Р Е Ш Е Н И Е    1284

 

Номер   1284

Година   12.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100771

по  описа  за

2017

година

 

Производството е образувано по иск, предявен от В.В.Д., ЕГН*, с адрес Г.Б., У.„И.Ч.”№16, Ч. пълномощника му А.Г.Г., АК-С., със съд. адрес в Г.С., У.„К.Б.I”№96, .1, а.3, срещу „.-5“О., ЕИК*, с адрес: о.Б., о.Р., Г.Р., У.”П.”№1, представлявано от управителя К.Г.О..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е наследник (син) на В.В.Д., починал на 03.07.2012 г. Освен ищецът В.Д. е оставил като законни наследници и децата си Й.В.Д., М.В.Д. и В.В.Д.Д..

Приживе В.В.Д. е бил съдружник в ответното дружество „.-5“О. като е притежавал 20 дружествени дяла. Участието на съдружника е прекратено със смъртта му и за неговите наследници е възникнало правото да получат стойността на дружествените дялове на В.В.Д.. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 01.08.2012 г., ищецът е придобил собствеността върху припадащата се част от дружествените дялове на Й.Д.. Като твърди, че ответното дружество не му е заплатило стойността на придобитите по наследство и въз основа на договор за продажба, десет дружествени дялове, ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5`000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С исковата молба В.Д. представя писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Представя допълнително писмени доказателства и моли за поставянето на допълнителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза.

В срока по Чл.131 от ГПК, ответното дружество не депозира писмен отговор, с който да изрази становище по предявения осъдителен иск и/или направените доказателствени искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на „.-5“ООД-Р. оспорва иска като неоснователен, като твърди, че според междинния счетоводен баланс към 31.07.2012 г. (края на месеца, в който е прекратено участието на В.Д. в дружеството) сумата по пасива е по-висока от сумата по актива. Представя писмени доказателства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Наследодателят на ищеца В.Д. е бил съдружник в „.-5“О., ЕИК*, като е притежавал 20 дружествени дяла. Това обстоятелство не се оспорва от ответното дружество и се установява от приетите като писмени доказателства справка от търговския регистър и дружествен договор от 12.11.2007 г.

В.В.Д. е починал на 03.07.2012 г. и е оставил четирима законни наследници, негови деца – ищеца В.В.Д., Й.В.Д., В.В.Д.Д. и М.В.Д..

С договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 01.08.2012 г. Й.Д. е продала на В.Д. собствената си 1/4 ид. част от двадесет дружествени дяла от капитала на „.-5“ООД.

Според съдържанието на междинния счетоводен баланс на „.-5“ООД към 01.01.2012 г. – 31.07.2012 г., (чиято доказателствена стойност е оспорена от ищеца), сумата по актива е равна на 2`089.00 хил. лева, а сумата по пасива на 2`089.00 хил. лв.

В съдебни заседания, проведени на 19.04.2018 г. и на 16.10.2018 г., са изслушани и приети основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, чийто констатации са оспорени от ищцовата страна. Според констатациите в първоначалното заключение на вещото лице – икономист „чистият актив“ на ответното дружество към 31.07.2012 г. е отрицателно число, тъй като пасивът е по-голям от актива, като експертът използва два различни способа за изчисление. С оглед отрицателния баланс, вещото лице дава заключение, че към края на месеца, в който е прекратено участието на починалия съдружник В.В.Д., стойността на неговите дялове е равна на нула.

Констатациите на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза са идентични досежно нулевата стойност на дела на починалия съдружник В.В.Д. към 31.07.2012 г. Съдът обаче счита, че допълнителното заключение не следва да бъде кредитирано, тъй като същото е основано на писмени документи, които не са приети като доказателство по делото. Те са приложени към писменото заключение на експерта, но не е направено искане от нито една от страните за приобщаването им към доказателствения материал по делото.

Като писмени доказателства по делото са приети множество документи (предварителни договори, нотариален акт, разрешение за строеж, справки от имотен регистър, констативни протоколи и др.), установяващи придобиването от страна на ответното дружество на недвижим имот, върху който е започнато реализиране на строителство, както и сключването на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти с трети лица, по които „.-5“ООД е получило авансово суми. При разпитите си в съдебно заседание, вещото лице – икономист, уточнява, че тези суми са заприходени като „пасив“ на дружеството, тъй като са средства необходими за изграждането на обекта. Сградата, за която е издадено строително разрешение на ответника, би била отразена като ДМА в счетоводството на ответното дружество едва след нейното изграждане, а приходите от покупко-продажби на недвижими имоти – след сключването на окончателните договори, които обстоятелства не са настъпили към релевантния за спора момент – 31.07.2012 г. По този начин вещото лице обяснява „отрицателния“ счетоводен баланс на „.-5“О. независимо от получените авансово суми по предварителни договори за покупко-продажба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира осъдителната претенция на В.В.Д., основана на разпоредбата на Чл.125, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ТЗ за недоказана, поради което и неоснователна, предвид следните съображения:

Съгласно Чл.125, ал.3 от ТЗ, при прекратяването на участието на съдружник в дружеството, имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Стойностното изражение на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово търговско дружество, правно и структурно обособено в дружество с ограничена отговорност е преустановено, следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, или на заключение на допусната и изслушана в хода на делото съдебно-икономическа експертиза. Равностойността на дружествения дял, отразяваща припадащата се на съдружника част от капитала на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение, съразмерно на дела му по Чл.127 ТЗ се изплаща тогава, когато според баланса по Чл.125, ал.3 ТЗ или според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника. Според съда, в хода на производството се установи обратната хипотеза - превишаване на пасивите над активите по баланса към 31.07.2012 г., в която насока са данните, както в междинния счетоводен баланс, така и в основното и допълнителното заключения на съдебно счетоводната експертиза (макар и последното да не е кредитирано от съда). В този случай изплащане на равностойността на дружествен дял на съдружник не се извършва.

Дори да се приемат за основателни доводите на ищеца за нередовност на счетоводните записвания в търговските книги на ответното дружество и следващите се от това последици, визирани в разпоредбата на Чл.55, ал.2 от ТЗ, искът отново е неоснователен. Ищецът е оспорил констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, както и доказателствената стойност на междинния счетоводен баланс. Той обаче и не установява стойността на пасивите и активите, респ. баланса на дружеството към 31.07.2012 г. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже, че стойността на ½ идеална част от дяловете на наследодателя му В.В.Д. към 31.07.2012 г. е в размер на претендираната сума от 5`000.00 лв., каквито данни по делото лисват.

Предвид гореизложеното исковата претенция е недоказана, поради което и неоснователна.

На основание Чл.78, ал.3 от ГПК и предвид извода за неоснователност на иска, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответното дружество разноски за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 480.00 лв.

Водим от горното и на основание Чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Д., ЕГН*, с адрес Г.Б., У.„И.Ч.”№16, против „.-5“О., ЕИК*, с адрес: о.Б., о.Р., Г.Р., У.”П.”№1, представлявано от управителя К.Г.О., иск с правно основание Чл.125, ал.3 от ТЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5`000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща стойността на десет дружествени дяла, притежавани от В.В.Д., починал на 03.07.2012 г. в „.-5“О., ЕИК*.

ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН*, с адрес Г.Б., У.„И.Ч.”№16, да заплати на „.-5“О., ЕИК*, с адрес: о.Б., о.Р., Г.Р., У.”П.”№1, представлявано от управителя К.Г.О., сумата от 480.00 лв., представляваща направени от ответника разноски за заплащане на адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните по делото.

 

Районен съдия:.......................................................