Р Е Ш Е Н И Е    1179

 

Номер   1179

Година   05.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Стела Шипковенска

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20161240100329

по  описа  за

2016

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.М., против Н.Т.. Ищцата сочи, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №133, т.II, дело №701 от 1967 г., е придобила собствеността върху 1/3 ид.ч. от парцел XII, пл.№774,  кв.33 по плана на Г.Р. от 1967 г., която кореспондира на поземелен имот с идентификатор 61813.756.288 по КККР, одобрена със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК. Сочи, че ответницата е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289 по силата на  констативен н.а. №103, т.1, рег.№1092, д.№91 от 20.12.2012 г. и на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289 по силата на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №102, т.1, рег.№1090, д.№90 от 19.12.2012 г., като погрешно е отразена в одобрената КК границата между процесните имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289. Със Заповед №17-480 от 16.12.2015 г. на Н-ка на СГКК-Б. е отказано продължаване процедура по изменение на одобрената КККР за землището на Г.Р. досежно границата между поземлени имоти с иднетификатори 61813.756.288 и 61813.756.289, поради наличие на спор за материално право – чл.54, ал.2 ЗКИР. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на придобивно основание възмездна разпоредителна сделка – покупко-продажба на 30кв.м., представляващи част от имот пл. №688, п.XV, кв.61 по КРП от 1922 г. на Г.Р., разположени по дължина на западната граница с имот пл. №693, п.XVI, кв.61 по КРП от 1922 г., които към момента на одобряване КККР на Г.Р. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК са отразени погрешно като част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289, при съседи: ПИ 61813.756.330, 61813.756.285, 61813.756.286, 61813.756.290 и 61813.756.288, с адм. адрес Г.Р., У.Б.Р.№36, както и че е налице грешка при заснемането границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289, както и в условията на евентуалност навежда придобивно основание – придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС, за период от 50 години, считано от 1967 г.. Прави се искане на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени н.а. №103, т.1, рег. №1092, д.№91 от 20.12.2012 г., до размера на претендираните 30 кв.м. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претенидираните от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответницата Н.Т. релевира възражения по основателността на иска. Сочи че неправилно отразяване на имотната граница с имот 289 по КК е следствие от неправилно отразяване на друга част от границите на имота на ищцата 288, в т.ч. тази към имот 61813.756.286, към имот 61813.756.287 и към имот 61813.756.330. Сочи също така, че се касае до разлика в площта, която е в рамките на допустимата грешка по отношение изчисляване на площите на имотите по предходните планове. С отговора на исковата молба представя писмени доказателства.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесната реална част от посочения поземлен имот на твърдените придобивни основания, включително и че същата представлява част от имот пл. №688, п. XV, кв.61 по КРП от 1922 г. на Г.Р., разположена е по дължина на западната граница с имот пл. №693, п.XVI, кв.61 по КРП от 1922 г., които имоти към момента на одобряване  КККР на Г.Р. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г.на ИД на АГКК са отразени с иднетификатори 61813.756.288 и 61813.756.289, както и че е налице грешка при заснемането границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289. Ответницата следва да докаже възраженията си.

В съдебно заседание от 12.01.2017 г. съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК за проверка на истиността /верността/ на документа – Удостоверение изх. №4666/18.12.2016 г. издадено от о.Р. /л.144/, оспорена от ответната страна  по делото, върху която пада тежестта за доказване на неистинносттта на документа.

В съдебно заседание от 22.02.2017 г. съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК за проверка на истиността /верността/ на документа – Удостоверение изх. №409/06.12.2012 г. издадено от ОбА-Р. /л.163/, оспорена от ищцовата страна  по делото, върху която пада тежестта за доказване на неистинносттта на документа.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

От показанията на свидетелите на ищцовата страна се потвърждава наличието на трайно материализирана граница между двата процесни имота/ограда с бетонов фондамент от преди 40 г./ .Сочат, че оградата попада в имота на ищцата, като няма данни тази ограда, която е трайно материализирана да е премествана. Заявяват, че не е имало уреждане на сметки между страните касателно площи около оградата между процесните имоти.

