Р Е Ш Е Н И Е    1198

 

Номер   1198

Година   06.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20131240101257

по  описа  за

2013

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Н.Ц., ЕГН*, съд. адрес в Г.Р., У.„О.”№17, против Б.И.Л., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.”№5.

Твърди се в исковата молба, че на 18.11.2010 г., около 6.00 часа, в Г.С., ж.„Г.Д.“, б.14, в.Б, а.1, ответникът е нанесъл побой на ищцата, в следствие на който й е счупен носа – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултата на твърдените противоправни действия на ответника, ищцата е претърпяла имуществени вреди (средства за лечение на полученото увреждане) в размер на 1`500.00 лв. и неимуществени вреди (болки, страдания и отрицателни емоции във вр. с извършеното посегателство върху телесната й неприкосновеност), за репарирането на които претендира сумата от 10`000.00 лв. Горните факти обуславят правния интерес на М.Ц. от предявяването на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на Б.Л. да й заплати обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в горепосочените размери, ведно със законната лихва от датата на деликта.

С исковата молба ищцата иска да бъде приложено наказателно общ характер дело №364 по описа за 2013 г. на Рг.РС и моли за събирането на гласни доказателства.

В съдебно заседание М.Ц., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Във вр. с указанията на съда представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените осъдителни претенции. Излага доводи, че липсват доказателства, М.Ц. да е претърпяла неимуществени вреди.

С отговора Б.Л. моли за допускането до разпит на един свидетел.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Не предприема действия за събирането на гласните доказателства, за които му е дадена възможност и не сочи други доказателства.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:

С присъда №1301 от 14.03.2018 г., постановена по въззивно наказателно общ характер дело №453 по описа за 2017 г. на Бл.ОС е отменена частично присъда №424 от 22.01.2016 г. по наказателно общ характер дело №364 по описа за 2013 г. на Рг.РС и ответникът Б.Л. е признат за виновен в това, че на 18.11.2010 г., около 06.00 часа в Г.С., ж.„Г.Д.“, б.14, в.Б, .1, а.11, причинил на ищцата М.Ц. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно разстройство на здравето, неопасно за живота) – престъпление по чл.130 от НК. Присъдата на въззивния съд е окончателна и е влязла в сила в деня на постановяването й.

В съдебно заседание, проведено на 15.11.2018 г. е разпитан свидетеля Н.Ц. – баща на ищцата. Свидетелят сочи, че не е присъствал на инцидента, но знае от М.Ц. и от сестра й, че ответникът е ударил два пъти по лицето ищцата, в следствие на което тя е получила изкривяване на носа, подутина на устата и синини. М.Ц. е потърсила медицинска помощ в „П.“ и около десетина дни след инцидента й е направена интервенция, а на носа й е била поставена шина, която е носила повече от месец. Нараняванията по лицето на ищцата са били видни около месец след инцидента. Ищцата е имала главоболие и е изпитвала затруднения с дишането. Впоследствие й е направена втора интервенция, но и до момента М.Ц. изпитва болки и затруднения с дишането през пролетта и есента, което налага да ползва спрейове за нос и болкоуспокояващи лекарства. След случая, при който ответникът е причинил на ищцата телесното увреждане, тя е била изплашена, страхувала се е да излиза и се е срамувала да излиза, заради кривината на носа й.

Като писмени доказателства по делото са приети епикриза на М.Ц., издадена от МБАЛ„К.“-П., фискален бон за сумата от 1`500.00 лв., квитанции за заплащане на потребителски такси в полза на УМБАЛСМ„П.“, билети за пътнически автобусен транспорт и разписка за заплатен адвокатски хонорар от ищцата във вр. с процесуално представителство по наказателно общ характер дело №364 по описа за 2013 г. на Рг.РС. Данните в горните писмени доказателства установяват разходи, които М.Ц. е направила във вр. с лечението си, включително за заплащане на операция на носа в МБАЛ„К.“-П..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди за частично основателен, а искът за репариране на имуществени вреди – за неоснователен, предвид следните правни доводи:

Уважаването на осъдителната претенция по чл.45 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, извършено виновно от ответника и настъпването на вреди за ищцата, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Липсата само на една от посочените предпостави води до неоснователност на иска, тъй като не е осъществен фактическа състав на деликта. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, се презюмира единствено вината на делинквента и тя не е в тежест за установяване от ищцовата страна.

