Р Е Ш Е Н И Е    926

 

Номер   926

Година   20.02.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200307

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., депозирана от „.Р., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Г.Д.№2., представлявано от И.В.П., срещу НП №01/000429 от 12.01.2018 г., издадено от Директора на Д„ИТ-Б. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5 от КТ – „имуществена санкция” от 1`500.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1, вр. чл.128, т.2 от КТ.

Твърди се в жалбата, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, а констатациите в санкционния акт не отговарят на действителоното фактическо положение. Към жалбата е приложено оспореното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства.

Д„ИТ-Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, а наложеното наказание е справедливо и в минимален размер. Възразява за приложението на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се с факта, че възнаграждението е платено на късен етап от производството, едва след издаване на НП и от деянието са настъпили вредни последици - лицето е било лишено в продължителен период от време от средства.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2017 г. свидетелят М. С. и други служители на Д”ИТ-Б. съставили протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461 от 11.05.2017 г., в чиято т. 6 като предписание за изпълнение от дружеството, било посочено следното: „.Р.”  в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати отработеното и дължимо трудово възнаграждение за м.05.2016 г. на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 14.08.2017 г.

Протокола за извършена проверка с изх. №ПР1717461 от 11.05.2017 г. на Д”ИТ”- бил връчен на „.Р.”, представлявано от И.П.. Предписанията дадени с протокола не били обжалвани, поради което същият влязъл в сила.

С призовка от 31.10.2017 г. дружеството било призовано в Д„ИТ”-Б. за извършване на последваща проверка на 03.11.2017 г. Упълномощено лице на „.Р.”  е представило част от изисканите с призовката документи – справка за дължими възнаграждения на П.И.Д.. От същата е установено, че не е изплатено дължимото на посочения работник възнаграждение за м.05.2016 г., през който месец се намирал в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател.

В последствие дружеството било призовано с връчена на упълномощено лице призовка да се яви на 09.11.2017 г., за съставяне на АУАН.

На 15.01.2018 г., в присъствието на законния представител на „.Р.-Р. и на свидетелите К.П. и В.Н., свидетелят С.М. съставил на търговеца АУАН №01/000429 от 09.11.2017 г. за това, че при извършена на 03.11.2017 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от И.П. е установено, че дружеството не е изпълнило в определения за това срок задължителното предписание №6 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461 от 11.05.2017 г. на Д”ИТ”- а именно: „.Р.”  в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати трудовото възнаграждение на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, в частта, относно изпълнение на задължението да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работника П.Д. за м.05.2016 г. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 14.08.2017 г. Актосъставителят квалифицира на нарушението, като такова по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

Актът за установяване на адм. нарушение е връчен на законния представител на „.Р. на 29.11.2017 г. Връчването е удостоверено с подписите на връчителя, който е и актосъставител, и на представляващия дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №01/000429 от 12.01.2018 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

НП е връчено на санкционираното юридическо лице на 23.01.2018 г. с пощенска пратка, а жалбата срещу него е изпратена по куриер на 30.01.2018 г. и входирана в деловодството на административно-наказващия орган на 31.01.2018 г.

Тези обстоятелства се доказват, както от показанията на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и писмени такива, доколкото данните в същите кореспондират на гласните доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния такъв, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, която норма въвежда задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

НП е и правилно, а довода за противното е неоснователен. Установява се и, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин. Относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. В производството по обжалване на наказателните постановления, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивникът е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти, доколкото отразените в Акта за установяване на адм. нарушение фактически констатации имат доказателствена стойност по презумпция, съобразно чл.416 от КТ. Така редовно съставените актове за установяване на адм. нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че не е оборена материалната доказателствената сила на АУАН, който е редовен, поради което съставът на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Административното нарушение е установено по категоричен и безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ.

