Р Е Ш Е Н И Е    1302

 

Номер   1302

Година   13.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100519

по  описа  за

2018

година

 

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана от „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„.А.Д.№68, против Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че с полица №*65 от 22.04.2014 г., „.З.” е сключил договор за имуществена застраховка “Б.К.” на т.а. „И.Д.”, ДК №*, собственост на „В.АВТ”, със срок на действие от 16.05.2014 г. до 15.05.2015 г., при уговорено покритие “П.к.” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. Сочи се, че на 23.09.2014 г. е променена собствеността на застрахованото МПС, както и рег.№на същото като считано от посочената дата собственик на автомобила е „М.77”ООД, а новият рег.№*, които промени са отразени в застрахователния договор посредством сключването на добавък към застрахователния договор на 30.09.2014 г. Твърди се, че на 20.11.2014 г. на главен път 11-19 км. 37 е реализирано ПТП между застрахованото МПС, управлявано от И.Л.Н., и ППС с животинска тяга - каруца, управлявано от Д.К.Ч. /ответник по делото/. Позовавайки се на Протокол за ПТП №1324238/20.11.2014 г., съставен от РУП-Б. при ОД на МВР-Б. се твърди, че контролните органи посетили мястото на събитието, установявайки отговорност за настъпване на гореописаното ПТП и у двамата участници в същото – като водачът на т.а. „И.Д.” е нарушил правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост с интензивността на движение и с конкретните условия на видимост, а водачът на ППС с животинска тяга не е предприел необходимите и изискуеми по закон мерки за осветяване на управляваното от него ППС, поради което и на двамата участници са съставени актове за установяване на адм. нарушения съответно №567860 - против И.Л.Н., и №567859 - против Д.К.Ч.. Сочи се, че след настъпване на застрахователното събитие на 21.11.2014 г. в „.З.” е подадено Искане за оценка на вреди, въз основа на което е заведена преписка по щета №238330, като причинените имуществени вреди на собственика на т.а. ’’И.Д.” с ДК№* са описани от експерти на „.З.” и оценени на 2`858.82 лева. Твърди се, че тази сума е изплатена от дружеството-ищец на три части както следва: сумата от 359.66 лв., преведена в полза на „К.А.”ООД - автосервиза, от който са закупени някои от вложените в ремонта автомобилни части; сумата от 2`242.15 лв., преведена в полза на „А.-С.-В.Г.” - доверения сервиз, в който по силата на изрично писмено възлагане на застрахования е извършен ремонта на увреденото МПС; сумата от 257.01 лв., преведена в полза на застрахованото лице и съставляваща стойността, необходима за репатриране и транспорт на увреденото МПС от мястото на събитието до сервиза, в който е извършен ремонта на същото. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на „.З.” е настъпилото застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по имуществена застраховка „Б.К.”, съгласно Общите условия към същата. По силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - Д.К.Ч., до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на ответника по настоящата искова молба произтича от чл.45 от ЗЗД. Тъй като процесното ПТП е реализирано при условията на съвина, за дружеството-ищец възниква възможност да претендира от Д.К.Ч. само 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му, възлизаща на 1`436.91 лева. Сочи се, че с писмо изх. №310004354/20.01.2016 г. на основание горецитираната разпоредба на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ дружеството-ищец е поканило ответника да му заплати дължимата сума от 1`436.91 лева, представляваща 1/2 от изплатеното от дружеството обезщетение от 2`858.82 лв. и обичайни разноски за определянето му от 15.00 лв. Според ищецът въпреки, че известието за доставяне на писмото е било върнато подписано на 26.01.2016 г., дължимата сума и до днес не е възстановена на „.З.”, поради което е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите - предмет на настоящото производство, на база на което е образувано ч.Г.д. №*1030 по описа на .РС за 2016 г. Правният интерес от депозиране на процесната искова молба искова молба с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, е обоснован на подадено от страна на длъжника възражение след връчване на заповедта по чл.414 от ГПК, срещу издадената заповед.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което, да признае за установено вземането на „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С.Б.„.А.Д.№68, по издадената срещу Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8, Заповед за изпълнение по ч.Г.д. №1030/2016 г. по описа на Рг.РС за сумата от 1`528.91 лв., включваща 1`436.91 лв. – главница и 92.00 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от датата, на която е изтекъл предоставеният на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението му до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

