служител при К., извършили проверка в обект - заведение за хранене и развлечения – лоби бар „П.“ прилежащ към хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”. В присъствие на управителя на обекта проверяващите установили, че същият работи, а от фискален бон, представен им от монтирано в него ФУ, констатирали, че лоби бара се стопанисва от „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К.. В хода на проверката на свидетелката К.Ш. и колегата и било предоставено удостоверение, че обекта е с категория 4 звезди, което било с изтекъл срок на валидност. Тогава управителя на обекта заявил, че са предприети действия по ново категоризиране. Понеже същият не могъл да представил документи за това си твърдение, веднага на място свидетелката К.Ш. и колегата и съставили Констативен протокол.

В последствие в офиса на К. в г.Д., след като не се явил законен или договорно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, което било надлежно поканено, свидетелката К.Ш., в присъствието и на свидетелят Н.К., съставила на дружеството АУАН с бланков №К-025910/23.04.2018 г., затова че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – заведение за хранене и развлечения – лоби бар „П.“ прилежащ към хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К. е установено, че се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ. След това на 14.05.2018 г. АУАН бил предявен и връчен на дружеството-жалбоподател, чрез упълномощен представител.

Въз основа на АУАН е издадено НП №К-025910/21.06.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1, вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв.

НП е връчено на 03.09.2018 г., а е обжалвано на 04.09.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К.Ш., Н.К., Д.Х. и Е.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелствата по съставяне на акта. Твърденията на свидетелката К.Ш. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни и показанията на свидетелите Д.Х. и Е.П., доколкото са непротиворечиви и взаимно се допълват. От показанията им се установява, че АУАН е връчен на дружеството чрез пълномощник.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му /респективно връчването/, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, макар и в отсъствие на представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно и от показанията на свидетелите Д.Х. и Е.П.. След съставянето на АУАН, той е връчен на правоимащо лице /пълномощник, който е бил надлежно упълномощен/, доколкото по делото е налице изрично пълномощно, по силата на което получателят на акта може да представлява въззивника пред всички административни органи, включително КЗП. Правото на З. на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

В Глава ХVІІ " Административно-наказателни разпоредби" на ЗТ, в чл.232, ал.1 и ал.2 е установена компетентността на издателите на АУАН и на НП при допуснати нарушения на ЗТ, без да е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения. Компетентността за съставянето на АУАН и издаване на НП за органите на КЗП е уредена в чл.175, ал.1 и ал.2 от ЗТ. Така по силата на тези разпоредби КЗП упражнява общ контрол за спазване на закона и издадените въз основа на него нормативни актове.

В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на КЗП лице /Заповед №333ЛС/22.04.2015 г. – стр.23/, а НП е издадено от орган с делегирани правомощия, съгласно регламента на чл.232, ал.2 от ЗТ - НП се издават от министъра на туризма, председателя на КЗП, председателя на ДАМТН, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. На лист 22 е депозирана заповед №891/12.10.2016 г., с която Председателя на К. е оправомощил конкретния Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗТ.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото.

В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. В случая не е налице и неяснота относно времето, както и мястото на извършване на коментираното нарушение, доколкото от посоченото в АУАН и в НП е видно, че нарушението е установено при извършената проверка. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО  е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Така изложените обстоятелства според съда са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП. Ето защо съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.  Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. 

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя беше безспорно доказано, както с гласни така и с писмени доказателства. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в НП законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на адм. нарушение на туристическото законодателство в частта му за спазване режима за категоризация на обекта при осъществяване на процесната туристическа дейност. Извършеното деяние е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно административно - наказателно отговорното лице.

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗТ, хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл.114, т.1 от ЗТ, лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.т. 1-3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Видно от изложеното в КП и от показанията на свидетеля посетил обекта, в същият са се предлагали напитки и кухненска продукция. Обекта е разполагал с 62 места на закрито и 36 места на открито. Така по безсъмнен и категоричен начин се установява, че процесният обект има характеристиката на туристически обект по см. на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, доколкото е заведение  за хранене и развлечения (прилежащ към место за настаняване) – бар. Обекта пък от своя страна е бил стопанисван от дружеството-жалбоподател. За собственика стопанисвайки обект, който е туристически по смисъла на ЗТ и в който се предлагат туристически услуги – за търговеца е възникнало задължението същия да бъде категоризиран. Представените по делото писмени доказателства безспорно установяват, че в деня на проверката, в заведението е нямало и не е било представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта /искане за откриване на процедура е направено след проверката/. В този смисъл съдът счита, че е налице осъществено адм. нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ, тъй като в некатегоризиран туристически обект се предоставят туристически услуги. При липса на категоризация и при липса на издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта, административният орган правилно и законосъобразно е приел, че следва да се ангажира отговорността на субекта, който осъществява дейност в него, като правилно е преценил, че това е жалбоподателят.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният обект не попада и сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.120 от ЗТ. В цитираната разпоредба изчерпателно са изброени обектите, които не подлежат на категоризиране по ЗТ, като в т.2 е посочено, че такива са и заведенията за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. По делото не са налице доказателства, сочещи че обектът отговаря на изискванията на чл.120, т.2 от ЗТ. Напротив, от Констативен протокол, фактическите констатации в който не са опровергани от жалбоподателя, се установява, че заведението разполага с 98 места.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага да се приеме, че в конкретния случай оспорващото дружество предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, поради което и издаденото НП е правилно.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К. е дружеството, което е стопанисвало обекта. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл.114, т.1 ЗТ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер на минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. От друга страна, в настоящия случай се касае за З. на особени права, което неизбежно води до засягане правата на П..

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-025910/21.06.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1, вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв., затова че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – заведение за хранене и развлечения – лоби бар „П.“ прилежащ към хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.Х.”Е., представлявано от управителя Й.К., е установено, че се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………..