Р Е Ш Е Н И Е    1395

 

Номер   1395

Година   19.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100822

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „., ООД ЕИК*, с адрес: Г., У.”Х.А.“19, представлявано от управителя А.И.К. срещу Л.С.И., гражданин на Р.Ф., родена на 14.09.1955 г., в Г.М., СССР, с адрес: Р.Ф., г.М., У.‘Л.п.“ д.105, к.4, а.11, с адрес в Р.Б.: Г.Б., У.„Х.А.“№19, в.В, .2, а.Бб-„А.Р.“.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 7`410.00 лева, представляваща левова равностойност на 3`783.60 € - незаплатени годишни такси за поддръжка за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016, г., 2017 г. и 2018 г..

С исковата молба се претендират и  сторените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответницата представя писмен отговор, с който  оспорва основателността на исковите претенции. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като дружеството-ищец няма правно валидно законово основание, на което да обоснове вземанията за такса поддръжка спрямо собственика И.. Сочи, че в жилищната сграда, в която е разположен самостоятелния обект, собственост на ответника до момента не е провеждано Общо събрание, съгласно изискванията на ЗУЕС. Също така според ответника няма легитимно избран Управител на Етажната собственост, който сам или чрез специализирано дружество да осъществява функциите по поддръжка и управление на общите части на сградата.

Прави възражение за погасителна давност по отношение на част от задълженията – до 2015 г., включително обосновано от твърдението, че претендираните такси за поддръжка и управление са периодични плащания по аргумента на чл.111 ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №78, том II, рег. №2525, дело №275/2010 г. на нотариус Н.М., с №494 в регистъра на Нотариалната камара (на л.21 – л.23 от делото), се установява, че Л.С.И. придобила собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №02676.501.3748.2.15, по КК и КР на Г.Б., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: Г.Б., У.„Х.А.“№19, в.В, .2, а.06, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ по документ 53.49 кв. метри, заедно с прилежащите 1,454 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 9,57 кв.м и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при съседи по нотариален акт: на същия етаж: обект с идентификатор  №02676.501.3748.2.16 и обект с идентификатор  №02676.501.3748.2.14, под обекта: обект с идентификатор №02676.501.3748.2.6 и обект с идентификатор №02676.501.3748.2.8, над обекта: няма, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №02676.501.3748.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3748 по кадастралните карти и КР на Г., одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: Г., У.„Х.А.“19, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно  застрояване /от 10 м  до 15 м/, целият с площ от 1906 кв.м , стар идентификатор 3748, кв.224, парцел I, II, III, при граници съгласно кадастралната скица: поземлен имот с идентификатор  №02676.501.2778, поземлен имот с идентификатор № 02676.501.2775, поземлен имот с идентификатор  №02676.501.2774, поземлен имот с идентификатор  №02676.501.2771, поземлен имот с идентификатор № 02676.501.2772, поземлен имот с идентификатор  № 02676.501.4551, поземлен имот с идентификатор  № 02676.501.4535.

На 09.09.2014 г. между „А.И.“ЕООД и ответницата, която е руски гражданин, е сключен на руски език с паралелен превод на български език договор за поддръжка и управление на притежавания от нея апартамент, ведно със съответстващите идеални части  от общите части на сградата, с който се задължила да заплаща годишна такса в размер на 10.00 € за кв. м. на обща РЗП на апартамента, възлизаща на 630.60 € годишно.

Със споразумение от 28.12.2012 г. „А.И.“ЕООД прехвърля на „.ООД всички свои права и вземанията по договорите за поддръжка със собствениците на обекти.

За извършеното прехвърляне е изпратено писмено уведомление чрез имейл до всички собственици на посочените от тях електронни адреси.

От допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че управителя на дружеството води аналитична отчетност под формата на таблица, в която по номер на имот, по години и суми има заведени дължими, заплатени и незаплатени такса поддръжка на общите части на всеки собственик на имот. Според вещото лице във водената от ищцовото дружество отчетност няма отразено плащане от страна на ответницата на такса за поддръжка за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Според вещото лице общият размер на неизплатените такси за поддръжка на апартамента, собственост на ответницата Л.И. е 3`783.60 € с левова равностойност 7`400.08 лева.

Предвид  така  установеното  от  фактическа  страна, СЪДЪТ  формулира  следните  изводи  от  правна  страна:

Предявен е иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.чл.266, ал.1 ЗЗД.

