Р Е Ш Е Н И Е    1163

 

Номер   1163

Година   03.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100489

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.КПЗ”О., ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„.Л.”№1, Е.М. представлявано от Р.Г.А., чрез пълномощника му юрисконсулт Н.А.С., ЕГН*, против А.В.Л., ЕГН*, с адрес в с.Е., О.Р., У.„К.”№16.

Твърди се в исковата молба, че между А.В.Л., като кредитополучател, и „И.А.М.“, ЕИК*, като кредитор е сключен договор за паричен заем №2714797 от 28.12.2016 г. между „И.А.М.“ и А.Л.. Съгласно клаузите на същия, заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 500.00 лв., която А.Л. се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва (общо сумата от 559,92 лв.) на 6 равни месечни вноски по 93,32 лв. в срок до 26.06.2017 г. Ответникът е погасил само сумата от 152,22 лв. и към момента на подаване на исковата молба дължимата от него главница е 423,35 лв., а дължимата договорна лихва е 43,25 лв. за периода от 27.01.2017 г. до 26.06.2017 г. С договора за паричен заем А.Л. се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Тъй като не е изпълнил това договорно задължение, ответникът дължи неустойка от 294,50 лв. Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно тарифа на „И.А.М.“, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране. В настоящия случай А.Л. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45.00 лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 26.06.2017 г., от който момент дължи и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница, в размер на 18,17 лв. за периода от 26.06.2017 г. до 26.10.2017 г.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и приложение №1 към него от 01.09.2017 г. между „И.А.М.“, ЕИК* и „.КПЗО., ЕИК*, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „.КПЗ”О. изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„.КПЗ”О. е предявило вземането си против А.Л. по реда на заповедното производство и въз основа на депозирано от дружеството заявление е образувано частно гр. дело №1458 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против А.Л. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №6423 от 02.11.2017 г. по частно гр. дело №1458 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

С исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или договорен представител. Представя писмена молба, с която заявява, че поддържа исковете и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - редовно уведомен, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.

А.Л. - редовно призован при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява и в откритите съдебни заседания.

С влязлото в законна сила определение №3863 от 12.07.2018 г. производството по делото е прекратено в частта му по исковите претенции за установяване на дължимостта на сумата от 45.00 лв. – разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и на сумата от 18,17 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за периода от 26.06.2017 г. до 26.10.2017 г., поради оттегляне на исковете.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на „.КПЗО-С. да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл.238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 07.02.2019 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане №3864 от 12.07.2018 г. и с определение №5479 от 10.10.2018 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от „.КПЗО-С. установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за връщане на дадена в заем парична сума, заплащане на договорна лихва и неустойка, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени договор за паричен заем, сключен между „И.А.М.“, като кредитор, и А.Л., като кредитополучател, договор за цесия, сключен между „И.А.М.“ и „.КПЗО. и уведомление до длъжника на цедента за извършеното прехвърляне на вземане. В тези писмени доказателства се съдържат достатъчно данни, въз основа на които да се обуслови фактическата констатация, че за ответника е възникнало договорно задължение за връщане на дадена в заем парична сума, заплащане на договорна лихва и на неустойка. Вземането по договора за кредит е придобито от ищцовото дружество, като за сключения договор за цесия ответникът е надлежно уведомен. По тези съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.92 от ЗЗД, са вероятно основателни.

Вероятната основателност на главния иск за връщане на заетата парична сума обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, имаща за предмет обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на „.КПЗЕООД-С. трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 550.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска предявен от „.КПЗ”EООД, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„.Л.”№1, Е.М. представлявано от Н.Й.С. и Т.Я.К., против А.В.Л., ЕГН*, с адрес в с.Е., О.Р., У.„К.”№16, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата от 761,10 лв., дължима по договор за паричен заем №2714797, сключен на 28.12.2016 г. между „И.А.М.“ и А. Л. и договор за цесия от 30.01.2017 г., от която а) 423,35 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 43,25 лв. – договорна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 26.06.2017 г. и в) 294,50 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение.

ОСЪЖДА А.В.Л., ЕГН*, с адрес в с.Е., О.Р., У.„К.”№16, да заплати на „.КПЗ”ЕООД, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„.Л.”№1, Е.М. представлявано от Н.Й.С. и Т.Я.К., сумата от 475.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА А.В.Л., ЕГН*, с адрес в с.Е., О.Р., У.„К.”№16, да заплати на „.КПЗ”ЕООД, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„.Л.”№1. Е.М., представлявано от Н.Й.С. и Т.Я.К., сумата от 75.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса по частно гр. дело №1458 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, както и от определение №3863 от 12.07.2018 г., да се приложат по частно гражданско дело №1458 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:………………………………….