Р Е Ш Е Н И Е    1256

 

Номер   1256

Година   08.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101140

по  описа  за

2018

година

 

Предявен е иск по Чл.49, ал.1 СК от С.И.К., ЕГН*, от с.Д., О.Б., Ч. А.Н.Р., против Х.А.К., ЕГН*, от с.Б., О.В..

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 24.10.2008 г.. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака им се родило едно дете – Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г..  Твърди се, че отношенията им постепенно са охладнели, като от една г. са във фактическа раздяла. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без да се издирва вината.

В съответствие с разпоредбата на Чл.322, ал.2 от ГПК, ищцата е съединила с конститутивния иск за развод и искове за упражняване на родителските права, иск за личните отношения на роденото от брака непълнолетно дете, иск за фамилното име на съпругата.

В срока по Чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор, в който изразява становище за основателност на предявената искова молба. Не сочи доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени от ищцата.

О„.Д” при ДСП-Я. в писмено становище по делото поддържат, че е в интерес на детето упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като бащата осъществява редовни срещи с него.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен на 24.10.2008 г., за което е съставен Акт за сключен граждански брак №8 от 24.10.2008 г. на О.Б.. От брака страните имат родено едно дете – Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г., с ЕГН*,  (виж удостоверение за раждане на лист 7 от делото). От пет години съпрузите не живеят заедно. След сключване на брака страните заживели в с.Д., О.Б. в дома на родителите на ищцата. През този период ответникът периодично напускал семейното жилище и отново се връщал.Не участвал в отглеждане на роденото от брака дете, нито давал пари за неговата издръжка. Ответникът станал агресивен,  започнали скандали между страните, обикновено  за пари.

В последните 10 години от брачния живот отношенията между съпрузите започнали да се влошават, поради несходство в характерите, недостиг на финансови средства, неразбирателство. Между съпрузите настъпило пълно отчуждение, довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

За изясняване на изложените в исковата молба обстоятелства, съдът е изслушал допуснатите до разпит свидетели С.Х. – сестра на ищцата и Ф.М. – майка на ищцата,, чиито показания съдът възприема и цени при условията на Чл.172 от ГПК и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се установява, че от начало брачното съжителство между съпрузите протичало нормално; семейството живеело в с.Д.. След раждането на детето ответникът се променил, като не е проявявал необходимата грижа за издържане на семейството и детето, вдигал скандали и упражнявал физическо насилие над ищцата и родителите й. Вследствие на скандалите и насилието съпрузите често се разделяли и събирали.

Показанията на свидетелите са непротиворечи, логични и последователни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

При така установената фактическа обстановка, а именно противобрачно поведение от страна на ответника, изразяващо се в незачитане интересите на семейството, неполагане на грижи за семейството, системно упражняване на физическо насилие над съпругата – ищца, са довели до разпадане на брачната връзка и фактическа раздяла на страните. Сочените факти като брачни нарушения от страна на ответника, съдът приема за доказани и релевантни към настоящето производство, са довели като краен и траен резултат разпадането на брака - дълбоко и непоправимо са разстроени съпружеските отношения, а липсата на опити за помирение и желание за съвместен живот е индиция, че не може да се преодолеят противоречията и следователно разстройството е непоправимо.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

При така установената фактическа обстановка, а именно противобрачно поведение от страна на ответника, изразяващо се в незачитане интересите на семейството, неполагане на грижи за семейството, системна употреба на алкохол и накрая упражняване на физическо насилие над съпругата-ищца, са довели до разпадане на брачната връзка и фактическа раздяла на страните. Сочените факти като брачни нарушения от страна на ответника, съдът приема за доказани и релевантни към настоящето производство, са довели като краен и траен резултат разпадането на брака - дълбоко и непоправимо са разстроени съпружеските отношения, а липсата на опити за помирение и желание за съвместен живот е индиция, че не може да се преодолеят противоречията и следователно разстройството е непоправимо.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът е заявил съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника не е постъпил отговор и също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно упражняването на родителските права:

По делото само майката е предявила небрачен иск, свързан с предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете.

С оглед доказателствата по делото, установената фактическа обстановка, както и с оглед на обективните обстоятелства – възраст и пол на същото, среда, към която същото до голяма степен е привикнало, както и възможността и желанието на ищцата да упражнява тези права, които по своя характер са едновременно и задължения, и с оглед становището на О„.Д” при ДСП-Я. съдът намира, че упражняването на същите следва да бъде присъдено на майката – ищца в настоящия спор. По отношение на режима на лични контакти, по разбиране на съда и с оглед претенцията на ищцата, бащата-ответник следва да осъществява личен контакт с непълнолетното дете всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствието на майката.

