Р Е Ш Е Н И Е    1309

 

Номер   1309

Година   13.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100872

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „.Е.Б., с ЕИК*, с адр.: Г.С., р.С., У.”Г.С.Р.”№14. представлявано от К.С.С., с ЕГН*, Я.Б., гражданин на Р.Ч., роден на 28.01.1965 г., чрез процесуалния си пълномощник Адвокатско съдружие „С., Д. и п.”, БУЛСТАТ*, със съд. адр. за призоваване: Г.С., У.”Я.К.”№8-10, .1, а.8-10, .1, а.4 – представлявано от А.Р.Д., против Д.С.К., ЕГН*, с А.: Г.Р., У.”С.С.К.М.“4, .1.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 266.74 лв., представляваща дължима и неизплатена главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 08.08.2017 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7.98 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху неизплатената главница, за периода от 10.10.2017 г. до 27.02.2018 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание с депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Направено е искане на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника, като съдът признае съществуването на вземането, но в решението си отрази, че същото е изцяло изплатено. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на назначения особен представител на ответника е представен писмен отговор, с който прави пълно признание на предявените искове, като заявява, че твърденията, изложени в исковата молба са верни. В съдебно заседание особеният представител потвърждава, че се е свързал с ответника и същият е потвърдил, че не е заплатил претендираните суми от ищцовото дружество.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК.

По делото не се спори, че за периода 08.08.2017 г. до 07.11.2017 г. на името на ответника Д.С.К., ЕГН*, за обект: Р., У.”С.С.К.М.“4, .1 са издадени от „.Е.Б.” 3 бр. фактури за доставена електрическа енергия, както следва: фактура №228235245 от 14.09.2017 г. на стойност 79.82 лв. за периода 08.08.2017 г. до 07.09.2017 г. и срок за плащане до 09.10.2017 г., фактура №229970573 от 13.10.2017 г. на стойност 109.28 лв. за периода 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г. и срок за плащане до 09.11.2017 г., фактура №231764289 от 15.11.2017 г. на стойност 77.64 лв. за периода 08.10.2017 г. до 08.11.2017 г. и срок за плащане до 11.12.2017 г.

Ползваната електрическа енергия от Д.С.К., ЕГН*, за обект: Р., У.”С.С.К.М.“4, .1 се отчитала от средство за търговско измерване (електромер) с №250962 и била осчетоводявана по счетоводна партида за аб. №*, клиентски №*23.

Сумите по фактурите са станали изискуеми по силата на Общите условия за продажба на ел. енергия, с които потребителя разполага 10-дневен срок за заплащане на задълженията за консумирана ел. енергия.

Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК, при съответно признание на иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това, визирани в чл.237, ал.3 ГПК - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай искът е допустим и са налице предпоставките за произнасяне по смисъла на чл.237 ГПК. Ответникът изрично е признал предявеният иск за заплащане на претендираните суми. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и задължителното тълкуване, дадено с т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производства разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 545.00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К., ЕГН*, с А.: Г.Р., У.”С.С.К.М.“4, .1, дължи на „.Е.Б., с ЕИК*, с адр.: Г.С., р.С., У.”Г.С.Р.”№14, представлявано от К.С.С., с ЕГН*, Я.Б., гражданин на Р.Ч., роден на 28.01.1965 г. сумата от 266.74 лв., представляваща дължима и неизплатена главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 08.08.2017 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7.98 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху неизплатената главница, за периода от 10.10.2017 г. до 27.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1486 от 14.03.2018 г. по ч.Г.д. №281/2018 г. на РС-Рг..

ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН*, с А.: Г.Р., У.”С.С.К.М.“4, .1, да заплати на „.Е.Б., с ЕИК*, с адр.: Г.С., р.С., У.”Г.С.Р.”№14. представлявано от К.С.С., с ЕГН*, Я.Б., гражданин на Р.Ч., роден на 28.01.1965 г. сумата от 545.00 лв., представляваща направени от ответника разноски за заплащане на адвокатски хонорар в настоящето исковото производство и в производството по частно гр. дело №281 по описа за 2018 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………