С отговора ответникът възразява и по отношение на основателността на претенцията оспорвайки всички твърдения на ищеца, като недоказани. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и неговото поведение. Твърди, че в действията му липсва вина за настъпилото ПТП, а същото е причинено единствено поради неправилните действия на водача на автомобила.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявения иск.

Ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен по изложените в писмения отговор на исковата молба възражения.

По делото са събрани писмените доказателства, представени от страните. Проведен е разпит на допуснатите свидетели. Изслушани и приобщени са заключения по допуснатите и назначени съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представената и приета като доказателство по делото Застрахователна полица №*65/22.04.2014 г. за автомобилна застраховка „Б.К.“ се установява, че на 22.04.2014 г. между ЗАД„.З.и„В.АВТ“, в качеството му на собственик на товарен автомобил марка „И.Д.“, с рег. №* е бил сключен договор за имуществена застраховка „П.к. – Р.Б. и ч.“ с основно покритие – със срок на застраховката от 00.00 часа на 16.5.2014 г. до 24.00 часа на 15.5.2015 г.

Видно от приложеното свидетелство за регистрация на МПС, че е сменена собствеността върху автомобила на 23.09.2014 г., като същия е регистриран като собственост на „М.-77“ООД.

На 30.09.2014 г., е сключен Добавък към застрахователната полица с новия собственик на автомобила „М.77“ООД.

Приобщено е като доказателство по делото Искане за оценка на вреди по повод процесното ПТП, настъпило на 20.11.2014 г.

По делото са приети като доказателство Опис-заключение на вреди на МПС от 21.11.2014 г., Опис-заключение на вреди на МПС от 22.11.2014 г. и Опис-заключение по претенция от 20.1.2014 г., в които са констатирани увредените части на процесния автомобил на стойност 2`487.63 лв. с отчетена отстъпка от 20% от стойността на частите.

Приложен е и Опис-заключение по претенция от 24.01.2015 г., в който е отразена стойността на предоставена пътна помощ за сумата от 264.96 лв.

С възлагателно писмо от 26.11.2014 г., ищцовото дружество е възложило на Автосервиз „С.-ВА.Г.“ да извърши ремонт на процесния автомобил.

С приемо-предавателен протокол с В.№30.12.2014 г., автомобила е бил предаден за ремонт на Автосервиз „С.-ВА.Г.“.

За стойността на извършения ремонт е издадена и приложената по делото фактура №300 от 22.12.2014 г.

По делото е прието като доказателство писмо до „К.-А-“ООД за доставка на радиатор воден и интеркулер (междинен охладител) за процесния авотобил вр. със заведената пред застрахователя щета и фактура №*2 от 5.12.2014 г. на стойност 359.66 лв.

Фактуриран е и превоз – пътна помощ на процесното МПС с фактура №1779/20.11.2014 г. и №1070 от 21.11.2014 г.

С ликвидационен акт №247989 от 12.12.2014 г., ликвидационен акт №250155 от 24.01.2015 г. и ликвидационен акт №250156 от 24.01.2015 г. e отразена стойността на извършения ремонт, като са представени и преводни нареждания за изплатените суми по заведената пред застрахователя щета.

По делото е прието като доказателство писмо от 20.01.2016 г. по описа на „. З., адресирано до ответника, с което последния е поканен от ищеца да възстанови 1/2 от заплатеното от застрахователя обезщетение от процесното ПТП. От направеното отбелязване върху приложената обратна разписка е видно, че писмото е получено лично от Д.Ч. на 26.01.2016 г.