По въпроса за издръжката на ненавършилото пълнолетие дете:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно Чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент размерът на минималната работна заплата за страната, определена от 01.01.2019 г. е 560.00 лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е 140.00 лв. Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са, от една страна са потребностите на детето, от друга страна - възможностите на родителите. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето - за правилното му отглеждане, възпитание и развитие.

Преценявайки нуждите на детето Ф., съдът взе предвид възрастта му – 9 години. Съдът взе предвид и нуждите на детето от храна и облекло, учебни пособия и пр., като прие, че общата издръжка, необходима за отглеждането му е в размер на  300.00 лева. Не се доказаха нужди от допълнителни средства извън изброените. Не бяха доказани и други разходи, по-големи от обичайните.

При преценката на възможностите на родителите да дават издръжка, предвид непредставянето на доказателства за доходите на ответника, съдът приема за база минималната работна заплата, установена за страната – 560.00 лева. Няма данни по делото ответникът да е нетрудоспособен, нито да издържа други малолетни или непълнолетни деца. Следва да се отчете и факта, че майката на детето полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Ответникът, от своя страна, също следва да вземе участие в издръжката на детето. Предвид горното, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на детето си Ф. ежемесечна издръжка – в размер на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Останалите разходи по отглеждането на детето ще се поемат безспорно от майката, която ще полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.

По отношение претенцията за издръжка на детето за минало време съдът, намира следното:

Както бе отбелязано по-горе съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една г. от завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за една г. назад, т.е. за периода от 16.10.2017 г. до подаването на исковата молба - 16.10.2018 г. за детето Ф.Х.К.. През този период не са настъпили изменения в нуждите на искащия издръжка и във възможностите на задължения да я дава, поради което размерът следва да е поискания от 130 лева месечно, т.е. 1`560.00 лева.

Относно семейното жилище:

По делото няма предявен иск за ползването на семейното жилище, но с оглед интересите на ненавършилото пълнолетие дете, съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.

От представените гласни доказателства и социалния доклад е видно, че жилището, в което е живяло и продължава да живее семейството е собственост на родителите на ищцата, намира се в с.Д., О.Б., представлява къща на два етажа с по четири стаи на етаж. На детето има осигурена и обособена собствена стая, обзаведена с всички необходими вещи за възрастта й. обитават една стая от къщата. Ответникът е напуснал семейното жилище доброволно. При тези обстоятелства, съдът приема, че семейното жилище по смисъла на закона следва да се предостави за ползване на ищцата и детето.

Относно фамилното име на съпругата:

Съгласно разпоредбата на Чл.53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като така отпадна изискването при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. С исковата молба е направено искане ищцата да носи предбрачното фамилно име, поради което и на основание Чл.326 ГПК съдът следва да постанови с решението си, че след прекратяване на брака съпругата С.И.К. ще носи предбрачното си фамилно име М.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание Чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., която на основание Чл.329, ал.1 ГПК, следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно по 25.00 лв. за всеки един от съпрузите. И тъй като ищцата е внесла 25.00 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг. разликата от 25.00 лева.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг. държавна такса от 4% върху уважения иск по чл.143, ал.2 от СК, а именно - 216.00 лв., както и за иска по чл.149 СК - в размер на 62.40 лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание Чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак, сключен на 02.10.1989 г. в Г.Р., о.Б. с акт за граждански брак №97 от 02.10.1989 г., между Х.А.К., ЕГН*, и С.И.К., ЕГН*, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г., на майката С.И.К., ЕГН*, с местоживеене в с.Д., О.Б., като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г. с бащата Х.А.К., ЕГН*, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч.  Присъствието на майката.

ОСЪЖДА Х.А.К., ЕГН*, ДА ЗАПЛАЩА на Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г., Ч. нейната майка и законен представител - С.И.К., ЕГН*, месечна издръжка по 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание Чл.149 от СК Х.А.К., ЕГН*, да заплати на дъщеря си Ф.Х.К., родена на 11.01.2009 г., Ч. нейната майка и законен представител С.И.К., ЕГН*, издръжка в размер 1`560.00 лева за периода от 16.10.2017 г. до 16.10.2018 г.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Д., О.Б., представляващо двуетажна жилищна сграда, собственост на родителите на ищцата, на С.И.К., ЕГН*.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата С.И.К., ЕГН*, да носи предбрачното си фамилно име М..

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка

ОСЪЖДА  Х.А.К., ЕГН*, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за развода от 25.00 лева, както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер 278.40 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………….