От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ. В административно-наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на НП, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, а именно дали е налице дадено задължително предписание в писмена форма, дали е определен срок за неговото изпълнение и след изтичането на този срок, дали е налице бездействие от задълженото лице по изпълнението на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да преценя съответствието на предписанията с материалните и/или процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания се реализира по друг процесуален ред и в друго производство. За работодателя е налице възможност да оспори по надлежния административен или съдебен ред дадените му предписания, която възможност дружеството-жалбоподател не е използвало.

В настоящия случай изложените фактически констатации в НП отговарят на установените по делото факти, а доколкото последните напълно съответстват на събраните доказателства, съдът намира, че изводът за съществуването на самото нарушение е обоснован от фактическа и от правна страна. Адресираното към дружеството разпореждане е имало за цел да се заплатят трудовите възнаграждения на посочените в т. 6 на предписанието лица за м.05.2016 г., едно от които е било П.Д., и същото е било задължително за изпълнение до 14.08.2017 г. Към датата на извършване на последващата проверка това възнаграждение на това лице за този месец не е било заплатено. При това положение, щом същото разпореждане и неговото съдържание са установени безспорно от приложения Протокол, а същевременно данните по делото не са достатъчни за формиране на извод, че предписанието по т.6 от този протокол е било изпълнено в определеният срок, то може да се приеме, че самото нарушение е налице от обективна страна. В конкретния случай, безспорно е установено, че даденото предписание не е било изпълнено. В разпоредбите на чл.128, т.1 и т.2 от КТ законодателят е задължил работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, съответно да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а ал.3 на чл.270 от КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. От приетите писмени доказателства не се установява, дължимото за м.05.2016 г. възнаграждение на П.Д., да е изплатено в срока, посочен в самото предписание. Факта, че същото е изплатено в много по-късен момент се установява и от представените от работодателя (жалбоподател в настоящето производство) справки и платежни документи. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

Неоснователни са наведените от пълномощника на санкционираното търговско дружество доводи, основани на твърдяна неплатежоспобност на работодателя и следващата се от това обективна невъзможност за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Дължимото трудово възнаграждение на работника за м.05.2016 г., работодателят е бил длъжен да изплати най-късно до дата 14.08.2017 г., която дата предхожда началната дата на неплатежоспособността на дружеството – 16.08.2018 г., видно от решение №5430 от 29.11.2018 г. по търговско дело №117 по описа за 2018 г. на Бл.ОС публикувано в Търговския регистър. В тази връзка обстоятелството, че по отношение на дружеството-жалбоподател има открито производство по несъстоятелност е ирелевантно за законосъобразността на процесното НП.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, индивидуализирано в размер 1`500.00 лв., т.е. на минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви, въпреки, че е в негова тежест да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е адм. нарушение. За конкретното нарушение е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1`500.00 до 10`000.00 лв., като в конкретния случай определеното наказание е в минималния размер на посочените рамки. Административно-наказващият орган правилно е приложил нормата на чл.27 от ЗАНН при определянето на санкцията, а съдът приема, че наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус, а именно нарушението е първо, като възнаграждението е изплатено почти изцяло, макар и с голямо закъснение.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл.28, б."а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено адм. наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

Предвид горните критерии и установените факти, въззивният съдебен състав приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение като маловажно.

В случая не намира приложение специалната норма на чл.415в от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба от 100.00 до 300.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба от 50.00 до 100.00 лева. Приложимостта на привилегирования състав се предпоставя от две кумулативно предвидени предпоставки: от една страна, нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ, а от друга – от него да не са настъпили вредни последици за работниците или служителите. В настоящия случай и двете предпоставки не са налице. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му и същото е рефлектирало пряко върху имуществената сфера на работника, лишен от основно негово право по трудовото правоотношение, а именно правото на възнаграждение

Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно и  правилно, като следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №01/000429 от 12.01.2018 г., издадено от Директора на Д„ИТ-Б. с което на „.Р., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Г.Д.№2., представлявано от И.В.П., е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5 от КТ – „имуществена санкция” от 1`500.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1, вр. чл.128, т.2 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………