По делото е изискана и приета към доказателствения материал и АНД преписка образувана от РУ-Б., по която е издадено НП №14-3794-000399, с което на ответника е наложена глоба за извършено адм. нарушение по чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В НП е отразено, че Д.К.Ч. на 20.11.2014 г. като каруцар по гл. път II-19, км.37 в посока Г.Б., – Г.Р. като водач на ППС с животинска тяга при движение в тъмната част на деня не е поставил два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени – отзад, с което виновно е нарушил чл.71, ал.1 от ЗДвП, както и че виновно е нарушил забраната за управление на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

От изслушаното и прието без възражения от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищцовото дружество „.З.има открита банкова сметка в „У.К.Б.“. От посочената сметка от страна на ищеца са извършени следните предоди: На 12.12.2014 г. е извършен превод в полза на „К.А.“ по негова разплащателна сметка в „П.Б.“ с основание „щ.238330/14 К. МПС“ за сумата от 359.66 лв.; На 29.01.2015 г. е извършен превод от 257.01 лв. в полза на „М.-77“ООД по негова разплащателна сметка в „У.К.Б.“ с основание „щ. 238330/14 К. МПС“. На 29.01.2015 г. е извършен превод от 2 242.15 лв. в полза на „А.-с.-В.Г.“ по негова разплащателна сметка в „П.и.б.“ с посочено основание „щ. 238330/14 К. МПС“. Според вещото лице лихвата върху главницата от 1`436.91 лв., изчислена за периода от 03.02.2016 г. до 03.10.2016 г. е 97.39 лв.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа и оценителна експертиза – основна и допълнителна, от които се установява механизма на осъщественото ПТП. Според вещото лице описаните в „искане за оценка на вреди“ от 21.11.2014 г. и в „Опис-заключение по претенция”№238330 от 21.11.2014 г. увреждания по товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. №Е3860КР, съвпадат с механизма на ПТП и схемата посочени в протокол за ПТП №1324238 от 20.11.2014 г. Анализирайки документите и снимковия материал, намиращи се в делото вещото лице прави извода, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования товарен автомобил „И.Д.“ се намират в причинно – следствена вр. с процесното ПТП. Вещото лице е оценило стойността на извършения ремонт на фирма „А.С.-ВА.Г.“, с който застрахователя е в договорни отношения и в който въз основа на направен от застрахования избор на сервиз и начин на обезщетяване е отремонтиран автомобила на 2`487.63 лв., като посочената сума е включен процент на овехтяване на автомобила. След приспадане на 3% от стойността на целия ремонт за сметка на застрахования и 50% от стойността на ремонта на предната броня за сметка на застрахования, без фар десен от опис заключението на застрахователната компания е изплатена коригираната стойност на обезщетението от 2`242.15 лв. За доставка на радиатор воден е изплатена сумата от 135.66 лв. и интеркулер (междинен охладител) на стойност 224.00 лв. Увреденият радиатор на охладителната уредба не е позволявало на автомобила да се придвижва на собствен ход, което е наложило той да бъде придвижен с автомобил на пътна помощ. Според вещото лице цената на ползваната услуга пътна помощ не е строго фиксирана и се определя индивидуално от превозвача в зависимост от описаните в заключението критерии. В случая услугата е тарифирана в два броя фактури на обща стойност 364.96 лв. За определяне на максимално допустимата скорост в районна на ПТП вещото лице е посетило районна на място, като ако се приеме съобразно докладната на Н.Ш., че районна на ПТП е на път II-19, км. 37 до бензиностанция „О.“, то мястото на ПТП е било в участък от знак „В26“ въвеждащ ограничение 50 км/час. Анализа на тези показания показва, че движението е било много натоварено и автомобила е бил с включени къси светлини. Пътното платно е било мокро и движението е било през тъмната част от денонощието. След удара автомобила е спрял на пътното платно, а каруцата е продължила движението и е спряла на ЖП прелеза. Също така вещото лице сочи, че произшествието е през тъмната част от денонощието и видимостта на водача зависи от силата и разстоянието на осветеност пред автомобила и от отражателната характеристика на фона на обекта за наблюдение. Задната част на каруцата е с ниска отражателна способност. За това и при такава метеорологична и пътна обстановка видимостта зависи от осветеността на задната част на каруцата и наличието на два симетрично разположени по ширина червени светлоотразители. При липсата на светлоотразители или друг източник на светлина в задната част на каруцата, нормалната видимост е ограничена от зоната на осветеността от фаровете пред автомобила. Според вещото лице, тъй като не може да категорично да се определи мястото на ПТП спрямо бензиностанция „Г.“, не може категорично да се определи и дали осветлението на бензиностанцията е осветявало до известна степен и дясната лента на пътното платно. Осветлението на бензиностанцията е стационарно и разположено на пилони, а лампите са насочени към района на бензиностанцията и най-близките са на разстояние приблизително от около 30 м. от дясната лента по посока на движение на каруцата и автомобила. Според заключението на експерта при така създалата се опасна обстановка при движение на каруцата на пътното платно, в тъмната част на денонощието, без наличие на светлоотразители или светлина в задната част, водача на автомобила при скорост на движение от около 50м/час, не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара с каруцата, поради осветеност пред автомобила от около 40-45 м. на къси светлини и опасна зона (пълен спичане път) от около 50 м.

