Р Е Ш Е Н И Е    1164

 

Номер   1164

Година   03.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100488

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.М.”Е., ЕИК*, с адрес в Г.С., р.В., ж.„М.д.”, У.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕГН*, Ч. пълномощника й А. П.В.В., АК-С., против Е.С.Б., ЕГН*, адрес с.Д.Д., О.Р., У.„Ч.”№22.

Твърди се в исковата молба, че на 14.07.2015 г. в Г.Б. е сключен Договор за потребителски кредит с №СКЕХ-11357624, между „БНП ППФ”ЕАД, като кредитор и Е.С.Б., като кредитополучател, по силата на който „БНП ППФ”ЕАД предоставя на кредитополучателя в деня на сключване на договора паричен заем от 860,26 лв., от които 629.00 лв. за закупуване на телевизор „N." модел "L...", 135.00 лв. за закупуване на готварска печка „N." модел „O...", както и сумата от 96,26 лв. за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията". С подписването на договора ответницата се е задължила да погасява задължението си по кредита на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 58,11 лв. Първата вноска трябвало да извърши на 20.08.2015 г., а последната на 20.01.2017 г. След усвояване на кредита, Е.Б. не е изпълнила поетите договорни задължения към „БНП ППФ”ЕАД, като задължението й към настоящият момент възлиза 900,14 лв., от които 716,89 лв. главница и 183,25 лв. - договорна лихва. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 20.01.2017 г.

С договор за цесия от 02.06.2015 г. „БНП ППФ”ЕАД е прехвърлило вземането си към Е.Б., на ищцовото дружество, за което е изпратено надлежно уведомление на адреса на ответницата.

„.М.”ЕООД е предявило вземането си против Е.Б. по реда на заповедното производство и въз основа на депозирано от дружеството заявление е образувано частно гражданско дело №109 по описа за 2018 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, ответницата е депозирала възражение.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против Е.Б. за сумата от 900,14 лв., от които 716,89 лв. главница и 183,25 лв. - договорна лихва за периода от 14.07.2015 г. до 20.01.2017 г.

С исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща договорен или законен представител. Депозира писмена молба.

По делото е изискано и приложено частно гр. дело №109 по описа за 2018 г. на Рг.РС, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение за вземането - предмет на настоящето производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата - редовно уведомена, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.

Е.Б. не се явява и не изпраща представител и за датата на откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответницата мотивира пълномощникът на „.М.ЕООД-С. да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл.238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 07.02.2019 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответницата не е предприела никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане №3672 от 03.07.2018 г. и с определение №5309 от 04.10.2018 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от „.М.ЕООД-С. установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за връщане на дадена в заем парична сума и заплащане на договорна лихва, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени договор за потребителски кредит, сключен между „БНП П.П.Ф.“ЕАД, като кредитор, и Е.Б., като кредитополучател, договор за цесия, сключен между „БНП П.П.Ф.“ЕАД и „.М.ЕООД и уведомление до длъжника на цедента за извършеното прехвърляне на вземане. В тези писмени доказателства се съдържат достатъчно данни, въз основа на които да се обуслови фактическата констатация, че за ответницата е възникнало задължение за връщане на дадена в заем парична сума и заплащане на договорна лихва. Вземането по договора за кредит е придобито от ищцовото дружество, като за сключения договор за цесия ответницата е надлежно уведомена. По тези съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, са вероятно основателни.

Вероятната основателност на главния иск за връщане на заетата парична сума обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, имаща за предмет обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на „.М.ЕООД-С. трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса в размер общо на 100.00 лв..

Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска, предявен от „.М.”Е., ЕИК*, с адрес в Г.С., р.В., ж.„М.д.”, У.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕГН*, против Е.С.Б., ЕГН*, адрес с.Д.Д., О.Р., У.„Ч.”№2., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумата от 900,14 лв., дължима въз основа на Договор за потребителски кредит с №СRЕХ-11357624, сключен на 14.07.2015 г. между „БНП ППФ”ЕАД и Е.С.Б. и договор за цесия от 11.05.2016 г., от която а) 716,89 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.01.2018 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 183,25 лв. - договорна лихва за периода от 14.07.2015 г. до 20.01.2017 г.

ОСЪЖДА Е.С.Б., ЕГН*, адрес с.Д.Д., О.Р., У.„Ч.”№22, да заплати на „.М.”Е., ЕИК*, с адрес в Г.С., р.В., ж.„М.д.”, У.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕГН* сумата от 75.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА Е.С.Б., ЕГН*, адрес с.Д.Д., О.Р., У.„Ч.”№22, да заплати на „.М.”Е., ЕИК*, с адрес в Г.С., р.В., ж.„М.д.”, У.„Р.П.-К.”№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕГН*, сумата от 25.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса по частно гр. дело №109 по описа за 2018 г. на Рг.РС.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се приложи по частно гр. дело №109 по описа за 2018 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:………………………………….