От показанията на свидетелите на ответната страна се потвърждава наличието на ограда между процесните два имота. Сочат за наличието на спор между страните относно границата между имотите и по-конкретно за изместването на границата или уреждане на сметки помежду им.

Вещите лица по допуснатите технически експертизи – първоначална и повторна, са дали обстойни заключения, които съдът кредитира, като различните промени в регулационните планове са проследени хронологично и дават точна представа за извършените през годините промени в процесните имоти.

От заключението на допълнителната техническа експертиза по делото се установява, че площта в кв.метри, заключена между имотните граници на процесните имоти по плана от 1967 г.  и КККР от 2006 г. е 29.6кв.м.

Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от Н.М. за установяване грешка при заснемането границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289 в КК на Г.Р., одобрена със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК.

От изслушаните първоначална и повторна технически експертизи по делото, се установява, че при изработването на КРП от 1922 г. статута на процесния имот пл.№693, който се явява първообраз на имот 61813.756.289 /на ответницата/ се определя от обстоятелството, че е бил земеделска земя. Същевременно поради това, че в имот пл.№688 е съществувало застрояване, може де се приеме, че той като първообраз на имот 61813.756.288 /на ищцата/ е бил със селищен характер. Такова застрояване е съществувало и в имоти от околността. С одобряването на посочения план, двата имота са били урегулирани и официално са добили статут на дворни места. С никой от последващите градоустройствени планове този статут на дворни места на имотите не е променян, останал е неизменен като за тях последователно са отреждани парцели за жилищно строителство. Липсват данни в общинска администрация за процедури по уреждане на регулационнни сметки между собствениците на имоти 61813.756.288 и 61813.756.289 по КК на Г.Р.. Поземлен имот с идентификатор №61813.756.288 /на ищцата/ е обособен като самостоятелен обект на кадастъра, застроен с жилищна сграда на два етажа на калкан с друга двуетажна сграда в имот 287. Границите на поземления имот са установени и отразени в КК като самостоятелен обект. Според предвижданията на КРП от 1990 г. имота е бил обособен като самостоятелен с пл. №1203, за който е бил отреден п. XIII, кв.65. С оглед събрания по делото доказателствен материал се потвърди истинността на издаденото удостоверение №4666/18.12.2016 г.  по описа на о.Р., в откритото производство по реда на чл.193 ГПК/л.144/.С оглед доказателствата по делото се потвърди истинността и на издаденото удостоверение изх. №409/06.12.2012 г. по описа на ОбА-Р., в откритото производство по реда на чл.193 ГПК/л.163/, с уточнение, че западната граница на процесния имот с №61813.756.288 /на ищцата/, с имота №61813.756.289 /на ответницата/, се различава по местоположение от имотната граница между имоти пл. №1203 /на ищцата/ и пл. №1201 /на ответницата/ към 1990 г., както и от регулационната такава към 1990 г. между посочените имоти. Отстоянията на процесната имотна граница от съседните й жилищни сгради са посочени в отделна скица – копие от КРП от 1990 г. - приложение №8 от първоначална техническа експертиза. Към заключението на вещото лице са приложени: комбинирана скица между КРП от  1922 г. и КРП от 1967; Комбинирана скица между КРП от 1967 г. и КРП от 1990 г.; комбинирана скица между КРП от 1990 г. и КККР от 2006 г. Установява се, че отразената в плана от 1967 г. трайно стабилизирана ограда съответства на сега съществуващата трайно стабилизирана ограда между двата имота. Трайно установената граница, която и в момента съществува там, води началото си от преди 1967 г., с оглед състоянието на бетоновата основа на въпросната ограда /граница/, която е същата и към момента. Проследено е съответствието на трайно установената граница на място с предвижданията на някой от плановете, които са регулирали градоустройствената ситуация, като онагледяването му е в Приложенията от 1 до 3 към първоначалната експертиза. Установява се разминаване между трайно установената имотна граница и предвижданията на регулацията по плана от 1967 г. - линия 2.2.2 в червено е имотната граница по посочения план от 1967 г., а линия 3.3.3 и 3’ – в синьо, е регулационната граница по плана от 1967 г. /приложение 1/.  