В допълнителната съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, вещото лице е изчислило вредите по увреденото в резултат на процесното ПТП МПС, бе да се прилага овехтяване на новите части за сумата от 3`180.24 лв. В табличен вид вещото лице е посочило стойността на отделните части от увредения автомобил.

При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа същото. Потвърждава, че не може със сигурност да бъде определено дали към датата на ПТП е имало допълнително осветление от бензиностанция „Г.“. В случая отражителната възможност е била много малка, в следствие на отразителите. При положение, че каруцата се движи в средата на пътното платно, представлява опасност за движението. Водачът е длъжен, когато има опасност на пътя да спре. Опасната зона е пълният спирачен път на автомобила от момента, в който водача възприеме опасността. Вероятно ако е осветено ще възприеме опасността в по-ранен момент. В конкретния случай, с насрещно интензивно движение е невъзможно маневра от страна на водача на МПС, за да предотврати ПТП. От дясно на пътя е жп линията на около 4-5 метра от пътя. Ако водачът е заобиколил каруцата е щял да излезе извън пътното платно. Заобикалянето от лявата страна е било затруднено от насрещно движещите се автомобили.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лице по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа и оценителна експертиза като компетентно дадени.

От показанията на разпитания като свидетел по делото И.Н. се установява, че същият е управлявал процесното МПС при осъществяване на ПТП. Свидетелят сочи, че е пътувал от Г.Г.Д. в посока Г.Б.. Твърди, че ПТП се случило пред магазин „В.“. Мястото на ПТП било много тъмно. Каруцата се намирала в средата на пътното платно с гръб към свидетеля и пътувала в посока Г.Р.. По нея нямало никакви светлоотразители. Водача на каруцата бил употребил алкохол. Сочи че се блъснал в каруцата на излизане от Г.Б.. Щетите на автомобила били на предния капак, радиатора и фара, които били ремонтирани от застрахователната фирма. ПТП се случило вечерта около 19.00 часа. Било много тъмно. Настилката била мокра. Движението било много натоварено. Имало много коли и тирове. Според свидетеля ограниченото на скоростта на процесното място било 50/км.ч. Твърди че светлината от бензиностанцията не стигала до мястото на ПТП. Имало патрул, който бил на около 50 метра от мястото на инцидента, който дошъл на мястото на произшествието. Сочи, че имал наложен акт от 100.00 лв. Движел се на къси светлини, но изведнъж пред него се появила каруцата. Натиснал веднага спирачки и спрял на място, но ударил каруцата. Твърди, че било много тъмно и не можел в по-ранен момент да я види. Каруцата продължила и отбила в дясно. Щетите били по автомобила. По каруцата нямало щети.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля по реда на чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че е управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.42, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.213, ал.1 от КЗ /отменен/ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява допустим.

 Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен.

 Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между "пострадалия" от настъпването на застрахователно събитие - застрахован и застрахователя, както и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка. Следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника Ч. в частта относно претендираната главница.