Налице е валидно сключен между „А.И.“ЕООД и Л.С.И. договор за поддръжка на общи части и съоръженията на сграда – комплекс „А.Р.“, в която ответницата притежава право на собственост върху самостоятелен обект - апартамент В6 със застроена  площ от 53.49 кв.м, ведно с принадлежащите към този апартамент общи части на сградата  в размер на 9,57 кв.м в ид.ч., съобразно документа за собственост - нотариален акт №78, том II, рег. №2525, дело №275/2010 г. на нотариус  Н.М. с район на действие РС-Рг.. В резултат на сключено споразумение на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД вземанията по процесния договор са преминали върху „., ООД.

Съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия преди завеждането на делото видно от представените от ищеца писмени доказателства.

Сключеният между страните договор според съда има правната характеристика на договор за изработка, който е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор.Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД  поръчващият /възложител на работата/ има задължение да заплати възнаграждението за изпълнената и приета работа. Съгласно цитираната императивна правна норма следва, че вземане на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка се поражда при изпълнение на възложената му работа и приемането й от поръчващия. Съдебната практика е константна, че приемането на възложената работа може да се извърши както с изрично изявление на възложителя, така и с конклудентни негови действия.

Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и едно правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или изричното изявление на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено одобрение. Предмет на процесния договор е организиране на вътрешния ред, сигурност  и поддържане на общите части на сградата. За да претендира успешно възнаграждение по договора в размер на договорените годишни такси за поддръжка за процесния период, на основание чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно главно доказване на фактите и обстоятелствата, от които са възникнали претендираните вземания. Относно възнаграждението в размер на годишните такси ищецът следва да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора без възражения от страна на ответника по качеството и обема на извършените услуги. В настоящия случай такова доказване не бе проведено. С отговора на исковата молба пълномощникът на ответника възразява, че с представените доказателства ищецът не доказва собствената си изправност по договора. Според съда в настоящия случай по делото не се събраха никакви доказателства относно оспореното изпълнение на договора от изпълнителя. Изслушаното и прието заключение от извършената ССЕ не доказва изпълнение на работата, за която е сключен процесния договор. Заключението е по въпроси, които се отнасят за счетоводните записвания при ищеца, без да има данни за издадени от него фактури, които да са връчени на ответника или да са му станали известни. Според съда дали ищецът води редовно счетоводство и дали издадени фактури за претендираните вземания са осчетоводени надлежно в счетоводството му  по никакъв начин не биха доказали, че в процесния период  същият е извършвал поддръжката на общите части на сградата и охранителните услуги - предмет на договора.

Ищецът не доказа изпълнение по договора, за да има вземане срещу ответника за възнаграждение в размер на договорените годишни такси. Със събраните доказателства не се установява  изпълнение на услугите –предмет на договора, които освен за организиране на вътрешния ред, ползване на общите части на комплекса и за почистване и поддръжка на общите части на сградата, включват и административното им управление, както и заплащане на всички консумативни разходи за ползването на общите части /ел.енергия,отопление, ВиК / и организиране на общата сигурност на комплекса. Не са представени никакви доказателства ищецът да е заплащал експлоатационни разходи за общите части, а изследването на последните въпроси не бе предмети на изследване по допуснатата и назначена ССЕ. Не се установи по какъв начин ищецът е извършвал договорените услуги за идеалните части от общите части на сградата, които според документа за собственост на ответника принадлежат към апартамента му. Няма данни да са приемани решения на Общото събрание на ЕС, което според ЗУЕС има правомощие да управлява общите части. В тази връзка възражението в отговора на исковата молба от пълномощника на ответника е основателно.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по осъдителната претенция, поради което предявеният от него иск за дължимостта на процесните суми следва да се отхвърли като неоснователен. 

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото производство. С оглед изхода на спора, това искане следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „., ООД ЕИК*, с адрес: Г., У.”Х.А.“19, представлявано от управителя А.И.К., против Л.С.И., гражданин на Р.Ф., родена на 14.09.1955 г., в Г.М., СССР, с адрес: Р.Ф., г.М., У.‘Л.п.“ д.105, к.4, а.11, с адрес в Р.Б.: Г.Б., У.„Х.А.“№19, в.В, .2, а.Бб-„А.Р.“ иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7`410.00 лева, представляваща левова равностойност на 3`783.60 € - незаплатени годишни такси за поддръжка за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016, г., 2017 г. и 2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:……………………………………..