В случая имотните /кадастралните/ граници по плана от 1922 г. и 1967 г. не съвпадат. Не съвпада и регулационната граница по двата плана от 1922 г. и 1967 г., като за плана от 1922 г. границата е една и съща за кадастър и регулация - границата по плана от 1922 г. е означена с точки 1.1.1, а границата по плана от 1967 г. е означена с точки 3.3.   Установява се също разминаване между имотната граница на процесните имоти оцветена в червено и лилаво по двата плана от 1967 г. и 1990 г., означена като линии 2.2.2  и 4.4.4 /съвпадат/, и регулацията от 1967 г. обозначена с линия 3.3.3 и 3’ – в синьо /приложение 2/. Установява се, че по плана от 1990 г. имотната граница е обозначена като 4.4.4 – в лилаво, а имотната граница по плана от 2006 г. е обозначена като 5.5.5 - в черно /приложение 3/, като е налице разлика между имотните и регулационните граници. Има разлики между посочените три КРП от 1922 г, 1967 г. и 1990 г., които предхождат този от 2006 г., тъй като нито един от предхождащите КРП не дава линията обозначена с точки 5.5.5 в Приложение 3. Съгласно посочената линия  - 5.5.5 в черно по Приложение 3, границата по КП от 2006 г. е навлязла на изток в имота на ищцата, в обозначената част с 5.5. Това е границата между имотите на страните. Т.е. с черния цвят е обозначена границата по КК от 2006 г., която не съвпада с границата съгласно предходните кадарстрални планове, и е изместена на изток, в имота на ищцата. Имота на ищцата има селищен характер с оглед съществуващата в имота постройка. Обхванатите в съответния план земи добиват статут на селищни имоти с урбанизирана територия.Имотната и регулационата граница между процесните имоти по плана от 1967 г. не съвпада, тъй като бледия контур между двата имота е дворищно регулационната линия, която навлиза в имота на ищцата след кадастралната линия /оцветена в черно/ - приложение 5. Черната линия отразява имотната граница, която е трайно стабилизарана с бетонов фондамент /ограда/ и съществува там от десетки години. Трайно стабилизираната ограда съответства на отразената кадастрална граница между имотите в КРП от 1967 г. Установява се, че имотната и регулационната граница между процесните имоти по КРП от 1990 г. е една и съща, т.е съвпадат, както и съвпадат с трайно установената ограда - приложение 6. Отразени са контролни отстояния от съществуващата имотна граница от съседните сгради, като са нанесени върху плана от 1990 г., който отразява местоположението на съществуващата имотна граница – приложение 8. Установява се, че оградата между имотите е масивна, като основата е бетонова – 15-20см. Извършена е покупко-продажба с н.а. №133/30.10.1967 г., с която ищцата Н.М. придобива собственост  върху 1/3 ид.ч. от парцел XII, пл.№774, при действието на КРП от 1967 г., като закупения имот съответства на процесния имот означен с идентификатор №61813.756.288 по КККР от 2006 г.

 Установява се, че по одобрения и действаща КККР за землище на Г.Р. от 2006 г., имота на ищцата е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор №61813.756.288, с площ 201.16кв.м., а имота на ответницата - като поземлен имот с идентификатор №61813.756.289, с площ по 423.68 кв.м., променен на по-късен етап с нова площ от 403.38 кв.м. Не са представени по делото данни за уреждане на регулационни сметки и евентуално провеждани процедури по отчуждаване касателно двата процесни имота. В комбинирани скици /Приложение №19 и 20 към повторната техническа експертиза/, е показано движението на имотните  и регулационните граници през годините.