Безспорно се установява от приетите в настоящето производство писмени доказателства - Застрахователна полица №*65/22.04.2014 г., свидетелство за регистрация на МПС и Добавък към застрахователната полица с новия собственик на автомобила „М.77“ООД, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ищцовото дружество и „М.77“ООД, като собственик на автомобил „И.Д.“, с рег. №*, с водач И.Л.Н. е имало валидно сключена застраховка „К.-Р.Б. и ч.“, по силата на валиден и действащ договор за сключена застраховка „К. на МПС“, за посочения товарен автомобил, като срокът на застраховката е бил от 00.00 часа на 16.05.2014 г. до 24.00 часа на 15.05.2015 г.

От приложените по делото писмени документи Искане за оценка на вреди по повод процесното ПТП, настъпило на 20.11.2014 г., Опис-заключение на вреди на МПС от 21.11.2014 г., Опис-заключение на вреди на МПС от 22.11.2014 г. и Опис-заключение по претенция от 20.1.2014 г., Опис заключение по претенция от 24.01.2015 г., възлагателно писмо от 26.11.2014 г., фактура №*2 от 5.12.2014 г. на стойност 359.66 лв. фактура №1779/20.11.2014 г. и №1070 от 21.11.2014 г., ликвидационен акт №247989 от 12.12.2014 г., ликвидационен акт №250155 от 24.01.2015 г. и ликвидационен акт №250156 от 24.01.2015 г. и преводни нареждания подробно описани по-горе, се установява по несъмнен начин, че ищецът-застраховател е изпълнил задължението си да изплати определеното застрахователно обезщетение от 2`858.82 лв. за претърпените имуществени щети от застрахования „М.77“ООД по сключения между тях договор за имуществена застраховка, вследствие застрахователното събитие - настъпило ПТП на 20.11.2014 г. на гл. път II-19, км. 37 в посока Г.Б., – Г.Р. между т.а. „И.Д.“, с рег. №*, с водач И.Л.Н., и ППС – каруца с конски впряг, управлявана от ответника Д.К.Ч.. Този извод на съда се обосновава и от заключението на вещото лице по САТОЕ, от която се установяват причинените щети по автомобила и тяхната стойност. Според съдът при изчисляване на дължимото обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /Решение №79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. №156/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Н.Х. и Решение №6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. №293/2010 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Д.П./. В тази връзка съдът приема, че за стойността на щетите по процесния товарен автомобил, определена към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени следва да бъде възприето даденото заключение по изслушаната допълнителна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, която сума се възприема за действителната стойност на имуществената щета. Основателно е и искането за присъждане в полза на ищеца и на стойността на обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение.