В конкретния казус безспорно се установи извършването на противоправно деяние от страна на Б.Л.. С влязла в законна сила присъда ответникът е признат за виновен в това, че е причинил на ищцата лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Влязлата в сили присъда, на основание чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд по отношение на деянието, вината на дееца и противоправността. Ето защо и само въз основа на влязлата в сила присъда №1301 от 14.03.2018 г., постановена по въззивно наказателно общ характер дело №453 по описа за 2017 г. на Бл.ОС, съдът приема за доказано противоправното деяние, извършено от ответника, от което ищцата твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

Въз основа на показанията на свидетеля Ц. съдът приема, че ищцата доказа и обстоятелството, че в следствие на противоправното деяние на ответника е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания за период от около един месец след инцидента, психически дискомфорт в следствие на нараняванията по лицето и влошения външен вид и уплаха.

Според съда справедлив еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 2`000.00 лв. Като съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид следните обстоятелства при определянето на размера на дължимото обезщетение: младата възраст и пола на ищцата, факта, че за определен период от време е имала белези по лицето и свързаното с това загрозяване на външния вид, относително бързото й възстановяване от причинената травма и неголемият интензитет на болките и страданията. При определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че до настоящия момент М.Ц. изпитва физически дискомфорт (затруднено дишане) през преходните сезони, за облекчаване на симптомите на което й се налага лечение. Предвид изложеното и на основание чл.52 от ЗЗД и задължителните указания, дадени с ППВС №4/68 г., съдът намира, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 2`000.00 лв., над която претенцията е неоснователна.

Осъдителната претенция за репариране на имуществени вреди, съдът намира за недоказана, поради което и изцяло неоснователна. Твърдените в исковата молба имуществени вреди са средства за заплащане на операция на носа. В кориците на делото се съдържат доказателства, че ищцата е направила такава операция, но липсват данни, че тя е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на Б.Л.. Видно от съдържанието на епикризата, издадена от МБАЛ„К.“-П., хирургичната интервенция на носа на М.Ц. (ринопластика) е направена на 08.03.2012 г., т.е. около осемнадесет месеца след противоправното деяние. Липсват каквито и да било преки доказателства, че тази операция се е наложила поради увреждане на носа на ищцата от ответника при процесния деликт. Напротив, според съдържанието на епикризата, анамнезата, снета по данни на пациентката е, че тя не харесва формата на външния нос. Предвид горното, съдът намира, че ищцата не доказа наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните имуществени вреди (разходи за операция на носа) и противоправното деяние, извършено от ответника. Останалите разходи, направени от ищцата, за които са налице писмени доказателства по делото (заплащане на такси за прегледи, на билети за автобусен транспорт и на адвокатски хонорар) не са заявени от ищцата с исковата молба или по реда на изменението на иска.

Съгласно изрично направеното искане в исковата молба и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2`000.00 лв. следва да се присъди законна лихва от 18.11.2010 г. – датата на извършване на деликта, до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовата претенция за присъждане на разноски е неоснователна. Макар и с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата да се дължат такива, в кориците на делото не се съдържат доказателства за направени от М.Ц. съдебни и деловодни разноски. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие (л.91 от делото – в оригинал и л.94 – в препис) ищцата и процесуалния й представител за договорили адвокатски хонорар в размер на 650.00 лв., но липсват доказателства същият да е платен от М.Ц..

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса в размер на 80.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Б.И.Л., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.”№5, да заплати на М.Н.Ц., ЕГН*, съд. адрес в Г.Р., У.„О.”№17, сумата от 2`000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на причинена от ответника на ищцата лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно разстройство на здравето, неопасно за живота), ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 10`000.00 лв., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Ц., ЕГН*, съд. адрес в Г.Р., У.„О.”№17, против Б.И.Л., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.”№5, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1`500.00 лв., представляваща имуществени вреди – разходи за направена операция на носа, претърпени в следствие на причинена от ответника на ищцата лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно разстройство на здравето, неопасно за живота), ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата М.Н.Ц., ЕГН*, съд. адрес в Г.Р., У.„О.”№17, за присъждане на разноски в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат.

ОСЪЖДА Б.И.Л., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.”№5, да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 80.00 лв., както и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните по делото.

 

Районен съдия:.......................................................