Проследявайки многократните трансформации на площта и границите на процесните два имота по действащите планове на града – кадастрални и регулационни, е установено, че по КК от 2006 г. границата между процесните имоти е навлязла на изток в имота на ищцата. Т.е. границата по КК от 2006 г., която не съвпада с границата съгласно предходните кадарстрални планове, е изместена на изток, в имота на ищцата.

Установява се от допълнителната техническа експертиза, че са претендирани 29.6кв.м., представляващи част от имот пл. №688, п.XV, кв.61 по КРП от 1922 г. на Г.Р., разположени по дължина на западната граница с имот пл. №693, п.XVI, кв.61 по КРП от 1922 г., които към момента на одобряване КККР на Г.Р. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК са отразени погрешно като част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289, т.е. са част от имот с идентификатор 61813.756.288. Твърденията на ищцата, че грешката в КК, одобрена със Заповед РД 18-33/15.05.2006 г. е довела до грешка в границите между поземлени имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289, са основателни.

В настоящото производство се установи обема на правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор 61813.756.288, като се установи и правото й на собственост върху претендираната площ от 29.6 кв. м.

По делото се установи и наличие на погрешно записване на процесните 29.6 кв. м., от имот с идентификатор 61813.756.288 към имот с идентификатор №61813.756.289 в действащата КК.

В Тълкувателно решение №3/2012 г. по тълк. дело №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. При уважаването на предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК, то нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищците. Доколкото предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е основателен и като такъв следва да бъде уважен, то издаденият констативен нотариален акт №103, том.I, рег. №1092, дело, 91/20.12.2012г, за собственост на недвижим имот по писмени доказателства, следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК, до размера на претендираните 29.6кв.м.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 ГПК в общ размер 1`816.00 лв., включващи 75.00 лв. държавни такси, 701.00 лв. възнаграждения за вещи лица, 40.00 лв. възнаграждение за свидетели, и 1`000.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца за настоящата инстанция се явява неоснователно. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което същото не подлежи на намаляване. Настоящият състав намира, че фактическата и правна сложност на делото обосновава присъждане на претендираното възнаграждение, поради което на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.Т., с ЕГН*, с адрес Г.Р., У.Б.Р.№34, че Н.К.М. с ЕГН* с адрес Г.Р., У.Б.Р.№36, е собственик на придобивно основание възмездна разпоредителна сделка – покупко-продажба на 29.6 кв.м., представляващи част от имот пл. №688, п.XV, кв.61 по КРП от 1922 г. на Г.Р., разположени по дължина на западната граница с имот пл. №693, п.XVI, кв.61 по КРП от 1922 г., които към момента на одобряване КККР на Г.Р. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК са отразени погрешно като част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289, при съседи: ПИ 61813.756.330, 61813.756.285, 61813.756.286, 61813.756.290 и 61813.756.288, с адм. адрес Г.Р., У.Б.Р.№36, и която реална част е означена с точки 1-2-3-4, оцветени със зелени кръгчета и зелени надписи в комбинирана цветна скица (приложение №9) към допълнителната съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от настоящото решение, както и че е налице грешка при заснемането границата между поземлени имоти с идентификатори 61813.756.288 и 61813.756.289.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт №103, том. I, рег. №1092, дело, 91/20.12.2012 г., за собственост на недвижим имот по писмени доказателства, до размера на претендираните 29.6кв.м, представляващи част от имот пл. №688, п.XV, кв.61 по КРП от 1922 г. на Г.Р., разположени по дължина на западната граница с имот пл. №693, п.XVI, кв.61 по КРП от 1922 г., които към момента на одобряване КККР на Г.Р. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК са отразени погрешно като част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.289, при съседи: ПИ 61813.756.330, 61813.756.285, 61813.756.286, 61813.756.290 и 61813.756.288, с адм. адрес Г.Р., У.Б.Р.№36.

ОСЪЖДА Н.Г.Т., с ЕГН*, с адрес Г.Р., У.Б.Р.№34, да заплати на Н.К.М. с ЕГН*, с адрес Г.Р., У.Б.Р.№36, на основание чл.78, ал.1  ГПК, направените разноски по делото в размер на 1`816.00 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………