Съдът счита, че в процесния случай се установяват по безспорен начин елементите и от фактическия състав на деликта. Тъй като в отговора на исковата молба ответникът възразява против твърденията на ищеца в исковата молба, като твърди, че не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тежестта на доказване относно тези факти се възлага на ищеца, който следва да установи осъществяване на противоправно деяние от ответника Д.Ч.. За доказване на тези свои твърдения, ищецът ангажира писмени доказателства – Протокол за ПТП от 20.11.2014 г., приетите от съда САТЕ – основна и допълнителна, приложената преписка образувана от РУ-Б., по която е издадено НП №14-3794-000399/10.12.2014 г. и показанията на свидетеля И.Н.. Съдът счита, че цитираните писмени доказателства Протокол за ПТП и съдържащите се документи в административната преписка, кореспондират напълно на заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ, което съдът възприема изцяло, като обосновано, неоспорено от страните и кореспондиращо на събраните доказателства, като всичките доказателства по отделно и в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност, очертават и потвърждават изложената от ищеца фактическа обстановка и установяват по безспорен начин, че процесният автомобил е увреден при ПТП, настъпило на 20.11.2014 г. на гл. път II-19, км. 37 в посока Г.Б., – Г.Р.. По делото безспорно се установи от приложената административна преписка липсата на поставени на каруцата задължителни два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени отзад, застигане на това ППС от страна на попътно движещия се с включени къси светлини т.а. „И.Д.“, с рег. №*, с водач И.Л.Н. в район с натоварено движение и с насрещно движещи се автомобили, което е затруднило водача в максимална степен да възприеме визуално движещата се пред него каруца. Анализът на приложените писмени доказателства и гласните такива на св.Н. водят до извода, че по този начин ответникът не е изпълнил задълженията си, установени в чл.71, ал.1 от ЗДвП и е допринесъл за настъпване на установените по делото имуществени щети по застрахования автомобил. По изложените съображения съдът не възприема възражението на ответника, че вредоносния резултат /причинените щети по автомобила/ се дължат изцяло на шофьора на автомобила. В действителност предвид констатациите в протокола за ПТП неоспорен от страните и направеното изрично признание в тази насока от ищеца в исковата молба, съдът приема, че е налице съпричиняване на щетите от страна на водача на товарния автомобил. Последният е нарушил виновно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост с интензивността на движение и с конкретните условия на видимост. При това положение водачът на проценото МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и налице съпричиняване по аргумент на чл.51, ал.2 от ЗЗД от 50%. Доколкото искът е предявен за 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи по определянето му следва да бъде уважен в пълно предявения размер на претендираната главница от 1`436.91 лв.

Съдът намира, че предявения установителен иск в частта, в която се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва в размер от 92.00 лв., начислена за периода от датата, на която е изтекъл предоставеният на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението му до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.Г.д. №1030/2016 г. по описа на Рг.РС се явява процесуално недопустим. От приложеното заповедно производство и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5883 от 05.10.2016 г. по ч.Г.д. №1030 по описа на Рг.РС за 2016 г. е видно, че законна лихва от 92.00 лв. не е посочена да се дължи. В производството по предявен иск по чл.422 от ГПК, следва да се установи дали са дължими вземанията на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължения – в случая по чл.410 от ГПК. В т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т. д.№482013 г. на ОСГК и ТК на ВКС и представляващо задължителна практика за съдилищата е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.42. респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК, може да се предяви осъдителен иск в това производство. Съдът счита, че след като в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, не е посочена сумата от 92.00 лв., представляваща законна лихва върху главницата начислена за периода от датата, на която е изтекъл предоставеният на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението му до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то и не може да се предявява иск по чл.422 от ГПК за такава. Като недопустим искът в тази му част следва да се остави без разглеждане.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от предявените искове от 636.17 лв. за доплатена държавна такса, депозит за възнаграждения на вещи лица по ССЕ и САТЕ и депозит за призоваване на свидетел. По отношение на претендираното юрисконсулско възнаграждение, съдът по арг. на чл.78, ал.8 от ГПК счита, че същото следва да бъде определено от съда от 150.00 лв., изчислено по реда чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25, ал 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г., като на ищеца следва да се присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение от 140.97 лв., съобразно уважената част от предявените искове.

Съобразно горепосочената точка от цитираното ТР съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 80.58 лв., от които сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграджение, изчислено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 30.58 лв. – заплатена държавна такса.

Поради изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8, дължи на ищеца „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.А.Д.№68 сумата, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5883 от 05.10.2016 г. по ч.Г.д. №1030 по описа на Рг.РС за 2016 г., а именно: сумата от 1`436.91 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.10.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Б.К. на МПС”, застрахователна полица №*65 със срок на валидност от 16.05.2014г. до 15.05.2015 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.А.Д.№68, за признаване за установено по отношение на ответника Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8, че дължи сумата от 92.00 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от датата, на която е изтекъл предоставеният на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението му до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като недопустимо.

ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8, ДА ЗАПЛАТИ НА „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.А.Д.№68, сумата от 777.14 лв., направени в хода на исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.”.Ч.”№8, ДА ЗАПЛАТИ НА „.З., ЕИК*, с адрес: Г.С. Б.„.А.Д.№68, сумата от 80.58 лв., направени в хода на заповедното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………